№ 107
гр. Тетевен, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20214330100443 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от С. М. П. от гр. Тетевен
срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ”ООД с ЕИК ххххххххххх, седалище гр. ххххххххххх .В
исковата молба се твърди ,че ищцата е страна по Договор за кредит с номер
MAX_300779549 от 10.05.2021г., сключен с „Би Енд Джи Кредит“ ООД. Съгласно чл.5 от
договора за кредит, същата трябва да върне сумата по кредита в размер на 1169,96 лева при
ГПР 36.41%, годишен лихвен процент 33.55 % при срок на кредита от 11 месеца. Съгласно
чл.10 от договора, ищцата трябва да заплати допълнителни услуги наименувани „Бързо
разглеждане на искането за кредит“ в размер на 350.11 лева и „Експресно обслужване по
кредит“ в размер па 500.00 лева. Счита, че клаузите регламентиращи допълнителните услуги
наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 350.11 лева и
„Експресно обслужване по кредит“ в размер на 500.00 лева, са нищожни поради
противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени
при неспазване на нормите на чл. 10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК,
както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, съображенията за това са следните:Твърди ,че става дума за
търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но
общите правила на ЗЗД също намират приложение- чп.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според
задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на
въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД.Поради накърняването на принципа на,добри нрави" но смисъла
на чл. 26, ал.1, представлявали скрит добавка към възнаградителната лихва и като такива е
следвало да бъдат включени в годишния лихвен процент и в годишния процент на
разходите съгласно чл.19, ал.1 от 3ПK. Твърди ,че е налице заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката да се заплаща възнаграждение по допълнителни услуги
в размер на 350.11 лева и 500.00 лева се нарушава изискването ГТТР да не бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута
определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 ит ЗПК и на основния правен принцип,
забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към
1
договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на възнаграждението по
допълнителни услуги в размер на 350.11 лева и 500.00 лева в размера на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите: С преюдициално заключение
по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики,
изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР
представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Същевременно -
посочването на но - нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя
страна означавало, че клаузите предвиждащи заплащането на възнаграждение по
допълнителни услуги в размер на 350.11 лева и 500.00 лева, които следва да плати
потребителят; е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече тяхната недействителност /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д Кг 2373/2019 г. на
ПОС/.Относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в
българското законодателство с§ 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. СПозовава се на чл. 3 от
Директива93/13/ ЕО. Твърд ,че е налице пълна нищожност на Договор за кредит с номер
МАХ *********, водеща до нищожност и на клаузите на чл10 ал.1 и чл10 ал.2
регламентиращи допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за
кредит“ в размер на 350.11 лева и „Експресно обслужване по кредит“ в размер на 500.00
лева. В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски , последователността на вноските между различните неизплатени
суми дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В чл10 ал.З от
договора се съдържало нещо подобно на погасителен план, които по никакъв никакьв начин
не отговаряли на грубото нарушава рашоредиага на чл. 11 ал. 1 от ЗПК. Твърди ,че в случая
липсва наличието на погасителен план, който да съдържа предвидената в ЗПК задължителна
информация. Това създава невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски
какви компоненти включват. Посоченото се явявало още едно самостоятелно основание за
нищожност на договора за кредит. На следващо място, възможността за събиране от
потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е
регламентирана в разпоредбата на чл10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 п, в сила от
23.07.2014 г.). Законът не допускал кредиторът да изисква Заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл10а, ал.2 ЗПК.
Допълнителните услуги по процесния договор за кредит; по своето естество, са част от
възнаграждението за предоставения заем, като същите водят до заобикаляне ограничението
на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.
Твърди ,че услугите предвидени в чл.10 ал.1 и чл.10 ал.2 от договора са по своята
същност дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване и
разглеждане на кредита предвиждаща заплащането на допълнителни парични средства,
реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсвало конкретно задължение за
кредитора. С оглед изложеното счита, че тези уговорки за допълнителни услуги,
противоречат па чл. 10а, ал.2 ЗПК. Доколкото се касаело за възнаграждения по усвояване и
отпускане на кредита, същите следва да са включени в годишния процент на разходите - чл.
19, ал.1 от ЗПК, като уговаряне им като отделно възнаграждение има за цел заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение по размера па ГТТР. Съгласно чл.21,
ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски креди); имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквато е и обсъждалата такава.
Счита ,че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузите съдържащи се в
чл.10 ал.1 и чл.10 ал.2 от Договор за кредит с номер МАХ_300779549 регламентиращи
2
допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на
350.11 лева и „Експресно обслужване по кредит“ в размер на 500.00 лева, чиято
невалидност моля да бъде прогласена
Моли съдът Да приеме ,че са налице пороци обуславящи нищожността на
клаузите съдържащи се в чл.10 ал.1 и ал.2 от договор за кредит MAX_300779549
регламентиращи допълнителни услуги наименовани „бързо разглеждане на искането за
кредит ” в р-р на 350,11лв и „Експресно обслужване на кредит ” в размер на 500лв поради
противоречие с добрите нрави чл.26 ал.1 и поради това ,че са сключени при неспазване на
нормите чл.10а , чл.11 ал.1 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК , както и по чл.143
ал.1 от ЗПП чиято невалидност моли да бъде прогласена.
В законово установеният срок не е постъпил отговор от ответника..
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват ищцовата страна ,чрез
процесуалния си представител е представила писмено становище .
Съдът след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с чл.10а ,вр. с
чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП
Между ищцата С. М. П. -кредитополучател и ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД
гр София - кредитор е сключен договор за кредит с номер MAX _3007779549 на дата
10.05.2021г , по силата на който на кредитополучателя е предоставена сумата от 1000 лв,
която последният се е задължил да върне на 11 погасителни вноски, всяка една в размер на
106,36лв. Като обща стойност на плащанията в договора е посочена сумата от 106,36лв,
ГПР от 36,41% и ГЛП от 32,55%, а падежната дата на последната погасителна вноска по
договора за кредит е 15.04.2022г. Страните са се съгласили срещу предвидени парични
вноски кредиторът да осигури преимуществено допълнителни действия, касаещи дейността
на кредитора, с цел бързо разглеждане искането за кредит в размер на 350,11лева
съобразно ал.1 на чл.10 и експресно обслужване на кредита сума в размер на 500лв –чл.10
ал.2 от договора като същите са дължими на равни части през периода на кредита
съразмерно добавени във вс. една от погасителните вноски от погасителния план по
кредита в настоящия договор. Предвид на това общото задължение е станало 2020,04лв ,
разпределени на 11 месечни вноски по 183 ,64 лв. , като последната погасителна вноска е
15.04.2022г.
При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит както и на поетите
с него права и задължения съдът счита, че същият има правната характеристика на договор
за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се
съобразят с изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит
в релевантната за периода редакция/ в т.см определение №351 от 22.04.2016г на ВКС по
търг.дело №3026/2015г.Във връзка с поставения от ищеца въпрос за действителността на
договорното съглашение следва да бъде установено дали е налице валиден обвързващ
страните договор като преценката за това се прави както в съответствие с общите правила
на ЗЗД , така и с нормите на приложимия ЗПК. Съответствието на договора с
добросъвестното упражняване правата на ответника-кредитор , а оттам и с добрите нрави се
включва в основанията за нищожността му предвидени и по специалния закон като общо
къч частно основание за нищожност.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се
нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото
право.Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване
на някоя от страните за сметка на другата.Трайна и непротиворечива е съдебната практика
3
за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави и тя приема , че „добри
нрави“по смисъла на чл.26, ал.1предл.3 то ЗЗД е обща правна категория, приложима към
конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридически факти,
обуславящи тези правоотношения, понятие , свързано с относително определени правни
норми, при положението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата . Във
всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по
конкретното дело съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект
съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“ злепоставя чужди интереси с цел
извличане на собствена изгода.
В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които може да
се установи неравноправния характер на клаузата в договор, сключен с потребител.
Съгласно посочената разпоредба неравноправни са:1/ клауза, сключена във вреда на
потребителя, 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи
на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите и 3/
клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. В съответствие с разпоредбата на чл.4 пар.1 от
Директива93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори при преценка за неравноправност на дадена договорна клауза
трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договора и да се
вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му към момента на неговото
сключване.
В чл.5 ,касаещ условията по договора за кредит се предвижда задължение на
кредитополучателя да заплаща годишна лихва в размер на 32.55%. Разпоредбата на чл.9 от
ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.При
положение, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
икономически , поради което се ползва със засилена защита на ЗЗП и ЗПК следва да се
приеме, че максималния размер на лихвата било възнаградителна, било за забава е
ограничен.Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат
третирани неравноправно като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг. Принципно възнаградителната лихва съставлява цена
за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена се нарушава принципа на добросъвестност
при участие в облигационните отношения.
Поради това в съдебната практика се приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва , надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а за обезпечените кредити- двукратния размер на законната лихва/ в този
смисъл Решение №906/30.12.2004г по гр.д.№1106/2003г на ВКС, Решение №378/18.05.2006г
по гр.д.№315/2005г на ВКС, Решение №1270/09.01.2009г по гр.д.№5093/2007г на ВКС/.
Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави
следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва. Възможността за събиране от потребителя на
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).
Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Макар законът,
а също и сключения между страните договор да не съдържа легално определение по
отношение на понятията „такса за управление на кредита” и „такса за усвояване на кредита”,
съдът намира, че първата и втората от уговорените услуги в чл.10 ал.1 и ал.2 от договора
попада именно под обхвата на посочените две такси. Затова и тази уговорка противоречи на
разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Освен това, с уговарянето на допълнително
възнаграждение в размер на 350,11лв за бързо разглеждане на искането за кредит , и 500лв
за експресно обслужване по кредита .чл.10 ал.1,2 от договор номер MAX _3007779549 от
4
10.05.2021г съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР/годишен процент на разходите /. На основание чл.21, ал. ЗПК
всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Затова съдът счита за нищожна на уговорката за
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 350,11лв за бързо
разглеждане на искането за кредит , и 500лв за експресно обслужване по кредита .чл.10
ал.1,2 от договора ,тъй като съдът следи служебно за нищожността . При сключването на
договорите за потребителски кредити, е приложима нормата на чл. 12 ЗЗД, която изисква
добросъвестно поведение на страните Добросъвестността при предоставяне на услугата за
предоставяне на заем е част от добрите нрави като морални норми, при нарушаването на
които сделката е НИЩОЖНА. В този смисъл е Решение № 4 / 2009 г, по т. д. № 395 / 2008 г,
Решение № 1270 / 2009 г. по д. 5093 / 2007 г, Определение № 877 по т.д.№ 662 / 2012 г,
Решение № 202 / 27. 02. 2015 г. по д. 4123 / 2013 г. и др. на ВКС. В правомощието на съда е
да установи дали дадена клауза в договора е нищожна. В процесния случай, се установи по
безспорен начин клаузите в чл.10 ал.1 и 2 от процесния договор за бързо разглеждане на
кредита и експресно обслужване по кредита е сключена при нарушаване на правилата за
добросъвестност и справедливост, тъй като несправедливо, кредиторът, без да извърши
услугата, се облагодетелства за сметка на потребителя, като го задължава да заплати нещо,
което не е ползвал. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни, ако
не са уговорени индивидуално, но в случая не се доказа такъв факт.Според Директива 93 /
13 / ЕИО на Съвета от 05. 04. 1993 г. относно неравноправните клаузи е прието, че не се
счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят
не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Тази норма е транспортирана в
чл.13 а т.9 от ДР на ЗЗП/2007г./
По разноските : Предвид направеното искане за заплащане на разноските по чл.38 ал.1
т.2 от ЗА следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на
ищцата адв. Д.М. сумата от 600 лева възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие,
оказани на ищцата по настоящото гражданско дело. Следва на осн. чл.78 ал.1 от ГПК да
бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 100лв за държавна такса
Предвид изложените по-горе съображения искът следва да бъде уважен в цялост .
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.10 ал.1 и ал.2 от Договор №
MAX _3007779549 от 10.05.2021г сключен между „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД
ЕИКххххххххххх, със седалище и адрес на управление гр ххххххххххх, представлявано от Б.
КЛ. Б. и С. ИВ. Г. и С. М. П. ЕГН********** от гр. ххххххххххх даваща право на ответното
дружество да получи съобразно чл.10 ал.1 от договора парична сума за“ бързо разглеждане
на искането за кредит“ в размер на 350,11лв , и съобразно чл.10 ал.2 от договора да получи
сума за „експресно обслужване по кредит“ в размер на 500лв. основание чл.26.ал.1 ЗЗД във
с чл.22 ,вр. с чл.10а ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД ЕИКххххххххххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххххххххххх представлявано от Б. КЛ. Б. и С. ИВ. Г. да заплати на С. М. П.
ЕГН********** от гр. ххххххххххх сумата от 100лв разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.2 от ЗА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД
ЕИКххххххххххх, със седалище и адрес на управление гр ххххххххххх представлявано от Б.
КЛ. Б. и С. ИВ. Г. да заплати на ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал 1 т. 2 от Закона за
адвокатурата, ПРОФИ КРЕДИТ” България ЕООД , ДА ЗАПЛАТИ НА адв.Д.В. М. от А.К.
Пловдив с ЕГН **********,БУЛСТАТ **********,адрес на кантората гххххххххххх сумата
от 600лв. - възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на С. М. П. по гр.д.
5
№443 /2021г на Р.С.Тетевен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Ловеч в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6