№ 6315
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100506342 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „А.“ АД срещу решение № 20091775/25.05.2023 г. по
гр.д. № 57993/2019 г. по описа на СРС, 73 състав, с което на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати в полза на „В.Т.К. ГмбХ“ сумата в размер
на 611,50 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор от м.10.2018 г.
„Leopay“ (платежна услуга с електронни пари), ведно със законната лихва от 10.10.2019 г. до
погасяването, както и сумата в размер на 4,59 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 11.09.2019 г. до 07.10.2019 г.
Жалбоподателят – „А.“ АД, твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че искът
е уважен, въпреки че ищецът не е доказал нито един от елементите на твърдяното от него
право на обезщетение за неизпълнение на договора, сключен между страните. Счита по
подробно изложени във въззивната жалба съображения, че не е налице основание за
ангажиране на договорната му отговорност, тъй като не е налице твърдяното неизпълнение
на договора. Сочи, че не е доказано да е получил парични преводи от страна на ищеца на
18.10.2018 г. и на 19.10.2018 г. Средствата на ищеца са получени от „А.“ АД на 10.09.2019 г.,
поради което ответникът не е в забава по отношение на задължението му да издаде
електронни пари по сметката на електронни пари на ищеца. Освен това, по делото не е
доказано ищецът да е претърпял твърдените вреди. Ето защо, моли обжалваното решение да
1
бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – „В.Т.К. ГмбХ“, счита първоинстанционното решение за правилно,
поради което моли същото да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на
закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „В.Т.К. ГмбХ“ с осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 40, ал. 2, вр. чл. 35, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86 ЗЗД,
предявени срещу „А.“ АД.
Ищецът - „В.Т.К. ГмбХ“, твърди, че между него и ответното дружество - „А.“ АД, е бил
налице договор от м.10.2018 г. „Leopay“ (платежна услуга с електронни пари), по силата на
който ответникът се е задължил да издава електронни пари по смисъла на ЗПУПС в полза на
ищеца срещу получени парични средства. Сочи, че на 18.10.2018 г. е превел по сметка на
ответника сумата в размер на 400 евро, а на 19.10.2018 г. – сумата в размер на 1200 евро.
Въпреки посочено, ответникът не е изпълнил договора, като не е издал незабавно
електронния пари срещу получените парични средства в общ размер на 1600 евро.
Последното е наложило изготвянето на извънсъдебна покана за връщане на сумата в размер
на 1600 евро, за което ищецът е ползвал адвокатска услуга, за която е заплатил сумата в
размер на 307 евро (с левова равностойност в размер на 601,72 лв.), включително и сумата в
размер на 9,78 лв. за извършения банков превод. Извънсъдебната покана е изпратена на
ответника на 10.09.2019 г., като ответникът е възстановил в полза на ищеца сумата в размер
на 1600 евро, но е отказал да възстанови разноските за адвокатско възнаграждение в размер
на 611,50 лв. Ето защо, претендира посочената сума в размер на 611,50 лв., представляваща
обезщетение за неизпълнение на договор от м.10.2018 г. „Leopay“ (платежна услуга с
електронни пари), ведно със законната лихва от 10.10.2019 г. до погасяването, както и сумата
в размер на 4,59 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 11.09.2019 г. до
07.10.2019 г.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.
За основателност на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 40, ал. 2, вр. чл.
35, ал. 1 ЗПУПС по делото следва да се установи: че между страните е налице договор за
платежна услуга с електронни пари, по силата на който ответникът, в качеството на издател
на електронни пари, се е задължил да издаде електронни пари в полза на ищеца, в
качеството на държател на електронни пари, незабавно при получаване на средства от
страна на ищеца; че ищецът е заплатил на посочените в исковата молба дати средства в общ
размер на 1600 евро за издаване на електронни пари, които средства са получени от
ответника, въпреки което последният не е изпълнил задължението си незабавно при
получаване на средствата да издаде електронни пари с посочената стойност; че в резултат на
2
посоченото неизпълнение ищецът е претърпял вреди, които са били предвидими за
ответника при възникване на задължението.
По делото пред въззивната инстанция не се спори, че между страните е бил налице договор
за платежна услуга с електронни пари от м.10.2018 г. „Leopay“, по силата на който
ответникът, в качеството на издател на електронни пари, се е задължил да издаде
електронни пари в полза на ищеца, в качеството на държател на електронни пари, незабавно
при получаване на средства от страна на ищеца.
Съгласно чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗПУПС, издателите на електронни пари издават електронни
пари по номинална стойност при получаване на средства, като изкупуват обратно по всяко
време и по номинална стойност паричната стойност на държаните електронни пари. На
основание чл. 40, ал. 2, изр. 1 ЗПУПС, получените от дружество за електронни пари
средства от държател на електронни пари се обменят незабавно срещу електронни пари.
От представените по делото писмени доказателства и съгласно съдебно-счетоводната
експертиза, неоспорена от страните, се установява, че на 18.10.2018 г. от сметката на „В.Т.К.
ГмбХ“ в „PayPal“ е наредена сумата в размер на 400 евро по сметка за електронни пари
„Leopay“ на дружеството „А.“ АД, а на 19.10.2018 г от сметката на „В.Т.К. ГмбХ“ в „PayPal“
е наредена сумата в размер на 400 евро по сметка за електронни пари „Leopay“ на
дружеството „А.“ АД, т.е. общо наредената сума от сметката на ищеца възлиза на 1600 евро.
Вещото лице сочи, че при проверка на „SWIFT“-извлеченията по кореспондентската банкова
сметка на „Айкард“ АД в „С.М.“ за 18.10.2018 г. и 19.10.2018 г. се установява, че няма
постъпили преводи на посочените дати с наредител „В.Т.К. ГмбХ“, като паричните средства
на „В.Т.К. ГмбХ“ не са постъпили по сметката на „А.“ АД на датите, на които са извършени
процесните преводи. Според вещото лице, посоченото обстоятелство се дължи на
преустановяване на дейността на „С.М.“ от страна на финансовия регулаторен орган на
Малта (MFSA) на 19.10.2018 г., вследствие на което кореспондентската сметка на „А.“ АД в
„С.М.“ е със салдо „0,00 евро“, съответно на 19.10.2018 г. е спряно постъплението на
средства по сметката, а наличните по сметката парични средства са прехвърлени служебно
от финансовия регулатор. Със SWIFT от 09.09.2019 г. наличните по сметките на „А.“ АД в
„С.М.“ суми са възстановени от MFSA, като непосредствено след това на 11.09.2019 г.
сумата от 400 евро, преведена на 18.10.2018 г., и сумата от 1200 евро, преведена на
19.10.2018 г., са заверени по сметка на „В.Т.К. ГмбХ“.
Следователно и въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
въззивният съд намира, че по делото не се установява неизпълнение от страна на „А.“ АД, за
което да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника. Това е така, тъй като
ответното дружество не е получило паричните средства, преведени от страна на ищеца на
18.10.2018 г. и 19.10.2018 г. в общ размер на 1600 евро, поради което за същото не е
възникнало задължение да издаде електронни пари на посочените дати в полза на „В.Т.К.
ГмбХ“, предвидено в чл. 35, ал. 1 и чл. 40, ал. 2 ЗПУПС.
По делото се установява, че сумите по преводите от 18.10.2018 г. и 19.10.2018 г. са получени
от страна на „А.“ АД едва на 09.09.2019 г. по независещи от дружеството причини, а именно
3
- преустановяване на дейността на „С.М.“, обслужваща банковата сметка за електронни пари
на „А.“ АД, от страна на финансовия регулаторен орган на Малта (MFSA) на 19.10.2018 г.
Незабавно след това на 11.09.2019 г. „А.“ АД е изпълнило задължението си да върне
получената сума на наредителя „В.Т.К. ГмбХ“ по посочения начин в извънсъдебната покана
от 10.09.2019 г., отправена от „В.Т.К. ГмбХ“ до „А.“ АД, представена по делото.
Следователно, „А.“ АД е изпълнила добросъвестно задълженията си, произтичащи от
процесния договор, от което следва, че не са налице предпоставките за ангажиране на
договорната отговорност на дружеството. В тази връзка, противно на изложеното в
обжалваното решение, най-ранната доказана по делото дата, на която „В.Т.К. ГмбХ“ е
представило надлежни доказателства пред „А.“ АД, че е задължило своята сметка с
процесната сума от 1600 евро, е датата, на която е изпратена и получена поканата за връщане
на сумата – 10.09.2019 г. Непосредствено след това сумата е възстановена в полза на „В.Т.К.
ГмбХ“, от което следва, че ответникът е действал добросъвестно и не носи отговорност пред
ищеца. Също така, самото задължаване на сметката на наредителя не е основание за
издаване на електронни пари, тъй като съгласно чл. 35, ал. 1 и чл. 40, ал. 2 ЗПУПС
електронните пари следва да бъдат издадени от страна на издателя при получаване на
съответните средства, което, както беше посочено, е станало не на 18.10.2018 г. и 19.10.2018
г., а на 09.09.2019 г.
Следователно, ответникът не дължи обезщетение за неизпълнение в полза на ищеца, поради
което главният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 40, ал. 2, вр. чл. 35, ал.
1 ЗПУПС и обусловеният от него иск за мораторна лихва с правно основание чл. 86 ЗЗД се
явяват неоснователни.
При посочените мотиви обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, като
исковете бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника „А.“ АД следва да се присъди сумата в
размер на 25 лв., представляваща разноски за въззивното производство за платена държавна
такса, както и сумата в размер на 350 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство за депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20091775/25.05.2023 г. по гр.д. № 57993/2019 г. по
описа на СРС, 73 състав, с което на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
ответникът „А.“ АД е осъден да заплати в полза на ищеца „В.Т.К. ГмбХ“ сумата в
размер на 611,50 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор от
м.10.2018 г. „Leopay“ (платежна услуга с електронни пари), ведно със законната лихва
4
от 10.10.2019 г. до погасяването, сумата в размер на 4,59 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 11.09.2019 г. до 07.10.2019 г., както и сумата в размер
на 450 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „В.Т.К. ГмбХ“, търговско дружество,
регистрирано в Германия, рег. № HRB ****, срещу „А.“ АД, ЕИК ****, за осъждането
на ответника да заплати в полза на ищеца на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл.
40, ал. 2, вр. чл. 35, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: сумата в размер на
611,50 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор от м.10.2018 г.
„Leopay“ (платежна услуга с електронни пари), ведно със законната лихва от
10.10.2019 г. до погасяването, сумата в размер на 4,59 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 11.09.2019 г. до 07.10.2019 г.
ОСЪЖДА „В.Т.К. ГмбХ“, търговско дружество, регистрирано в Германия, рег.
№ HRB ****, да заплати на „А.“ АД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
в размер на 25 лв. – разноски за въззивното производство, както и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата в размер на 350 лв. – разноски за първоинстанционното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5