Решение по дело №2229/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], район Сердика, [жк], [улица], представлявано от „Кауфланд България“ ЕООД чрез управителя И. Ч. и прокуриста И. Г., против решение № 960/06.10.2023г., постановено по АНД № 3026/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 002937/10.07.2023г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на касатора, за нарушение на чл.68в във вр. чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл.210а от ЗЗП е наложена „Имуществена санкция” в размер [рег. номер].

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при нарушения на процесуалния закон. Посочва, че липсват основни реквизити на наказателното постановление-описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено; не била отчетена от административно-наказващия орган, че от 01.01.2023г. жалбоподателят е следвало да продава опаковките от пластмаса на фиксирана цена; не било възможно използването на собствени кутии от клиентите. Твърди липса на нарушение и маловажен случай. Иска се отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище, чрез процесуален представител-юрисконсулт.

Ответникът по касация директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен, Ямбол със седалище [населено място] към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа становище за неоснователност на жалбата.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на Кауфланд против наказателно постановление № 002937/10.07.2023г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на касатора, за нарушение на чл.68в във вр. чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл.210а от ЗЗП е наложена „Имуществена санкция” в размер [рег. номер]. С обжалваното решение районният съд потвърдил наказателното постановление.

За да постанови този съдебен акт съдът приел, че атакуваното наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на посоченото административно нарушение, а именно по чл.68в във връзка с чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Приел е, че касаторът използва в своята дейност нелоялна търговка практика, тъй като извършените действия противоречат на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат или към когото са насочени. Направил е извод, че заплащането отделно на пластмасовата кутия на цена от 0,20 лв. е въведена с цел трайно намаляване на ползването им, което не е спорно в настоящото производство. Заплащането на цената от 0,20 лв. е отделна, но нарушението, което е допуснато е за претеглено количество от дадена стока (маслини) заедно с пластмасовата кутийка, без на същата да е извадено теглото. По този начин потребителят е заплатил освен избраното количество хранителен продукт и теглото на опаковката на цената на продукта и втори път предвидената цена от 0,20 лева. Наред с това съдът изложил мотиви, според които не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Според въззвният съд нарушителят се явява дружество, стопанисващо голяма търговска верига, имаща множество служители, поради което и няма как да се приеме, че не разполага с капацитета да съблюдава разпоредбите на ЗЗП. Нещо повече, ежедневно процесния магазин се посещава от множество потребители, което води и до извода за въвеждане в заблуждение на голям брой лица, обосноваващо на свой ред и по – висока степен на обществена опасност на нарушението.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

От фактическа страна е установено, че на 20.02.2023г. в хипермаркет „Кауфланд“, находящ се в [населено място], к-с „Меден рудник“, [улица]при извършена контролна покупка на маслини –насипни с обявена промоционална цена за един килограм 5,39лв. Маслините били изтеглени 0,146кг на цена 0,79лв., което съответствало на касовия бон, но тарата на кутията не била извадена нето били 0,137 кг на цена 0,74лв. Направен е извод, че това е довело до заплащане от потребителя на опаковката по цената за килограм закупена стока и по този начин е ощетен.

Наказателното постановление е издадено от компетентен административен орган – Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, упълномощен със Заповед на председателя на КЗП, чиято компетентност произтича от разпоредбата на чл. 165, ал. 4, т. 6 от ЗЗП.

По делото не се спори, че жалбоподателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Легална дефиниция на понятието „Търговска практика“ се съдържа в разпоредбата на § 13, т. 23 Д. З. и това е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Законът определя прилагана от търговеца към потребителя търговска практика като нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, които според разпоредбата на § 13, т. 28 Д. З., представляват степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца.

Следователно касационният жалбоподател като добросъвестен и професионално отговорен търговец, е бил длъжен да създаде правила, чрез които да не се създават условия и предпоставки за ощетяване на потребителя. В касационната жалба се посочва, че неправилни и недоказани са констатациите на административно-наказващия орган, като посочва, че прилагането на задължителните европейски и национални разпоредби- Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, въвеждаща изискванията на Директива (ЕС) 2019/904 налагат таксуване на пластмасова кутия за храна-0,20лв. В случая обаче е установено не неправомерно таксуване за пластмасова опаковка, а заплащане от потребителя на опаковката по цената за килограм закупена стока. В посочените нормативни актове, таксуването на пластмасова кутия за храна следва да се заплати отделно по фиксирана цена от 0,20лв., а количеството само на маслините без теглото на опаковката по обявената промоционална цена. Неизпълнението на това изискване води до извод за ощетяване финансово на потребителите.

Правилно районният съд е възприел, че процесният случай не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид. С установеното неизпълнение на законово-регламентирани задължения се засягат финансовите интереси на голям кръг потребители и то по недопустим за лоялната търговска практика начин.

Правилно е определен размерът на имуществената санкция в предвидения в закона минимум – 2000 лв.

В обобщение на изложеното, касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна или изменение по отношение на наложената административна санкция на проверяваното решение на Районен съд – Бургас.

По изложените съображения при извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, и счита, че същото следва да се остави в сила.

По делото е направено искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на направените разноски. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция такива не се дължат и не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, XXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 960/06.10.2023г., постановено по АНД № 3026/2023г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.