№ 877
гр. Пазарджик, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20205220102689 по описа за 2020 година
В исковата си молба срещу „У.“ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление село К., община Л., ул.“С.“№36, представлявано от АНН. Н. Д. ищецът „Е и М
“ ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град Кърджали, ул.“Волга“№3,
представлявано от ЕВТ. МЛ. К. твърди, че с ответното дружество имат изградени търговски
взаимоотношения, свързани с международен транспорт. Ищцовото дружество многократно е
използвало услугите на ответника за превоз на товари срещу задължението за заплащане на
превозно възнаграждение за свършената работа. До настоящия момент в облигационните
отношения между двете дружество не са възниквали спорове по неизпълнени
задължения.Твърди се, че в началото на месец ноември 2018г. отново се уговорили
ответното дружество да извърши транспорт от град Кърджали, Република България, където
се намира търговската база на ищцовото дружество като изпращач до Кралство Испания,
където се намира адреса на получателя. Постигнали договореност преводното
възнаграждение за извършената услуга да е в размер на 5 868лв. с ДДС и същото да бъде
заплатено веднага след като бъде сключен договора за международен превоз на стоки, който
пък от своя страна се установява с товарителница в случая международна товарителница
/CMR/ от 04.11.2018г. Товарителницата служи за доказателство за точно и срочно доставена
пратка в крайния приемателен пункт. Твърди се, че на 04.11.2018г. ответникът издал
фактура №********** от 04.11.2018г., с която ищецът следва да заплати на ответника
договорената стойност на превозната услуга в размер на 5 868 лв. с ДДС. На 05.11.2018г в
11.32 часа с платежно нареждане – референция FT18309200287060 по сметна на ответника е
наредена дължимата от ищеца сума от 5 868лв. с ДДС , която е възнаграждението по горната
1
фактура.Няколко часа по-късно същия ден на 05.11.2018г. в 14:28 часа по невнимание
служител на ищеца превежда неоснователно на ответника същата тази сума от 5 868лв. с
ДДС като това е станало с платежно нареждане референция FT18309187971003 на същото
основание по фактура №********** от 04.11.2018г. като по този начин уговорената услуга
между страните е заплатена неволно два поредни пъти в един и същи ден и за едно и също
изпълнение като в случая задължението към превозвача е погасено още с първото плащане ,
а второто плащане на същото задължение представлява плащане на вече погасено
задължение , поради което е недължимо.Твърди се, че след проведени разговори с
управителя на ответното дружество и уверения, че погрешно наредената сума ще бъде
възстановена на ищеца в кратък срок в името на добрите търговски взаимоотношения
между страните , това не е сторено до настоящия момент. Моли се съда да постанови
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 5 868лв. с ДДС,
представляваща неоснователно платена повторно цена по предмет на сключения договор за
международен превоз, обективиран в издадената от ответника фактура №********** от
04.11.2018г. за извършен транспорт от град Кърджали, Република България до Кралство
Испания ,ведно с мораторна лихва в размер на 1 40лв., за периода от 05.11.2018г до
02.10.2020г, както и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество , чрез пълномощника си , поддържа предявените
искове. Прави искане да се постанови неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител и не е направил искане
делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Съдът намира, че направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено
решение е основателно по следните съображения:
В конкретния случай ответникът не е представил в срока по чл.131 от ГПК писмен
отговор по подадената искова молба, не изпраща представител в първото по делото съдебно
заседание, а така също не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. Съдът
приема, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1,т.1 и т.2 от ГПК, тъй като с връчване на
препис от определение №2045 от 06.10.2020г. на ответникът са му указани горните
последици.От друга страна предявените искове с правно основание чл.55, ал.1 предл.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са основателни. Този извод съдът прави с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства/ фактура
№**********/04.11.2018г., платежно нареждане- референция FT
18309200287060/05.11.2018г от 11:32часа , платежно нареждане – референция FT
18309187971003/05.11.2018г от 14:28 часа , международна товарителница / CMR/ от
04.11.2018г./, , които доказателства напълно обезпечават твърдените релевантни факти.
Установява се от събраната доказателствена съвкупност, че страните като търговци са били
2
обвързани от облигационна връзка, черпеща правна опора в договора за международен
превоз/ чл.367 и сл. от ТЗ/и ответното дружество в качеството на превозвач, се е задължило
да извърши превозната услуга. Респективно ищцовото дружество като изпращач на товара е
поело насрещно задължение да му заплати превозно възнаграждение в размер на 5 868лв. с
ДДС. Превозната услуга е извършена на 04.11.2018г. От превозвача е издадена фактура
№**********/04.11.2018г на исковата стойност 5 868 лв. с ДДС, обективираща посочена по-
горе договорна обвързаност между страните като изрично във фактурата като основание е
вписано извършен транспорт от град Кърджали, България до Испания. Видно от данните по
делото на 05.11.2018гв 11:32 часа ищецът е извършил дължимото плащане по този договор
като е превел на ответника сумата от 5 868лв. с ДДС. На 05.11.2018г в 14:28 часа ищецът е
извършил същото плащане като това плащане се явява без основание и претенцията за
връщането на исковата сума изпълва фактическия състав на чл.55, ал.1 предл.1 от ЗЗД-
неоснователно обогатяване, според която норма предаването съответно получаването на
нещо при начална липса на основание е налице, когато още при самото получаване липсва
основание за разместване на имуществени блага от правната сфера на един правен субект в
правната сфера на друг правен субект. Настоящият случай е точно такъв – плащане на
задължение след неговото погасяване . Второто плащане, извършено на 05.11.2018г в 14:28
часа е извършено без основание. Съгласно решение №246 от 27.05.2011г на ВКС по гр.д.
№1265/2010г институтът на неоснователно обогатяване има приложение, когато между
страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират
правата си по друг ред. Основателна е и акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно константната съдебна практика , доколкото липсва основание за престацията ,
изискуемостта на вземането настъпва от момента самото престиране./ т.7 от
ППВС№1/1979г./ Лихва за забава се дължи от датата на престирането -05.11.2018г. Размерът
на лихвата за периода от 05.11.2018г до 02.10.2020г. възлиза на сумата от 1040лв., изчислена
от съда с онлайн calculator.bg
При тези данни и на основание чл.239, ал.2 от ГПК във връзка с чл.238, ал.1 от ГПК
и чл.239, ал.1т.1 и т.2 от ГПК съдът посочва/ указва/ на страните, че решението му се основа
на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Предявените искове следва да бъдат уважени като следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 5 868лв.с ДДС
заплатено от ищеца без основание по фактура №**********/04.11.2018г , за извършен
международен транспорт от град Кърджали, България до Кралство Испания и на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1040лв. обезщетение за забава, начислено върху главницата за
периода от 05.11.2018г до 02.10.2020г ,ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба 05.10.2020г до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
3
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1141лв. разноски по делото, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „У.“ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление село К.,
община Л., ул.“С.“№36, представлявано от АНН. Н. Д. да заплати на „Е и М “ ООД с
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град Кърджали, ул.“Волга“№3,
представлявано от ЕВТ. МЛ. К. на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 5 868лв./
пет хиляди осемстотин шестдесет и осем лева/с ДДС, заплатена от ищеца без
основание по фактура №**********/04.11.2018г за извършен международен транспорт от
град Кърджали, България до Кралство Испания и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да
заплати сумата от 1040лв. обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода
от 05.11.2018г до 02.10.2020г ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба 05.10.2020г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „У.“ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление село К.,
община Л., ул.“С.“№36, представлявано от АНН. Н. Д. да заплати на „Е и М “ ООД с
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град Кърджали, ул.“Волга“№3,
представлявано от ЕВТ. МЛ. К. сумата от 1 141лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК, но на страните
следва да се изпрати съобщение за постановяването му
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4