№ 80
гр. Пазарджик , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500401 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260018 от 18.01.2021г., постановено по гр.д.№849/2020г.
по описа на РС- Пазарджик са отхвърлени предявените от Г. Д. Р., ЕГН
********** и АС. Д. Р., ЕГН ********** и двамата от с.Д., Община
Велинград, ул.“Извън регулация“ №34 против „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София
1700, район Студентски, бул.“С.Ш.“ №67А, представлявано заедно от двама
от тримата изпълнителни директори М.С.М.Г., П.В.Д. и Г.Н.Г., искове за
заплащане на всеки един от ищците на застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ в размер на 24000лв. за причинени
неимуществени вреди изразяващи се в претърпени морални болки и
страдания вследствие на смъртта на тяхната баба А.К.Р. настъпила при пътно-
транспортно произшествие на 02.04.2015г. в с.Д., общ.Велинград, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на
произшествието- 02.04.2015г. до окончателното й изплащане.
Осъден е Г. Д. Р. Г. Д. Р., ЕГН ********** и АС. Д. Р., ЕГН **********
1
и двамата от с.Д., община Велинград, ул.“Извън регулация“ №34, да заплатят
на„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1700, район Студентски, бул.“С.Ш.“ №67А,
представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни директори
М.С.М.Г., П.В.Д. и Г.Н.Г., сторените по делото разноски в размер на 250лв.-
депозит за вещо лице и 30лв.- депозит за свидетели.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Г. Д. Р. и АС. Д. Р.,
чрез пълномощника им адв.А..
Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно и в разрез с
материално и процесуалните норми.
В тази връзка се изразява несъгласие с мотивите на
първоинстанционния съд, че по установените факти и обстоятелства по
делото не може да се приеме, че в конкретния случай не следва да се прави
изключение от ограничението на ППВС №4 от 1961г. и ППВС №5 от 1969г.,
поради което на ищците не следва да се присъжда обезщетение за
претърпените имуществени вреди. Съответно, се визира ТР №1 от
21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК но ВКС, съгласно което
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в цитираните по-
горе постановления с изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които справедливо да бъдат обезщетени.
Твърди се, че от събраните делото доказателства по един безспорен
начин се установява изключително силна емоционална връзка, надхвърляща
по интензитет и времетраене нормално присъщите родствени връзки,
традиционни за българското общество. В този смисъл се сочи, че в процесния
случай претърпените от жалбоподателите неимуществени вреди се
установяват от разпитаните по делото свидетели, които са имали пряко
наблюдение и лични възприятия за отношенията между баба и внуци, а така
също и върху състоянието на ищците след смъртта на баба им. Според
свидетелите тези взаимоотношения винаги са били изключително близки и
емоционалната връзка, взаимна обич и привързаност между тях е била много
силна. Тази привързаност и тъга не е затихнала с многото години след
2
смъртта, като свидетелите установяват честото посещение на гроба на баба
им и тежкото състояние, което още ги е обзело.
Визира се, че установените по делото близки отношения нямат нищо
общо с традиционните с българското общество.
Приема се, че смисълът на Тълкувателното решение е изрично
поставено в него изискване за именно такива изключения, които да са
различни от обичайните житейски ситуации. В тази връзка се счита, че
именно в ромската общност тази емоционална връзка е изключително много
по- силна между тях, поради начина на живот, сплотяващата ги ситуация, в
която са принудени да живеят, бит, поминък, обичаи, нрави и т.н.
Счита се, че въззивният съд следва да извърши обстойна проверка на
събраните по делото доказателства, обстойно и всеобхватно да бъдат
анализирани свидетелските показания и счете, че между починалата и ищците
е съществувала здрава, продължителна и емоционална привързаност,
обусловила и установената тежест на понесени вреди, чиято
продължителност, естество и тежест следва да бъдат обезвъзмездени по реда
на чл.52 от ЗЗД.
Моли се съдът да счете, че не е ограничен от предвидения в текста
максимален размер на обезщетението, така както възразява ответната страна.
В този смисъл се цитират Директиви и решение на СЕС.
Приема се, че съобразявайки характера, силата на интензитета и
изключителната продължителност на търпените от ищците болки и страдания
след смъртта на баба им, се моли съдът да счете, че справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди е по 24000лв. на всеки един от
ищците, като следва да бъде уважен изцяло.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като се уважат
субективно съединените искове с правно основание чл.226 от КЗ/отм./, във вр.
с чл.45 от ЗЗД, предявени от ищците против Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и за двете съдебни инстанции.
3
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
другата страна в процеса-„Застрахователна компания Лев Инс“ АД.
В същият се счита, че подадената жалба е неоснователна.
Приема се, че ищците не попадат в кръга лица, легитимирани да претендират
застрахователно обезщетение. В тази насока са изложени подробни
съображения в насока неоснователност на наведените доводи във въззивната
жалба.
Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба, като
се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на направените във въззивното производство
разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателите Г. Д. Р. и АС. Д. Р., редовно
призовани не се явяват. Не се явява и пълномощника им адв.А..
За ответникът по въззивната жалба- „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД се явява пълномощника му адв. Д.. Последният моли да бъде
оставена без уважение подадената жалба, като се потвърди обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно. Излага съображения в тази
насока.
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си
визирани в чл.269 от ГПК, проверявайки изцяло валидността на
обжалваното решение и неговата допустимост, прие за установено
следното:
Депозираната жалба е редовна и допустима- отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран
субект, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от
ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и с оглед обхвата на обжалването допустимо.
Пред първоинстанционният съд е подадена искова молба от страна на Г.
Д. Р. и АС. Д. Р. против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с правно
4
основание чл.226, ял.1 от КЗ /отм./, във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Твърди се в същата от страна на ищците, че същите са внуци на А.К.Р.
починала на 02.04.2015г. в резултат от ПТП, реализирано на същата дата в
с.Д., общ. Велинград на ул. „Извън регулация“ пред частен дом №4.
Визира се, че с влязла в сила присъда по НОХД №245/2015г. по описа на
ОС- Пазарджик за виновен в извършване та престъплението по чл.343, ал.1, б.
„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, вр. чл.373, ал.2 от
НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл.16 от НК е признат Георги Зефиров
Борнев.
Твърди се, че към датата на пътния инцидент гражданската отговорност
на водачите на лекия автомобил, с който е извършено ПТП е била
застрахована при ответника „ЗК Лев Инс“ АД сьс застрахователна полица
№22114003035373.
Твърди се, че след смъртта на А.Р., ищците са претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания,
неутешима скръб, психически шок от преждевременната й и невъзвратима
загуба. С починалата си баба същите били изградили силна и емоционална
връзка, далеч надхвърляща характерната за националния ни бит духова и
емоционална близост между баба и внуци. Живели са в непосредствена
близост до къщата на баба си и са поддържали ежедневни контакти с нея.
Още от раждането им грижите за тях били поети почти изцяло от баба им
А.Р., тъй като родителите им често отсъствали от къщи, за да работят в други
населени места. С годините връзката между тях станала по- силна,
непрекъснато били един до друг, помагали си в добро и лошо, а отношенията
им били по- скоро като на майка и деца, отколкото като на баба и внуци.
Сочи се, че са отправили искане до застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, но такова им е било отказано.
Ето защо, предявяват искове за обезщетяване на моралните им вреди,
като претендират обезщетения в размер на по 24 000лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на настъпване на пътното произшествие-
02.04.2015г., до окончателното изплащане.
5
Претендират присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответникът „ЗК Лев Инс“ АД чрез пълномощника си адвокат Д.. В него се
застъпва становище в насока, че предявените искове са допустими, но
неоснователни, поради което ги оспорва по основание и размер.
Визира се, че тъй като описаното в исковата молба ПТП е настъпило
преди приемането на Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.
№1/2016г. на ОСНТК на ВКС, счита, че ищците не попадат сред лицата,
имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Алтернативно се
счита, че между ищците и починалото лице не е имало дълбока и
емоционална връзка, която да е изключителна на фона на обичайните семейни
отношения и починалата нe е била най- близкия човек на ищците, поради
което обезщетение не им се следва.
Оспорва се размера на претенциите, като се позовава на нормата на §
96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, както и на критериите за справедливост съгласие
чл.52 от ЗЗД.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, която е нарушила правилата за движение.
Претендират се разноски.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Видно от Присъда №21 от 18.06.2015г. по HOXД №245/2015г. по описа
на ОС- Пазарджик, Г.З.Б. е признат за виновен в това, че на 02.04.2015г. в
с.Д., общ.Велинград, ул.„Извън регулацията“, пред частен дом №4, при
управление назад на МПС- лек автомобил марка „Форд Транзит“, бял на цвят,
с регистрационен номер Р.. собственост на водача е нарушил правилата за
движение по пътищата: чл.40, ал.1 от ЗДвП, а именно, като водач на пътно
превозно средство е бил длъжен, но не го е сторил, преди да започне
движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението; чл.40, ал.2 от ЗДвП, а именно, като водач на пътно превозно
средство е бил длъжен, но не го е сторил, по време на движението си назад
6
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно е бил длъжен, но не го е сторил, да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности и чл.116 от ЗДвП, а именно, като водач на пътно
превозно средство е бил длъжен, но не го е сторил, да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, като по непредпазливост е причинил смърт на
пешеходеца А.К.Р. от с. Д., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в“,
вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.40, ал.1 и ал.2 и чл.116 от ЗДвП, вр. чл.373, ал.2
от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл.36 от НК е осъден на две години
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66,
ал.1 от НК, за изпитателен срок от три години и шест месеца, считано от
влизане на присъдата в сила, а на основание чл.343г от НК е лишен от право
да управлява МПС за срок от две години и шест месеца.
С Решение № 148 от 17.11.2015 г. по ВНОХД №329/2015 г. по описа на
АС- Пловдив се установява, че цитираната по- горе присъда е изменена, като
подсъдимият Г.З.Б. е признат за невинен да е нарушил чл.116 от ЗДвП и е
оправдан по това обвинение, като е увеличен размерът на наложеното
наказание по чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК от две години и шест месеца
на пет години лишаване от право да управлява МПС. В останалата част
присъдата е потвърдена.
Видно от Решение №23 от 16.02.2016г. по к.д.№43/2016г. по описа на
BКC, решението е оставено в сила.
Не е спорно по делото, че към 02.04.2015г. гражданската отговорност на
Г.З.Б. е била застрахована при „ЗК Лев Инс“ АД, което обстоятелство
ответникът признава, а и този факт се установява и от приетата по делото
застрахователна полицa №22114003035373 от 12.12.2014г.
Видно от Удостоверение за наследници и Удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки се установява, че Г. Д. Р. и АС. Д. Р. са внуци на А.К.Р.-
деца на сина й Д.И.Р.
Няма спор по делото, че Г. Д. Р. и АС. Д. Р. са заявили пред „ЗК Лев
Инс“ АД претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по щета
№000-1000-01-15-7301, но същото им е било отказано с писмо изх. №
2108/28.02.2020г.
7
В показанията си свидетелите А.П.К. С.Г.Ч.- братовчеди на ищците,
Т.Г.Я. и А.М.К. без родство с ищците излагат данни, че А.Р. е имала много
внуци. Те постоянно били при нея, защото родителите им често отсъствали
по работа. Била им като майка. Грижила се за тях, готвила им и ги
възпитавала. Те често оставали да спят при нея. Ищците живеели в отделна
къща, заедно с родителите си, а къщата на баба им била в същия двор.
Ищците били в добри отношения с родителите си. Те се грижели за тях от
малки. Майка им перяла, готвила и се грижила за тях. Ищците понесли тежко
смъртта на баба си- били разстроени и много плакали. Все едно изгубили
родител. Често ходели на гробището да почистват гроба й. Все още се
натъжавали за баба си, милее ли за нея и често плачели.
В показанията си свР.А.Б. заявява, че е присъствала на катастрофата,
при която е загинала А.Р.. Със съпруга й се качили в буса. Той потеглил назад
и след малко чули хлопане отзад. Съпругът й спрял буса, слязъл от него и
видял, че бабата била паднала отзад на теглича на буса. Той я взел на ръце и я
сложил отстрани на земята. Обадили се на Бърза помощ. Бусът имал
странични огледала и задно стъкло, от което се виждало. Преди да се качат в
буса видели, че отпред нямало никой, но не видели дали има някой зад буса.
По време на инцидента нямало други хора.
Видно от заключението на съдебната авто- техническа експертиза,
пътният участък в зоната на местопроизшествието е улица в с.Д. с
наименование „Извън регулацията“ с естествено земно покритие и ясно
изразени неравности- дупки, които към момента на произшествието са били
запълнени с вода и кал. Процесният участък не е оформен като улица, т.е. с
пътно платно и прилежащи тротоари отделени с бордюри, представлява
хоризонтален терен с определена широчина, от двете страни на който има
изградени постройки. Характерно за този участък е, че липсват каквато и да е
било хоризонтална и вертикална пътна маркировка /пътни знаци/.
Видимостта към момента на произшествието е била неограничена, както по
метеорологични и климатични причини, така и от препятствия около
процесния автомобил. Според вещото лице не е възможно от техническа
гледна точка да се установи дали пешеходката се е движила еднопосочно с
автомобила, като е била гърбом към неговата задна част или е предприела
пресичане на импровизираната улица от ляво на дясно спрямо посоката на
8
автомобила. И в двата варианта обаче е възможен случилият се механизъм на
произшествието, сблъсък от автомобила с неговата задна част, падане върху
терена и прегазване. От техническа гледна точка при попътно движение на
автомобил и пешеходец при липсата на тротоар, пешеходецът трябва да
спазва безопасна странична дистанция от автомобила, която би го предпазила
при рязка промяна траекторията на движение на автомобила. При това
условие пътнотранспортното произшествие не би се случило. В материалите
по досъдебното производство и делото няма сигурни обективни данни и по
отношение движението и позиционирането на пострадалата пешеходна върху
пътя /терена/ около автомобила. Не е възможно да се установи в кой момент
тя се е озовала на мястото на сблъсъка, какви действия е извършвала там,
защо не е възприела микробуса и други. Поради тези причини вещото лице не
е могло да извърши кинематичен анализ на поведението /движение, скорост,
направление, подход и други/ на пешеходката в един предходен момент
преди сблъсъка и анализ, свързан във времето с движението на микробуса.
Причината за възникването на произшествието от техническа гледна точка е
допуснато движение на заден ход от водача на микробуса само чрез
страничните огледала, при което не е било възможно да бъде наблюдавано и
пространството зад автомобила. Пешеходката е предприела движение и
действие в непосредствена близост до автомобила, разположена върху пътя
/терена/ на място и по време, когато не е било безопасно. Пешеходката е
имала техническата възможност да наблюдава събитията, случващи се на
пътя около нея и да промени безопасно местоположението си. Била е в
непосредствена опасна близост до извършващият маневра микробус, като не е
възприела движението му звуково и визуално и сблъсъка е бил изненада за
нея.
При тези данни, настоящата инстанция от правна страна намира
следното:
В конкретният казус, подадената въззивна жалба е допустима, но по
съществото се и неоснователна.
В случая, първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове,
като е приел, че установените по делото отношения между ищците и тяхната
баби и претърпените от тях неимуществени вреди от нейната смърт не
9
покриват критериите на Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.
№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, при които по изключение се допуска
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в полза на лица, които не са
посочел и в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от
24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
В конкретният казус, настоящата инстанция няма основание да не
приеме изцяло изведените от районния съд изводи.
С Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата, активно
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на
друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление №2/1984г. на
Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в
Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС.
Според т.1 от решението, „материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от
24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
неимуществени вреди”. В съобразителната част на тълкувателното решение е
разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените
в постановления №4/61г. и №5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне
като изключение- само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се
породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди /наред с най- близките на
починалия или вместо тях- ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт/; Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови баби/дядовци и внуци /както и братя/сестри/; В
традиционните за българското общество семейни отношения
бабите/дядовците и внуците са част от най- близкия семеен кръг и връзките
10
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези
случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек-
баба/дядо, внук, преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления №4/61г. и №5/69г.
на Пленума на ВС, че случай на смърт право на обезщетение имат само най-
близките на починалия; Наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и
доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и
продължителност/ морални болки и страдания.
Изложените мотиви към тълкувателното решение разкриват ясно
идеята, от която се е ръководило общото събрание на съдиите от трите
колегии на ВКС при разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение-
да се признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-
близките /по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961г. и
1969г.), в частност на бабите/дядовците и внуците, за получаване на
обезщетение за неимуществени вреди, когато поради конкретни житейски
ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и
емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно
съществуващите връзки между баби/дядовци и внуци, и интензитетът и
продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата
на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай
11
на смърт на баба/дядо и внук. Житейските ситуации и обстоятелства,
придаващи на определена родствена връзка характеристиката на
изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни
ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат
продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина
на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на
родителя/родителите в чужбина (Решение №92/17.11.2020г. по т.д.
№1275/2019г. на ВКС, II т.о./, трайно полагане на грижи за бабата/дядото от
внука, вместо от неговите родители. Независимо от спецификата на
отношенията, присъждането на обезщетение в полза на бабата/дядото и внука
е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите,
възприети в тълкувателното решение по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС- наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия,
обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за
определяне кръга на правоимащите съобразно постановления №4/1961г. и
№5/1969г. на Пленума на ВС и проявление на неимуществени вреди в
правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и
продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между
баби/дядовци и внуци морални болки и страдания. В този смисъл е Решение
№17/16.03.2021г. по дело №291/2020г. на ВКС, ІІт.о.
В случая следва да се посочи, че процесните искове са предявени след
приемане на цитираното по- горе тълкувателно решение и възприетите в него
разрешения са задължителни за всички съдебни инстанции, произнасящи се
по съществото на спора.
Във въззивната жалба се навеждат възражения в насока, че ищците са
доказали изключително силна, емоционална връзка надхвърляща по
интензитет и времетраене нормално присъщите родствени връзки,
традиционни за българското общество.
В тази връзка е налице позоваване на показанията на разпитаните по
делото свидетели.
Не може да има спор, че показанията на всички тези свидетели са
изградени върху непосредствени възприятия за фактите, до които се отнасят,
и че не са опровергани от насрещни доказателства на ответника, но за
12
настоящата инстанция следва извод, че те не установяват отношения между
починалия и неговите внуци, различаващи се по съдържание от
традиционните за българското общество отношения между баба и внуци.
Пребиваването на внуците в дома на бабата, полагането на грижи от
последната в процеса на отглеждане на внуците, храненото им, спането им
някои вечери, за които се свидетелства, на практика са израз на типичното за
българските традиции участие на бабите/дядовците в отглеждането и
възпитанието на внуците, но не разкриват изключителност на съществувалата
между бабата и неговите внуци родствена връзка. От показанията на
свидетелите, че след смъртта на баба им, ищците са много плакали и
постоянно ходят на гроба й също не определя изключителност в отношенията
им.
На практика по делото не са доказани конкретни житейски
обстоятелства, станали причина за създаване на особена духовна и
емоционална близост между бабата и внуците- ищци по смисъла на
тълкувателното решение, която да поражда основание за включване на
ищците в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на А.К.Р..
Действително са налице данни, че бабата се е грижила за тях, но реално
внуците са си живеели при родителите си. Коментира се, че последните са
честно отсъствали, но реално свидетелите не конкретизират каква е причината
за тяхното отсъствие. В този смисъл следва да се посочи, че не са налице
категорични данни, че родителите на ищците са работили постоянно в
чужбина, за да нямат постоянен контакт с децата си и бабата реално да е
заместила същите изцяло, както по отношение на отглеждане, възпитание и
издръжка в продължителен период от време.
При тези данни, реално не се установява в правната сфера на ищците да
са настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет и
продължителност болките и страданията, които е нормално да търпят внуците
по повод загубата на обичания от тях баба. Недоказването на критериите,
възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по справедливост на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-
близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление
13
№4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС, води до изводи,
относими на направените в обжалваното решение - че ищците не са активно
материалноправно легитимирани да получат претендираните от тях
обезщетения и че предявените от тях искове по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./,
правилно, като неоснователни са отхвърлени.
С оглед на гореизложеното, подадената въззивна жалба като
неоснователна следва да се остави без уважение, тъй като не могат да бъдат
споделени като основателни изложените в нея възражения, а обжалваното
първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260018 от 18.01.2021г., постановено по
гр.д.№849/2020г. по описа на РС- Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14