Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 109
гр.Свищов, 03.05.2019г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 01.04.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1080 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Е.М.” ЕООД, със седалище
и адрес на управление:***-6, с ****, чрез пълномощника мл. адвокат М.О.Н. твърди,
че на 19,07.2007г. бил подписан Договор за прокредит спринт №120-
343006/19.07.2007г., изменен и допълнен с Анекс № 2 от 25.02.2009г. между
"ПроКредит Банк (България)" ЕАД, с ****в качеството на кредитор и ЕТ
„ЛЕТОН - 93 -Б.Б.“ с ****, в качеството на кредитополучател, Я.В.Я. с ЕГН **********
- в качеството на солидарен длъжник. По силата на този договор кредиторът е
одобрил и предоставил на кредитоискателя потребителски кредит в размер на 28
000,00 лева (двадесет и осем хиляди лева) с цел осигуряване на средства за
осъществяваната от кредитополучателя търговска дейност. Твърди, че
кредитополучателят се е задължил да погаси предоставената в кредит сума, ведно
с договорените лихви и такси чрез 60 месечни погасителни вноски, всяка от които
в размер на 629,95 лева. Първата погасителна вноска е дължима считано от
19.08.2007г., а последната е с падеж 19.07.2012г. Съгласно условията на
договора, кредитът бил отпуснат при годишен лихвен процент 12,50%.
На 25.02.2009г. между страните по
горепосочения договор за кредит е сключен Анекс № 2, съгласно който, считано от
25.02.2009г. остатъка от главницата по горепосочения договор следва да се
погасява на 60 вноски, като крайната датата на погасяване се променя от
19.07.2012г. на 19.02.2014г. Съгласно анекса кредитополучателят се задължава да
осигури встъпването в дълг на Г.Б.Д., с ЕГН ********** и М.В.Я. с ЕГН **********.
На същата дата - 25.02.2009г. били сключени два Договора за встъпване в дълг
между Банката, кредитополучателят и Г.Б.Д., с ЕГН ********** и М.В.Я. с ЕГН **********,
които със съгласието на банката-кредитор встъпват в задължението по
гореописания договор за кредит в качеството на „солидарни длъжници“.
Твърди, че след усвояване на
кредита, длъжникът и солидарно отговорните лица не са изпълнили задължението си
за плащане на месечните вноски съгласно договора и погасителния план, поради
което е останала общо непогасена сума по цитирания по-горе Договор за кредит в
размер на 6090,00 лева (шест хиляди и деветдесет лева), от които: 5962,69 лева
- дължима главница и 127,31 лева - договорна лихва.
Твърди, че ЕТ „ЛЕТОН - 93 - Б.Б.“
с **** не е пререгистриран търговец в срока по пар. 4 от Преходни и
Заключителни разпоредби към Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, съгласно който търговците и клоновете на
чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на
кооперациите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират по този
закон в срок до 31 декември 2011 г. , т.е. счита се за заличен от 1 януари 2012
г. Твърди, че физическото лице Б.Г.Б. отговаря с цялото си имущество за
задълженията, поети от едноличния търговец в резултат на извършване на
търговска дейност.
Твърди, че на 17.12.2014г. с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложението към него,
влязъл в сила на 05.01.2015г., сключен между "ПроКредит Банк (България)“
ЕАД, с ****и „Е.М.” ЕООД с ****, задължението на Б.Г.Б., с ЕГН **********. Я.В.Я.
с ЕГН **********. Г.Б.Д., с ЕГН ********** и М.В.Я. с ЕГН **********,
произтичащо от посочения по-горе договор, било изкупено от „Е.М.” ЕООД.
Твърди, че в изпълнение на
императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите на
03.02.2015г. за Г.Б.Д. и за Я.В.Я. и на 06.02.2015г. за ЕТ „ЛЕТОН - 93 - Б.Б.“
и за М.В.Я. на посочените от тях адреси са изпратени уведомления за цесия,
изходящи от цедента.
Писмата изпратени до Г.Б.Д. и до Я.В.Я.
са получени лично от всеки от адресатите на 10.02.2015г.
Писмото, изпратено до М.В.Я. е
върнато на изпращача с обелязване „Отказ от получаване“, а писмото изпратено до
кредитополучателят е върнато на изпращача с отбелязване „Сменен адрес“.
Твърди, че по отношение на
задължените по кредита лица е налице валидно извършено уведомяване, предвид
обстоятелството, че кредиторът-цедент добросъвестно и при полагане на дължимата
грижа е упражнил предоставените му права и реализирал задълженията си досежно
уведомяване на длъжниците в случай на прехвърляне на вземания. Счита, че
договорът за цесия е породил правно действие и по отношение на задължените по
кредита лица.
Твърди, че по- късно - на
19.06.2018г., чрез адвокатско дружество ****отново са изпратени уведомления за
цесия на всяко едно от задължените лица. Със същите пратки са изпратени и
покани за доброволно изпълнение, с които на всяко едно от задължените лица се
предоставя 15-дневен срок за доброволно изпълнение, считано от получаване на
писмата.
Писмото изпратено до Г.Б.Д. е
получено на 21.06.2018г. лично.
Писмата, изпратени до М.В.Я. и до
Я.В.Я. са получени лично от всеки от получателите на 28.06.2018г.
Писмото изпратено до Б.Г.Б. е
върнато на изпращача с отбелязване „Сменен адрес“.
Твърди, че предоставения срок за
доброволно изпълнение по отношение на всяко едно от солидарно отговорните лица
е изтекъл, и в рамките на течението му действия по доброволно изпълнение на
задължението не са предприети от никой от ответниците. Предвид горното, счита,
че е налице валидно извършено уведомяване за наличието на договор за цесия.
Твърди, че поради липса на
доброволно изпълнение нито към стария, нито към новия кредитор и поради факта,
че към настоящия момент задължението на ответниците е изцяло падежирало, както
и липсата на обстоятелство, което да погасява посоченото по-горе задължение е
мотивирало новия кредитор „Е.М.” ЕООД да пристъпи към принудително събиране на
вземането си по договора чрез подаване на Заявление до Районен съд гр. Свищов
за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което претендира
частично от дължимата сума, по повод на което било образувано ч.г.д. №
811/2018г. по описа на Районен съд гр. Свищов.
Твърди, че към настоящия момент
погасяване на задължението не е осъществено. Моли съда да признае в отношенията
между страните, че ответниците, в
условията на солидарна отговорност, дължат на „Е.М.” ЕООД *** следните суми:
сумата от 2872,69 лева (две хиляди осемстотин седемдесет и два лева и шестдесет
и девет стотинки) - главница, частично от общо задължение за главница в размер
на 5962,69 лева; 127,31 лева (сто двадесет и седем лева и тридесет и една
стотинки), дължима за периода 19.07,2007г. (дата на сключване на договор за
кредит) - 19.02.2014г. (дата на падеж на договор за кредит), посочени в
заповедта за изпълнение но частно гр. дело № 811/2018г. по описа на Районен съд
гр. Свищов, дължими по Договор за прокредит спринт № 120- 343006/19.07.2007г.
от 19.07.2007г., изменен и допълнен с Анекс № 2 от 25.02.2009г. и сключените
към тях Договори за встъпване в дълг на 25.02.2009г., ведно със законната лихва
върху претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски
в заповедното производство размер на 60 лева, както и разноски в настоящото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответниците Б.Г.Б., с ЕГН **********, Я.В.Я. с ЕГН **********, Г.Б.Д.,
с ЕГН ********** И М.В.Я. с ЕГН ********** чрез процесуалния им представител
адв. Н.Н. от ПАК. Твърдят, че исковата претенция е неоснователна, поради това,
че към датата на издаване на заповедта за изпълнение 03.08.2018г. по ч.гр.д.№
811/2018г., вземането на ищците е погасено по давност, при условията на общата
погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, поради което и предявеният иск е изцяло
неоснователен.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното
заседание моли да бъде уважен предявения иск, излага съображения по същество на
делото.
В проведеното съдебно заседание,
ответниците не се явяват и се представляват от адв.Н., който поддържа отговора
на исковата молба.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и от правна страна:
На 02.08.2018г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответницата, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 811/18г.
по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 485/03.08.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Б.Г.Б. с ЕГН ********** , длъжникът Я.В.Я. с ЕГН **********,
длъжникът Г.Б.Д. с ЕГН ********** и длъжникът М.В.Я. с ЕГН ********** от да
заплатят солидарно на кредитора "Е.М." ЕООД, ****, сумата 2
872,69 лева (две хиляди осемстотин
седемдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки) – главница – дължими по
Договор за прокредит спринт № 120-343006 от 19.07.2007г., изменен и допълнен с
Анекс № 2 от 25.02.2009г. и сключените Договори за встъпване в дълг от
25.02.2009г. , договорна лихва в размер на 127,31лева (сто двадесет и седем
лева и тридесет и една стотинки) за периода от 19.07.2007г. до 19.02.2014г.,
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
31.07.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата 60,00 лева (шестдесет лева)
– разноски за държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжниците и същите са подали възражения за недължимост на претендираните
суми. Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на
указанията на съда в законния срок по чл. 415, ал.4 от ГПК.
Видно от приложения по делото Договор за прокредит спринт №
120-343006/19.07.2007 г., същият е сключен договор за кредит за сумата от
28 000 лева между "ПроКредит Банк (България)" ЕАД, с ****в
качеството на кредитор и ЕТ „ЛЕТОН - 93 -Б.Б.“ с ****, в качеството на
кредитополучател и Я.В.Я. - в качеството на солидарен длъжник. Съгласно него кредитополучателят
се е задължил да погаси предоставената в кредит сума, ведно с договорените
лихви и такси чрез 60 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на
629,95 лева. Първата погасителна вноска е дължима считано от 19.08.2007г., а
последната е с падеж 19.07.2012г. Съгласно условията на договора, кредитът бил
отпуснат при годишен лихвен процент 12,50%. Представени са по делото график за
погасяване на кредита и Общи условия за кредитиране на ПроКредит Банк.
Видно от представените Анекс № 2
към Договор за прокредит спринт № 120-343006/19.07.2007 г., график за
погасяване на кредита и Договори за встъпване в дълг от 25.02.2009 г., на
25.02.2009г. между страните по горепосочения договор за кредит е сключен Анекс
№ 2, съгласно който, считано от 25.02.2009г. остатъка от главницата по
горепосочения договор следва да се погасява на 60 вноски, като крайната датата
на погасяване се променя от 19.07.2012г. на 19.02.2014г. Съгласно анекса
кредитополучателят се задължава да осигури встъпването в дълг на Г.Б.Д., с ЕГН **********
и М.В.Я. с ЕГН **********. На същата дата - 25.02.2009г. били сключени два
Договора за встъпване в дълг между Банката, кредитополучателят и Г.Б.Д., с ЕГН **********
и М.В.Я. с ЕГН **********, които със съгласието на банката-кредитор встъпват в
задължението по гореописания договор за кредит в качеството на „солидарни
длъжници“. Съгласно Анекс №2 остатъка по главницата е в размер на
21 889,87лв.В чл.3 от анекса страните договорили, че непогасената и
просрочена наказателна лихва по договора за кредит, а именно сумата от
249,35лв. да се погаси на пет вноски по 41,56лв. и една по 41,55лв., като върху
тази сума банката няма да начислява лихви. Вноските се дължат в срока на
първите шест вноски по новия погасителен план.
Видно от Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) и приложение №1 от 05.01.2015г. към Договор за прехвърляне на
вземания между „ЕОС Матрикс“ ООД и „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД от
17.12.2014 г., сключен между "ПроКредит Банк (България)“ ЕАД и „Е.М.”
ЕООД, задължението, произтичащо от посочения по-горе договор било изкупено от „Е.М.”
ЕООД.
Приложени са поделото 4 бр.
известия за доставяне, уведомление за цесия и покана за доброволно изпълнение
до Б.Г.Б. от 19.06.2018 г., уведомление за цесия и покана за доброволно
изпълнение до Г. Б.Д. от 19.06.2018 г.,
уведомление за цесия и покана за доброволно изпълнение до Я.В.Я. от 19.06.2018
г., уведомление за цесия и покана за доброволно изпълнение до М.В.Я. от
19.06.2018 г., видно от които е, че кредитополучателя, солидарния длъжник и
встъпилите в дълг лица са уведомени от „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД за
извършеното прехвърляне на вземането, както следва : Г.Б.Д. – 10.02.2015г., Я.В.Я.
– 10.02.2015г., М.В.Я. на 13.02.2015г. – с отказ да получи пратката.
Впоследствие цесионера
упълномощил адвокатско дружество ****. Чрез него на 19.06.2018г. отново са
изпратени уведомления за цесия на всяко едно от задължените лица. Със същите
пратки са изпратени и покани за доброволно изпълнение, с които на всяко едно от
задължените лица се предоставя 15-дневен срок за доброволно изпълнение, считано
от получаване на писмата. Видно от приложените писмени доказателства писмото
изпратено до Г.Б.Д. е получено на 21.06.2018г. лично.Писмата, изпратени до М.В.Я.
и до Я.В.Я. са получени лично от всеки от получателите на 28.06.2018г.Писмото
изпратено до Б.Г.Б. е върнато на изпращача с отбелязване „Сменен адрес“.
Не е спорно по делото, а и от
извършената служебна справка в ТР, че ЕТ „ЛЕТОН - 93 - Б.Б.“ с **** не е
пререгистриран търговец в срока по пар. 4 от Преходни и Заключителни разпоредби
към Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, т.е. счита се за заличен от 1 януари 2012 г.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-икономическа експертиза за изясняване на въпроси от значение за спора.
Съгласно заключението на вещото лице, размерът на кредита е 28 000лв.като
сумата е усвоена еднократно на 19.07.2007г. с превод по банкова сметка ***-93-Б.Б..
На 25.02.2009г. размерът на кредита е : главница 21 889,87лв., редовна
лихва 222,30лв. и наказателна лихва 27,05лв. За периода от
01.02.2009г.-14.03.2019г. по процесния договор са извършвани плащания в общ
размер на 24081,48лв. Преди дата на цесията 17.12.2014лв. последното плащане е
извършено на 17.02.2014г. След тази дата няма постъпвали плащания. Според
вещото лице не са платени 13 броя месечни погасителни вноски от общ размер на 6090,00лв, от които 5962,69лв.
и 127,31лв.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните изводи от правна страна:
Исковете с правна квалификация по
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл.92 от ЗЗД са
предявени от по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление в качеството на кредитор на срещу ответника, в качеството му на длъжник,
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №9/10.01.2018г.
по ч.гр.д. № 26/2018 г. на РС-Свищов. Налице е идентичност на страните и на
претенцията по заповедното и по настоящото исково производство. Предвид на това
исковете са допустими.
За уважаване на иска в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на
валидно облигационно правоотношение между предишния кредитор "Прокредит
Банк (България)" АД и ответниците по договор за банков кредит, по който
кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя
отпуснатата в заем сума, настъпването на изискуемостта на вземането,
прехвърлянето му от предишния кредитор на ищеца с договор за цесия и
уведомяването на длъжниците за цесията от предишния кредитор.
В тежест на ответниците е да
установят възражението си за настъпила предсрочна изискуемост на вземането
и изтекла давност.
Съществуването на валидно
облигационно правоотношение по договор за банков кредит, сключен между
"ПроКредит Банк (България)" ЕАД (кредитор) и ответниците Б.Г.Б.,
отговаряща с за задълженията поети от ЕТ Летон-93-Б.Б. (кредитополучател) и Я.В.Я.
(солидарен длъжник) и Г.Б.Д. и М.В.Я. за сумата от 6090,00 лв. не се оспорва от
ответниците, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства.
Изпълнението на задължението на
кредитора по него да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума и
размерът на непогасената част от заема се установява от приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза.Крайният срок за погасяване на кредита е 19.02.2014 г., още преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Прехвърлянето на вземането по
процесния договор за кредит от "ПроКредит Банк (България)" ЕАД на
ищеца „Е.М.“ ЕООД по същество не се оспорва от ответниците, а и това
обстоятелство се установява от Договор за прехвърляне на парични вземания от 17.12.2014
г., сключен между "ПроКредит Банк (България)" ЕАД и „Е.М.“ ЕООД и Приложение
№ 1 от 18.12.2014 г. към него. Не е спорно, че прехвърлянето на вземането е
породило действие спрямо ответниците по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В конкретния случай съдът приема, че
ответника Б.Г.Б. е уведомена за извършената цесия с връчване на препис от
исковата молба, доколкото липсва възражение относно това обстоятелство. Уведомленията,
адресирани до останалите ответници – Я.В.Я., Г.Б.Д. и М.В.Я., изхождат от
предишния кредитор "ПроКредит Банк (България)" ЕАД и съдържат
конкретни данни за прехвърляне на вземането, за предишния и за новия кредитор и
за индивидуализиране на вземането. След като тези ответници са надлежно
уведомени от предишния кредитор за прехвърляне на вземането по договора за
кредит, то на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД следва да се приеме, че цесията е
породила правните си последици по отношение на тях.
Ответниците не ангажираха
доказателства по делото за установяване на твърдението си за настъпила давност
по чл.110 от ЗЗД. На първо място ответната страна не ангажира никакви
доказателства по делото относно това, кредитът
да е бил обявен за предсрочно изискуем. В случая съдът намира, че задълженията по процесния договор
са станали изискуеми, поради изтичане срока на падежиралите вноски по погасителния
план, а не поради настъпила предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че
прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените
в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и
до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта
за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното
основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита,
ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване.
Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК,
нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на
задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск
или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В случая нито със заявлението,
нито с исковата молба се претендира главница и договорна лихва въз основа на
твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ответната страна не представи
също доказателства в тази насока. Ето защо, възражението на ответниците за
погасяване на претенцията за процесното вземане поради изтичане на петгодишния
срок по чл. 110 ЗЗД е неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Обстоятелството, че банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем в
продължение на една година, считано от 19.02.2013г., съобразно
съдебно-икономическата експертиза не освобождава длъжника от задължението да
плаща месечните погасителни вноски на съответните им падежи, тъй като крайният
срок на погасяване на кредита е 19.02.2014 г. С оглед на горното не е изтекла
предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност. При разсрочено плащане на
отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването на
съответния падеж, поради което, ако искът беше предявен за плащане поотделно на
всяка месечна погасителна анюитетна вноска, то той би бил погасен по давност
само по отношение на неплатените дължими главници за периода преди 02.08.2013
г.
Тъй като по делото се установи
при условията на пълно и главно доказване осъществяването на всички
материалноправни предпоставки за съществуване на твърдяното от ищеца накърнено
субективно материално право, а ответниците не доказаха възражението си за
погасяване на претендираното от ищеца
право, искът за главница в размер на 2872,69лв. частично претендиран от общо
задължение за главница в размер 5962,69лв. следва да бъде уважен изцяло като
основателен.
По отношение на претендираното
вземане за договорна лихва, дължима за периода 19.07.2007 г. – 19.02.2014 г.,
възражението за изтекла погасителна давност е основателно. Това вземане се
погасява с изтичане на тригодишна давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД,
при което към датата на подаване на заявлението в съда на 02.08.2018 г. е било
погасено вземането в размер на 127,31лв.
При този изход на делото,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно
дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.
415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така
и в заповедното производство. Съобразно изхода от делото и съобразно уважената
част от исковете, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените
разноски в хода на заповедното производство за
държавна такса и за адвокатско възнаграждение. При общ размер на разноските от 560
лева - от които 60,00 лева за държавна такса в заповедното производство, след
съответно изчисление, както и 60,00 лева за държавна такса, 300 лева за адв.
възнаграждение и 300 лева за депозит за вещо лице в исковото производство,
съобразно уважената част от предявената претенция по чл. 422 от ГПК, съдът
установи, че дължимият размер на разноски, е сумата от 402,17лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Б.Г.Б. с ЕГН ********** ***,
Я.В.Я. с ЕГН ********** *** , Г.Б.Д. с ЕГН ********** *** и М.В.Я. с ЕГН **********
***, че
в условията на солидарна отговорност дължат на „Е.М.“ ЕООД, ****, със седалище и адрес на
управление ***-6, представлявано от законния си представител Р.И.М.Т.-
управител сумата от 2872,69 лева (две
хиляди осемстотин седемдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки) - главница,
частично от общо задължение за главница в размер на 5962,69 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда -02.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 485/03.08.2018г. по ч.гр.дело № 811/2018 г. по описа на Районен
съд Свищов, дължими по Договор за прокредит спринт № 120- 343006/19.07.2007г.
от 19.07.2007г., изменен и допълнен с Анекс № 2 от 25.02.2009г. и сключените
към тях Договори за встъпване в дълг на 25.02.2009г.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Е.М.“ ЕООД, ****, със седалище и адрес на управление ***-6, представлявано
от законния си представител Р.И.М.Т.- управител против Б.Г.Б.
с ЕГН ********** ***, Я.В.Я. с ЕГН ********** *** , длъжникът Г.Б.Д. с ЕГН ********** *** и М.В.Я.
с ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата размер на 127,31лева (сто
двадесет и седем лева и тридесет и една стотинки), представляваща договорна
лихва за периода от 19.07.2007г. до 19.02.2014г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 485/03.08.2018г.
по ч.гр.дело № 811/2018 г. по описа на Районен съд Свищов, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.Г.Б. с ЕГН ********** ***, Я.В.Я. с ЕГН **********
*** , Г.Б.Д. с ЕГН ********** *** и М.В.Я. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.М.“
ЕООД, ****, със седалище и адрес на управление ***-6, представлявано от
законния си представител Р.И.М.Т.- управител
СУМАТА в общ размер на 402,17лв., представляваща на направени от ищеца
разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: