РЕШЕНИЕ
№ 965
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Даниела Й. Тошева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20225330105304 по описа за 2022 година
Предявени са субективно-пасивно съединени искове с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415, ал.1, т.1 и т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД – гр. София, моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на двамата ответници,
че те му дължат сумата 1 253, 31 лева, представляваща дължима главница по Договор за
револвиращ заем № **************/************ г., сключен с „Профи Кредит България“
ЕООД, вземанията по който са били прехвърлени с Договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от *********** г. в полза на дружеството-ищец; сумата 1 191, 21 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от *********г. до ********** г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – ************ г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено
двамата ответници, заедно с лицето Е. И. В., солидарно да заплатят на ищеца със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ******/*********** г., издадена по
частно гр. дело № ********/******* г. по описа на ПРС – ХХІІ гр. състав, по изложените в
исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение –
включително и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за
прекомерност на определеното възнаграждение на особения представител на ответника Л.
В. и на претендираното от ответницата А. К. адвокатско възнаграждение за пълномощника
й.
Ответникът Л. Д. В. от гр. П., **************. Т. П., оспорва исковете като
1
недопустими, неоснователни и недоказани, и моли съдът да прекрати производството по
делото като недопустимо, а ако приеме исковете за допустими – да ги отхвърли като
неоснователни и недоказани, по изложените в подадения от него отговор на исковата молба
съображения. Прави възражения за недействителност на клаузи от Договора за револвиращ
заем, на който ищецът основава претенциите си, и за погасяване по давност на претенциите
на ищеца.
Ответницата А. Г. К. от гр. П. оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като
неоснователни и недоказани, по изложените в подадения от нея отговор на исковата молба
съображения. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца.
Претендира разноски и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. за
пълномощника й – включително и тези, направени в заповедното производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид доводите на ищеца, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства е видно, че действително със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № ******/******* г., издадена по частно гр. дело № ********/****г. по
описа на ПРС – ХХІІ гр. състав, е било разпоредено двамата ответници, заедно с лицето Е.
И. В., солидарно да заплатят на ищеца сумата 1 253, 31 лева, представляваща дължима
главница по Договор за револвиращ заем № **********/* г., ***********сключен с „Профи
Кредит България“ ЕООД, вземанията по който са били прехвърлени с Договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от *********** г. в полза на дружеството-
ищец; сумата 1 191, 21 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
********** г. до ********** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – *********** г. до окончателното погасяване,
както и разноските по делото в размер на 48, 89 лева за държавна така и 50 лева – за
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на ответника Л. В. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, а в
срока по чл.414 от ГПК ответницата А. К. е подала възражение срещу издадената Заповед,
поради което до ищеца са били изплатени указания по чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК и в
сроковете по чл.415 от ГПК той е подал исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящето дело – като по отношение на Длъжника Е. И. В. Заповедта е влязла в сила и
срещу нея е бил издаден изпълнителен лист за сумите по Заповедта, които е било
разпоредено солидарно да заплати на дружеството-ищец с ответниците по настоящето дело.
Не се спори също така, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че действително между ответниците Л. В., в качеството му на клиент, и А. К. и
лицето Е. В., в качеството им на солидарни длъжници, и праводателя на ищцовото
дружество („Профи Кредит България“ ЕООД) е бил сключен Договор за револвиращ заем №
********/********* г., с който това дружество е отпуснало на ответника Л. В. кредит в
размер на 1 481 лева, със задължение да го погаси солидарно заедно със солидарните
длъжници на 36 равни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 98 лева – вземанията
2
по който Договор са били прехвърлени от Кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД на
ищцовото дружество с Договор за прехвърляне на вземания, сключен между тях на
********* г.
Междувременно, с Решение № ***/********* г., постановено по арбитражно дело №
*****/***г., по описа на Аррбитражен съд „Арбитър Юстициарум“ СНЦ, двамата
ответници по настоящето дело и лицето Е. И. В., са били осъдени солидарно да заплатят на
„Профи Кредит България“ ЕООД, по Договора за револвиращ заем сумата 4 219, 27 лева,
заедно със законната лихва от датата на постановяване на арбитражното решение – ***** г.
до окончателното погасяване на задължението, сумата 85 лева – разноски по арбитражното
производство, както и сумата 50 лева – ДТ в производството по издаване на изпълнителен
лист – въз основа на което Решение в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД е бил
издаден изпълнителен лист на ********** г.
Впоследствие с Решение № ****/********** г., постановено по търговско дело №
*****/****** г. по описа на ВКС на Република България – Търговска колегия – Първо
отделение, е била прогласена нищожността на посоченото Арбитражно решение – с оглед на
което е бил обезсилен и този изпълнителен лист, издаден по арбитражното дело, поради
което съдът намира за неоснователни наведените от ответницата А. К. доводи за
недопустимост на исковете заради издаването на посочения изп. лист от Арбитражния съд.
Същевременно, с оглед прогласяване на нищожността на Арбитражното решение,
съдът намира, че нищожни се явяват и всички извършени процесуални действия от ищеца,
респективно – неговия праводател, по принудително събиране на задълженията на
ответниците и лицето Е. В. по Договора за револвиращ заем и следва да се приеме, че от
сключването на този Договор (******* г.) до подаване в съда на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение (********** г.) ищецът, респективно – праводателя му, не са
извършвали никакви валидни действие за събиране на задължението на Длъжниците по
Договора.
Поради това, доколкото повече от пет години от сключването на Договора за
револвиращ кредит ищецът (респективно – праводателят му „Профи Кредит България“
ЕООД) не са извършвали действия по събиране на задълженията на Длъжниците по
Договора, с оглед разпоредбата на чл.110 от ЗЗД съдът намира, че действително към датата
на подаване в съда на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – ******** г.,
вземанията на ищеца по този Договор са били погасени поради изтичане на 5-годишния
давностен срок по чл.110 от ЗЗД (а по отношение на претенцията за забава – на 3-годишния
давностен срок по чл.111, т.В от ЗЗД).
При така установената фактическа обстановка и с оглед направените от ответниците
възражения за погасяване по давност на претенциите на ищеца, доколкото същите се явяват
основателни и действително, както вече бе посочено, претенциите на дружеството-ищец са
били погасени по давност към момента на подаване в съда на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение (на ********* г.), съдът намира, че предявените против двамата
ответници искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се
3
отхвърлят.
С оглед на изхода от спора и на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от
ЗАдв. ищецът следва да заплати на пълномощника на ответницата А. К. - адв. Е. И.,
адвокатско възнаграждение за производството по настоящето дело и по частното гр. дело
(по което е било подадено от нея Възражение против Заповедта за изпълнение) в размер на
802 лева (по 401 лева за всяко едно от двете дела).
На особения представител на ответника Л. В. - адвокат Т. П. следва да бъде издаден
РКО за осъщественото особено представителство в размер на 401, 11 лева.
С оглед фактическата и правна сложност на спора и общата цена на исковете, съдът
намира, че направените от ищеца възражения за прекомерност на определените
възнаграждения на особения представител на ответника Л. В. и на адвокатските
възнаграждения на пълномощника на ответницата А. К. – адв. Е. И., за настоящето дело и за
частното гр. дело, са неоснователни и следва да се оставят без уважени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21 – Бизнес
център „Люлин - 6“, ет.2, представлявано от *************** З. Н. Д., против Л. Д. В., ЕГН
**********, с последен известен постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „***********“ №
**, ет.**, ап.**, представляван от особения представител адвокат Т. П. П., със служебен
адрес: гр. П., ул. „**********“ № ***, офис ***, И А. Г. К., ЕГН **********, от гр. П., ул.
"******" № ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „**********” № ***, адв. Е. И., субективно-
пасивно съединени искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и т.2 и
чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответниците, че те
дължат на ищеца сумата 1 253, 31 лева, представляваща дължима главница по Договор за
револвиращ заем № ***********/********* г., сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД,
вземанията по който са били прехвърлени с Договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от ****** ******* г. в полза на дружеството-ищец; сумата 1 191, 21 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от ******** г. до ********* г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
******** г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено двамата
ответници, заедно с лицето Е. И. В., солидарно да заплатят на ищеца със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****/****** г., издадена по частно
гр. дело № ******/****г. по описа на ПРС – ХХІІ гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и
адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат Е. Г. И., със
служебен адрес: гр. П., ул. “******” № ***, адвокатско възнаграждение за производството
4
по настоящето дело И ПО частно гр. дело № ******/**** г. по описа на ПРС – ХХІІ гр.
състав В РАЗМЕР НА 802 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника Л. Д. В., с посочените
ЕГН и последен известен постоянен и настоящ адрес – адвокат Т. П. П., със служебен
адрес: гр. П., ул. „**********“ № ***, офис ****, РКО за внесения от ищеца депозит за
възнаграждението му за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 401,
11 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ищеца възражения за прекомерност на
определените адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38,
ал.2 от ЗАдв. на пълномощника на ответницата А. Г. К. – адв. Е. Г. И., И възнаграждение за
осъщественото особено представителство на особения представител на ответника Л. Д. В. –
адвокат Т. П. П..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизането на решението в сила ДА СЕ ВЪРНАТ:
НА ПРС – ХХІІ гр. състав частно гр. дело № 16421/2021 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН
ПРЕПИС ОТ НАСТОЯЩЕТО РЕШЕНИЕ,
А НА ВКС на Република България – Търговска колегия – Първо отделение - търговско дело
№ 2450/2019 г.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
5