Р Е Ш
Е Н И Е
град Велико Търново, 10.07.2009
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд, първи състав, в публично заседание на осми юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Я.Д.
при участието на секретаря Р.К.
и прокурора …......., разгледа
докладваното от съдията Д. гражданско
дело № 1341 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Трудов спор.
Първоначално кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2, т.3 във вр. чл.225, ал.1
от КТ; евентуално съединен иск с плаво основание чл.224 от КТ.
Ищцата А.В.Г. твърди в исковата си молба, че със
Заповед № 45 от 09.03.2009 г. на работодателя й, на основание чл.71, ал.1 от КТ
и по причина на чл. 325, т.1 от КТ било прекратено трудовото й правоотношение с
ответника. Ищцата счита, че уволнението й е незаконно, тъй като договорът й бил
сключен за неопределено време и не била изразявала съгласие същия да бъде
прекратен по взаимно съгласие. Въз основа на тези съображения за
незаконосъобразността на уволнението, ищцата моли съда да признае уволнението
за незаконно и да го отмени като такова, да бъда възстановена на предишната
работа и ответникът да й заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 2010
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата. Моли съда да й бъде при съдено и обезщетение
то по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 100.50 лв. Претендира
разноски. В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адвокат
Деница Цветанова поддържа исковете.
Ответникът „АЛКО” ООД гр. В.Търново, чрез
упълномощения си процесуален представител адвокат Кирил Андреев оспорва
исковете. Твърди, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение
с ищцата, страните били постигнали взаимно съгласие за прекратяване на трудовия
договор. Счита за печатна грешка посочения в заповедта чл.71, ал.1 от КТ. Моли
съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на закона,
приема за установено следното:
Ищцата е работила при ответника по трудов договор № 61/18.11.2008г.,
по силата на който ответникът е възложил, а ищцата е приела да работи на
длъжност „деловодител”. С атакуваната заповед
№ 45/09.03.2009г. на работодателя – ответник, е прекратено трудовото правоотношение с
ищцата по причина „чл. 325, т. 1 от КТ”. Заповедта е връчена на ищцата
13.03.2009г.
С цел доказване от страна на работодателя ответник на
факта на постигнатото от страните съгласие за прекратяване на трудовия договор,
по делото е разпитана свидетелката Поля Ганева – счетоводител при ответника.
Свидетелката посочва, че на неуточнена дата през м.март работодателят е извикал
при себе си ищцата и други две служителки и им е предложил трудовите им
правоотношения да бъдат прекратени по взаимно съгласие, като им прочел нарочно
писмо. Свидетелката е чула от съседната стая, че ищцата е казала, че „ще си
помисли”. Свидетелката е присъствала и при връчването на заповедта за уволнение
на ищцата.
Брутното трудово възнаграждение на ищцата за пълен
месец предхождащ уволнението е 335 лв.
Така изложената фактическа
обстановка съдът установи от съвкупната преценка на приетите писмени
доказателства и свидетелски показания. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката
Ганева, въпреки, че е служител на ответника, тъй като излага възприети от нея
преки и непосредствени впечатления досежно свидетелстваните обстоятелства,
свързани с прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата.
Предвид
установената фактическа обстановка, съдът е мотивиран да приеме от правна
страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен
и следва да бъде уважен. Съображенията за това са следните:
На първо място, ответникът не ангажира доказателства,
че преди издаване на заповедта от 09.03.2009г. е отправил до ищцата предложение
във формата и със съдържанието по чл.35, т.1 от КТ. Дори и да се приеме, че
прочетеното устно предложение от работодателя за прекратяване на договора по
взаимно съгласие е валидно такова, то липсва насрещно писмено волеизявление на
работника за приемане на предложението. Обстоятелството, че ищцата е подписала
заповедта за уволнение, изобщо не може да се квалифицира като приемане на
предложението по смисъла на чл.325, т.1 от КТ, тъй като подписването е предназначено
само да удостовери достигането на заповедта до знанието адресата, вкл. и с
оглед възможността за атакуването й по съдебен ред с иска по чл.344, ал.1, т.1
от КТ. Предвид на това и съдът приема, че предложението на работодателя не е
прието от работника, което е равнозначно на липса на взаимно съгласие за
прекратяване на трудовия договор между страните.
На следващо място, заповедта за уволнение е подписана
от ищцата едва на 13.03.2009г., а в нея е посочено, че трудовото правоотношение
се прекратява „считано от 10.03.2009г.”. Тълкувайки изразената от работодателя
воля с така подредените от него цифри и дати в атакуваната заповед /заповедта е
мотивирана единствено и само с цифри и дати/, съдът приема, че и според самия
работодател взаимното съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение е
било постигнато и налично към датата на издаване на самата заповед –
09.03.2009г., или поне към датата 10.03.2009г., „считано” от когато се
прекратява трудовото правоотношение. Не се събраха доказателства за това страните
да са постигнали изобщо взаимно съгласие за пхрекратяване на трудовото
правоотношение, още по-малко доказателста за постигнато такова към дата 10.03.2009г.
Изложеното мотивира съда да приеме, че прекратяването на
трудовото правоотношение на ищцата от страна на работодателят е незаконно,
което налага отмяната му.
Ищцата е предявила и иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност. Предвид
акцесорният характер на този иск, постановяването на позитивно съдебно
решение зависи от изхода по главният иск
за отмяната на уволнението, с който иск той е кумулативно съединен. По делото
безспорно се установи, че до уволнението ищцата е заемала длъжността „деловодител”
и съдът с решението си следва да я възстанови на тази длъжност.
Съдът намира за основателен и доказан и
предявеният от ищцата иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
По делото като доказателство беше представена трудовата
книжка на ищцата, от която се установява, че след прекратяването на трудовото й
правоотношение и до приключване на устните състезания по делото не е започнала
работа при друг работодател по трудово правоотношение и съответно не е
реализирала доходи. Съдът не споделя преценката от страна на ответника на доказателствената сила на представения документ – трудова
книжка, досежно отразените в нея факти, доколкото работодателя
не представя доказателства за противното. Това мотивира съдът да приеме, че
действително ищцата е останала без работа в резултат на уволнението, което
прави предявеният от нея осъдителен иск за периода 14.03.2009г. – 08.07.2009 г.
/датата на приключване на устните състезания/, за основателен.
По отношение размера на същия, страните не спорят,
а и от представяните писмени доказателства се установява, че брутното трудово
възнаграждение на ищцата за пълен месец предхождащ уволнението й е 335 лв. Съобразявайки разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК
и факта, че от уволнението на ищцата до приключване на устните състезания са
изминали 3 месеца, осъдителния иск се явява основателен само за този период и
доказан до размера 1005 лв.
Предвид
изложеното, съдът намира предявеният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 от КТ във
вр. с чл.225, ал.1 от КТ за основателен и доказан за периода
от 14.03.2009г. – 08.07.2009 г.
/датата на приключване на устните състезания/, поради което следва
да осъди ответника да заплати
на ищцата сумата от 1005 лв., заедно със законната лихва върху тази сума
от подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане. В
останалата си част до пълния предявен размер от 2010 лв., искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Доколкото съдът уважи
обективно кумулативно съединените искове за признаване уволнението на ищцата и
неговата отмяна и за възстановаяването й на заеманата до уволнението длъжност,
то и не следва да се произнася по иска по чл.224 от КТ за обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, предявен евентуално.
Ищецът е направил
искане за разноски. При този
изход на делото и на основание
чл.78,
ал.1 от ГПК, съдът следва да му
присъди направените разноски в размер на 200 лв., съразмерно с уважените искове.
Ответникът също има право на разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Или, ищцата следва да му заплати разноски в размер на 40 лв. - съразмерно с
отхвърлените искове.
Ответникът дължи заплащането на държавните такси за разглеждане на
уважените искове, от заплащане на които ищецът е освободен. Или, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВТОС сумата 80 лв. държавна такса
за иска по чл.344, ал.1, т.1; сумата 80 лв. държавна такса за иска по чл.344,
ал.1, т.2 и 50 лв. държавна такса да иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225,
ал.1 от КТ.
Водим от изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
по реда на чл.344, ал.1, т.1, предложение първо от Кодекса на труда, спрямо „АЛКО” ООД със седалище и адрес на
управление гр.Велико Търново, ул.”Независимост”
№3, ет.3, представлявано от управителя инж. Христофор Цветанов Коев, от една
страна, и А.В.Г. с ЕГН **********,***,
от друга, че уволнението по заповед №45/09.03.2008г. на управителя на „АЛКО” ООД
гр. В.Търново, е незаконно.
ОТМЕНЯ, по реда на чл.344, ал.1, т.1,
предложение второ от Кодекса на труда, уволнението по заповед №45/09.03.2008г.
на управителя на „АЛКО” ООД гр. В.Търново, по иска на А.В.Г. с ЕГН **********,***, против „АЛКО” ООД със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.”Независимост” №3, ет.3, представлявано от
управителя инж. Христофор Цветанов Коев.
ВЪЗСТАНОВЯВА по реда
на чл.344, ал.1, т.2 от КТ А.В.Г. с
ЕГН **********,***, на заеманата преди уволнението длъжност „деловодител”.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ „АЛКО” ООД със седалище и адрес на
управление гр.Велико Търново,
ул.”Независимост” №3, ет.3, представлявано от управителя инж. Христофор
Цветанов Коев, да заплати на А.В.Г.
с ЕГН **********,***, сумата от 1005
лв. /хиляда и пет лева/, представляваща обезщетение за времето от 14.03.2009г. до 08.07.2009 г.
/датата на приключване на устните състезания/, през което е останала без работа
в резултат на уволнението, ведно със законната лихва по чл.86 от ЗЗД връху тази
сума за времето от подаване на исковата молба – 24.04.2004г. до окончателното й
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2010 лв.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„АЛКО” ООД със седалище и адрес на
управление гр.Велико Търново,
ул.”Независимост” №3, ет.3, представлявано от управителя инж. Христофор
Цветанов Коев, да заплати на А.В.Г. с ЕГН **********,***, сумата 200 лв. (двеста лева) разноски по
делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.В.Г. с ЕГН **********,***,
да заплати на „АЛКО” ООД със
седалище и адрес на управление гр.Велико
Търново, ул.”Независимост” №3, ет.3, представлявано от управителя инж.
Христофор Цветанов Коев, сумата 40
лв. /четиридесет лева/ разноски.
ОСЪЖДА „АЛКО” ООД със
седалище и адрес на управление гр.Велико
Търново, ул.”Независимост” №3, ет.3, представлявано от управителя инж.
Христофор Цветанов Коев, да заплати
по сметка на Великотърновския районен съд сумата 80 лв. /осемдесет лева/ - държавна такса за иска по чл.344, ал.1,
т.1; сумата 80 лв. /осемдесет лева/
- държавна такса за иска по чл.344,
ал.1, т.2 и 50 лв. /петдесет лева/ -
държавна такса да иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, както и 5
лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС на
основание чл.315, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок от 13.07.2009г. – денят, който
е посочен за обявяване на решението.
Районен
съдия: