№ 393
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава И.а
Величка Цанова
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
в присъствието на прокурора С. Г. Т.
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601196 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 34, вр. с чл. 20, ал. 1-3 от ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по жалба на адвокат С. К., служебен защитник на В. Е. Л. срещу решение №
599 на СГС, НО, 36. състав по ч.н.д № 3872/2022 г., обявено на 4.10.2022 г., с което на
основание чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС е признато Решение № 4062542243286596 от
1.03.2022 г., влязло в сила на 12.04.2022 г., на несъдебен орган на Кралство Нидерландия –
Полицията в гр. Бреда, с което на българския гражданин В. Е. Л. е наложена финансова
санкция в размер на 160 евро и са приложени административни такси в размер на 9 евро за
извършено нарушение по Кодекса за движене по пътищата в издаващата държава, като
решението е приведено в изпълнение за сумата от 169 евро, с обща левова равностойност по
фиксинга на БНБ към 4.10.2022 г. – 330.54 лева.
В жалбата се изразява несъгласие с постановеното решение, тъй като се поддържа, че то е
неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя по делото няма данни лицето да
реализира трудови доходи на територията на България, тъй като не живее в страната, както
и няма данни да притежава недвижимо имущество. В този смисъл защитникът поддържа, че
е налице визираната в закона абсолютна пречка за признаване на решението на налагане на
финансова санкция, още повече, че нямало информация дали лицето не е платило
наложената му санкция. В жалбата се отправя искане за отмяна на решение № 599/4.10.2022
1
г. на СГС.
За съдебното заседание на апелативния съд засегнатото лице В. Л., редовно призован, не се
явява. На основание чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 16, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, САС разгледа делото
в негово отсъствие.
В съдебно заседание на въззивния съд служебно назначеният защитник на българския
гражданин поддържа жалбата и отразените в нея доводи. Защитникът отправя искане за
отмяна на решението на първата инстанция и за постановяване на отказ за признаване на
съдебния акт на чуждата държава.
Представителят на прокуратурата счита, че жалбата е неоснователна. Пледира за
потвърждаване на решението на СГС като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и сам
служебно провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено
следното:
Атакуваното решение на СГС е постановено при обективно, всестранно и пълно изясняване
на фактическата обстановка по делото в рамките на преценката на обстоятелствата,
включени в предмета на доказване в това производство съобразно разпоредбите на чл. 30 –
чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от компетентните органи на Кралство
Нидерландия за признаване и изпълнение на парична санкция в размер на 160 евро,
наложена по отношение на засегнатото лице българският гражданин В. Л. с Решение №
4062542243286596 от 1.03.2022 г., влязло в сила на 12.04.2022 г., на несъдебен орган на
Кралство Нидерландия – Полицията в гр. Бреда, за извършено нарушение по Кодекса за
движене по пътищата в издаващата държава, като решението е приведено в изпълнение за
сумата от 169 евро, с обща левова равностойност по фиксинга на БНБ към 4.10.2022 г. –
330.54 лева.
Съгласно разпоредбите на чл. 4, вр. чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС искането на
компетентните органи на издаващата държава Кралство Нидерландия е придружено с
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. При проверката на
материализираното върху формуляра на удостоверението съдържание,
първоинстанционният съд с основание е констатирал, че съдържа всички изискуеми
реквизити по Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, придружено е с превод
на български език в съответствие с чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, като не са налице данни,
пораждащи съмнение относно компетентността и легитимността на органа, който е издал
2
удостоверението.
Съгласно съдържащата се в цитираното удостоверение информация, първоинстанционният
съд обосновано е приел, че на В. Е. Л. е наложена финансова санкция в размер на 160 евро
за извършено административно нарушение по Кодекса за движене по пътищата в
издаващата държава. Това административно нарушение е квалифицирано по чл. 2 от
Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия, като използване на
автомагистралата по друг начин освен чрез моторно преводно средство, което може да се
движи с над 60 км/ч.
При анализа на съдържанието на официалния превод на представеното от издаващата
държава удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции
първоинстанционният съд правилно е преценил, че същото е пълно и изчерпателно –
съдържа необходимата релевантна информация за постановеното решение от несъдебен
орган на издаващата държава, датата му на издаване, датата на влизането му в сила,
обстоятелствата и правната квалификация на извършеното административно нарушение,
наложената с него санкция, самоличността и местоживеенето на нарушителя.
Настоящият съдебен състав се солидаризира изцяло с обоснованите изводи на
първоинстанционния съд относно отсъствието на основания, изводими от доказателствата
по делото, да се приеме наличието на пороци в съдържанието на удостоверението по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции. Законосъобразна и мотивирана е преценката, че
представеният документ съдържа достатъчна информация относно идентификацията на
лицето, извършило административно нарушение по транспорта, описанието на
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, участието на българския
гражданин, правната квалификация на деянието, наложената санкция съобразно
законодателството на издаващата държава, по отношение на която е признато задължение за
плащане по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС.
Надеждна законова гаранция все в същата насока е изпълненото в конкретния случай
изискване за изпращане от страна на издаващата държава на решението (документ с
референтен № 4062 5422 4328 6596 от 1.03.2022 г. издаден от Полицията в гр. Бреда,
Кралство Нидерландия, надлежно преведен в рамките на първоинстанционното
производство – л. 51 от съдебното дело на СГС) за налагане на финансова санкция (заверено
копие), който акт по чл. 3 от ЗПИИРКОРНФС е придружен от обсъденото по-горе
удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
По изложените дотук съображения въззивната инстанция изцяло споделя застъпеното от
първоинстанционния съд становище, че в разглеждания казус отсъстват факултативните
основания за отказ за признаване и изпълнение по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, в частност,
тези по т. 1, тъй като съдът обосновано е констатирал, че представеното удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции е пълно и по съдържание кореспондира на
3
несъдебното решение за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебния орган –
Полицията в гр. Бреда, Кралство Нидерландия, не съществува необходимост от изискване
на допълнителна информация от компетентния орган на издаващата държава.
По естеството си настоящото производство има чисто процесуален характер, съдържа
преценка дали компетентният орган на изпълняващата държава ще окаже или не правна
помощ на издаващия орган, като не засяга никакви въпроси от материалноправен характер.
Такъв извод се обуславя от характера на производството по ЗПИИРКОРНФС, в което
изпълняващият съд не се произнася по въпроси по съществото на съответния правен спор,
касаещи финансовата отговорност на лицето. Затова нито първостепенният съд, нито
настоящият съдебен състав могат да обсъждат обстоятелства по съществото на проведеното
в Кралство Нидерландия административнонаказателно производство. По отношение на
подобни обстоятелства също не следва да се изисква допълнителна информация от
издаващата държава, тъй като изясняването им е изцяло от компетентността на решаващия
орган в издаващата държава членка.
Законосъобразна е и преценката на СГС за наличието на останалите условия за признаване и
изпълнение на решението за налагане на финансови санкции на българския гражданин В. Е.
Л., срещу които изводи с жалбата не са отправени изрични възражения – че
санкционираното с решението на Полицията в гр. Бреда, Кралство Нидерландия поведение
на засегнатото лице съставлява административно нарушение по Закона за движение по
пътищата, с оглед на което е изпълнена предпоставката на чл. 30, ал. 1 и ал. 2, т. 1
ЗПИИРКОРНФС – касае се за поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата, в който случай няма изискване за двойна наказуемост на деянията; че
санкционираното лице е било уведомено за производството по постановяване на решението
по изискуемия от законодателството на издаващата държава начин.
Неоснователни са доводите на защитника на засегнатото лице за това, че е налице основание
за отказ за признаване на решението на чуждия несъдебен орган, поради обстоятелството, че
няма данни лицето да реализира трудови доходи на територията на България, тъй като не
живее в страната, както и няма данни да притежава недвижимо имущество. Очевидно е, че
защитникът се позовава на чл. 14, ал. 4 от ЗПИИРКОРНФС, съгласно който съдът признава
решение за конфискация или отнемане, при условие, че имуществото – предмет на
решението, се намира на територията на Република България или лицето, срещу което е
постановено решението, притежава имущество, получава доходи или има местоживеене или
обичайно пребиваване на територията на Република България. Така цитираната разпоредба
от закона не е приложима в настоящия казус, който не касае признаване и привеждане в
изпълнение на решение, с което се налагат конфискация или отнемане на имущество.
Гореизложените доводи мотивираха САС, НО, ІI състав да приеме, че решение № 599 на
СГС, НО, 36. състав по ч.н.д № 3872/2022 г., обявено на 4.10.2022 г., с което на основание
4
чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС е признато Решение № 4062542243286596 от 1.03.2022 г.,
влязло в сила на 12.04.2022 г., на несъдебен орган на Кралство Нидерландия – Полицията в
гр. Бреда, с което на българския гражданин В. Е. Л. е наложена финансова санкция в размер
на 160 евро и са приложени административни такси в размер на 9 евро за извършено
нарушение по Кодекса за движене по пътищата в издаващата държава, е правилно –
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 34, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 – ал. 3 от
ЗПИИРКОРНФС, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, ІI състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 599 на СГС, НО, 36. състав по ч.н.д № 3872/2022 г.
Настоящето решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5