Решение по дело №3512/2021 на Софийски градски съд

 

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

                                       гр. София, 06.07.2022 г.

  

                            В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година,   в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСЕН ДИМИТРОВ

 

при секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3512 по описа за 2021 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ .

 ИЩЕЦЪТ, С.Б. с рождена дата 03.07.1948 г. чрез процесуалния му представител адв. В.К. твърди, че на 16.10.2013 г. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Била му определена и мярка за неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ“, в размер на 3000 лева.

На 30.06.2014г. е внесен обвинителен акт  с обвинение за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл. 209 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, и било образувано НОХД 12674/2014г., СРС, 8 състав,което приключило с оправдателна присъда.След протест на П.било образувано ВНОХД 4252 от 2017г., по описа на СГС, 15 въззивен състав. На 25.10.2017г., който съд потвърдил оправдателната присъда на СРС и същата влязла в сила на 25.10.2017 год.

Твърди, че повдигането и предявяването на обвинение, изготвянето и внасянето на обвинителен акт в съда,многократното му явяване на съдебните заседания причинило значителни неудобства, свързани със сериозни притеснения и уронване на обществения и професионалния ми престиж и добро име. Наказателното преследване се отразило негативно и върху здравословното му състояние.Повдигнатото му обвинение предвид вида на престъплението, за което бил обвинен, създало недоверие в търговските му отношения с партньорите.

Претендира осъждане на П.на Р.Б. да му заплати  неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер,  в общ размер на 90 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 16.10.2013 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по настоящето дело.

ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., взема становище, че искът е неоснователен и недоказан по размер.

Възразява,че на първо място претенцията за неимуществени вреди не е доказана, липсват доказателства за твърдените негативни последици, освен това твърденията за емоционалното състояние на ищеца са формулирани общо и бланкетно, отново без да има доказателства за всяко едно от тях.

Оспорва наличието на доказателства за претърпени неимуществени вреди и за сторени съдебни разноски в размер на 5 000 лв.

Оспорва и размера на иска за обезщетение на неимуществени вреди, който се явява прекомерен и несъобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика.Прави възражение за изтекла давност по отношение претенцията за лихва.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени доказателствата по делото намира от фактическа страна следното. 

По делото са представени писмени доказателства и няма спор между страните относно фактическата обстановка, че С.Б. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 3М 89/11 по описа на НСлСл, пр.пр. 26330/11г. по описа на СРП с постановление за привличане на обвиняем от 16.10.2013 г., за това, че в периода от 18.07.2006 г. до 18.05.2010 г. в Република Италия, при условията на продължавано престъпление, с тридесет и едно деяния, с цел да набави за себе си имотна облага, използвал неосведомеността на Л.Б., че вече не е собственик на капитала и управител на дружество В.ЕООД.

На 30.06.2014 г. е внесен обвинителен акт срещу С.Б., с който ищецът по настоящото дело е обвинен в извършването на престъпление по за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

С присъда от 15.02.2017 г. постановена по НОХД 12674/2014г., СРС, 8 състав е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Срещу постановената присъда е постъпил протест от СРП. На 11.09.2017г. е образувано ВНОХД 4252 от 2017г., по описа на СГС, 15 въззивен състав. На 25.10.2017 г. с окончателно решение второстепенният съд потвърдил оправдателната присъдата на СРС .

Така от повдигане на обвинението срещу С.Б. на 16.10.2013 г. до признаването му за невиновен въз основа на горната присъда влязла в сила на 25.10.2017 г., е изминал период над четири години .

От показанията на св. Т.И.Ц.-Б./бивша съпруга на ищеца/ се установява, че след повдигнатото му обвинение ищецът се е променил много, затворил се е в себе си, бил в по-подтиснат и депресиран. Отношението на познатите и приятелите му се променило,тъй като живеели в Кюстендил,който не е голям град и всички се познават. Здравословното му състояние се влошило,отслабнал драстично,бизнесът му със плодове и зеленчуци също пострадал,след като се разбрало,че е обвинен в измама.Присъствал на всички заседания на съда.

По делото е представена нотариално заверена декларация,че имената Б.С. Р.и Б.С. са имена на едно и също лица,родено на ****год. в гр.Александрия с лично карта ****изд. на 25.01.2017 год.

От правна страна съдът намира следното:

претенциите за вреди са основани на разпоредбата на чл. 2, ал.1 т. 3, предл. първо ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.и съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

В случая фактическият състав на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ е осъществен чрез действия от страна на П.- повдигане и поддържане на обвинение в престъпление, след което е постановена оправдателна присъда по НОХД 12674/2014г., СРС, 8 състав, влязла в сила на 25.10.2017 г.

 Налице са основания за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на неимуществените вреди от незаконното обвинение.

Ето защо искът се явява основателен.

Относно размера на иска: съгласно т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г.по т.д.№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т.ІІ на ППВС № 4/1968 год., е въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД. Справедливостта, винаги трябва да се свързва с обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания.

Анализирайки на доказателствения материал, става ясно, че ищецът С.Б. е понесъл неимуществени вреди изразяващи се в притеснения,че е обвинен в престъпление,както и че този факт е станал достояние на негови познати в града,в който е живеел.Понесъл е и неблагоприятни за здравето му последици,а също и психически такива.

Обвинението е поддържано за период от около 4 години,като е факт,че около година в съдебната фаза именно неявяването на подсъдимия или на неговия защитник са били причина за отлагане на делото. В тази връзка съдът не кредитира свидетелските показания на св. Т.И.Ц.-Б., че бившия й съпруг не е пропускал съдебно заседание.

Съдът не приема също и твърдението на ищеца, че действията на държавното обвинение са навредили на бизнеса му,тъй като дори това да е така,то става въпрос за евентуални вреди с имуществено измерим характер/намалени обороти,загуба на пазари и др./, каквито по делото няма претендирани да бъдат обезщетени.

По отношение на твърденията за накърнено добро име на ищеца: Не става ясно къде и пред кого ищецът се е  ползвал с добро име,че то да е било накърнено от обвинението.

Според съда основните вреди, които ищецът е претърпял от наказателното преследване се изразяват най-вече в повдигането на незаконно обвинение, от което у ищеца е създадена притеснения и несигурност за бъдещето му, неизвестност как ще завърши производството и свързани с горното психически страдания.

С оглед на горното съдът приема, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 4 000 лв. - за незаконно обвинение, в който размер искът за неимуществени вреди следва да се уважи, а за разликата до претендираните 90  000 лв. да се отхвърли като неоснователен. Върху уважения размер на претенцията следва да се начисли законна лихва считано от 16.03.2018 год./денят следващ този на постъпване на исковата молба в съда/,а не както е поискано от влизане в сила на оправдателната присъда,тъй като за времето преди горната дата правото на ищеца да претендира лихва е погасено по давност предвид своевременното възражение на ответника и правилото на чл.111,буква „в“ ЗЗД,че претенции за лихва се погасяват с изтичане на 3 годишна давност.

При този изход на делото и при уважен иск в размер на 4.4% на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 132 лв.,при общо заплатени 3000 лв.

По изложените съображения съдът

        

                                Р      Е      Ш       И :

 

ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр.София, бул.”*****, Съдебна палата,  да заплати  на С.Б., роден на ***г. в Република Италия, чрез адвокат В. К. К. - САК, съдебен адрес: ***, по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ сумата 4 000 лв.-обезщетение за незаконно обвинение, за което е оправдан с присъда от 15.02.2017 г. постановена по НОХД 12674/2014г., СРС, 8 състав,  заедно със законната лихва върху тази сума от 16.03.2018 год. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 132 лв. като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания такъв от  90 000 лв. като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: