Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ...10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. Т.
при участието на секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 746 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова
молба от ВКВ, ЕИК *********, представлявано от В. К., подадена чрез юрк. Е.Р., срещу Ж.С.М., ЕГН **********, с искане да бъде постановено
решение, по силата на което да се установи в отношенията между страните, че
ответникът, в качеството си на потребител на *** услуги, които се отчитат по
партида с аб. номер 1124177, дължи на ищцовата страна
сума в общ размер на 1976,39 лв.,
представляваща остатък от главница за ползвани и незаплатени *** услуги за
периода от 04.05.2015г. до 30.11.2017г. на адрес в ********************************************,
както и сума в общ размер на 148,23 лв.,
представляваща лихва за забава върху тази главница, за периода от 30.12.2017г.
до 26.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед с номер 7565 от 05.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. номер 14991/2018г. по описа на ВРС. Претендират се
разноски.
Твърди се, че ищцовото дружество, в
качеството си на *** оператор, съгласно чл.2, ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги, предоставя такива на Ж.С.М., ЕГН **********,***,
която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес.
Ползваните услуги се отчитат по партида с аб. номер
1124177, като титуляр е именно ответникът. Сочи се, че съгласно ОУ за
предоставяне на *** услуги потребителите са длъжни да заплащат ползваните от
тях *** услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след който срок
потребителят изпада в забава. Релевира се, че е
образувано ч.гр.д. 14991/2018г., по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, в която е разпоредено ответникът да
заплати на ВКВ претендираните суми.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, в който се изразява следното: Оспорва се ответницата да е потребител
на *** услуги. Сочи се, че абонат на обекта е лицето Веселин Калчев. Прави се възражение за изтичане на
погасителна давност. Навежда се, че няма данни по делото ответницата да е потребила *** услуги, както и не се установява количеството
потребена вода. Излага се, че ответницата не е собственик на имота, нито е
ползвател.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени ОУ за предоставяне на *** услуги на
потребителите от *** оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Варна,
одобрени от ДКЕВР.
От представената по делото справка за
недобора на частен абонат за период на потребление от 04.05.2015г. до 30.11.2017г.
се установява, че дължимата сума за ползвани *** услуги е в размер на 1976,39
лв. – главница и 148,23 лв. – лихва за забава. Установява се още от документа,
че за абонат с номер 1124177 е посочено лицето Веселин Станчев Калчев.
По делото е допуснато извършването на
ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: Съгласно справка за недобора на частен абонат
с номер 1124177, с вписан титуляр Веселин Станчев Калчев, задълженията на
абоната към ищцовото дружество за периода от 04.05.2015г. до 30.11.2017г. е в
размер на 1976,39 лв. Лихвата за забава върху тази сума е в размер на 148,23
лв. Няма данни за извършено плащане на задълженията.
По делото е представен и карнет –
лист, в който е обективирано отчитането на *** услуги. В графа подпис на
потребителя е положен такъв, но ищецът не сочи чий е този подпис.
Видно от представения по делото
заверен препис от постановление за възлагане на недвижим имот от 04.10.2017г.
се установява, че имотът, за който са отчитани процесните *** услуги,
собственост при равни квоти на Ж.С.М. е възложен на лицето Мариан Величков
Георгиев.
Установява се от заявление за
„прехвърляне на партида“ от 30.11.2017г., че Мариан Георгиев е отправил молба
до управителя на *** – Варна да бъдат прехвърлени на негово име партидите на
водомери с аб. номер 1124177, заведени на името на
Веселин Станчев Калчев.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
За
успешното провеждане на
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания
случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират
във валидни облигационни отношения, по силата на сключен
между тях договор за доставка
на *** услуги, обстоятелството, че се явява изправна
страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предостави същите на ответника. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване
на задължението си, съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства.
Чл. 23, ал. 4 урежда, че отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов представител,
който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета. При неосигуряване на
представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно
лице на *** оператора, като се посочат три имена и адрес на свидетеля. Тези
изисквания не се прилагат само при случаите на дистанционно отчитане и при
ползване на електронен карнет.
Настоящият случай обаче не е
изключение, поради което ищцовото дружество е следвало да спази изискванията за
отчитане на доставени и потребени *** услуги.
Представените по делото карнетни листи не носят
подписа на ответника. Единственият положен подпис в представения лист е на
неизвестно лице, тъй като ищцовото дружество не посочи име и адрес на
подписалия се, нито пък тези данни са посочени в карнетните
листи. Изрично ищецът уточни, че не твърди положените подписи да са на
ответника, поради което и няма как да се приеме, че представеният карнет лист е
годно доказателство да установи предоставянето на *** услуги на ответника в
посоченото количество. Не се представиха и други доказателства за реално
доставеното количество вода на обекта.
Като допълнение следва да се
отбележи, че единственото
представено по делото доказателство, свързващо по някакъв начин ответникa Ж.М. с процесния обект на потребление на *** услуги е
постановление за възлагане на недвижим имот, в което
постановление е обективирано изявление, че Ж.М. е собственик на имота, в който
е отчетено количеството на потребени *** услуги. Този
документ обаче не е титул за собственост, поради което не представлява годно
доказателство, че ответницата е собственик на имота и следва да отговаря за
потреблението на *** услуги. Освен това титуляр на партидата е лице, различно
от ответницата.
С оглед на изложеното предявените
искове останаха недоказани и следва да бъдат отхвърлени поради неоснователност.
По разноските:
Предвид изхода на
спора и неоснователността на предявените искове ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответницата сумата от 400,00 лв., включваща в себе си адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ВКВ, ЕИК *********,
представлявано от В. К., чрез юрк. Е.Р., срещу Ж.С.М.,
ЕГН **********, да бъде постановено решение, по силата на което да се установи
в отношенията между страните, че ответникът Ж.С.М., в качеството си на
потребител на *** услуги, които се отчитат по партида с аб.
номер 1124177, дължи на ищцовата страна ВВВ, сума в общ размер на 1976,39 лв., представляваща остатък от
главница за ползвани и незаплатени *** услуги за периода от 04.05.2015г. до 30.11.2017г. на адрес в
********************************************, както и сума в общ размер на 148,23 лв., представляваща лихва за
забава върху тази главница, за периода от 30.12.2017г.
до 26.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 02.10.2018г., до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед с номер 7565 от
05.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 14991/2018г.
по описа на ВРС.
ОСЪЖДА ВКВ, ЕИК *********, да заплати на
Ж.С.М., ЕГН **********, сумата от 400,00 лв., представляваща сторени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: