РЕШЕНИЕ
№ 1708
гр. Пловдив, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330100634 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от А.. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П. ***
против „Сити кеш“ ООД – гр. София, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 50 лева- неустойка, за периода от 18.10.2018 г. до 18.10.2019 г., поради
нищожността на клаузата за неустойка по договор от 18.10.2018 г. и сумата от 50 лева -
платена възнаградителна лихва за периода от 18.10.2018 г. до 18.10.2019 г., поради
нищожността на договор от 18.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата
на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответното дружество договор за
кредит от 18.10.2018 г. по силата на който са му предоставени заемни средства в размер на
600 лева при фиксиран лихвен процент по заема 40.08%, годишен процент на разходите
48.81 %. Съгласно чл. 6 от договора, договорът за заем следвало да бъде обезпечен с поне
едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря
на определени изисквания или банкова гаранция с бенефициер – заемодателят за заемната
сума. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията на чл. 6 от
договора, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 214.72 лева. Ищцата била
заплатила изцяло задължението по договор за кредит за главница в размер от 600 лева и
неустойка в размер на 214.82 лева, дължима за периода от 18.10.2018г. го 18.10.2019 г.,
както и възнаградителна лихва в размер на 50 лева, дължима за периода от 18.10.2018г. до
18.10.2019 г.
С решение № 261761/18.12.2020 г. по гр.д. № 3981/2020 г. по описа на РС Пловдив
сключеният между страните договор бил прогласен за недействителен на основание чл. 22
ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради това, че посоченият в договора ГПР не съответствал
1
на действителния ГПР. Счита, че получените от ответника суми следва да бъдат върнати. По
изложените съображения моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Сити кеш“ ООД – гр. София е
депозирал писмен отговор. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен
цитирания в исковата молба договор за потребителски кредит, както и, че същият е
прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 3981/2020 г. по описа на
РС Пловдив. Твърди, че сумите за възнаградителна лихва в размер на 40.28 лева и неустойка
в размер на 214.72 лева, са недължимо платени. Сочи, че след получаването на препис от
исковата молба, съдържащ банкова сметка на ищеца, ответникът е заплатил сумите за
възнаградителна лихва в размер на 40.28 лева и неустойка в размер на 214.72 лева, за което
представя платежно нареждане от 07.04.2021г. Моли сторените разноски по делото да бъдат
възложени изцяло в тежест на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не бил дал
повод за завеждане на делото и признава предявения иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Страните по делото не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски
кредит №*** от 18.10.2018 г., който е прогласен за нищожен, с влязло в сила решение №
261761/18.12.2020 г. по гр.д. № 3981/2020 г. по описа на РС Пловдив.
От изисканото за послужване гр.д. № 3981/2020 г. по описа на РС – Пловдив, се
установява, че с решение № 261761/18.12.2020 г., по гр.д. № 3981/2020 г. на РС – Пловдив, е
признато за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за
паричен заем № *** от 18.10.2018 г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради това, че посоченият в договора ГПР не съответства на
действителния ГПР. Не е спорно, а и от отбелязването върху същият се установява, че
съдебният акт е влязъл в законна сила на 23.01.2021 г.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
От приетата по делото и неоспорена от ищеца Справка - Извлечение за извършените и
предстоящи плащания по Договор за паричен заем № *** от 18.10.2018 г. /л.19/, представена
от ответника се установява, че платените по договора от ищеца суми са в общ размер на 855
лева, от които: главница - усвоената такава в размер на 600 лева, възнаградителна лихва –
40.28 лева, за периода от 25.10.2018 г. до 31.01.2019 г. и неустойка – 214.72 лева, за периода
от 25.10.2018 г. до 31.01.2019 г.
От представеното преводно нареждане /л. 20/, се установява, че ответното дружество е
превело по сметка на ищцата, на 07.04.2021 г., сумата от 255 лева, с посочено основание за
плащане „връщане недължима сума по дог. *** от 18.10.2018 г.“. Ето защо, съдът приема, че
от представения преводен документ, неоспорен от ищцата, се установява, че недължимо
платените суми за възнаградителна лихва в размер на 40.28 лева и неустойка в размер на
214.72 лева, по процесния договор, са били възстановени на ищцата с платежно нареждане
от 07.04.2021 г.
Плащането е станало в хода на процеса и следва да бъде взето предвид на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК.
2
Недоказано остана в настоящото производство, че ищцата е заплатила на ответното
дружество възнаградителна лихва в размер на 50 лева. От приетата по делото и неоспорена
от ищцата - Справка - Извлечение за извършените и предстоящи плащания по Договор за
паричен заем № *** от 18.10.2018 г., се установява, че платената по договора за паричен
заем от 18.10.2018 г. възнаградителна лихва, за периода от 25.10.2018 г. до 31.01.2019 г., е в
размер на 40.28 лева.
Ето защо предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
100 лева за държавна такса.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в
полза на адв. Елена И.а следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото плащането е след
постъпване на исковата молба на 15.01.2021 г.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.. Д. Д., ЕГН **********, против „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК *********, искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/ - получена без основание за възнаградителна
лихва, за периода от 18.10.2018 г. до 18.10.2019 г. и сумата от 50 лева /петдесет лева/ -
получена без основание за неустойка, за периода от 18.10.2018 г. до 18.10.2019 г., по
недействителен Договор за паричен заем № *** от 18.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху посочените суми от подаването на исковата молба до окончателното
погасяване, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* да заплати на А.. Д. Д., ЕГН
********** сумата от 100 лева /сто лева/- разноски по делото.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Е.Г. И.а, АК-Пловдив,
личен № **********, със служебен адрес – гр. П. ***, сумата от 300 лева /триста лева/ –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А.. Д. Д. по настоящото
гр.д. № 634/2021 г. по описа на РС – Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
3