Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.С., 22 февруари 2016год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 7 състав, в публично съдебно заседание на 02
февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
При секретаря И.А., като разгледа
докладваното от съдия Гигов гр.дело №6264/2012год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са от З.Г.Т. в лично качество и като законен
представител на малолетните си деца –Т.Г.Г. и М.Г.Г. и Е.Г.Г. действащ
лично и със съгласието на законния си
представител З.Г.Т. и Д. Г.Г. против З.”А.”АД, *** искове с правно
основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на всеки един от тях на сумите от
по 180 000лв., обезщетения за претърпени неимуществени вреди за причинена
смърт на Г.Е. Г., в резултат на ПТП
настъпило на 13.05.2011год., ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането и разноските по делото.
Ответникът ЗАД”А.”ЕАД, гр.С. счита исковете
за неоснователни.Оспорва отговорността на водача по основание и размер.Оспорва качеството на застрахован
водач по З.ължителна застраховка”ГО” за П. Г.М., като се твърди,че същия не е
управлявал автомобила на законно основание.Оспорва се механизма на настъпване
на произшествието и причинно-следствената връзка между смъртта на Г.Е. Г. и
произшествието.Твърди се,че към момента на събитието З.Т. не е била в
отношения, определящи фактическо съжителство с Г.Е. Г., а Т.Г. не е била в кръга на правоимащите да търсят
обезщетение. Заявява се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като
се твърди,че починалото лице в качеството си
на пътник в автомобила, не е ползвал обезопасителен колан и се качил при
водач ,за който е знаел, че е употребил алкохол.Оспорва исковете по размер и
претенцията за лихва.
Третото лице помагач на страната на
ответното дружество и ответник по обратния иск на З.”А.”АД – П.Г.М. не изразява
становище по исковете и не ангажира доказателства.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищците с легитимирани да претендират
обезщетения за неимуществени вреди за причинена смърт на Г.Е. Г. починал при
процесното ПТП на 13.05.2011год./ препис-извлечение от акт за смърт №053/14.05.2011год/.Представени
са удостоверения за раждане от ***год.
на Д.Г.,Е.Г.,Т.Г. и М.Г., в които фигурират като майка –З.Г.Т. и баща Г.Е. Г..От
решение №477 от 13.10.2011год. на ПОС, по гр.д.№593/2011год.е видно,че детето Т.
е родена по време, когато майката З. и починалия Г. са живели на съпружески
начала.
Ответното застрахователно дружество е
материално правно легитимирано да отговаря по предявите искове, тъй като по
време на настъпване на процесното ПТП – на 13.05.2011год. увреждащото
МПС-л.а.”Фолксваген Пасат” е имало задължителна застраховка”ГО”, съгласно
комбинирана застрахователна полица от 13.11.201год. за срок от 08.12.2010год.07.11.2011год. Разпитаният
по делото свидетел М.Р.А. потвърди, че през 2011год. е прехвърлил автомобила на
И.П. с договор за покупко-продажба, с платена едногодишна застраховка,винетка и
преглед, за което по делото е представен и договор за продажба на МПС от
30.03.2011год., с нотариална заверка на подписите.
С присъда №51 от 12.08.2014год. на Плевенски
ОС по нохд №466/2014год. П. Г.М. е признат за виновен в това,че на
13.05.2011год., около 07.00 часа на третокласен път ІІІ-3004 към9+ 487,гр.Долна
Метрополия-гр.Тръстеник, при управление на МПС-л.а.”Фолксваген Пасат” с рег.№ *******,
собственост на И.М.П. е нарушил правилата за движение по пътищата по
чл.5,ал.1,т.1,чл.20,ал.1 и чл.21,ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта
на повече от една лице – И.М.П. и Г.Е. Г.. Великотърновският АС с решение
№239/07.112014год., по внохд №262/2014год. е изменил присъдата на ПОС, като е
признал подсъдимия П.Г.М. за невинен и го оправдал да е извършил престъплението
в резултат на допуснати нарушения по чл.5,ал.1,т.1 и чл.20,ал.1 ЗдвП, и в останалата част е потвърдил присъдата, като
ВКС с решение №92/05.06.2015год. по нд 2031/2014год. е оставил в сила
въззивното решение на Великотърновският АС.
Съгласно заключението на вещите лица – д-р Г.
и инж.В. по извършената комплексна СМАТЕ, скоростта на л.а.”Фолксваген Пасат”,
непосредствено преди напускането на пътното платно и удар в крайпътно дърво е
била от порядъка и не по-малка от 144км/ч.Поведението на водача не е съобразено
с конкретната пътна обстановка,достигайки тази висока скорост и недостатъчен
контрол над автомобила, при съС.ието, в което се намирал.Предотвратяването на
ПТП на конкретното място при наличните пътно-климатични условия е било напълно
възможно и е зависимо от поведението на водача на процесния автомобил.Ако
същият автомобил е управляван без употреба на алкохол от страна на водача и
адекватно следване на пътната обстановка за движение, с подходяща безопасна за
пътно-климатичните условия скорост, произшествието нямаше да настъпи.Пътник на З.на
седалка е бил Г.Е. Г. и смъртта му е настъпила непосредствено след удара на
автомобила в дървото- с последващо преобръщане и е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП.Съдът възприема заключението на вещите
лица по КСМАТЕ за изготвено компетентно.
По делото са изслушани свидетелски
показания.Свидетелката Ц.П.К. посочва, че е съседка със З., която живеела с Г. от
1996год.,познавала ги, като добро семейство,гледали си децата,живеели добре,винаги
си помагали, били неразделни.Много зле преживели смъртта на Г. – З. и децата и
болката им не е преминала.
Съгласно чл.223,ал.1 КЗ/отм./ с договора за
застраховка”ГО” застрахователят се З.ължава да покрие в границата на определена
в договора сума отговорността на застрахования за причинени на трети лица
неимуществени и имуществени вреди.
Съгласно чл.226,ал.1 КЗ/отм./ увреденият
спрямо, който застрахованият е отговорен има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.За да се
уважи този иск ищцовата страна следва да докаже, че претърпяла вреди от виновно
поведение на застрахован при ответното дружество делинквент.
За да се уважи отговорността на
застрахователя по чл.226,ал.1 КЗ/отм./ трябва да е налице валиден
застрахователен договор по З.ължителна застраховка”ГО” , както и предпоставките
на чл.45 ЗЗД пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо
увредения.
От така събраните по делото доказателства
безспорно се установява,че е налице
валидно застрахователно правоотношение по З.ължителна застраховка „ГО”,
виновното противоправно поведение на водача на увреждащото МПС - П.Г.М. за процесното ПТП настъпило на
13.05.2011год., за което има постановена
влязла в сила присъда/чл.300 ГПК/, като
това поведение се установява и от КСМАТЕ, приета в настоящото производство.Предвид
на това следва да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответното дружество.
Съгласно т.2
на раздел ІІІ от Постановление №4
от 25.05.1961год. на Пленума на ВС кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди се определя по справедливост и обхваща най-близките
роднини,като низходящите, възходящите и съпруга.Съгласно Постановление №5 от 24.11.1969год. е
допълнена т.2 на раздел ІІІ от
Постановление №4/1961год. на Пленума на ВС с ал. ІІ, че имат право на
обезщетение за неимуществени вреди лицето,което е съжителствало на съпружески
начала с починалия при непозволено увреждане,без да е бил сключен брак.От
свидетелските показания на Ц.К., които
съдът кредитира за достоверни се установява,че
ищцата З.Т. е живяла с починалото лице Г. Г. ,като семейство от 1966год,
което обосновава извод, че между тях е съществувало трайно съвместно съжителство. На останалите ищци –деца на починалото лице-Е.,Т.,М.
и Д., заедно с майка им З. са причинени болки и страдания и те продължават тежко да преживяват смъртта на Г.
Г..Съдът, като отчита невъзвратимостта на загубата,това че ищците търпят и ще
продължат да търпят болки и страдания това,
че между тях и починалото лице е
съществувала силна връзка с чувства на обич, уважение, взаимна привързаност и
подкрепа мотивира настоящият съдебен състав да определи обезщетения на всеки
един от ищците в размер на сумата от по 150 000лв., обезщетение за
неимуществени вреди., с оглед принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се съразмери с обществения критерий за справедливост
и да се възмезди ищцовата страна за всички претъпени неимуществени вреди.
В разглеждания случай не се установява
съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалото лице и няма основание
за прилагане на чл.51,ал.2 ЗЗД, предвид възражението на ответното
дружество по чл.137а,ал.1 ЗДвП, тъй като вещото лице – д-р Г. посочва, че по
скоро е бил с колан,поради тежката
травма с локализация в областта на гръдната кост/протокол от публично съдебно
заседание на 21.05.2013год./, като няма и ангажирани доказателства от ответното
дружество,че пострадалото лице се е качило при водача на МПС, който да е бил употребил алкохол.Ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на всеки един от ищците сумата от
по 150 000лв, обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законните
лихви, считано от датата на увреждането
– 13.05.2011год., до окончателното изплащане на сумите.
Исковете по чл.226,ал.1 КЗ/отм./ следва да
се отхвърлят за разликите над сумите от по 150 000лв., до общите предявени размери от по
180 000лв., като неоснователни и недоказани, поради това,че са завишени по размери.
Отговорността на застрахователя е обусловена
от отговорността на прекия причинител на увреждането,поради което същата е функционална и застрахователят се смята в
забава с оглед правилата на непозволеното увреждане или лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД
се дължи от деня на увреждането/чл.84,ал.3 ЗЗД/.
С оглед изхода на спора на основание
чл.78,ал.1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищците
сумата 333.33лв.,разноски за възнаграждения на вещи лица, съразмерно на
уважените части на исковете.На основание чл.38 ЗА ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на адвокат Ч. сумата
30 000лв., с начислен ДДС, възнаграждение за един адвокат,
съразмерно на уважените части..Възражението за прекомерност на адвокатско
възнаграждение на ответното дружество е неоснователно предвид на това, че е съобразено с Наредба №1/09.07.2004год. за МРАВ.На основание
чл.78,ал.3 ГПК ищците трябва да бъдат осъдени да заплатят на ответното
дружество сумата11.67лв., разноски, съразмерно на отхвърлените части от
исковете и сумата 2490лв., възнаграждение за един адвокат, съразмерно на
отхвърлените части от исковете.На основание чл.78,ал.6 ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати сумата 30 000лв., държавна такса по
сметка на СГС, съразмерно на уважените части от исковете.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ З.”А.”АД, *** да заплати на З.Г.Т., ЕГН-**********,***, съдебен адрес:***
сумата 150 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на загубата – смъртта на –Г.Е. Г., с когото е съжителствала на
съпружески начала,вследствие на ПТП настъпило на 13.05.2011год., ведно със
законната лихва считано от 13.05.2011год., до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./
за разликата над сумата 150 000лв. до общият предявен размер на сумата
180 000лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ ЗАД”А.”ЕАД, ЕИК ********, ***,С.,ул.”* **”№* да
заплати на Д.Г.Г., ЕГН-**********, на Т.Г.Г., ЕГН-********** и на М.Г.Г., ЕГН-********** действащи чрез тяхната майка и законен
представител З.Г.Т., ЕГН-**********, на Е.Г.Г., ЕГН-**********, действащ лично
и със съгласието на майка си З. Г.Т.,
ЕГН-**********,***, всички със съдебен адрес:*** на всеки един от тях сумата от
по 150 000лв., обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат загубата – смъртта на техният баща
– Г.Е. Г. вследствие на ПТП настъпило на 13.05.2011год., ведно със законните
лихви върху сумите, считано от 13.05.2011год. до окончателното изплащане на
сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ за разликите над сумите от по 150 000лв., до общите предявени
размери от сумите по 180 000лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
на основание чл.78,ал.1 ГПК ЗАД”А.”АД,
*** да заплати на З.Г.Т., ЕГН-**********, Д.Г.Г., ЕГН-**********, на Т.Г.Г.,
ЕГН-********** и М.Г.Г., ЕГН-********** действащи чрез тяхната майка и законен
представител З.Г.Т., ЕГН-********** и на Е.Г.Г., ЕГН-**********, действащ лично
и със съгласието на майка си З.Г.Т., ЕГН-**********,***, всички със съдебен
адрес:*** сумата 333.33лв.,
разноски,съразмерно на уважените части
от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл.38 ЗА ЗАД”А.”АД, *** да
заплати на адвокат С.С. Ч.,*** сумата 30 000лв., с начислен ДДС,
възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважените части от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл.78,ал.3 ГПК З.Г.Т.,
ЕГН-**********, Д.Г.Г., ЕГН-**********, Т.Г.Г., ЕГН-********** и М.Г.Г., ЕГН-**********
действащи чрез тяхната майка и законен представител З.Г.Т., ЕГН- ********** и Е.Г.Г.,
ЕГН-********** действащ лично и със съгласието на майка си З.Г.Т., ЕГН-**********,***, всички със
съдебен адрес:*** да заплатят на ЗАД”А.”АД, ***
сумата 11.67лв.,разноски и сумата 2 490лв., възнаграждение за един
адвокат, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл.78,ал.6 ГПК ЗАД”А.”АД, *** да заплати сумата 30 000лв.,
държавна такса по сметка на Софийски градски съд, съразмерно на уважените части
от исковете.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на страната на ЗАД”А.”АД-П.Г.М., ЕГН-**********.***.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: