Р Е Ш Е Н И Е № 31
гр.
Пловдив, 30.01.2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
открито съдебно заседание на шестнадесети
януари две хиляди и двадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
при секретаря Красимира
Кутрянска и с участието на прокурора ……., като
разгледа докладваното от Председателя ВНЧХД
№ 2339 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХХІ-ва от НПК.
Образувано е по жалба на частния
тъжител Т.Д. срещу присъда № 41/15.10.2019 г. на Карловския районен съд- І- ви
нак. състав, постановена по НЧХД № 240/2018 г. по описа на същия съд, с която
подс. В.Т. е бил признат за невинен и
оправдан по възведеното му обвинение за извършено спрямо частния тъжител
престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК. Предявеният спрямо частния тъжител гр. иск
е бил отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. В тежест на частния тъжител са били възложени
направените по делото разноски.
В жалбата са наведени оплаквания
за несправедливост и незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяна на
присъдата и постановяване на нова, осъдителна
за подсъдимия Т. присъда, с която да бъде ангажирана и наказателната, и
гражданската му отговорност. Пред съда повереникът на частния тъжител излага съображения за
неправилна оценка на доказателствата по делото и за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на производството пред първостепенния
съд. Иска отмяна на присъдата и връщане на делото на КРС, алтернативно поддържа
заявеното в жалбата искане за постановяване на оправдателна присъда.Към
становището на повереника си се присъединява и частният тъжител Д..
Подсъдимият и защитата му изразяват становище за неоснователност на
жалбата. Искат присъдата да бъде потвърдена.
Пловдивският окръжен
съд, като анализира доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, направеното възражение в жалбата,
изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като провери атакувания
съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и задълженията си по чл. 313 и 314
от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е допустима.
Депозирана е от страна в процеса, която има процесуално призната възможност да
атакува постановения съдебен акт. Подадена е в срока за обжалването му.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови
присъдата си, Карловският районен съд е възприел следната фактическа
установеност на деянието:
Частният тъжител Д. и подс. Т. от 2000 г. били
съсобственици на дворно място с къща, находящи се в гр. К., ул. „И. В.“ № **. Тъжителят
бил собственик на първия етаж от къщата, а подсъдимият- на втория етаж. Водели
дела във връзка със спор помежду им относно правото на собственост върху втория
жилищен етаж и правото на ползване на дворното място. Отношенията помежду им
били силно влошени.
През месец януари 2018 г., в резултат от силен
вятър, бил повреден покрива на стълбището, водещо до втория етаж на къщата
и ползвано от подс. Т., а в резултат от
проливните дъждове започнало да капе вътре. Това наложило да се извърши ремонт
на покрива на стълбищната клетка. Тъй като подс. Т. имал здравословен проблем с
крака, помолил свидетелите Г. Г. и Г. П.- негови
съседи, да му
помогнат с ремонта.
На 16.04.2018 г. около 09,00 часа сутринта подс. Т.
и двамата му съседи започнали да извършват ремонта. Съпругата на подсъдимия-
св. М. Т. им помогнала да пренесат и качат на покрива ламарините, с които
трябвало да покрият покрива на стълбището, след което се прибрала вкъщи. При ремонта
двамата свидетели и подсъдимият стъпвали освен върху покрива, по който
извършвали ремонт, така също и върху
покрива на навеса, който ползвал подсъдимият, и върху покрива на долепения до
него навес, ползван от тъжителя Д.. Нанесени щети върху неговия покрив в
резултат от това стъпване нямало причинени. Действията им били видени от съпругата на тъжителя, която по
същото време простирала дрехи на двора. Известно време след това дошъл и самият
тъжител Д.. Още от двора започнал да вика силно, че подсъдимият и свидетелите Г.
и П. му чупят покрива, върху който стъпвали, да псува и ругае. По подвижна
дървена стълба тъжителят се качил на покрива, продължавайки да ругаейки се
отправил към подсъдимия Т., който се намирал върху покрива на навеса си. Подсъдимият
му отговорил, че след като „прави така, ще му освободи двора, така както съда е
отредил“. След като се приближил до подсъдимия, тъжителят вдигнал ръце и
посегнал, за да блъсне подсъдимия Т.. Тогава подс. Т. хванал ръцете на Д., като
двамата се сборичкали. Подсъдимият свалил ръцете на тъжителя надолу, като
последният приклекнал. В резултат от съприкосновението с ръце помежду им
тъжителят получил нараняване на лявото ухо, а подсъдимият получил нараняване на
малкия пръст на дясната ръка. След като приклекнал, тъжителят пуснал ръцете си
от ръцете на подсъдимия, слязъл от покрива и излязъл от двора си.
Поведението на тъжителя и подсъдимия било
наблюдавано от съпругата на подсъдимия- св. Т., която от дома си видяла, че
тъжителят идва. Тъй като предполагала, че ще стане проблем, се показала на
прозорец от северната страна на стълбището, от където първоначално чула
псувните и ругатните по адрес на съпруга ѝ, а след това видяла и как
тъжителят, който се качил на покрива, се опитал да блъсне мъжа ѝ, след
което последния го хванал за ръцете, а впоследствие тъжителят се пуснал и
слязъл от покрива.
Случилото се наблюдавали от непосредствена близост
и свидетелите П. и Г., които били заедно с подсъдимия на покрива. П. се намирал
на около 10 метра от подсъдимия и тъжителя, на място от покрива около 2 метра
по- високо от тях, а Г. бил на покрива на навеса, който се ползвал от тъжителя Д..
Двамата свидетели чули псувните и ругатните, отправени от тъжителя по отношение
на подсъдимия и видели как замахнал с ръце към подсъдимия, след което последният
му ги хванал. Св. Г., след като възприел бутането между двамата, тръгнал, за да
ги разтървава. Нито един от двамата свидетели не видял подсъдимия да е
замахвал, за да удари тъжителя.
По същото време, в гаража на тъжителя, който се намирал
срещу навесите, върху които работели подсъдимият и свидетелите, се намирал св. М.,
който предварително получил разрешение и ключ за гаража, за да си смени маслото
на колата. Докато бил в канала, свидетелят чул викове и крясъци. Поради това
излязъл от канала и през прозорците на гаража, от където имал видимост към
навеса на Д., го видял на покрива на навеса, заедно с друг човек, като не видял
как се е качил там. Св. М. също видял част от процесния инцидент.
След случилото се, тъжителят Д. се обадил на
колегата си- св. М., за да го закара до Съдебна медицина в гр. П., където обаче
тъжителят не бил прегледан същия ден, а на следващия ден, когато му било
издадено и съдебномедицинско удостоверение.
От заключението на изготвената и приета по делото
съдебно- медицинска експертиза по писмени данни се установява, че на тъжителя Д.
е било причинено кръвонасядане и охлузване по лявата ушна мида. Тези
травматични увреждания били причинени от действието на твърд тъп предмет- посредством
удар или притискане и неговото тангенциално действие, като било възможно да се
получат, така както се съобщава в тъжбата, но също така и посредством бутане с
ръка в областта на главата. Травматичните увреждания поотделно и в съвкупност
довели до болка и страдание без разстройство на здравето. В резултат от
причинените травматични увреждания пострадалият изпитал обичайни за този вид
увреждания болки, които били леки по характер. Интензитетът им бил най- силен
непосредствено след причиняването им, като същите следва да са изчезнали
напълно с приключване на оздравителните процеси, което обичайно продължавало не
повече от две седмици. В съдебно заседание вещото лице, поддържайки експертното
си заключение е потвърдило, че е възможно да се получат констатираните
увреждания и при местене на ръце, когато двамата са хванати при съприкосновение
с областта на ухото в потвърждение, на което било констатираното охлузване,
което обосновавало леко коса компонента на удара.
Наведените възражения срещу доказателствената
дейност на първостепенния съд са неоснователни. Така изложената фактическа обстановка е изведена законосъобразно от
гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на
съда. Доказателствените материали по делото са ценени съобразно изискванията на чл. 13,
чл. 14
и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са
налице пороци в доказателствената дейност, опорочаващи вътрешното убеждение на
решаващия съдебен състав.
Карловският районен съд е подложил на внимателна и
задълбочена проверка наличните доказателства по делото. Обсъждайки обясненията
на подсъдимия Т. е отчел, че те имат двойнствена природа- средство за защита, но и доказателствено
средство. Макар и лаконични досежно
обстоятелствата по процесния инцидент, те съдържат факти относно поведението и
на двамата участници в него.Заявеното, че не е искал да удря частния тъжител,
не го е ударил, но между него и тъжителя е имало физическо съприкосновение,
изразяващо се в хващане за ръце и бутане помежду им след ясно изразеното желание на тъжителя го бутне с
ръце, правилно е кредитирано. Обясненията са в унисон със заявеното за същите
факти от свидетелите Г. и П., които са незаинтересовани от изхода на делото.
Идентично е описанието на същите факти и
от съпругата му- св. Т. И тримата свидетели са очевидци на инцидента. Показанията
им съответстват и на заключението на съдебно- медицинската експертиза, според
което е възможно констатираното телесно
увреждане на тъжителя да се получи и при местене на ръцете на двамата, когато
са хванати, при съприкосновение с областта на ухото. Споделяем е изводът на
съда, че е налице и житейска логика в действията, описани от подсъдимия предвид мястото на процесния
инцидент-на значителна височина над земята, на покрив и при възприетото и
описано от всички очевидци нападателно поведение на тъжителя спрямо него.
Правилно е прието, че обясненията на подсъдимия / погрешно посочен в мотивите
като тъжител/ са съответни на подлежащите
на кредитиране доказателства по делото, включително и изводимите от
незаинтересовани доказателствени източници, което налага извод за достоверност.
С оглед заинтересоваността от изхода на делото са
обсъдени и показанията на св. Т.- съпруга на подсъдимия. Основанията да бъдат
ценени са аргументирани, логични и правилни. Показанията на посочената
свидетелка са депозирани след като на същата са разяснени правата ѝ по
чл.119 от НПК и при изрично изразеното ѝ съгласие да депозира такива под
страх от наказателна отговорност. Съпоставени с останалите кредитирани от съда
доказателства, показанията й се явяват изцяло безпротиворечиви. Тя последователно
и подробно изяснява всички обстоятелства, касаещи предмета на делото.
Достоверността на показанията ѝ е проверена и чрез следствен експеримент,
при който е установена възможност същата да наблюдава обстоятелствата, за които
свидетелства.
Показанията на свидетелите П. и Г. също са
подложени на внимателен анализ. И двамата се намират в добросъседски отношения
и с двете страни по делото. Помагайки на
подсъдимия да извърши ремонт на покрива на стълбището си, и двамата свидетели
са били очевидци на действията и на подсъдимия, и на тъжителя. Техните
показания изясняват всички значими обстоятелствата от предмета на доказване по
делото- нападателното поведение на тъжителя и настъпилото в резултат от него
физическо съприкосновение между подсъдимия и тъжителя. Депозираните от свидетелите
Г. и П. показания относно тези обстоятелства са изцяло последователни и
непротиворечиви, включително и в проведените между тях и св. М. очни ставки.
Възражението на повереника и частния тъжител срещу
кредитирането на показанията на тримата свидетели е неоснователно. Няма преиначени или пренебрегнати доказателства и
доказателствени средства. Съдът е
проверил и е съобразил както обвинителните, така и оневиняващите
подсъдимия доказателства. Не е допуснал наведените от обжалващата страна нарушения на изискванията на чл. 14
и чл. 107 от НПК при формиране на вътрешното
си убеждение по извеждане на правно релевантните факти.
След обсъждане на показанията на св. М., съдът е приел, че свидетелят не е очевидец на
процесния инцидент и обстоятелствата, съобщени в показанията му обслужват
защитната теза на тъжителя. Те са му били разказани от него, имат характер на
производни доказателства и при наличието на първични такива за същите факти
правилно не са били възприети като
допустим и годен доказателствен източник в частта относно даденото описание на
инцидента. В останалата част, в която свидетелят описва собствените си
възприятия за състоянието на тъжителя след инцидента, са били възприети.
С необходимата задълбоченост са обсъдени и
показанията на св. М., които са съпоставени
с останалите доказателства. Констатирано
е, че се намират в противоречие с подлежащите на кредитиране доказателства относно описаните от свидетеля действия на
подсъдимия и тъжителя по време на инцидента. Заявеният механизъм на причиняване
на телесна повреда - нанесен удар от подсъдимия на тъжителя, е намерен за
недостоверен. В противоречие с него са показанията на свидетелите- очевидци Т., П. и Г..
При извършения следствен експеримент е установена възможност свидетелят да
възприеме обстоятелствата, за които депозира показания, доколкото е установена
частична видимост към мястото на инцидента, тъй като е било възможно да се
наблюдава горната част на телата на подсъдимия и тъжителя при наличието на леко скосен покрив пред мястото
на инцидента. Съпоставяйки показанията на св. М. в посочената част с останалите
доказателства по делото правилно е прието, че същите се явяват изолирани и в противоречие с
подлежащите на кредитиране доказателства..
В останалата им част съдът е кредитирал показанията на свидетеля, но те не съдържат
факти относно включените в предмета на доказване обстоятелства.
По делото е била назначена, изготвена и приета съдебно-
медицинската експертиза. Според експертно заключение се установяват получени
от тъжителя телесни увреждания, изразяващи се в кръвонасядане и охлузване по
лявата ушна мида. Вещото лице сочи и вероятния механизъм за причиняването им, а
именно посредством удар или притискане и неговото тангенциално действие, като
било възможно да се получат, така както се съобщава в тъжбата, но и при от
местене на ръцете на лицата, когато са хванати при съприкосновение с областта
на ухото, тъй като констатираното при прегледа на тъжителя охлузване говорило
за леко коса компонента на удара. В резултат от травматични увреждания
пострадалият изпитал обичайни за този вид увреждания болки, които били леки по
характер, като интензитетът им бил най- силен непосредствено след причиняването
им, те следва да са изчезнали напълно с приключване на оздравителните процеси, което
обичайно продължавало не повече от две седмици.
Изцяло ценени са писмените доказателства по делото.
Възражението за съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в ограничаване правата на частния обвинител, се аргументира с провеждането на следствен
експеримент относно възможността св. А. М.
да възприеме мястото на конфликта, без да е проведен следствен експеримент
относно възможността свидетелите П. и Г. да наблюдават същия. Това възражение е
неоснователно. По искане на подсъдимия, намерено за основателно от съда, е бил проведен следствен експеримент за
посочените обстоятелства досежно свид. М.. По искане на повереника на частния
тъжител, на същото дата е бил проведен и следствен експеримент досежно
възможността съпругата на подсъдимия- свид. Т. да възприеме същите
обстоятелства. Всички страни в процеса са присъствали при провеждане на
експериментите, възражения не са отразени в съдебния протокол, приложени са и
изготвени от технически сътрудник фотоси относно проверяваните факти. Искане за проверка чрез следствен
експеримент на възможността свидетелите П.
и Г. да възприемат действията на подсъдимия и частния тъжител, не е отправяно.
Наличните към онзи момент доказателства относно присъствието на още двама свидетели
на мястото на инцидента не е създавало
задължение за съда да провежда
следствен експеримент и с тяхно участие. Според настоящия съдебен състав нищо
не е налагало провеждането на следствен експеримент и относно тези свидетели. Описаното
и от двамата тяхно местонахождение и местонахождението на страните в процеса
към момента на съприкосновението им не поставя под съмнение възможността им да
наблюдават последните двама. Следва да се констатира, че такова доказателствено
искане не е направено и пред въззивния съд, а е наведено само като отменително
оплакване в пледоариите пред въззивната
инстанция. С оглед правомощията на
настоящия съд по чл. 313- 315 от НПК,
такъв доказателствен пропуск би бил нарушение, отстранимо при въззивния контрол,
а не основание за отмяна на постановената присъда и връщане на делото на
първостепенния съд, каквото е виждането на защитата. В случая Пловдивският
окръжен съд намира, че не са налице основания, които да налагат извод за
необходимост от провеждане на сочените от повереника следствени експерименти.
Противоречията в доказателствата са ясно очертани и отстранени при внимателен
анализ на наличните по делото доказателства.
Първостепенният съд, в изпълнение на
задължението си за разкриване на обективната истина, вменено му с нормата на чл. 13 НПК, е установил всички
правнорелевантни факти. Обективно и всестранно са анализирани доказателствените
източници, обсъждайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на
принципните изисквания на чл. 14
и чл.
18 НПК, и на тези по чл. 107, ал. 2 и ал. 5 НПК. Липсват
основания да се счете, че доказателствата по делото са били оценявани
едностранчиво, изопачено или тенденциозно, или че фактическите обстоятелства са
приети на базата на негодни доказателствени средства, каквото оплакване се
прави от повереника на частния тъжител. Всички действия по събирането,
проверката и оценката на доказателствата, обосновали вътрешното убеждение на
съда по фактите, са в пълно съответствие с действащия процесуален регламент. Не
е вярно, че съдът е базирал изводите си при
игнориране на част от доказателствените източници, с избирателно позоваване
само на онези от тях, които оневиняват подсъдимия.
При правилната фактическа установеност на
извършеното, не е налице нарушение на материалния закон с признаването на
подсъдимия за невинен по възведеното му обвинение за престъпление по чл.130 ал.2 от НК. Установеното
по делото поведение на частния тъжител правилно е преценено като нападение,
инициирано от него. Подсъдимият Т. е имал качество на „отбраняващ се“ срещу
физическо нападение и е действал в допустимите за отбрана предели. Нападението
от страна на тъжителя Д. срещу подсъдимия е било непосредствено и
застрашаващо го, както с оглед демонстрираното
намерение да го удари, а и предвид
обстоятелството, че подсъдимият се е намирал на покрив, на значителна височина
над земята, евентуално падане в резултат дори на незначителен удар би причинило
опасни за здравето и живота му последици. Съгласно
чл.12 ал.1 от НК „не е общественоопасно деянието, което е
извършено при неизбежна отбрана- за да се
защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени
интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез
причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели“. В случая са
несъмнено установени двата основни и взаимносвързани елемента на неизбежната
отбрана. Налице е било непосредствено противоправно нападение. Частният
тъжител, след отправени псувни и закани, при качването си към подсъдимия е тръгнал към него с насочени ръце, за да го удари. Възприемайки поведението му като опит да го
удари, за да преустанови нападението, подсъдимият хванал ръцете му, при което последвало
боричкане между двамата. Подсъдимият Т. свалил ръцете на тъжителя Д., който
след като приклекнал, доброволно слязъл от покрива. При тези защитни действия
на подсъдимия, по описания от експерта механизъм, е причиненото на тъжителя телесно увреждане. Заключението
на изготвената и приета съдебно- медицинска експертиза сочи като напълно
възможен механизъм за причиняване на кръвонасядане и охлузване на лявата ушна
мида при местене на ръцете на лицата, когато са хванати при съприкосновение с
областта на ухото.Увреждането е причинено в ситуацията на отбрана срещу неправомерно нападение, без да
са превишени допустимите предели . Правилно Карловският районен съд е приел, ,
че телесното увреждане на тъжителя Д. е причинено от подсъдимия Т. при
условията на неизбежна отбрана, поради което деянието не е общественоопасно и
не представлява престъпление по чл.130 ал.2 от НК. Оправдаването на подс. Т. по повдигнатото му с частната тъжба обвинение за извършено престъпление по
чл.130 ал.2 от НК е правилно и законосъобразно.
Законосъобразно е и виждането на
първостепенния съд относно приетият за съвместно разглеждане граждански иск за
причинени на частния тъжител неимуществени вреди. Той е с правно основание
чл.45 от ЗЗД. Поради извършено деяние при условията на неизбежна отбрана, в
съответствие с нормата на чл.46 от ЗЗД-
„При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди“, предявеният спрямо
подсъдимия граждански иск е бил
отхвърлен като неоснователен.
Прилагайки императива на чл.190 ал.1 от НПК, съдът се е произнесъл
относно разноските по делото, осъдил е частният тъжител Т.К.Д. да заплати на
подсъдимия В.Н.Т. направените от него разноски за заплатен адвокатски хонорар в
размер на 500 лева, както и да заплати
по бюджета на съдебната власт, по сметка на Карловския РС направените по делото
разноски за изготвяне на фотоалбум в размер на 44,96 лева.
Пловдивският окръжен съд констатира,
че не е внесена от частния тъжител
дължимата държавна такса съобр. т. 12 вр. с т. 9 от ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси
за таксите,
събирани от
съдилищата, прокуратурата, следствените
служби и Министерството на правосъдието за производството пред настоящия съд. Сумата
от 6 лв. също следва да бъде възложена в негова тежест.
Пред въззивната
инстанция не се твърди да са правени разноски, такива не се и претендират.
Воден от горното и на осн. чл. 334 т.
6 вр. с чл. 338 от НПК, Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 41/15.10.2019 г. на Карловския
районен съд- І- ви нак. състав, постановена по НЧХД № 240/2018 г. по описа на
същия съд.
ОСЪЖДА частния тъжител Т.К.Д., с установена по делото самоличност,
да заплати в полза на бюджета на ВСС, по сметка на Окръжен съд- Пловдив,
държавна такса в размер на 6 лв. за производството пред настоящия съд.
. Решението не подлежи на
протест и обжалване.
Да се съобщи
на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.