МОТИВИ към
Присъда № .......... от 04.06.2013 г. на Районен съд – Свиленград, постановена
по н.о.х.д. № 344 по описа за 2013 година.
Районна прокуратура – Свиленград е внесла срещу подсъдимия А.Ж.А. с ЕГН ********** роден на *** ***,българин,български гражданин, живущ ***,основно образование,не женен, безработен, осъждан
обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършени
престъпление по 343б, ал. 2 от Наказателния кодекс за това, че На
22.01.2013 г. в гр.Свиленград управлявал моторно превозно средство- лек
автомобил марка „Опел Кадет“ с рег.№ СТ
9049 СА с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а
именно-1,96 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7410 ARSM“ с № 0185, след
като е осъден с влязло в сила на 21.06.2011 година Споразумение №
262/21.06.2011 по НОХД № 352/2011 г.на Районен съд-Свиленград за деяние по
чл.343б,ал.1 от НК и с влязло в сила на 08.12.2011 година Споразумение №
257/08.12.2011 г. по НОХД № 1429/2011 г.на Районен съд-Хасково за деяние по
чл.343б,ал.2 от НК
и за това ,че при условията на продължавано
престъпление на 22.01.2013 година в
гр.Свиленград и на 26.01.2013 година на ГКПП“Капитан Петко войвода“,общ.Свиленград управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Опел Кадет“ с рег.№ СТ 9049 СА в срока на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 2 месеца наложено му с влязло в сила на 08.12.2011 година Споразумение №
257/08.12.2011 г. по НОХД № 1429/2011 г.на Районен съд-Хасково, след като е
наказан за същото деяние по административен ред с Наказателно постановление №
365/08.06.2012 година издадено от Началника на РУП-Свиленград, влязло в сила на
09.10.2012 г.-престъпление по чл.343 в,
ал.1 вр.чл.26 ал.1 от Наказателния кодекс.
В съдебно заседание пред Районен съд –
Свиленград представителят на Районна
прокуратура – Свиленград, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във
вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства ,то е доказано по несъмнен начин, като за достигане до
този извод се аргументира с анализ на фактическата обстановка. Счита, че
деянието и неговото авторство били доказани по безспорен начин и предлага
съдът, след като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, с
оглед обществената опасност на деянието и дееца, да му определи наказание при
условията на чл.54 от НК, като намира, че процесуалното му поведение, липсата
на критично отношение към извършеното налагали в този случай да бъде определено
наказанието именно при условията на чл. 54 от НК и с оглед обстоятелството, че
същият е осъждан да му наложи наказания за двете престъпления- Лишаване от
свобода в размер преценен от съда и глоба за извършеното престъпление по
чл.343б,ал.2 от НК. Моли съда на основание чл.23,ал.1 от НК да определи спрямо
подсъдимия едно общо най -тежко наказание измежду наложените за двете
престъпления и присъедини кумулативно предвиденото наказание глоба за първото
престъпление.
В съдебно заседание подсъдимият
А.Ж.А.,редовно призован се явява лично и с адв.Т.
защитник от досъдебното производство, като заявяват, че признават изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената чат на Обвинителния акт, като дават
съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за
тези факти.По същество защитникът на подсъдимият моли съдът да наложи наказание
на подсъдимия , съгласно чл.55 от НК.Подсъдимият поддържа становището на
защитника си ,като изразява съжаление за сторенето от него,но твърди ,че
единствения мотив да кара през процесните дни и то след употреба на алкохол е
здравословното състояние на малкото му дете.
По реда на чл. 372, ал. 1 НПК на подсъдимият се разясниха правата му по чл. 371 НПК и бе
уведомен от съда, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК, ще се ползва при
постановяване на присъдата.
Подсъдимият заяви, че разбира в какво са обвинен и че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371,
т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимият се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с Определение
обяви, че ще ползва от самопризнанията му , без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.
В съдебно заседание не се
предявява гражданска претенция срещу
подсъдимият и респективно такава не е допусната.
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимия А.Ж.А. с ЕГН **********
роден на *** ***,българин,български
гражданин, живущ ***,основно образование,не
женен, безработен, осъждан
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост подсъдимият А.Ж.А.
е
осъждан с влязло в сила на
21.06.2011 година Определение № 262/21.06.2011 г.по НОХД № 353/2001 г.на
РС-Свиленград на наказание „Пробация“ за извършено престъпление по чл.343 б
ал.1 от НК и с влязло в сила на 08.12.2011 година Определение № 257/08.12.2011
г.по НОХД № 1429/2001 г.на РС-Хасково на наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 4 месеца и глоба в размер на 100 лева за извършено престъпление по
чл.343 б ал.2 от НК.
От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че
същият е криминално проявен и има регистрирани криминални прояви, не
предизвиква конфликти или скандали с живущите в района и няма данни системно да злоупотребява с
алкохол.
От
приложената Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимия се установява,че,същият живее на семейни начала и от съвместното си
съжителство с Катя Асенова има три деца на възраст ,както следва 3 месеца,2
години и 4 години/към датата на попълване на декларацията 26.02.2013г./,не
получава трудови доходи,а получава от свободна професия възнаграждение в размер
на 300лева,както и 105 лева детски надбавки, а съжителстващата с подсъдимия
получава 100лева майчинство. Подсъдимият е декларирал,че не притежава движимо
или недвижимо имущество на свое име.
На
инкриминираната дата –22.01.2013
година вечерта свидетелите Д.Д., М.С. и Г.Г.-*** носели службата си като
автопатрул в гр.Свиленград. Около 22.00 часа същият ден спрели за проверка лек
автомобил марка „Опел Кадет” с рег.№ СТ 9049 СА движещ се по ул.Граничар.По
време на проверката полицейските служители установили, че автомобила се
управлява от подс.А.А.,който след поискване не
представил свидетелство за управление на МПС и силно миришел на алкохол. По
този повод свидетелите извършили справка с оперативния дежурен на
РУП-Свиленград от която било установено,че подсъдимият е лишен от право да управлява
МПС и че за управляване на МПС без свидетелство за управление има издадени две
наказателни постановления.По този повод подсъдимият бил доведен в
РУП-Свиленград,където полицейските служители го изпробвали за алкохол с
техническо средство “Дрегер
7410 ARSM” с №
0185, което отчело наличие на алкохол
1,96 промила на хиляда.Подс. А. обяснил пред полицейските служители,че е изпил
три бири, след което му било разяснено правото да даде кръвна проба за
изследване ако не е
съгласен с показанията на техническото средство и бил откаран в ЦСМП-гр.Свиленград. А.А. отказал
даването на кръвна проба,а също така отказал и да подпише за изготвения
протокол за медицинско изследване от 22.01.2013 година ,като тези обстоятелства
са били удостоверени с подписа на трима свидетели.За констатираните нарушение св.Д. съставил на подсъдимият Акт за установяване на
административно нарушение № 40/22.01.2013 г. за нарушаване на чл.5 ал.3 т.1 ,
чл.150, чл.100 ал.1 т.2 и чл.147 ал.1 от ЗДвП, който отново подс.А. не подписал,но отказът се удостоверил с подписът на един
свидетел.
Няколко дни след това, на
26.01.2013 година около 04:45 часа подсъдимият управлявайки лек автомобил „Опел
Кадет” с рег.№ СТ 9049 СА пристигнал на ГКПП “Капитан Петко войвода“ за
излизане от страната.Дежурният граничен полицай-св.Д.Г.
поискал от водача на автомобила-подс.А.А. личната
карта и талона на управлявания от него лек автомобил за проверка.След като
представил исканите документи св.Г. извършил проверка
в системата АИС-граничен контрол и БДС системата при което установил,че подсъдимият
има издадено свидетелство за управление на МПС,но същото му е отнето.За
констатираното св.Г. уведомил оперативния дежурен на
ГПУ-Ново село,който подал сигнал в РУП-Свиленград и на место пристигнали
полицейските служители Д.В. и А.К..Пред полицейските служители подсъдимият
обяснил ,че има свидетелството за управление на МПС ,но същото му било отнето.
За констатираните
нарушение св.К. съставил на А.А. Акт за установяване
на административно наруше ние № 46/26.01.2013 г. за нарушаване на чл.150 и чл.100 ал.1 т.3 от ЗДвП,който подсъдимият
подписал без възражение.
От направените справки в
Областна Дирекция “Полиция”-Хасково, сектор “ПП-КАТ” с рег.№ 1269/24.01.2013
г.и с № 1370/28.01.2013 г. приложени към делото е видно,че подс.А. е
бил правоспособен водач,има издадено свидетелство за управление на МПС с №
********* и има наложени множество наказание за нарушаване на ЗДвП,като от 39
кнотролни точки ,водача е с – 11 контролни точки.
На 08.12.2011 година подсъдимият
е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 2 месец във връзка
с изпълнение на наказание наложено му с
Определение № 257/08.12.2011 г.по НОХД № 1429/2001 г.на
РС-Хасково,влязло в сила на 08.12.2011 година за извършено престъпление по
чл.343 б,ал.2 от НК .В срока на изтърпяване на наказанието „Лишаване от право
да управлява МПС“, подс.А. продължил да управлява
автомобила и по този повод на 08.06.2012 година му било издадени Наказателно
постановление № 365/2012 година издадено от Началника на РУП-Свиленград,влязло
в сила на 09.10.2012 година и наложено съответното административно наказание глоба.
В случая на 22.01.2013 година и на 26.01.2013 година подсъдимият е извършил деяниято
в срока на изтърпяване на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“
наложено му с Определение № 257/08.12.2011 г.по НОХД № 1429/2001 г.на
РС-Хасково и след като е бил наказан за същото деянието и по административен
ред с Наказателно постановление №
365/2012 година издадено от Началника на РУП-Свиленград,влязло в сила на
09.10.2012 година.
С
оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата
фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимите се
доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото
писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като
логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи се помежду си. Доказателствата въз основа на които съдът постанови
присъдата,които възприе като непротиворечеви и логични .
На първо
място, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимия относно
обстоятелствата, свързани със събитията на инкриминираната дата, относно факта
на употреба от негова страна на алкохол и управлението на лекият автомобил на
процесните дати. В този смисъл следва да се има предвид, че освен средство за
защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и доказателствено
средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на
разследването доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на
така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи
относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния,
прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че
подсъдимият е осъществил деяние, което
да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от
Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна
отговорност, поради следните доводи от правна страна:
Изпълнителното
деяние на престъплението е извършено от подсъдимия с действия. Безспорно подс.А. е употребил алкохол на 22.01.2013г.,което
обстоятелство не се оспорва от подсъдимият, а напротив същият признава
употребата на алкохол, а и от останалите събрани по делото доказателства се
установява посоченото обстоятелство/ св. показания, акт за установяване на
административно нарушение и разпечатка
от техническото средство с което е бил изпробван подсъдимия/ и въпреки употребата на алкохол подсъдимият е
привел в движение лек
автомобил марка „Опел Кадет“ с рег.№ СТ
9049 СА и го управлявал в гр.Свиленград на процесната дата/ което също не се
оспорва от подсъдимия, а и се установява от събраните по делото
доказателства-гласни и писмени/.
Не
се оспорва,че е налице и другият обективен признак на престъпния състав, а
именно-концентрацията на алкол в кръвта да е над 0,5 на хиляда,тъй като това
обстоятелство се установява от разпечатка от техническото средство с което е
бил изпробван подсъдимия и безспорно следва да се приеме,че отчетената с техническо
средство „Дрегер 7410 ARSM“ с № 0185 от полицейските служители на 22.01.2013 г. в гр.Свиленград концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия -1,96 на хиляда е установено по надлежния за това ред.
Като елемент от състава на
престъплението в закона е посочена точно определена величина в границата на
минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца – над 0,5 промила,
очертаващи наказателната му отговорност. Следователно точното й определяне е от
съществено значение за характера на отговорността на дееца. Тази величина
следва да се установи по несъмнен начин само с предвидените от закона средства.
Без каквото и да е съмнение е, че надлежният ред за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество над 0,5 на хиляда,
достатъчно за съставомерност по текста на чл. 343б, ал. 2 от НК, е този по
Наредба № 30/2001 г. и в случая специалните правила са изцяло съобразени. По
делото е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е употребил алкохол. Факт,
който последният сам признава в дадените пред съда самопризнания, а така също
се потвърждава недвусмислено и от отчетените стойностни параметри на наличния
алкохол в кръвта /1,96 на хиляда/ – с
анализатор на алкохолното съдържание в кръвта, тип Алкотест 7510, с фабричен
№ ARSM 0185, производство на фирма Дрегер, Германия, вписан в публичния
регистър на одобрените средства за измерване. Техническата
изправност на посочения уред, не е поставяна под съмнение от участващите в
наказателното разследване процесуални субекти – прокурорът или подсъдимия, чрез
депозиране на възражения и доказателствени искания за актуални справки от
Института по хидрология и метрология. Не са оспорвани и фиксираните с
"Алкотест Дрегер" № 7510 - ARSM 0185,
показатели, отразяващи количествените измерения на наличния алкохол в кръвта. Издаден е талон за кръвна проба, подсъдимият се е
явил на 22.01.2013г. ,но е отказал да му бъде взета кръвна проба,видно от приложения
по делото протокол за медицинско изследване за употреба на алкохоло или друго
упойващо вещество/л.10/. Самият подсъдим не
отрича,че е употребил алкохол /обясненията му в с.з. на 04.06.2013г./. Съдът
кредитира показаниата на свидетелите полицейски служители, тъй като са
логически последователни, непротиворечиви, безпристрастни, подкрепящи се от
останалият доказателствен материал по делото.
Правилно
деянието е квалифицирано, като такова по чл.343б, ал.2 от НК. Това е така, тъй
като подсъдимият извършил същото престъпно деяние, след като бил осъден с
влязла в сила присъда за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, а именно с влязло в сила
на 21.06.2011 година Споразумение № 262/21.06.2011 по НОХД № 352/2011 г.на
Районен съд-Свиленград за деяние по чл.343б,ал.1 от НК и с влязло в сила на
08.12.2011 година Споразумение № 257/08.12.2011 г. по НОХД № 1429/2011 г.на
Районен съд-Хасково за деяние по чл.343б,ал.2 от НК/ съгласно приложената по
делото справка за съдимост на подсъдимия ведно с бюлетини към нея./.
По изложените съображения настоящата инстнация намира,че са налице
обективните признаци от състава на престъплението по чл.343б,ал.2 от НК и е
безспорно доказано,че подсъдимият А. е извършил престъплението, в което е
обвинен.
От субективна
страна престъплението е извършено с пряк умисъл като форма на вината по смисъла
на чл.11, ал.2 от НК. Както към момента на деянието, така и към настоящия
момент подсъдимият е пълнолетно и психически здраво лице. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият съзнавал, че
вече е осъждан с влязли в сила определения за управление на моторно превозно
средство от него с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, че е
употребил значително количество алкохол и въпреки това съзнателно привел в
движение лекия автомобил и го управлявал в гр.Свиленград, създавайки по този
начин опасност за живота и здравето на другите участници в движението по
пътищата.
При определяне вида и размера на наказанието за
подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна,
съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 2
от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена
опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на
дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете съдействието,
което деецът е оказал на полицейските органи , младата му възраст, цялостното му процесуално поведение, което
следва да бъде окачествено като положително. В никакъв случай не следва да
бъдат пренебрегнати и фактическите данни за личността на подсъдимия – същият е
баща на три деца и то в много ниска възраст/3 месеца, 2години и 4 години/, като
същият следва да осигурява прехраната на трите си деца и съжителстващата с
подсъдимия майка на децата му, както и тежкото му социално положение. Има
сравнително положителни характеристични данни за личността, изключвайки
предходните осъждания ,които са упоменати в приложената характеристична справка.Като
оттегчаващи вината обстоятелства съдът прие очертаващата се упоритост на
подсъдимият да извършва престъпления от посочения вид,което навежда състава на
съда за неоказано достатъчно превъзпитателно въздействие върху подсъдимият във
връзка с предходните две осъждания. Преценявайки поотделно и в съвкупност
гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното
престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че очертаните факти,
разгледани в аспекта на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при
които и на-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко,
наказанието за подсъдимия А.Ж.А. следва да бъде определено при условията на чл.
55, ал. 1, т. 2 от НК,съобразно чл.58,ал.4 от НК,според която в
случаите,когато едновременно са налице
условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и условията на чл.55,съдът прилага само
чл.55,ако е по благоприятен за дееца.
От самото съдържание на чл. 58а НК ясно личи, че
неговото приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по
реда на гл. 27 НПК. Следователно,
единствено когато делото законосъобразно се разглежда в рамките на
диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, само тогава чл. 58а НК ще се яви
приложимият закон за определяне на наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице
в настоящият случай.От друга страна както се посочи по- горе съдът счете,че така констатираните отговорността
обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на
разпоредбата на чл.55 от НК и следва при индивидуализиране на наказанието
,съобразно чл.55 от НК съдът да определи наказанието на подсъдимия.По този
начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде
заменено с „Пробация” със задължителните пробационни мерки по чл. 42а от НК, а
именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 3 години и
периодичност на изпълнение три пъти седмично , 2. „задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от 3 години ; 3.
„Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 200часа годишно положен
за 3 поредни години.Доколкото законодателят е предвидил и кумулативно да се
наложи наказание глоба в размер от 100 до 300лева,съдът като съобрази
социалното положение на подсъдимия и факта,че следва да издържа децата си
намира,че спарведливо и адекватно
наказание глоба следва да бъде определено в размер на 100/сто/лева.
Така
определеният размер на наказанието, съобразно установения минимум е справедлив
и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.
36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
Що
се отнася до второто повдигнато от прокуратурата обвинение срещу подсъдимия настоящият
съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка
и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод
в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 343в,
ал. 1 вр с чл.26,ал.1 от Наказателния кодекс, за което същият е
привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:
Извършител на
престъпното деяние по ал. 1 на
чл. 343в от НК може да бъде само
поначало правоспособен водач на МПС - такъв, който е положил успешно изпит и получил свидетелство за правоуправление, съответно заведен на отчет
като водач в КАТ, което
обстоятелство се установява от приложената по делото справка за нарушител от
региона.
За да
са налице обективните признаци на изпълнителното деяние по ал.
1, е необходимо да се установи, че
поначало правоспособен водач на МПС: 1/ е бил наказан с лишаване
от право да управлява /независимо
по какъв ред и за какъв
срок/; 2/ въпреки това управлява МПС в срока на лишаването;
3/ за това, че управлява МПС в срока на лишаването,
е наказан по административен ред и най-после - 4/ отново управлява МПС в срока на първоначално наложеното наказание лишаване от право
да управлява МПС.
В резюме - за да
носи наказателна отговорност по чл. 343в, ал. 1 деецът - правоспособен водач трябва да
е бил наказан най-малко два пъти.
С първото наказание да му е било
наложено "лишаване от правоуправление". За това първо
наказание е без значение на какво
основание, за какво нарушение и по какъв ред
е било наложено лишаване от правоуправление
- то може да е било, както
на осн. чл. 343г от НК за някое
от престъпленията по транспорта, така и за административно
нарушение по ЗДвП и правилника за приложението
му - но за
определен срок.
Второто наказание
трябва да е било по административен
ред и то само на това
основание, че преди да е изтекъл
срока на лишаването по първото,
водачът управлява МПС - в това трябва да
се е изразило самото административното нарушение.
Когато на
деецът бъде наложено с присъда или приравнен на
нея по отношение
на правните последици съдебен акт, каквото е споразумението, наказание лишаване от право
да се управляват
моторни превозни средства, ако в срока на изтърпяване
на това наказание
деецът извърши ново деяние, като
управлява моторно превозно средство, това деяние ще
бъде съставомерно по чл. 343в, ал. 1 НК, защото е налице обективния признак, да управлявал
такова превозно средство след като
е бил лишен от това право.
Безспорно
от доказателствата по делото,в частност от приетата по делото справка за
съдимост на подсъдимия се установява,както се посочи по горе,че същият е осъждан
на наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“
за срок от 1 година и 2 месеца наложено му с влязло в сила на 08.12.2011 година Споразумение №
257/08.12.2011 г. по НОХД № 1429/2011 г.на Районен съд-Хасково, което обстоятелство очертава един от посочените от законодателя обективни
признаци на престъпния състав ,визиран в разпоредбата на чл.343в,ал.1 от НК.Въведеният от
законодателя признак, деецът да е лишен
от правото да управлява МПС по административен ред, представлява минималното изискване, предвидено в закона за съставомерност на деянието.От доказателствата
по делото се установява,чеподсъдимият е е наказан за същото
деяние по административен ред с Наказателно постановление № 365/08.06.2012 година издадено от Началника на
РУП-Свиленград, влязло в сила на 09.10.2012 г.. Следва да се посочи,че когато това
наказание е наложено с влязъл в сила съдебен
акт, за извършено
престъпление не може да има
спор за съставомерност
на деянието, по основния състав
на чл. 343в, ал. 1 НК най-малко, защото административно наказателната отговорност не изключва наказателната
отговорност за същото деяние. На следващо място,
щом като законодателя е въвел като признак от
състава по чл. 343в, ал. 1 НК,
наказанието лишаването от правото да
се управлява МПС, да е наложено по
административен ред, по аргумент за
по силното основание, когато това наказание е наложено с влязла в сила присъда и инкриминираното деяние е извършено в срока на изтърпяване на това наказание,
налице е изискването за съставомерност на извършено по
чл. 343в, ал. 1 НК.
Извършеното от подс. А.
съдът намира за правилно квалифицирано от РП Свиленград като продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като се касае за множество
деяния /две на брой извършени съответно на 22.01.2013г. и на 26.01.2013г/,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление – на това
по чл.343в, ал1 от НК , които са
извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
По изложените съображения настоящата инстнация намира,че са налице
обективните признаци от състава на престъплението по чл.343в,ал.1 вр с
чл.26,ал.1 от НК и е безспорно доказано,че подсъдимият А. е извършил
престъплението, в което е обвинен.
От
субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл като форма на вината
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Както към момента на деянието, така и към
настоящия момент подсъдимият е пълнолетно и психически здраво лице. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият съзнавал, че е лишен от правото да управлява МПС ,тъй като е бил
осъден с влязла в сила присъда/определение/ ,разбирал е много добре, че не следва да управлява
автомобила и че има наложено и
административно наказание за това, но въпреки това се е качил в него и го
управлявал.
При определяне вида и размера на наказанието за
подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна,
съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 343в, ал. 1
от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена
опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на
дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете съдействието,
което деецът е оказал на полицейските органи , младата му възраст, цялостното му процесуално поведение, което
следва да бъде окачествено като положително. В никакъв случай не следва да
бъдат пренебрегнати и фактическите данни за личността на подсъдимия – същият е
баща на три деца и то в много ниска възраст/3 месеца, 2години и 4 години/, като
същият следва да осигурява прехраната на трите си деца и съжителстващата с
подсъдимия майка на децата му, както и тежкото му социално положение. Има
сравнително положителни характеристични данни за личността, изключвайки
предходните осъждания ,които са упоменати в приложената характеристична справка.Като
оттегчаващи вината обстоятелства съдът прие очертаващата се упоритост на
подсъдимият да извършва престъпления от посочения вид,което навежда състава на
съда за неоказано достатъчно превъзпитателно въздействие върху подсъдимият във
връзка с предходните две осъждания. Преценявайки поотделно и в съвкупност
гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното
престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че очертаните факти,
разгледани в аспекта на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при
които и на-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко,
наказанието за подсъдимия А.Ж.А. следва да бъде определено при условията на чл.
55, ал. 1, т. 2 от НК,съобразно чл.58,ал.4 от НК,според която в
случаите,когато едновременно са налице
условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и условията на чл.55,съдът прилага само
чл.55,ако е по благоприятен за дееца. От
самото съдържание на чл.
58а НК ясно личи, че неговото приложение всякога предпоставя развитие на
съдебното производство по реда на гл. 27 НПК.
Следователно, единствено когато делото законосъобразно се разглежда в рамките
на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, само тогава чл. 58а НК ще се яви
приложимият закон за определяне на наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице
в настоящият случай.От друга страна както се посочи по- горе съдът счете,че така констатираните
отговорността обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят прилагането
на разпоредбата на чл.55 от НК и следва при индивидуализиране на наказанието
,съобразно чл.55 от НК съдът да определи наказанието на подсъдимия.По този начин
предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде
заменено с „Пробация” със задължителните пробационни мерки по чл. 42а от НК, а
именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 3 години и
периодичност на изпълнение три пъти седмично , 2. „задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от 3 години ; 3.
„Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 200часа годишно положен
за 3 поредни години.
Така
определеният размер на наказанието, съобразно установения минимум е справедлив
и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.
36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
Тъй като са налице предпоставките на
чл.23,ал.1 от НК ,съдът определи на подсъдимият А.Ж.А.
с ЕГН ********** едно общо наказание
, явяващо се най-тежкото измежду наложените по настоящата присъда, а именно:
наказание „Пробация” със следните пробационни мерки, а именно: 1. „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 3 /три / години и периодичност на
изпълнение три пъти седмично 2. „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 3 / три / години и
3. „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 200часа годишно
положен за 3/три/ поредни години.На основание
чл.23, ал.3 от НК присъедини към така определеното общо наказание
„Пробация” и наказанието „ГЛОБА” в размер на 100 лв. /сто лева/.
По
делото се констатира,че подсъдимият е бил задържан със заповед за задържане по
ЗМвР,поради което и на основание чл. 59,
ал. 1, т. 1 от НК ,съдът приспадна при изпълнение на така наложеното наказание
„Пробация” времето през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР със Заповед 24
С-10 /22.01.2013г. за срок от 24 часа,
като един ден задържане се зачита за три
дни пробация.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
Съдия:........................