№ 99
гр. Бургас , 22.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело
№ 20212001000106 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Н. Г.,
като пълномощник на „И.“ ООД и „К.ПС“ ЕООД срещу решение№ 15 от 18-
ти февруари 2021 г., постановено по т. д. № 180/2019 г. по описа на Бургаски
окръжен съд, с което е прогласена нищожността на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт. №***, т. ***, рег. № *** д.
№ *** г. на Нотариус Н.Н., с район на действие – БРС, с който договор „И.“
ООД е продало на „К.ПС“ ЕООД поемлен имот с ид. № *** по КККР на гр. С.
одобрен със заповед № КД-14-02/24.01.2011 г. на началника на СККК Бургас,
с адрес на поземления имот: гр. С. м. „М“, с площ от 3 327 кв. м.,
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване на имота –а ниско
застрояване (до 10 м.), с № 010135 по предходен план, с граници: ид. № ***
ид. № *** ид. № ***; ид. № ***; ид. № *** ид. № ***; ид. № *** ид. № ***, на
цена от 70 000 лв., като въззивниците са осъдени да заплатят на въззиваемия
Н. Ст. С. деловодни разноски в размер на 4 596.56 лв.
Решението се оспорва като недопустимо и неправилно (необосновано и
незаконосъобразно).
Оспорен е изводът на съда за наличие на правен интерес у въззиваемия
да атакува като нищожна сделка, по която не е страна като по правилността на
решението са повдигнати възражения по приложението на разпоредбата на
1
чл. 40 ЗЗД относно договаряне във вреда на представлявания - „И.“ ООД;
относно неправилно приложение на чл. 74 ТЗ, с какъвто иск съдът не е
сезиран; наведени са доводи за липса на доказателства за намаляване
активите на дружеството с извършената сделка, чрез която е извършено само
трансформация на активи; оспорени са изводите за увреждане, поради
счетоводни нарушения и се настоява, че е безспорен фактът на постъпването
на сумата от 70 000 лв. по сметка на „И.“ ООД; Развити съображения в насока
на изрядното извършване на сделката в упражняване на гарантираната от чл.
9 ЗЗД свобода на договаряне, като се подчертава, че ищецът не е собственик
на имота и не е необходимо неговото съгласие; настоява се, че съдът
недопустимо е разширил тълкуването на правната норма, преценявайки
сделката като увреждаща за лице, което не е страна по нея; настоява се, че
съдът не е изследвал финансовият резултат и ефективността на сделката, като
се оспорва и заключението на вещото лице по назначената оценителна
експертиза за доказване пазарната цена на имота, различна от данъчната
оценка.
С оглед изхода на делото се оспорва претенцията на ищеца за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор от ищеца – Н. Ст. С. чрез
адв. Р. И., в който въззивната жалба на ответниците се оспорва като
неоснователна. Активната процесуална легитимация на ищеца Н. Ст. С. се
обосновава с интереса му да атакува сделките като увреждащи спрямо
членствените и имуществени права като съдружник. Цитирана е съдебна
практика в подкрепа на това становище. Поддържа се становище за
правилност и законосъобразност предвид произнасянето в диспозитива само
по отношение на едно от посочените основание за нищожност. Посочва се, че
във въззивната жалба са направени възражения по правилността на
решението във връзка с евентуално въведените искове по чл. 38, чл. 40 ЗЗД и
чл. 74 ТЗ, като липсва съединяване на иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД с този по чл.
74 ТЗ; оспорени са твърденията, че не се намаляват активите на дружеството.
Оспорени са като неотносими възраженията за реализиране на сделката и
изискването на съгласие за това от страна на ищеца, като подробно са
изложени аргументи за извършване на продажбата на занижена цена – под
данъчната оценка на имота, за намаляване активите на дружеството и
2
увреждане интересите на ищец с оглед правото за изплащане на дружествен
дял. Поддържат се аргументите за нищожност на сделката като сключена в
противоречие с морала и добрите нрави, в която връзка се цитира практика на
ВКС.
Бургаски апелативен съд, като намира, че въззивната жалба е
допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежни страни и
при наличие на правен интерес, прие същата за разглеждане и насрочи
открито съдебно заседание по делото на 1-ви юли 2021 г. С протоколно
определение от проведеното на 1-ви юли 2021 г. съдебно заседание,
въззивният съд намери, че са налице предпоставките за приключване на
съдебното дирене и даде ход на устните състезания, като постанови, че ще се
произнесе с решение.
В срока за постановяване на решението си БАС приема следното:
Производството по т. д. № 180/2019 г. по описа на БОС е образувано по
исковата молба на въззиваемия Н. Ст. С. чрез адв. Р. И., с която са предявени
обективно съединени искове против „И.“ ООД и „К.ПС“ ЕООД за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град С. одобрени със Заповед РД-18-60/04.10.2007г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-02-138/24.01.2011
г. на Началник на СГКК-Бургас, с адрес на поземления имот: гр. С. местност
„М“, с площ от 3 327 кв. м., територия урбанизирана, начин на трайно
ползване; ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 010135, при
съседи: *** *** ***, ***, *** ***, ***, ***, на цена от 70 000 лв.,
обективиран в нотариален акт № ***, том ***, peг. № *** дело № 118 от
2016г. на нотариус Н.Н., с район на действие Бургаски районен съд, вписан в
регистъра на Нотариалната камара под № ***, като са въведени в условията
на евентуалност следните основания, в следната предпочетена от ищеца
поредност: поради липса на форма предвид нищожността на нотариалното
удостоверяване, евентуално поради липса съгласие с оглед на същите
обстоятелства, евентуално поради противоречие с морала и добрите нрави,
евентуално поради противоречие със закона поради нарушаване на чл. 38 от
ЗЗД и накрая, в условията на евентуалност поради заобикаляне на закона.
3
Обсъждайки съобразно правомощията си допустимостта на решението
във връзка с наличието на предпоставките за разглеждане на евентуално
съединения иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, БАС намира, че е налице очевидна
фактическа грешка в решението, досежно пропуска на съда да постанови
диспозитив във връзка с формираната в мотивите на решението решаваща
воля за неоснователност на предявените искове за нищожност на договора на
основанията по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД с оглед на по-тежкия порок, въведен с
исковата молба – за липса на съгласие
В мотивите на обжалваното решение първостепенния съд е изложил
съображения, че допуснатата несъвместимост при назначаването на
преводача е нарушение по чл. 582 във вр. с чл. 576 ГПК, което обаче не
опорочава нотариалното удостоверяване до степен на нищожност, (което
засяга нотариалната форма на сделката) нито е основание да се приеме, че за
сделката не е постигнато съгласие. В диспозитива на решението липсва
отразяване на така формираната воля на съда по тези основания за
нищожност, което е предпоставка за разглеждане на иска за нищожност
поради накърняване на добрите нрави.
Когато са предявени искове за недействителност на прехвърлителната
сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца.
Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички
искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не
може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно
едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това
да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност.
Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа и да се произнесе първо по
основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-
тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по – леките –
липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет,
противоречие на морала или липса на форма.
Пропуска на съда да се произнесе в диспозитива на решението в
съответствие с формираната в мотивите на решението решаваща воля по иска
на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е необходимо да бъде отстранена преди
произнасянето от въззивната инстанция по въпросите относно допустимостта
4
и правилността на решението, с което е уважен евентуално предявения иск за
нищожност на процесната сделка на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Последното налага възобновяване на въззивното производство във фазата на
съдебното дирене, съответно – прекратяване на делото и изпращане на
първостепенния съд за отстраняване на допуснатата от съда очевидна
фактическа грешка.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаски апелативен съд, на основание
чл. 253 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ свое протоколно определение от 1-ви юли 2021 г., с което е
даден ход по същество на въззивното производство по в. т. д. № 106/2021 г. по
описа на Бургаски апелативен съд
ВЪЗОБНОВЯВА въззивното производство във фазата по събиране на
доказателствата.
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по в. т. д. № 106/2021 г. по
описа на Бургаски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за произнасяне на основание
чл. 247 ГПК относно наличието на очевидна факти съгласно мотивите на
определението.
Определението е необжалваемо.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6