№ 12969
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20221110130303 по описа за 2022 година
Предявен e иск с правна квалификация чл.29, ал.1 ЗЗД и в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Софийски районен съд е сезиран с предявен от М. Б. Т., ЕГН: ********** срещу
Л. К. П., с ЕГН ********** иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД за унищожаване на
Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба № 14, том III, peг. № 7071, дело № 362/2019г. на нотариус Стилиян
Тютюнджиев, с рег. № 065 към НК, до размер на 4/6 ид.ч., собственост на ищеца, а
именно: апартамент № 88, находящ се в гр. София, район „Л.”, ж.к. „Л.”, в жилищна
сграда - блок 805, разположен на IV етаж, с площ от 79.36 кв. м, състоящ се от две
стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, държавен
апартамент № 89, двор, двор, заедно с прилежащото към него избено помещение № 10,
с площ от 3.00 кв. м., при съседи: коридор, мазе № 11 на държавен апартамент № 89,
коридор, заедно с 2.746 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4358.124.2.10.,
като сключен между страните при измама.
Ищецът твърди, че бил собственик на 4/6 ид.ч. от горепосочения имот, като през
2019 г. дъщеря му – собственик на 1/6 ид.ч. от имота му съобщила, че Боян Т. – син на
ищеца и собственик на останалата 1/6 ид.ч. от имота, е съгласен имотът да бъде
прехвърлен на Л. Т. – внук на ищеца, който да поеме задължението да издържа и гледа
М. Т., ако последният му прехвърли своите . Ищецът приел предложението и на
22.05.2019 г. отишъл в кантората на нотариус Стилиян Тютюнджиев, където подписал
документ, който по-късно разбрал, че е нотариален акт за покупко-продажба на
1
процесния недвижим имот. Заявява, че нотариусът не е прочел съдържанието на
договора, нито му е бил даден екземпляр. Твърди, че до 12.05.2022 г. е живял
необезпокоявано в имота, но Л. Т. не го посещавал, за да изпълнява поетото
задължение да го гледа и издържа, като на посочената дата последният си извадил
ключ от имота, сменил ключалката и заявил на ищеца, че има един час да се изнесе. В
уточнителна молба, постъпила в съда на 27.06.2022 г. ищецът е посочил, че е узнал, че
в подписания от него договор ответникът не е поел задължение да го гледа и издържа
на 03.05.2022г. , когато се е снабдил с препис от Нотариалния акт от АВ. Заявява, че не
е получил и посочената в НА продажната цена в размер на 20 450 евро. Ищецът
поддържа, че е сключил процесната сделка, вследствие умишлено предизвикана и/или
поддържана у него невярна представа от страна на ответника, който го е въвел в
заблуждение относно правните последици, които ще настъпят след сключването й, а
именно че ищецът ще бъде издържан и гледан от Л. Т.. При тези твърдения моли за
унищожаването на сключения на 22.05.2019 г. договор за покупко-продажба на
процесния имот.
Ответникът Л. К. П. оспорва предявеният иск, като оспорва изложените в
исковата молба твърдения. Поддържа, че обективираният в нотариален акт за покупко-
продажба № 14, том III, peг. № 7071, дело № 362/2019г. на нотариус Стилиян
Тютюнджиев, с рег. № 065 към НК договор е валиден, а на ищеца е заплатена
посочената продажна цена с платежно нареждане от 29.05.2019г. Заявява, че ищецът е
узнал за вида и характера на сделката най-късно на 22.05.2019 г., когато е подписал
договора за покупко-продажба, с оглед на което правото му да иска разваляне на
договора е погасено по давност.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбата на чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните обстоятелствата, че на 22.05.2019 г. между тях е сключен нотариален
акт за покупко-продажба № 14, том III, peг. № 7071, дело № 362/2019г. на нотариус
Стилиян Тютюнджиев, с рег. № 065 към НК, по силата на който ищецът е прехвърлил
на ответника собствеността върху 4/6 идеални части от апартамент № 88, находящ се в
гр. София, район „Л.”, ж.к. „Л.”, в жилищна сграда - блок 805, разположен на IV етаж,
с площ от 79.36 кв. м., а Владислава Мирчева П.а – майка на ответника Л. К. П. и Боян
Мирчев Т. – син на ищеца са продали на Л. К. П. своите по 1/6 ид.ч. от имота.
От представените и от двете страни копия от процесния Нотариален акт се
установява, че продажната цена е в размер на 20450 евро, която сума купувача е
следвало да заплати на продавача по банков път след подписване на нотариалния акт,
като всички страни са се съгласили цялата продажна цена да бъде заплатена в полза на
2
М. Б. Т..
В НА е вписано, че същия е прочетен от страните, а след това и от Нотариуса,
като страните са заявили, че разбират правните последици от сделката.
В обяснение, дадено от М. Б. Т. на 04.07.2022г. по пр.пр.№18806/2022г. по описа
на СРП ищецът е вписал, че провел разговор с дъщеря си относно това каква идеална
част от процесния имот притежават тя и брат й по наследство, както и дали брат й би се
съгласил да прехвърлят своите части на сина й. В обясненията си М. Б. Т. не посочва
изрично, че на него му е било обещано сключването на алеаторен договор. Посочва, че
отишли при нотариус, всички документи били готови и ги поканили да подпишат без
да им бъде прочетено.
Обстоятелството, че НА не е четен на глас от Нотариуса се потвърждава и от
показанията на Владислава Мирчева П.а, която в съдебно заседание заявява, че НА не
е четен на глас, те сами са си го чели. Посочва, че баща й М. Б. Т. е прочел НА, не е
чел на глас, но е гледал в листа.
Независимо от опорочената форма на нотариалния акт доколкото се установява,
че не е прочетен на глас от Нотариуса, на изследване подлежи това дали М. Б. Т. е
възприел текста на договора и дали е имал представа за дадената воля, различна от
вписаната в акта. Доказателствената тежест за установяване на момента на откриване
на измамата, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е върху ищеца, прехвърлител по договора.
Видно от посочените по-горе обяснения, дадени от М. Б. Т. по пр.пр.№18806/2022г. по
описа на СРП, ищецът заявява, че два дни след подписване на НА е отишъл заедно със
зет си в Райфайзен банк, зет му бил взел пари назаем, за да плати. След това получил
парите в плик, който веднага бил взет обратно от зет му. Така дадените обяснения
будят съмнения относно формираната воля на М. Б. Т. – от една страна същия не
споменава в обясненията си, че е сключил договора при условията на издръжка и
гледане, а само заявява, че му е било обещано да живее в имота, от друга страна ако е
сключен договор за издръжка и гледане защо прехвърлителя отива в банка, за да
получи, макар и временно, продажната цена и изрично заявява, че не е получил
действително никакви пари.
Двамата други продавачи – Владислава П.а – в свидетелски показания, дадени
по делото и Боян Т. – в обяснения по пр.пр.№18806/2022г. по описа на СРП, заявяват,
че всички прехвърлители са били наясно, че имота се прехвърля в полза на Л. К. П. и
никога не са обсъждали сключване на договор за прехвърляне срещу даване на
издръжка и гледане на М. Б. Т..
По делото е представено Искане за откриване на банкова сметка на физическо
лице от 29.05.2019г., подадено от М. Б. Т. до Първа Инвестиционна банка за откриване
на разплащателна сметка в евро в полза на ищеца. В искането е положен подпис от М.
Б. Т., като подписа не е оспорен от ищеца, поради което документса, който изхожда от
3
него го обвързва. Представено е и Нареждане за закриване на сметката, отново
подписано от М. Б. Т., което отново не е оспорено. Установява се безспорно – от
представено преводно нареждане и извлечение от сметка, че продажната цена е
постъпила по разкритата на името на ищеца сметка.
При положение, че М. Б. Т. е получил по сметка, която самия той е поискал да
бъде разкрита, продажната цена, вписана в НА и все пак му е бил предоставен текста
на НА за прочит, то дори и да е считал, че прехвърля имота при условията на алеаторен
договор, то е могъл и е възприел това, че всъщност прехвърлянето е възмездно и то
към момента на сключване на договора, а най-късно на датата на която е заявил
разкриване на сметка, за да получи продажната цена.
Съгласно чл.32, ал.2 ЗЗД Правото да се иска унищожение се погасява с
тригодишна давност, която тече от деня, в който измамата е била открита. От страна
на М. Б. Т. не се представят доказателства, че е узнал че имота е прехвърлен в полза на
внука му по възмезден начин на по-късна дата от сключването му, евентуално от
получаване на продажната цена, т.е. на 22.05.2019г. или най-късно на 29.05.2019г.
Исковата молба е подадена на 07.06.2022г., но съгласно чл.3, т.2 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, обнародван в Държавен
вестник брой 28 от 24.03.2020г., в първоначалната му редакцията, за срока от 13 март
2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Поради изложеното на основание на посочената разпоредба и на разпоредбата на § 13
от ПЗР на ЗИДЗЗ (обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г.) започналия да тече на 29.05.2019г.
давностен срок е спрял да тече за периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. и е
продължил да тече след този период в останалата си част, т.е 3 годишния давностен
срок е продължен с 2 месеца и една седмица и вместо на 29.05.2022г., не е изтекъл към
датата на подаване на исковата молба.
Следователно правопогасяващото възражение на ответника за изтекла тригодишна
погасителна давност по чл. 32, ал. 2 ЗЗД се явява неоснователно.
Настоящия състав обаче намира, че от страна на М. Б. Т. не е установено при
условията на пълно и главно доказване, че между него и Л. К. П. е било уговорено
прехвърляне на собствеността по отношение на процесния имот по начин, различен от
посочения в НА.
Нотариалният акт е частен документ в частта му с която се правят граждански
волеизявления. Като частен документ, подписан от ищеца той удостоверява, че той е
направил съответното волеизявление, което волеизявление е породило правните си
последици. Чл. 164, ал.1, т.2 и т.6 от ГПК забраняват да се опровергава съдържанието
на официален документ и на изходящ от страната частен документ със свидетелски
4
показания. А в случая ищеца именно това се опитва да направи- с помощта на
свидетели да установи, че волята му не е била тази, която е отразена в нотариалният
акт, който той е подписал. Сделките с които се прехвърлят вещни права върху
недвижими имоти се прехвърлят в най-тежката форма- с нотариален акт, като
независимо, че в случая се установява, че формата е опорочена, не е отречена
доказателствената сила на НА, доколкото това може да стане само чрез упражняване
на права по исков ред. Нотариалното производство дава сигурност при сделките с
недвижими имоти, като гарантира, че страните са разбрали смисъла на сделката която
сключват. Недопустимо е с помощта на свидетели страната по такава сделка да
установява, че волята й не била тази, която е отразена в нотариалният акт.
Прехвърлянето на недвижим имот е акт със значими гражданскоправни последици и
страните по сделката не могат да се оправдават, че не са разбрали какво точно
подписват и какво прехвърлят, ако във валиден НА страните са заявили, че това е
волята им. Ако нещо не е било ясно на страната, или ако не е била такава волята й е
следвало да не подписва нотариалният акт докато не разбере напълно какво е отразено
в него. Да се допусне лицата, използвайки свидетели да опровергават волята си
изразена в нотариален акт, означава да се обезсмислят нотариалните производства.
Рисковете от поведение при което страната не е положила усилия да се запознае с
текста на НА и да се увери, че е разбрал това, което подписва, са изцяло за страната,
която се е отнесла без необходимото внимание към нотариалното производство.
Предвид изложеното и на основание чл. 164, ал.1, т.2 и т.6 от ГПК гласните
доказателства за установяване, че волята на ищеца е била различна от отразеното в
нотариалният акт са недопустими, други доказателства за това липсват, и иска като
недоказан следва да се отхвърли.
На следващо място, дори и да се допуснат свидетелските показания, по делото
не се установи чрез свидетелски показания, които да представят преки впечатления на
свидетеля, какви са били постигнатите договорки между М. Б. Т. и Л. К. П. преди
сключване на договора. Свидетелката Катя Мечкарова посочва, че преди 2 години,
може би пролетта, М. й казал, че е прехвърлил на внук си неговата идеална част от
апартамента. Доколкото си спомня свидетелката, М. й е казал, че уговорката е внук му
да го гледа до края на живота му и да го обгрижва, а М. да си живее в апартамента.
Показанията обаче не отразяват преки впечатления на свидетелката, а предава казано й
от ищеца, което е изгодно за него и не представлява валидно доказателство. Всичко
казано от тази свидетелка представлява опосредени показния, които не могат да
установят наличието на уговорка между страните.
Св.Стела Т.а изрично заявява, че не е присъствала на разговор между леля й,
братовчед й и дядо й. от дядо си е разбрала, че е искал да прехвърли своята част срещу
издръжка и гледане, т.е. отново са на лице опосредени показания, които не могат да
докажат наличието на уговорка, нито кога е постигната.
5
Според чл. 29 ЗЗД измамата е умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице
с цел то да бъде мотивирано да сключи определена сделка. Фактическият състав на
това основание за унищожаемост на договора се свежда до установяване на определени
осъществени юридически факти – формирана невярна представа за действителното
положение у лицето, което като страна по сделката, следва да направи волеизявление
за сключването й. Това заблуждение може да се отнася до всички елементи на
сделката, до нейното съдържание, съществени елементи или модалитети, може да е
насочено към мотивиране за сключване на сделката. Авторът на измамата следва да
съзнава естеството на действията си и тяхната насоченост, както и правните последици
от тях, а сделката следва да е извършена в пряка причинна връзка с това поведение, т.
е. да е сключена в резултат на създадената невярна представа. Измамливото поведение
следва така да е опорочило волята на лицето, че ако последното би действало
съзнавайки действителното положение никога не би сключило такава сделка. Този
сложен фактически състав и съответстващите му юридически факти следва да бъдат
установени в хода на съдебното производство, за да е налице обсъжданото основание
за унищожаемост на договора. При измамата невярната представа по отношение на
договора е създадена у една от страните за да бъде мотивирана да го сключи /Решение
№ 25 от 24.04.2012 по дело № 63/2011 на ВКС, ТК, I т. о. /. В конкретния случай по
делото не са ангажирани доказателства от ищеца, чиято е доказателствената тежест, в
подкрепа на твърдението за съзнателно формирана у него от ответника невярна
представа за условията, при които се сключва договора.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответника, като от същия е
поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000лв.,
плащането на което се установява с Договор за правна защита и съдействие на стр.81
от делото. От ищеца е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което следва да се
разгледа. Съгласно чл.69, ал.1, т.4 по искове за унищожаване на договор с предмет
вещни права върху имот, цената на иска е данъчната оценка на имота. В случая цената
на иска е в размер на 25880,73лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й преди
изменение с ДВ бр.88 от 04.11.2022г., доколкото меродавна е датата на сключване на
договор за правна защита и съдействие /в случая 14.09.2022г./ при интерес от 10 000
лв. до 100 000 лв. минималния размер на адвокатското възнаграждение е 830 лв. плюс
3 % за горницата над 10 000 лв. или в случая 1306,42лв. Делото не е с особена
фактическа и правна сложност, проведени са само две заседания, не са събрани голям
на брой и различни доказателства, поради което и сума в размер на 4000лв. е
прекомерно адвокатско възнаграждение. Същото следва да се намали до близък до
минималния размер от 1400лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД, предявен от М. Б. Т., ЕГН:
**********, с адрес: гр.София, ж.к. „Л. 8”, бл.805, вход Г, ет.4, ап.88 срещу Л. К. П., с
ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „Л. 9”, бл.915, вход А, ет.2, ап.5 за
унищожаване на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба № 14, том III, peг. № 7071, дело № 362/2019г. на
нотариус Стилиян Тютюнджиев, с рег. № 065 към НК, до размер на 4/6 ид.ч.,
собственост на ищеца, а именно: апартамент № 88, находящ се в гр. София, район „Л.”,
ж.к. „Л.”, в жилищна сграда - блок 805, разположен на IV етаж, с площ от 79.36 кв. м,
6
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище,
държавен апартамент № 89, двор, двор, заедно с прилежащото към него избено
помещение № 10, с площ от 3.00 кв. м., при съседи: коридор, мазе № 11 на държавен
апартамент № 89, коридор, заедно с 2.746 ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4358.124.2.10., като сключен между страните при измама.
ОСЪЖДА М. Б. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр.София, ж.к. „Л. 8”, бл.805,
вход Г, ет.4, ап.88 да заплати на Л. К. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „Л.
9”, бл.915, вход А, ет.2, ап.5 на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1400лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7