РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Ихтиман, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радослава М. Й.
при участието на секретаря Ана Ил. Божилова
като разгледа докладваното от Радослава М. Й. Гражданско дело №
20251840100358 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Ц. Г. Г. против „ДЗЗД Джен Дуй
ЖП Елин Пелин“, Булстат: ********* за заплащане на сумата от 57 277.50 лв.,
представляваща общ сбор на часовете положен извънреден труд, ведно със законовата лихва
до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжността
„чертожник“ от 10.05.2021г. до 01.06.2021 г. и като „геодезист“ от 01.06.2021г. до
20.08.2024г., като със Заповед от 19.08.2024 г. това правоотношение е било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Според него работодателят не му изплатил сумата в общ
размер на 57 277,50 лв. за положения от него извънреден труд както следва: сумата от 20 895
лв. за положен извънреден труд за 791 часа в делнични дни за периода от 10.05.2021г. до
20.08.2024г., за всеки един делничен ден, в който е работил, който е бил работен, с 1 час в
повече от установеното му с трудовия договор работно време; сумата от 36 382,50 лв. за
положен извънреден труд за 1386 часа в съботни дни за периода от 10.05.2021г. до
20.08.2024г., за всяка една събота, в която е работил, която не е съвпадала с официален
празник и/или в която не е ползвал полагащия му се годишен платен отпуск, с 9 часа в
повече за всяка събота, от установеното му с трудовия договор работно време.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска.
Твърди, че претенцията в периода от 10.05.2021 г. до 10.05.2022 г. е погасена по давност.
Оспорват се твърденията на ищеца, че е полагал извънреден труд.
В съдебно заседание по реда на чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска по чл.
128, т. 2, вр. чл. 262, ал. 2 КТ размерът му е увеличен на сумата от 65 385,63 лева
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Страните не спорят, а и от представения по делото трудов договор №
1
000126/07.05.2025 г., изменен с допълнително споразумение от 01.06.2021 г. се установява,
че ищецът е работел първоначално като „чертожник“, а впоследствие като „геодезист“ при
ответника, като на 19.08.2024 г. трудовото правоотношение между страните е било
прекратено.
В т. 2 от трудовия договор е уговорено, че работникът изпълнява трудовите си
задължения при условията на пълно работно време на осем часов работен ден при основно
трудово възнаграждение от 5143,40 лева.
От представените от ответника копия на водените при него книги за инструктаж по
безопасност и здраве при работа се установява, че Ц. Г. през 2023 г. и 2024 г. е полагал
подписа си в 21 съботни дни.
От показанията на разпитаните свидетели Г. Ч., М. Р. и В. П. се установява, че в
работното време на работниците и служителите в предприятието в делничните било от от
08,00 часа до 18,00 часа с едночасова обедна почивка. Освен това се е работело и в
съботните дни при същото работно време. Според св. Ч., която работела като била заместник
началник база и отговаряла за почистването, зареждането и други организационни въпроси в
предприятието, имало организиран транспорт за работниците, който пристигал в базата в
7,50 часа и тръгвал обратно в 18,00 часа. Свидетелят Р., който отговарял за техническата
поддържа на техниката в базата, потвърждава, че работното време на офисите било от 08,00
до 18,00 часа и се е работело в съботния ден. От своя страна св. В. П., който работел като
геолог, заявява, че е постигнал уговорка с представител на предприятието по изключение да
не работи в съботните дни, но ежедневно пътувал с автомобил заедно с Ц. Г. и работел от
08,00 часа до 18,00 часа. Полаганият допълнително един час труд не бил заплащан, но били
начислявани бонуси към заплатата.
От заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективна и безпристрастна, се установява, че дължимото възнаграждение за
извънреден труд на ищеца, след като се съобразят периодите, в който той е ползвал платен
годишен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност, възлиза на 65 385,63 лева.
Според вещото лице сумата за извънреден труд през работните дни за 1 час удължено
работно време възлиза на 38,020 лева, при положени 771 часа извънреден труд, за
извънреден труд в почивни дни – на 26 176,19 лева, а в празнични дни 1189,44 лева при
положени 468 часа извънреден труд.
От правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 262, ал. 1 КТ. за осъждане на
ответното дружество да заплати сумата 65 385,63 лева, представляващо дължимо
възнаграждение за извънреден труд за периода 10.05.2021 г. до 20.08.2024 г.
За да бъде уважен искът за заплащане на извънреден труд по чл. 150, вр. чл. 262 КТ, е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на трудово
правоотношение между страните, работникът или служителят да е положил извънреден труд
и работодателят да не е изпълнил задължението си за заплащане на положения извънреден
труд на работника или служителя.
Понятието „извънреден труд“ е легално дефинирано в чл. 143, ал. 1 КТ, като за такъв
се посочва трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя, извън установеното за него работно време.
От своя страна разпоредбата на чл. 150 КТ предвижда, че за положения извънреден
труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, уговорен между работника и
работодателя, който се определя според времетраенето на работата или според изработеното
съгласно чл. 262, вр. чл. 247 КТ, а когато не е уговорено друго, увеличението за извънреден
труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
2
В практиката си ВКС (напр. решение от 27.03.2012г. гр.дело № 405/2011,ІV г. о.)
приема, че когато работник или служител отработи в повече от законоустановеното работно
време за длъжността, то се отчита като извънреден труд във всеки отделен месец и в този
случай за положения извънреден труд работодателят дължи заплащане на увеличено трудово
възнаграждение независимо дали е водил специална книга за отчитане на извънредния труд
и независимо дали е издал специална заповед, с която да възложи на работника полагането
на извънредния труд в съответствие с чл. 15 и сл. от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските
Освен това неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя
не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама по
себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ., като
доказването на положен извънреден труд е допустимо със всякакви доказателствени
средства.
Не е спорно между страните, че ищецът е полагал труд по трудов договор с ответното
дружество за процесния период.
Въз основа на събраните в производството гласни доказателства чрез разпита на
допуснатите свидетели настоящият състав приема за доказано, че ищецът е работил при 9-
часов работен ден, включително и в съботните дни през целия период, в който е полагал
труд при ответника.
Представените книги по инструктаж по безопасност и здраве при работа, макар и да
нямат самостоятелно доказателствено значение, но индикират за това, че в действителност
ищецът е полагал труд и в съботните дни, след като е полагал подписа си многократно в
събота. Лишено и житейска логика би било да се приеме, че ищецът е посещавал мястото си
на работа в тези дни единствено с цел да бъде инструктиран за правилата за безопасност и
здраве при работа.
В този смисъл настоящият състав приема, че искът е доказан по основание.
По отношение установяването на точния размер на дължимото възнаграждение съдът
кредитира заключението на счетоводната експертиза, при която вещото лице е извършило
подробна и задълбочена проверка на наличните данни., като е съобразило чл. 7 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, съгласно който увеличението за
извънреден труд се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по
индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго.
Въпреки че ищецът има право на вземане срещу ответника за възнаграждение за
извънреден труд в размер на сумата 65 385,63 лева, това вземане не може изцяло да бъде
удовлетворено по принудителен ред чрез използване на държавна принуда, тъй като е
частично покрито с давност поради неупражняването им в 3-годишния давностен срок по
чл.358, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 2 КТ от настъпването на тяхната изискуемост. Исковата молба е
подадена на 21.03.2025 г., поради което от този момент по аргумент от чл.116, б. "б" ЗЗД е
прекъсната специалната погасителна давност.
Предвид изложеното искът следва да бъде уважен общо за сумата 54 825,52 лева за
периода от месец април 2022 г. (предвид настъпването на изискуемостта на
възнаграждението от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи) до 20.08.2024
г., когато е прекратено трудовото правоотношение. В този смисъл искът следва да бъде
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 65385,63 лева поради погасяването му
по давност.
По разноските
На ищеца следва в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК да бъдат
3
присъдени сторените разноски, съответно на уважената част от иска и при съобразяване на
направеното възражение от процесуалния представител на ответника за прекомерност на
същото, което съдът приема за основателно. В случая по делото няма обстоятелства, , които
да обосноват по-висока фактическа и правна сложност по делото по смисъла на §1а от
Наредба № 1/09.01.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа, поради което и
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 5036,56 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на спора право на разноски има и ответникът, комуто с оглед
отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 600,69 лева.
Освен това на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
ответникът следва да заплати на РС-Ихтиман сумата от 2193,02 лева държавна такса, както
и сумата от 490,00 лева – изплатено възнаграждение на вещото лице.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЗЗД „ДЖЕН ДУЙ ЖП ЕЛИН ПЕЛИН“, Булстат: *********, със
седалище и адрес на управление с. Вакарел, общ. Ихтиман, Местност „Галабец“ №1 „ДА
ЗАПЛАТИ на Ц. Г. Г. сумата от 54825,52 лева (петдесет и четири хиляди осемстотин
двадесет и пет лева и петдесет и две стотинки), представляваща брутно трудово
възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.04.2022 г до 24.08.2024 г.,
заедно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба на 21.03.2025
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 65
385,63 лева.
ОСЪЖДА ДЗЗД „ДЖЕН ДУЙ ЖП ЕЛИН ПЕЛИН“, Булстат: *********, със
седалище и адрес на управление с. Вакарел, общ. Ихтиман, Местност „Галабец“ №1 ДА
ЗАПЛАТИ на Ц. Г. Г. сумата от 5036,56 лв. (пет хиляди тридесет и шест лева и петдесет и
шест стотинки) разноски в производството.
ОСЪЖДА Ц. Г. Г. ДА ЗАПЛАТИ на ДЗЗД „ДЖЕН ДУЙ ЖП ЕЛИН ПЕЛИН“,
Булстат: *********, със седалище и адрес на управление с. Вакарел, общ. Ихтиман,
Местност „Галабец“ № 1 сумата от 600,69 лв. (шестстотин лева и шестдесет и девет
стотинки) разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДЗЗД „ДЖЕН ДУЙ ЖП ЕЛИН ПЕЛИН“,
Булстат: *********, със седалище и адрес на управление с. Вакарел, общ. Ихтиман,
Местност „Галабец“ №1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС-Ихтиман сумата от 2193,02 лв. (две
хиляди сто деветдесет и три лева и две стотинки) – държавна такса и сумата от 490,00 л.
(четиристотин и деветдесет лева) изплатено възнаграждение на вещото лице, ведно с пет
лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не ги внесе доброволно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок, считано от
13.11.2025, на която дата бе съобщено на страните, че решението ще бъде обявено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4
5