Решение по дело №2505/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1919
Дата: 24 октомври 2019 г. (в сила от 4 февруари 2020 г.)
Съдия: Виолета Веселинова Низамова
Дело: 20195330202505
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  1919

гр. Пловдив, 24.10.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

 

                                                                                   

                                                                                                                                       при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2505/2019г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                                                                                                                      

                                                                                                                                       Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от П.С.Г., ЕГН **********, против електронен фиш серия К № 2063562 за налагане на глоба за нарушение, установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1“ № 11743са на ОДМВР гр. Пловдив, с което на основание  чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят атакува цитирания по-горе електронен фиш, като навежда доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност, и моли за отмяната му. В съдебно заседание редовно и своевременно призован не се явява лично, а се представлява от адв. П., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

В приложения по преписката електронен фиш серия К № 2063562  се сочи, че на 11.05.2018г. в 15:39 часа в гр. Пловдив на ул. „Васил Левски“ до №121 с посока на движение към бул.“Дунав“, с преносима система за контрол на скоростта на МПС „ARH CAM S1“ № 11743са е било заснето движение на лек автомобил "Пежо 206" с рег. № …, с установена скорост 85 км/ч, при разрешена скорост – 50 км/ч, с което е превишил разрешената скорост с 35 км/ч. Бил издаден електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на жалбоподателя – като собственик, на когото е регистрирано горепосоченото МПС. С електронният фиш за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя П.С.Г., ЕГН ********** било наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева, на основание  чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка и на база на събрания доказателствен материал съдът счита, че е налице от обективна и субективна страна осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП от водача П.С.Г., управлявал лек автомобил, марка "Пежо 206" с рег. № …, тъй като същият се е движил със скорост от 85 км/ч при разрешена в населено място скорост от 50 км/ч, като е превишил стойността на скоростта с 35 км/ч. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение в населено място, да превишава скорост за движение от 50 км/ч. По силата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост в населено място от 31 до 40 км/ч е предвидена глоба от 400 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя П.Г., който в законоустановения срок от получаване на обжалвания електронен фиш не е представил в ОД на МВР - Пловдив, сектор „ПП“ писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и в този смисъл не е упражнил предоставеното му право, предвидено в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Нарушението е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникация тип „ARH CAM S1“                           № 11743са, което предвид легалното определение за АТСС и техните видове, посочено в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, се явява „мобилно“ по своя характер. Същото представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т.нар. триножник, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е „прикрепено“ към земята, каквито са стационарните АТСС, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. „мобилно“ АТСС. За въпросната система е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология /БИМ/, валидно до 07.09.2027 г., от което се установява по безспорен начин годността на техническото средство, измерило скоростта на управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Мобилното АТСС е преминало първоначална проверка, приключила със заключението, че въпросната система съответства на одобрения тип, видно от представеното от въззиваемата страна писмо на БИМ.

Изпълнени са изискванията на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата и към материалите по делото е представен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, съпроводен със снимка на разположението на уреда, при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС. Протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. Що се касае до направеното в съдебно заседание възражение на процесуалния представител на жалбоподателя, касаещо констатираното неточно попълване на № на последно статично изображение в протокола за използване на АТСС, същото е налично, но то по никакъв начин не се е отразило на правото на защита на санкционираното лице, доколкото посочените в протокола начало и край на работа, отразени в часове и минути, обхващат и часът на извършване на разглежданото нарушение и доколкото деянието, неговият извършител и вина са безспорно доказани. Ето защо възражението не е годно да обоснове целения от него правен резултат, предвид, че защитата е срещу фактите, а не срещу цифрите.

По преписката е приложен снимков материал № 11743СА/0030568, от който се установяват точните дата, място на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя от 85 км/ч. Във фиша установената скорост на движение на автомобила също била вписана, че е 85 км/ч без да е отчетен толеранс на скоростта с приспадане от 3%. Въпреки еднакво отразената във фиша скорост на движение на автомобила от 85 км/ч с тази от заснемането, без да е отчетен толерансът с приспадане от 3%, то в случай, че това бе сторено /да се приспадне като толеранс за нарушителя 3% от скоростта на движение/, наказуемата скорост отново щеше да бъде в интервала за превишена скорост от 31 до 40 км/ч съгласно санкционната норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДВП, предвиждаща наказанието глоба 400 лв. Липсата на отчетен и приложен законово установения толеранс от 3 км/ч  не е довело до неяснота относно това в какво се състои нарушението, което би нарушило правото на защита на жалбоподателя, нито е утежнило неговото положение. Ето защо макар и основателно, направеното в тази насока възражение на жалбоподателя, в конкретния случай съдът намира за несъществено.

При извършената служебната проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП с посочени в него данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото на нарушението, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото не се твърдят, нито са налице обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не разкрива белезите на „маловажен случай“, т.е на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

 

Р Е Ш И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА  Електронен фиш серия К № 2063562 за налагане на глоба за нарушение, установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1“ № 11743са на ОДМВР гр. Пловдив, с което на основание  чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на П.С.Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.