РЕШЕНИЕ
Номер 55809.11.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПазарджикXXXVI Граждански състав
На 05.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Василева
Секретар:Елена Пенова
като разгледа докладваното от Росица Василева Административно
наказателно дело № 20205220201384 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Р. Г. Б. , ЕГН **********, с
адрес: гр. Пазарджик, ул. „Г. п.“ № 49, със съдебен адрес: гр. П., ул. „И.
В.“ № 18, ет. 2, офис 13, чрез адв. Костадин Узунов, против Електронен
фиш, серия Г, № 0010740, издаден от ОДМВР – Пазарджик, с който на Р.
Г. Б. за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл.
638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева).
Жалбоподателят оспорва издадения срещу него електронен фиш
(ЕФ). Релевира възражения за допуснати нарушения на материалния закон
и процесуалните правила, като излага доводи в тази насока. Прави искане
за отмяна на атакувания ЕФ като незаконосъобразен. Претендира
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с процесуалния си представител адв. Костадин Узунов. Поддържа
жалбата, излага становище за нейната основателност и моли съда да
отмени атакувания ЕФ.
1
Въззиваемата страна – ОДМВР - Пазарджик, редовно призована, не
изпраща законен или процесуален представител. Депозира писмено
становище, с което моли да бъде оставена без уважение подадената жалба
и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен процесния ЕФ. Инвокира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателя и формулира искане за намаляването му
до минимално предвидения размер в случай на уважаване на жалбата.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 20.10.2019 г. в 15:05 ч. в гр. Пазарджик, бул. „Ст. С.“, в посока на
движение към кръстовище с ул. „Д. Г.“, с автоматизирано техническо
средство (ARH CAM S1) № 11743bb, било заснето движението на лек
автомобил „... Собственик на лекия автомобил бил жалбоподателят Р. Г. Б.
. Към момента на заснемането му от автоматизираното техническо
средство с № 11743bb за процесния лек автомобил „Х. Д.“, с рег. №...,
нямало сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За това деяние на основание чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. чл. 638, ал. 4
вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ жалбоподателят е
санкциониран с Електронен фиш, серия Г, № 0010740, издаден от ОДМВР
– Пазарджик, с който му е наложено наказание глоба в размер на 250 лв.
Техническото средство АRH CAM S1, с което е заснето
нарушението, е с фабричен № 11743bb и е вписано под номер 5126 в
Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и
към датата на нарушението – 20.10.2019 г. съответства на одобрените
типове средства за измерване. Преминало е първоначална проверка, за
което по делото има приложено писмо от Директор на Дирекция
„ИСИУС“ при БИМ от 11.12.2017 г. Било е издадено и Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, със срок на валидност до
2
07.09.2027 г.
От приложената по делото справка за собственост на МПС се
установява, че МПС „Х.“, с рег. № .., е собственост на жалбоподателя,
както и че същото не е спряно от движение.
От представените от жалбоподателя по делото две справки за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от базата данни на
Гаранционен фонд се изяснява, че за МПС „Х.“, с рег. № ., не е била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за датата
на нарушението - 20.09.2019 г. Такава е била сключена за периода от
19.09.2019 г. до 19.10.2019 г. и за периода от 21.10.2019 г. до 20.10.2020 г.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 12.06.2020 г. –
видно от приложената по делото справка-преглед на фиш (л. 7 от делото),
а жалбата срещу него е входирана на 19.06.2020 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и представени от
жалбоподателя, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано
на територията на Република България и не е спряно от движение. Това
3
изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. За
неизпълнение на това задължение е предвидена санкция в разпоредбата на
чл. 638, ал. 1 от КЗ, а именно: глоба от 250 лв. – за физическо лице и
имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен
търговец.
Съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция по ал. 1.
Според чл. 647, ал. 3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП. От
съответното препращане изрично е изключено единствено правилото по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
От горепосочените разпоредби следва извода, че е допустимо
издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление
на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
като относно съдържанието на ЕФ се приложими изискванията на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП. Електронният фиш следва за съдържа данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
В настоящия случай от анализа на събраните по делото
4
доказателства се установява, че на описаните в ЕФ време и място – на
20.10.2019 г. в 15:05 часа в гр. Пазарджик, бул. „Ст. С.“, в посока на
движение към кръстовище с ул. „Д. Г.“, е бил управляван процесния лек
автомобил „Х., собственост на жалбоподателя Р. Г. Б. , без последният да
е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за притежаваното от него
МПС.
Независимо от това съдът намира, че в хода на производството по
реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е допуснато съществено процесуално нарушение, което не
може да бъде санирано едва в настоящото въззивно производство и води
до незаконосъобразност на ЕФ и неговата отмяна.
Този свой извод съдът основана на факта, че процесният ЕФ не
отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, тъй като в него липсва
описание на нарушението. В атакувания ЕФ са отразени териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, дата, точният час на извършване на
нарушението, модела, вида и регистрационния номер на МПС, с което то е
извършено, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
нарушителят, чиято отговорност е ангажирана на основание, нарушените
разпоредби от КЗ, размерът на глобата, срокът и сметката за доброволното
й заплащане. В обстоятелствената част на ЕФ е посочено че „е установено
нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано
техническо средство/система № 11743bb“, както и че „за извършеното
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4 вр. 638, ал. 1, т. 1, вр. 461,
т. 1 от КЗ“ на жалбоподателя се налага глоба в размер на 250 лв., т.е.
посочена е само правната квалификация на деянието, без да са описани в
пълнота признаците от обективната страна на състава на визираното
нарушение. На практика в ЕФ липсва описание на нарушението – няма
описание на самото изпълнително деяние - на конкретното поведение
(действие или бездействие) на въззивника - жалбоподател, чрез което е
осъществен състава на нарушението. Законосъобразното ангажиране на
отговорността на нарушителя по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ предполага
реализиране и установяване на наличието на следните елементи от
5
фактическия състав на нарушението: наказаният субект да е собственик на
процесното МПС; за процесното МПС да няма сключен валиден договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; да е установено
управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо
кой е бил неговия водач и управлението да е установено с АТСС.
Посочените съставомерни обстоятелства следва не само да се установяват
от доказателствата по делото, но и да са описани в ЕФ, доколкото само по
този начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване по делото и
обезпечават възможността на санкционираното лице да упражни правото
си на защита. Допуснатото нарушение е съществено, защото ограничава
правото на защита на наказаното лице. Жалбоподателят не следва да бъде
поставян в положение да предполага за какво свое поведение е
санкциониран. Не може да му се вменява в тежест сам да извежда и
формулира признаците от състава на нарушението въз основа на
доказателствата по административнонаказателната преписка или
посочената правна квалификация. Доколкото на санкционираното лице не
са предявени никакви правнорелевантни факти, по които то следва да се
защитава, съдът намира, че е накърнено правото му на защита. Следва да
се отбележи, че в случая коментираното процесуално нарушение не
произтича от наличието на доказателствен дефицит по делото, а от
изначалната липса на твърдения за съставомерни обстоятелства при
посочване на нарушението.
Както бе посочено по-горе, липсата на описание на нарушението,
като елемент, който индивидуализира нарушението, по ясен и категоричен
начин, винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на
нарушителя. Доказателствата, установяващи факта на извършеното
нарушение, сами по себе си не могат да санират допуснатото нарушение
на материалния и процесуалния закон при издаване на ЕФ. Посоченото
нарушение на процесуалните правила ограничава възможността
нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е
обвинен, поради което е достатъчно основание за отмяна на ЕФ. То не
може да бъде преодоляно в хода на съдебното производство и винаги
представлява предпоставка за отмяна на атакувания ЕФ на формално
6
основание, без да е необходимо обсъждането на спора по същество.
По изложените съображения съдът намира, че издаденият ЕФ е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
право на разноски има въззивника - жалбоподателя. Същият своевременно
е направил искане за присъждане на сумата в размер на 300 лв. – разноски
за адвокатско възнаграждение, като за реалното им заплащане в брой е
представил писмени доказателства по делото (договор за правна защита и
съдействие). Неоснователно е релевираното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнагражение, тъй като размерът на същото е съобразен с минималния
размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОДМВР - Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати в полза на
жалбоподателя Р. Г. Б. сумата в размер на 300 лв., представляваща сторени
в съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия Г, № 0010740, издаден от
ОДМВР – Пазарджик, с който на Р. Г. Б. , ЕГН **********, за нарушение
по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл.
461, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 250 лв. (двеста и петдесет лева).
ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик, с административен адрес: гр. П.,
пл. „С.“ № 3, да заплати на Р. Г. Б. , ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„Г. п.“ № 49, със съдебен адрес: гр. П., ул. „И.В.“ № 18, ет. 2, офис 13 –
адв. Костадин Узунов, сумата в размер на 300.00 лв. (триста лева),
представляваща сторени в съдебното производство разноски за
7
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8