Решение по дело №992/2022 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 284-286 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража / ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба вх. № 8582/28.10.2022г., предявена от Е. М. Й., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ / ГДИН /, за заплащане на обезщетение на основание чл.284 от ЗИНЗС за претърпени неимуществени вреди, за периода м. 09.2020г. до м. 02.2021г., когато е бил настанен в Приемно отделение в Затвора – гр. Пловдив и от м.02.2021г. до 28.10.2022г. когато е бил в Затвора – гр. Пазарджик, в общ размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.10.2022г., до окончателното изплащане на сумата, вследствие на неблагоприятни условия за изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“, изразяващи се изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки и гризачи, липса на постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен възел, неоказване на адекватна медицинска помощ, неосигуряване на нужните медикаменти.

В открито съдебно заседание ищецът участва лично и се представлява от адв. П.. Молят съда да уважи изцяло исковата претенция, която считат за основателна и доказана. Допълнителни съображения са наведени в представено писмено становище.

Ответникът – ГДИН, се представляват от юрк. Р., който намира исковата претенция за неоснователна и недоказана, подробни съображения излага в представени писмени бележки по същество на делото.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик дава заключение за недоказаност на исковата претенция.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От 01.09.2020г. ищецът е бил настанен на пост VI стая №11 в Затвора – гр. Пловдив за изпълнение на наложено му наказание „лишаване от свобода“ . Помещението е с размер 28 кв.м. без санитарния възел, който е отделно обособено помещение. Стаята разполага с два отваряеми прозореца с размери 1,00м. х 1,10м. и 0,50м. х 1,10м. Размерите на санитарния възел са 2,56 кв. м. с един отваряем прозорец с размери 0.30м. х 1.20м.

От 01.09.20г. до 13.09.20г. в стая №11 са били настанени 8 лишени от свобода.

От 14.09.20г. до 16.09.20г. в стая №11 са били настанени 7 лишени от свобода.

От 17.09.20г. до 22.09.20г. в стая №11 са били настанени 8 лишени от свобода.

От 23.09.20г. до 27.09.20г. в стая №11 са били настанени 7 лишени от свобода.

От 28.09.20г. до 01.10.20г.в стая №11 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 02.10.20г. до 15.10.20г.в стая №11 са били настанени 7 лишени от свобода.

На 15.10.2020г. Е. Й. е изведен и настанен във външно здравно заведение УМБАЛ „Свети Георги“ - гр. Пловдив, където престоява до 18.10.20г.

Е. М. Й. е преместен със Заповед № Л-145 от 19.01.2021 г. /преместване от ПО в обособено помещение на пост № 5, по медицински причини/ където е престоял до превода си в Затвора – гр. Пазарджик на 24.02.2021г.

От 19.10.20г.до 21.12.20г. в стая №11 са били настанени 6 лишени от свобода. От 22.12.20г.до 28.02.21г.в стая №11 са били настанени 7 лишени от свобода.

На всеки подсъдим или лишен от свобода се осигурява легло, дюшек и постеловъчен инвентар. При желание от страна на настанените лица, могат да получат от близките си чаршафи, одеяла и други съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода (график баня), съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Пералнята се ползва по утвърден график. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Санитарните възли във всяка една стая са обособени помещения с отделен вход. Водата в Затвора-гр. Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците.

Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните прибори, могат да ги закупуват от лавката на Затвора – гр. Пловдив или да им бъдат донасяни от близките, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.

През периода на изтърпяване на наказанието на лишаване от свобода от страна на Е. Й. в Затвора - гр. Пловдив не са правени основни ремонти на стаите, в които е пребивавал, но са извършвани текущи ремонти - своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителните тела и др. През 2017г. било извършено боядисване на общите помещения, дограмата е подменена с нова, поставен е гранитогрес в общите умивални. Банята е обща, пода е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Банята се ползва по утвърден график.

Прането се осъществява по усмотрение на лишения от свобода в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Сушенето на дрехите става по следния начин: когато се перат в пералнята, те се сушат в сушилната машина, когато се перат от лишените от свобода има пригодени простори в общото помещение на поста и отвън на карето.

Във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел, до които лишените от свобода имат неограничен достъп. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Затвора - гр. Пловдив се отоплява с централно парно. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещенията се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Главна дирекция „Изпълнение па наказанията“ сключва централен договор за ДЛ обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях, като има утвърден график по които се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора.

Администрацията на Затвора – гр. Пловдив не разполага с медицинска документация по отношение на ищеца за посочения период. Е. Й. е изтърпявал наказанието си в Затвора - гр. Пловдив до м. януари 2019г., когато е преведен в Затвора - гр. Пазарджик, ведно с цялата медицинска документация. Грижа за неговото здраве са полагали д-р К. Д., фелдшер В. К. и д-р Р. Д. - К., които понастоящем не работят в Затвора - гр. Пловдив, първите двама от 2019г., а д-р Д. от м. март 2022г. Екипът, който в момента обслужва Затвора - гр. Пловдив, като общо
практикуващи лекари е започнал дейността си от м. септември 2022г. Поради няколкомесечни периоди на липса на медицински лица през 2019г. и 2022г. обслужването на лишените от свобода се осъществявало от екипи на Спешна помощ, като заварената документация не била изцяло надлежно подредена.

На 24.02.2021г. ищецът бил преведен за доизтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Пазарджик и настанен в спално помещение № 813, 8 отд., където пребивавал и към 19.12.2022г. Помещението е напълно обновено след основен ремонт - подмяна на старата дограма с ПВЦ спалното помещения и санитарния възел; нови легла и реновирани шкафчета; боядисани стени; нова подова настилка-теракота; подменено осветление, отоплението е локално парно на газ; монтирани нови алуминиеви радиатори. Във всяко спално помещение има самостоятелен санитарен възел – тоалетна и баня. Спално помещение № 813 е с обща квадратура 13,75 кв.м., санитарен възел – 1,83 кв.м. и чиста площ 11,92 кв.м., с капацитет 2 легла. Предвид установените хронични заболявания, на ищецът е осигурен непрекъснат достъп по електроенергия, за да ползва всяка нощ апарат за дишане, необходимите медикаменти по рецептурна книжка, поставен е на нисковъглехидратна диета, ежедневно получавал добавка, свързана със заболяванията.

Видно от представените медицински справки, изготвени от св. К. – мед. фелдшер и Ат. Б. – директор на МЦ при Затвора – гр. Пазарджик Е. Й. е познат на МЦ от предишни пролежавания. Хронично болен със следните диагнози: Исхемична болест на сърцето. Нестабилна ангина пекторис. Артериална хипертония — III ст. Захарен диабет - тип I. Хронична обструкционна белодробна болест /ХОББ/. Сънна апнея. Затлъстяване 2 ст. С уточнена терапия, изписвана по рецептурна книжка. Ежемесечното доплащане на медикаментите е за сметка на л/св, както на всички здравноосигурени лица. В началото на престоя в Затвора – гр. Пазарджик му е предложена замяна на лекарствата с аналози, с които МЦ разполага, но ищецът заявил, че желае да получава изписваните до момента лекарства и да доплаща за тях. Рецептите се изписват и получават ежемесечно от МЦ. Медикаментите се дават в деня , в който са закупени. От октомври 2021г. рецептите по НЗОК се изпращат по електронен път, поради което не се налага използване на хартиен носител, в т.ч и рецептурната книжка. На л/св Й. е осигурена нисковъглехидратна диета, както и добавка като диабетно болен. Разрешено му е ползването на апарат за кръвно налягане и специален апарат за сънната апнея, като за целта има подсигурено специално спално помещение с непрекъснато електроснабдяване. Поддръжката на апарата за сънна апнея и смяната на консумативите му /маска, филтри/ не се заплаща от НЗОК и са изцяло за сметка на лишеното от свобода лице. Профилактични прегледи се извършвали на здрави лица, без доказани хронични заболявания. Лица с Артериална хипертония и Захарен диабет тип 2 се диспансеризират и наблюдават от личните лекари. През 2021г. и 2022г. на Е. Й. са правени кръвни изследвания във връзка с хроничните му заболявания. На 28.06 2022г. по повод оплаквания от болка в гърдите е транспортиран до Спешно отделение на МБАЛ-Пазарджик, където са направени кръвни изследвания, ЕКГ, Рентген на бял дроб и консултация с кардиолог. Предложена му е хоспитализация, която на 29.06.2022г. отказал, видно от приложеното информирано решение за преждевременно прекратяване на започналия престой в болничното заведение и на болничното лечение/диагностициране. През м.август 2021г. след консултация е хирург е поставена диагноза Вътрешни хемороиди. Насрочена била дата за операция, като ищецът бил настанен в Хирургично отделение. В деня на операцията – 08.09.2022г. подписал декларация, че се отказва от интервенцията. Тъй като проблема останал нерешен, на 25.10.2022г. била направена нова консултация с хирург и предстояла нова операция. Въпреки осигуреното му добро медицинско обслужване л/св Й. често спекулира със заболяванията си, като например желанието му да купува и приема хранителни добавки и първоначално му се разрешавало внасянето на такива за намаляване на телесната маса. Впоследствие към тях се прибавили още няколко, основно от рекламираните по телевизията. Някои от тях лишеният от свобода връщал с мотива, че не му са нужни, т.е. при поискването им не е бил наясно за какво се ползват. Хранителните добавки не са назначени от медицинско лице и нямат пряко отношение към заболяванията на ищецът. Настаняването в стационара на МЦ при Затвора – гр. Пазарджик се извършва по преценка на медицинския екип. Лишеният от свобода Й. е в достатъчно добро състояние да се самообслужва във всяко едно отношение. Няма данни за декомпенсация на заболяванията, липсват основания за активно лечение и настаняване в болнични условия.

По делото са приложени допълнителен лист за преглед на пациент, лист за преглед на пациент в КДБ/СО, рентгеново изследване, резултати от изследвания от 28.06.2022г., информирано решение за преждевременно прекратяване на започналия престой в болничното заведение и на болничното лечение/диагностициране, декларация за информирано съгласие, здравни картони, епикризи и експертно решение от 2019г., епикризи от 2023г. записи от амбулаторния журнал на МЦ – Пазарджик от 24.02.2021г. до 27.10.2022г., амбулаторни листове от 2023г., рецептурна книжка.

При разпита си пред съда св. С. – изтърпяващ наказание „лишаване от свобода в Затвора – гр. Пазарджик посочва, че познава Е. Й.. Последният бил настанен в самостоятелна килия в 8 отд. Килията била за двама човека, имало малка маса, прозорецът бил високо и не можело да се стигне до него. Имало достъп до течаща студена вода има, както и тоалетна. Топла вода имало два пъти в седмицата. В килийните помещения имало дървеници, хлебарки и мухъл. Св. С. знае, че ищецът е болен, спи с помпа. Св. С. двукратно присъствал, когато на Е. Й. му ставало лошо, тъй като не му били дадени лекарствата, които получавал ежемесечно, като администрацията на затвора отказала да му съдейства, като му окаже медицинска помощ. При една от проверките в килията на Е. Й. бил счупен апарата, който ползвал при спане. Св. С. не знае кой го поправил и за чия сметка. Според св. С. няколко пъти ищецът проявил желание да бъде приет в болница, което му било отказано, не го приемали в лекарския кабинет.

Св. Р. в показанията си пред съда сочи, че е задържан в Затвора - гр. Пазарджик от 07.12.2021 г. Въпреки правените обработки имало много хлебарки и дървеници. Прозорците на килиите са със сменена дограма, но са малки и на високо. Топла вода имало два пъти седмично, времето за къпане и пране на достигало. В пералнята на Затвора – гр. Пазарджик не можело да се пере всичко, тъй като бельото и чорапите се връщали разпокъсани, някои от които липсвали и затова се налагало някои неща да се перат и сушат в килиите, което причинявало влага. Килията на ищеца била много малка, имало хлебарки, дървеници, мишки и влага. Прозорецът е много малък и вътре е тъмно. Разполага със санитарен възел. Според св. Р., Е. Й. плаща лекарствата си, които му донасят при свижданията, но му ги давали избирателно, повечето пъти не когато трябва. Ищецът ползва машина за дишане, заради което му било осигурено съответното захранване, но при обиски често я повреждали. Свидетел посочва, че през м. декември 2022 г. или януари 2023 г., ищецът не се чувствал добре и поискал да бъде заведен в МЦ, искал си лекарствата, но му било отказано. На по-следващия отново му станало лошо, когато бил заведен в МЦ. Ищецът бил настаняван и с други задържани в една килия.

Св. К. е медицински фелдшер, работи в Затвора – гр. Пазарджик от 17 г. Познава Е. Й. и от предишните му престои в пенитециарното заведение. Запозната е със заболяванията и лечението му. Ищецът страда от хронични заболявания - артериална хипертония, захарен диабет и сънна апнея, като същите са били налице при постъпването му в затвора, както и понастоящем. Заболяванията са медикаментозно контролирани. Всеки месец ищецът получава лекарства по здравна каса по негово желание, за което има издадена рецептурна книжка, за които доплаща. Лекарствата се закупували от полицаят на медицинския център, който му ги предавал на същия ден. В повечето от случаите, в деня в който парите са изтеглени от личната партида на ищеца и са предадени на медицинския център, лекарствата се закупуват и му се предават. Е. Й. посещава Медицинския център винаги, когато пожелае. Прегледи на ищеца са правени поне два пъти седмично. Правени са консултации на лишения от свобода с външни специалисти през 2021 г. – 2023 г. Имало консултация с хирург по повод оплаквания от хемороиди. През 2022 г. е правена консултация с кардиолог, рентген на бял дроб. Ищецът бил извеждан в Спешна помощ по повод оплаквания извън работното време на МЦ. През 2023 г., по повод представяне на ТЕЛК, са проведени консултация със 7-8 специалиста – очен, невролог и др. През 2022 г. ищецът два пъти отказвал лечение, за което саморъчно попълнил декларации. Св. К. посочва, че сънната апнея е заболяване, което не се контролира ежегодно, тъй като услугата е платена, прави се в лаборатории по изследване на съня, каквито в гр. Пазарджик няма. Според свидетелката това заболяване се повлиява от ползването на апарата за сънна апнея, за което свидетелства прегледа от пулмолог, при който не са установени девиации. Апарата, който ищецът ползва бил много стар и било необходимо електрозахранване. По този повод килията, в която ищецът е настанен е с непрекъснато ел. захранване, за разлика от другите. Св. К. посочва, че Е. Й. многократно е пребивавал в стационара на МЦ, вкл. и докато бъде пригодена килията, в която е настанен. Имало случаи, в които Е. Й. отказвал да остане в стационара, където щял да бъде сам, подписвал се в книгата и слизал при другите лишени от свобода. Лишеният от свобода ходел в МЦ по най-различни поводи – главоболие, че не може да диша, умира. Всички манипулации, които могат да се направят в МЦ – мерене на кръвно, температура, преслушване, когато е необходимо, се правело, за което са регистрирани амбулаторни прегледи. В зависимост от неговите оплаквания, са му давани лекарства. В повечето случаи изписвал лекарствата си сам, които виждал по рекламите, като многократно купувал такива със собствени средства, като някои от тях предоставял на МЦ, като казвал, че не ги иска. В повечето случаи при прегледите на лишения от свобода нямало обективни показатели, които да са нарушени – температура, кръвно налягане, насищане на кислород и пулс. Не са установени нови заболяване, всички съществуващи са изключително добре медикаментозно обезпечени, което се потвърждавало от последните му прегледи през годината от всички специалисти. Когато не било установявано някакво заболяване, на ищецът бил даван Парацетамол, за да има някакъв медикамент, ако нещо го заболи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от процесуално легитимирано лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди, за периода за заплащане на обезщетение на основание чл.284 от ЗИНЗС за претърпени неимуществени вреди, за периода м. 09.2020г. до м. 02.2021г., когато е бил настанен в Приемно отделение в Затвора – гр. Пловдив и от м.02.2021г. до 28.10.2022г. когато е бил в Затвора – гр. Пазарджик, в общ размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.10.2022г., до окончателното изплащане на сумата, вследствие на неблагоприятни условия за изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“, изразяващи се изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите, липса на постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен възел, неоказване на адекватна медицинска помощ, неосигуряване на нужните медикаменти, в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е юридическо лице към Министерство на правосъдието, с териториални структури, включващи затворите - чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС.

Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК, вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите, съответно министерство на правосъдието.

Материалноправната уредба на твърдяното право се съдържа в чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, регламентиращ изисквания към условията, при които се поставят осъдените лица.

Основателността на предявения иск предполага установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението. Неимуществената вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

В чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването е неизчерпателно.

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният неин характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са виновно причинени.

В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им (чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС). „Нечовешкото“ или „унижаващо“ отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането.

Настоящия съдебен състав намира, че искът по пункт първи, за обезщетяване на претърпени от Е. Й. неимуществени вреди от м. 09.2020г. до м. 02.2021г., когато е бил настанен в Приемно отделение в Затвора – гр. Пловдив, вследствие на неблагоприятни условия за изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“, изразяващи се изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите, липса на постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен възел, неоказване на адекватна медицинска помощ, неосигуряване на нужните медикаменти се явява недоказан. Видно от представената по делото справка от Затвора – гр. Пловдив за периода от 01.09.2020г. до преместването му в Затвора – гр. Пазарджик на 24.02.2021г. същият е бил в стая №11 пост VI в Затвора – гр. Пловдив, с изключение на периода 15 – 18.10.2020г., когато е бил настанен в УМБАЛ „Свети Георги“ - гр. Пловдив, и от 19.01.2021 г. до 24.02.2021г. когато е бил преместен в обособено помещение на пост № 5, по медицински причини. Килията, в която е бил настанен е с площ от 28 кв.м., в която площ не е включен санитарния възел, който е отделен. При просто аритметично пресмятане се установява, че Е. Й. е разполагал с не по-малко от 3 кв.м. свободна жилищна площ, при вариране на настанените в същата лица, с цел спазване нормативното изискване за свободна площ. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода (график баня) съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Пералнята се ползва по утвърден график. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Санитарните възли във всяка една упомената стая са обособени помещения с отделен вход. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните прибори, но могат да ги закупуват и от лавката на Затвора – гр. Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода) могат да получават, ползват и държат при себе си. През 2017г. било извършено боядисване на общите помещения, дограмата е подменена е нова, поставил се гранитогрес в общите умивални. Банята е обща, пода е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Банята се ползва по утвърден график. Прането се осъществява по усмотрение на лишения от свобода в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Сушенето на дрехите става последния начин: когато се перат в пералнята, те се сушат в сушилната машина; когато се перат от лишените от свобода има пригодени простори в общото помещение на поста и отвън на карето. Във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел, до които лишените от свобода имат неограничен достъп. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветрявансто на помещенията се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сключва централен договор за ДЛ обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях, като има утвърден график по които се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора.

Не почива върху доказателствената маса по делото настояването, че ищецът е престоял в Приемно отделение на Затвора – гр. Пловдив повече от 6 месеца, напротив установи се че същият е бил настанен пост № 5, по медицински причини за времето от 19.01.2021 г. до 24.02.2021г. когато е бил преместен в Затвора – гр. Пазарджик. Ищецът не ангажира доказателства за настояването в исковата молба, че е бил настанен в Приемно отделение без основание. Ищецът не обори и безспорно установените от ответника обстоятелства, че е имал на разположение най-малко 3 кв.м. жилищна площ, предприети са действия по дезинсекция и дератизация на Затвора-гр. Пловдив, имал е постоянен достъп до течаща студена вода, топла / по график/, съответно възможност за затопляне по всяко време, чрез разрешените за ползване нагреватели. По делото не са ангажирани и доказателства, от които да е видно какво е било здравословното състояние на Е. Й. по време на престоя му в Затвора – гр. Пловдив, за да може да се прецени дали му е оказвана или не адекватна медицинска помощ и грижи, нито какви са били хигиенно-битовите условия в Приемно отделение. Наред с това не са представени и доказателства за преживени отрицателни психо-емоционални усещания. Предвид тези съображения исковата претенция в тази й част се явява недоказана и като такава следва да се отхвърли.

По отношение на исковата претенция, касаеща пребиваването на ищецът в Затвора – гр. Пазарджик от 24.02.2021г. до 28.10.2022г., от данните по делото е видно, че ищецът бил настанен в спално помещение № 813, 8 отд., което е напълно обновено след основен ремонт, със самостоятелен санитарен възел – тоалетна и баня. Спално помещение № 813 е с обща квадратура 13,75 кв.м., санитарен възел – 1,83 кв.м. и чиста площ 11,92 кв.м., с капацитет 2 легла, следователно независимо дали в килията е било настанявано и още 1 лица разполагаемата чиста жилищна площ е надхвърляла 3 кв.м. Видно представената по делото медицинска документация, справки, вкл. и от показанията на св. К., които съдът кредитира изцяло, като обективни и правдиви предвид установените хронични заболявания на ищецът, администрацията на Затвора –гр. Пазарджик е осигурила на Е. Й. непрекъснат достъп по електроенергия, за да ползва всяка нощ апарат за дишане, необходимите медикаменти по рецептурна книжка, поставен е на нисковъглехидратна диета, ежедневно получава добавка, свързана със заболяванията, посещавал е МЦ на над 200 дати, подробно посочени в записите от амбулаторния журнал. В съответствие и с наличните писмени доказателства – рецептурна книжка се установява безспорно, че ежемесечно ищецът получава лекарства по здравна каса по негово желание, за които доплаща, въпреки, че са му предложени алтернативни заместители от МЦ, които последният отказал. Видно от доказателствата по делото за Е. Й. се полагат нужните медицински грижи, с оглед установените заболявания, като няма данни за тяхното влошаване, напротив при проведени прегледи е установено доброто му общо състояние. Както уточнява св. К. профилактични прегледи се правят на здрави лица, а тези с установени хронични заболявания се диспансеризират и наблюдават от личния лекар. В случай, че администрацията на Затвора – гр.Пазарджик не осигурява необходимата медицинска помощ и грижи навреме, вкл. и на съответните лекарствени продукти здравословното състояние на Е. Й. би се влошило, каквито индикации по делото няма.

На съда е служебно известно, че е била извършена цялостна дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора – гр. Пазарджик, вкл. и извънредни такива на 25.09.2018г., 21.11.2018г., 15.01.2019г., 06.03.2019г., 14.05.2019г., 30.05.2019г., 11.07.2019г., 26.08.2019г., 09.09.2019г., 15.11.2019г. , 23.01.2020г., 13.03.2020г., 15.05.2020г., 08.07.2020г., 07.10.2020г., 09.02.2021г., 23.03.2021г., 19.05.2021г., 16.06.2021г., 12.08.2021, 16.09.2021г., 11.11.2021г., 06.12.2021г., 07.02.2022г., 14.03.2022г., 09.05.2022г., 07.06.2022г., 25.07.2022г., 08.08.2022г.,13.09.2022г., 08.11.2022г., 13.12.2022г. и т.н., поради което не може да се счете, че е налице бездействие от страна на ответника по отношение на предприемане на нужните мерки за дезинфекция, унищожаване и превенция наличието на инсекти и др. на територията на пенитециарното заведение. Мащабна реконструкция и модернизация на сградния фонд на Затвора –гр. Пазарджик е извършена през периода 2017-м. март 2020г., били изградени санитарни възли в помещенията, смяна на инсталации, подмяна на настилки и облицовки, дограма, покрив. Ремонтът приключил окончателно през м.януари 2020г. Строителството било извършено на територията на целия затвор, всички спални помещения, коридори и други общи помещения. Всяко спално помещение разполага със санитарен възел, и достъпът до него е постоянен. Всички санитарни възли са проектирани и изградени така, че всяко помещение разполага с течаща вода - студена и топла. Студената вода е постоянно течаща. Топлата вода е по график, с оглед осигуряване на достатъчно количества топла вода, както за лична хигиена на лишените от свобода, така и за всички битови дейности в затвора.

По отношение настояването за наличието на мухъл в килията, следва да се отбележи, че в Затвора-гр. Пазарджик е налице перално помещение, ползвано по график от лишените от свобода, поради което обективно не се налага сушене на дрехи в килиите, към което действие обитаващите ги пристъпват по собствено желание, чрез които си действия предпоставят наличието на мухъл, което не може да се вмени в неправомерно без/действие на затворническата администрация.

От депозираните по делото свидетелски показания на св. С. и Р. не може да се направи категоричен извод на датата или дори периода, на която според тях при извършено претърсване на килията на ищецът служители на НОС са повредили апарата за дишане при сънна апнея, който ищецът ползва. Няма никакви обективни данни по отношение на вида на твърдяната повреда на въпросния апарат. Показанията на тези свидетели относно социално-битовите условия в Затвора-гр. Пазарджик, неоказването на своевременна и адекватна медицинска помощ на ищеца, вкл. и несвоевременното закупуване и предоставяне на лекарствени препарати се оборват изцяло от показанията на св. К. и представените по делото писмени доказателства, вкл. медицинска документация и справки, поради което съдът не ги кредитира, като дадени субективно и единствено с цел обслужване позицията на ищеца. Също така по делото не са налични доказателства за изживени стресови емоции и психологически дискомфорт от страна на ищеца, поради което исковата претенция и в тази й част следва да се отхвърли като недоказана.

В Решение от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека по делото на Н. и други срещу България, по жалби № 36925 от 2010 г., № 21487 от 2012 г., № 72893 от 2012 г., № 73196 от 2012 г., № 77718 от 2012 г. и № 9717 от 2013 г., Четвърто отделение, председател И. З. е посочено, че „….. 166. Крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Докато общите доклади на КПИ не казват изрично какъв размер жилищна площ за един лишен от свобода трябва да се смята за минимален стандарт при настаняване в обща килия, то отделните национални доклади за извършените от КПИ посещения и препоръките по тези доклади предполагат, че желателният стандарт е четири квадратни метра жилищна площ на човек. Въпреки това, ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В оценката на наличното пространство трябва да се вземе предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията. Недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане (виж А. и други, цитирано по-горе, §§ 145-47, с допълнителни препратки). Дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане – като например липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление или липса на основна хигиена – това води до ниво на страдание, което надвишава това, присъщо на задържането (виж Torreggiani and Others, цитирано по-горе, § 69). От това следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. Липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член (виж А. и други, цитирано по-горе, § 148, с допълнителни препратки)..“. В конкретната хипотеза такива нарушения не се установиха и доказаха, досежно престоя на ищеца в Затвора – гр. Пловдив и гр. Пазарджик.

За да бъде доказана основателността на иск по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е задължително наличието на следните предпоставки, които трябва да са в кумулативна връзка: причинена вреда; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. В конкретната хипотеза досежно престоя на ищеца в Затвора - в гр. Пловдив и гр. Пазарджик такива не се установиха, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Така мотивиран, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Е. М. Й., чрез искова молба вх. № 8582/28.10.2022г., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за заплащане на обезщетение на основание чл.284 от ЗИНЗС за претърпени неимуществени вреди, за периода м. 09.2020г. до м. 02.2021г., когато е бил настанен в Приемно отделение в Затвора – гр. Пловдив и от м.02.2021г. до 28.10.2022г. когато е бил в Затвора – гр. Пазарджик, в общ размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.10.2022г., до окончателното изплащане на сумата, вследствие на неблагоприятни условия за изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“, изразяващи се изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите, липса на постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен възел, неоказване на адекватна медицинска помощ, неосигуряване на нужните медикаменти.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – гр. Пазарджик, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.