Р Е Ш Е Н И Е
№260316/30.10.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На
двадесети октомври две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав: Председател: Пенка Стоева
Секретар:
Елена Ангелова
като разгледа
докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №1181 по описа за две
хиляди и осемнадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.87,
ал. 3 от ЗЗД.
Гр.дело №1181/18г. е
образувано на 21.05.18г. по иск на М.Т.П., ЕГН **********,***, срещу *** и М.П.П.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв.Г.Б., с искане за разваляне на сключения
на 08.08.2014г. с н.а. № 19, том 2, рег.№3623, дело №193/2014г. на *** М. С. договор
за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.530.2243.2.19 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД
на АГКК, ведно с прилежащото му избено помещение №19 с площ от 7,49кв.м, ведно
със складово помещение с площ от 2,55 кв.м, ведно с 1,682 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, придобит от нея
и съпруга и До П. П., ЕГН **********, в режим на СИО, който прехвърлили на
ответника срещу поето от него задължение за тяхната издръжка и гледане до
смъртта им, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водели до сега,
до размер от общо 2/3 ид.ч., от които 1/2 ид.ч. на лично основание и 1/6 ид.ч.,
като наследник на съпруга и Д. П., починал на ***, поради пълното неизпълнение
на сключения договор от ответника, както по отношение на нея, така и по
отношение на съпруга и, от датата на сключване на договора и до смъртта на
съпруга и, респективно- до датата на исковата молба за нея самата /виж исковата
молба на л.3-л.5/.
В хода на процеса, на
01.06.19г., М.П. е починала като вдовица, поради което, с определение в с.з. от
04.06.19г., на нейно място, на основание чл.227 от ГПК, като ищци са
конституирани двамата и сина и наследници В.Д.П.,***, със съдебен адрес:***, ***,
адв.Д.Д., и П.Д.П.,*** /виж: препис извлечение от акт за смърт на л.258;
удостоверение за наследници на л.259; протокол от с.з. на л.260/.
Ищецът В.П. пледира по
същество с молба вх.№265766/19.10.20г. за уважаване на предявения иск, като
основателен и доказан, до размер на притежаваните от него идеални части, които
е посочил и изрично с молба вх.№17043/04.06.19г. като 4/6 ид.части от притежаваните
в имота от М.П. 4/12 ид.части /виж л.257/, с присъждане на разноските в
производството по представения от него списък, приложен към молба
вх.№29972/14.10.19г. /виж молбата от 19.10.20г. на л.344, молбата от 14.10.19г.
на л.306 и списъка на л.309/. В дадения от съда срок за представяне на писмени
защити, изтекъл на 27.10.20г. и до датата на това решение не е депозирал такава.
Ищецът П.П. пледира по
същество да не бъде уважаван предявения иск и не претендира разноски.
В хода на процеса съдът
му е отказал предоставяне на правна помощ с Определение №89/16.01.20г., по
повод което е изразил съмнение в справедливостта на процеса, но това
определение е влязло в сила, след като частната му жалба срещу определението е
върната, поради неотстраняване в определения срок на нередовности, които са му
били указани /виж във връзка с поисканата от този ищец правна помощ: молба на
л.267; разпореждане №10977/31.12.19г. на л.270; молба на л.273; определение №89
на л.276; възражения на л.279; жалба на л.283; разпореждане №894 на л.286;
разпореждане №1565 на л.289/.
В с.з. от 25.08.20г. той
отново е повдигнал въпроса за това, че е нарушено правото му на справедлив
процес, тъй като по делото има документ с невярно съдържание- протоколът от
извършения разпит по делегация в гр.*** на М.П., за който се извършва
разследване, тъй че следва да бъде оттеглен.
В тази връзка и въз
основа на представените от него в същото с.з. доказателства съдът е счел, че те
не съставляват нито основание за спиране на производството по делото, нито за
изключване на описания протокол като доказателство за извършените с него
действия по делегация, а оплакването на ищеца за нарушаване на гарантираното му
от право на справедлив процес ще се коментира с акта по същество /виж протокола
на л.337-л.338/.
В дадения от съда срок
за представяне на писмени защити, изтекъл на 27.10.20г. и до датата на това
решение не е депозирал такава.
В срока по чл.131,ал.1
от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№23990/08.08.18г., с
който:
Е повдигнал искания за
прекратяване на производството, тъй като съдът е ненадлежно сезиран- липсва
реално волеизявление за завеждане на делото от страна на М.П., тъй като
подписът, положен в исковата молба и в пълномощното, дадено на В.П., не е на ***му,
а делото е изфабрикувано от *** му В.П.;
В случай, че подписът се
окаже на *** му, е оспорил иска като неоснователен, тъй като :
договорът
за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане е нищожен като привиден
и прикрива съглашение, с което *** му и *** му изпълнявали волята на *** му да
му прехвърли безвъзмездно, да му дари имота, предмет на договора, който имот никога
не е бил собственост на *** му и на ** му, а е на *** му, който го е придобил
чрез участие в ЖСК;
по
отношение на *** си, въпреки че е нямал такива задължения, е изпълнявал
договора преживе, чрез *** си П.П., а *** му никога е нямал претенции към него,
а е приемал тези грижи като достатъчни, което лишава *** му от правото да търси
разваляне на договора, поради неговото неизпълнение и по отношение на покойния
вече неин съпруг.
Пледира по същество за
отхвърляне на иска и за присъждане на направените в производството разноски.
Развива съображения с писмена защита вх.№266929/27.10.20г.
В с.з. от 02.04.19г. е
повдигнал възражение за прекомерност на заплатения от М.П. адвокатски хонорар,
с оглед приложения към молбата и от 29.03.19г. списък на разноските, приет в
същото с.з. /виж : молбата на л.211, списъка на л.212 и протокола от с.з. на
02.04.19г., в частите на л.226лице и л.226гръб/.
При докладване и приемане
в с.з. от 09.06.20г. на списъка на разноски на новоконституирания ищец В.П.,
приложен към молба вх.№29972/14.10.19г., не е повдигнал възражение за
прекомерност на платения от него адвокатски хонорар /виж: молбата на л.306,
списъка на л.309 и протокола от с.з. от 09.06.20г. на л.324-л.325/.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност намери, че е сезиран
надлежно с разглеждане на спора от М.П. при образуване на делото, че предявеният
иск е допустим и че разгледан по същество е изцяло основателен, тъй че следва
да се уважи, като договорът се развали до размер на общо 2/3 идеални части,
както е предявен, по 1/3 ид.част за всеки от двамата
правоприемници на М.П., а не до
размер от 4/6 за В.П., както той иска, като
за разликата между 1/3 и 4/6 ид.части искът му следва да се отхвърли, воден
от следните съображения:
Във връзка с надлежното сезиране на съда за разглеждане
на спора.
За да се намери надлежно
сезиран от ищцата да разгледа предявения от нея иск, съдът взе предвид следните
извършени в хода на производството процесуални действия и събрани във връзка с
тях доказателства:
След като ответникът е
оспорил с отговора на исковата молба подписите, положени от ищцата в исковата
молба /л.5/ и в изричното пълномощно от 21.09.18г., дадено от М.П. на В.П. да я
представлява пред съдилищата, като образува и я представлява по образувани
срещу нея дела във връзка с припадащите и се идеални части от собствеността на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.2243.2.19 /л.9/, съдът е
дал с Определение № 1690/22.08.18г. на ищцата възможност да потвърди лично по
реда на чл.176 от ГПК подписите, положени от нейно име в исковата молба и в
приложеното към нея пълномощно на сина и В.П., или да представи същите с
нотариална заверка на подписа до датата на първото съдебно заседание, насрочено
на 25.10.18г. /виж определението на л.46-л.49/.
В изпълнение на
възможностите, дадени и от съда с Определение № 1690/22.08.18г., с молба
вх.№29594/10.10.18г., подадена чрез пълномощника и В.П., ищцата е представила
по делото заверени преписи от исковата молба, по която делото е образувано, с
нотариална заверка на подпис с рег.№5421/05.10.18г. /л.81-л.82/ и изрично
пълномощно, дадено от нея на В.П. на 21.05.18г., с вече описаните по-горе
права, с нотариална заверка на подпис с рег.№5419/05.10.18г. /л.80/ - и двете
заверки, извършени от помощник нотариус К. П. при нотариус А. П., с район на
действие РС- ***.
В насроченото на
25.10.18г. първо съдебно заседание, след като съдът е чел мотиви, че с така
представените от ищцата документи с нотариална заверка на подписа на М.П., направеното
от ответника възражение за неавтентичност на подписа и е недоказано, ответникът
е заявил, че независимо от извършените нотариални заверки оспорва
автентичността на подписа на М.П. в представените по делото пълномощни и в
исковата молба, поради което моли да се открие производство по оспорване на
истинността на тези подписи, защото твърди, че те не са изпълнени от нея, както
и да бъде задължена ищцата да се яви лично, за да отговори тя ли е подписала
исковата молба и пълномощните, знае ли за воденото дело за разваляне на
алеаторния договор и желае ли настъпване на неговите последици /виж протокола
от с.з. от 25.10.18г. в частта на л.95лице и гръб/.
В с.з. от 25.10.18г.
ищцата е била представлявана от адв.Д.Д., упълномощена за представителството и
по конкретното дело с пълномощно, дадено и на 24.10.18г. /виж л.90/ и от сина
си В.П., по силата на даденото му изрично пълномощно, като последният е представил във
връзка с повдигнатите от ответника оспорвания оригиналът на нотариално
заверения на 05.10.18г. препис от исковата молба /л.91-л.92/, както и
оригиналът на изричното пълномощно, дадено му от ищцата на 21.05.18г., но без
нотариалната негова заверка /л.94/, а също и оригинал на изрично пълномощно,
дадено му от М.П. на 07.07.17г. /л.93/.
Ответникът е оспорил
подписите във всички представени в това с.з. документи, като неположени от
ищцата, искайки отново откриване на производство за проверка на истинността им
/виж протокола в частта на л.95гръб-л.96лице и гръб/.
След като адв.Д. е
заявила, че ще се ползва от представените документи, съдът е открил
производство по оспорване на автентичността на подписите, положени от М.П. в
исковата молба, както и в пълномощните, дадени от М.П. на процесуалните и
представители- на *** и В.П. и на адв.Д. от 24.10.18г., поставяйки в тежест на
ищцата установяването на истинността на подписа и /виж л.98лице/.
След като адв.Д. е заявила,
че няма да ангажира доказателства във връзка с откритото производство по
оспорване, тъй като исковата молба и представеното пълномощно са с нотариална
заверка на подписа, ответникът е оспорил и извършените на 05.10.18г. нотариални
заверки на подписа на М.П. в копието на исковата молба и в пълномощното, дадено
на В.П. на 21.05.18г., при което съдът е открил производство по оспорване и на
тяхната истинност, поставяйки установяването на неистинността им в тежест на
ответника /виж съответно л.98лице и гръб/, задължил е повторно ищцата М.П. да
се яви лично в съдебно заседание, за да потвърди тя ли е положила подписите в
исковата молба и в пълномощното, дадено от нея на сина и В.П., както и да
отговори на въпросите, описани в депозираната в това заседание писмена молба на
ответника, имащи отношение към повдигнати от него оспорвания на иска по
същество /виж молбата на л.88/, като е постановил изслушването и да се извърши
по реда на делегацията от РС- ***, и е дал възможност на ищцата да представи в
следващо с.з. адвокатското пълномощно, дадено на адв.Д., както и двете
пълномощни, дадени на *** и В.П., с нотариална заверка на подписите на
упълномощителката /виж л.98гръб и л.99лице/.
След тези извършени от
страните и от съда процесуални действия:
Съгласно протокол от
с.з. от 23.11.18г. по ч.гр.д. №1152/18г. по описа на РС- ***, образувано за
изпълнение на възложената от ПОС съдебна поръчка за изслушване на ищцата по
реда на чл.176,ал.1 от ГПК, приложен по настоящот одело в с.з. от 06.12.18г., М.П.
е заявила, че знае за какво се води делото- за да се развали договора с М., че
тя е подала исковата молба и я е подписала лично, както и че на всички пускани
молби стои нейният подпис /виж: писмото на л.135; протокола по ч.гр.д. №1152 на
л.136-л.138; протокола от с.з. на 06.12.18г. на л.150/;
В с.з. от 06.12.18г.
адв.Д. е представила пълномощно с нотариална заверка на подписа с
рег.№5318/26.10.18г., извършена от С. Г., помощник *** по заместване на *** М.
Д., с район на действие- РС- ***, дадено и от ищцата да я представлява по
делото, с което ищцата потвърждава и всички извършени от адв.Д. до момента
съдопроизводствени действия по делото /виж пълномощното на л.149/. Тази
нотариална заверка на подписа и неговата истинност са също оспорени от ответника, в която връзка е
открито производство по оспорване автентичността на подписа на М.П. и
установяването му е включено в задачите на вече допуснатата му по делото СГЕ
/виж л.150гръб и л.151 лице/;
Със заключението на допуснатата
на ответника СГЕ, прието в с.з. от 09.06.20г., е установено, че както
ръкописният текст на името М.Т.П., така и подписите в трите изследвани като
предмет на експертизата документа- искова молба с нотариална заверка на подписа
от 05.10.18г., изрично пълномощно от 21.05.18г., дадено на В.П., с нотариална
заверка на подписа от 05.10.18г. и пълномощно, дадено на адв.Д., с нотариална
заверка на подписа от 26.10.18г., са положени от М.Т.П. /виж протокола за
извършена съдебно- почеркова експретиза на л.315-л.319 и протокола от с.з. на
324-л.325/.
Допуснатата на ответника
в с.з. от 06.12.18г. съдебно-психиатрична експертиза, която да се произнесе по
въпроса дали М.П. е в състояние да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи, е заличена от съда по молба на ищцата, с
определение в с.з. от 02.04.2019г. по съображения, които съдът поддържа изцяло с
това решение, поради което това поискано от ответника доказателство не е било
събрано в процеса /виж протокола от с.з. от 06.12.18г. в частта на л.150гръб и
л.151гръб и протокола от с.з. от 02.04.19г. в частта на л.223гръб-л.231гръб/.
При тези данни, съдът
намери, че е надлежно сезиран от ищцата с разглеждане на предявения иск, а
искането на ответника за прекратяване на производството по делото, тъй като
исковата молба не е била подадена от ищцата преди смъртта и, е неоснователно,
доколкото:
Исковата молба, подадена
на 21.05.18г., въз основа която делото е образувано, е подписана от ищцата, а
не от някой от пълномощниците и, конкретно, В.П., по силата на даденото му на
21.05.18г. изрично пълномощно, тъй че дали това пълномощно му е било дадено към
същата дата от ищцата и дали е било подписано от нея, са факти без правно
значение за надлежното сезиране на съда;
Копието от исковата
молба, по която делото е образувано, е било преподписано от ищцата с нотариална
заверка на подписа и от 05.10.18г., като в това отношение документът има
ангажираща съда официална удостоверителна сила относно обстоятелството, че
подписът в него е бил положен от М.П. /чл.590,ал.1, във вр. с чл.573,ал.3, във
вр. с чл.569,т.2,предл.второ от ГПК/, а откритото по искане на ответника производство
по оспорване автентичността на подписа на М.П., въпреки извършеното негово нотариално
удостоверяване и на самото него, е останало
недоказано, като с приетото по делото заключение на СГЕ е установено, че и саморъчното
изписване на името върху документа е извършено от М.П., и подписът е положен от
нея;
Ищцата е потвърдила и
лично при изслушването и по реда на чл.176,ал.1 от ГПК пред делегирания РС- ***,
в присъствие на представител на ответника, че тя е подписала исковата молба и
знае за какво се води делото.
Така извършените
действия по събиране на изявленията на ищцата по реда на чл.176,ал.1 от ГПК, се
ценят от съда изцяло, тъй като, съгласно чл.150,ал.1 от ГПК, протоколът има
официална удостоверителна сила относно изказванията на страните, направени в
съдебното заседание- в случая, относно изявленията на М.П. по спорния въпрос
относно надлежното сезиране на съда с иска за разваляне на сключения алеаторен
договор.
Твърденията на П.П., че
протоколът от съдебното заседание по изслушването на М.П. *** е документ с
невярно съдържание, и искането му, същият да бъде оттеглен, тъй като във връзка
с него се води разследване от Главна прокуратура, не могат да бъдат зачетени от
съда, нито да се смята, че незачитането им по някакъв начин нарушава
гарантираното му от чл.6 от ЕКПЧ право на справедлив процес, тъй като:
От писмото, което е
представил в тази връзка /виж л.336/, единствено личи, че от него е подаден
сигнал до Върховна касационна прокуратура, препратен по компетентност до административен
ръководител на РП- *** и няма данни за образувано наказателно производство по
повдигнато обвинение за невярното отразяване на станалото в съдебното заседание
в протокола от провеждането му;
Извършените от ищцата
преживе процесуални действия ангажират ищеца като неин правоприемник в процеса,
тъй като запазват силата си, макар и П.П. да не желае уважаването на иска,
предявен от майка му;
Запазването на силата на
извършените от праводателката на П.П. процесуални действия по сезиране на съда
не може да се намери в нарушение на правото на справедлив процес, гарантирано
от чл.6,пар.1 от ЕКПЧ, защото това право е възникнало за него от момента на
самостоятелното му конституиране като страна по делото и не включва в себе си
възможността да ревизира процесуалните действия, които вече са били междувременно
надлежно предприети в производството от наследодателката му.
Разбира се, след
конституирането му като страна, и с оглед искането му по същество искът да не
бъде уважаван, П.П. е разполагал с процесуалната възможност да десезира съда по
предявения от майка му преживе иск за разваляне на договора, досежно идеалните
части, съответни на правата му по наследяване, но в с.з. от 25.08.20г. той изрично
е заявил, че молбата, постъпила в канцеларията на съда с вх.№260271/21.08.20г.
от негово име, с искане за прекратяване на производството, поради отказ от
предявените искове изцяло /виж молбата на л.335/, не е подписана от него и не я
поддържа, тъй че съдът я е оставил без разглеждане, като процесуално действие,
оттеглено от страната, преди съдът да се произнесъл по искането, повдигнато с
него /виж протокола на л.337-л.338/.
По този начин и след
смъртта на М.П. и конституирането на двамата и сина като ищци по делото, в
качеството на нейни правоприемници, съдът е останал сезиран за произнасяне по
първоначално предявения от М.П. иск в пълния негов обем, и досежно съответните
идеални части на двамата и правоприемници, включително от ищеца П.П., макар и той
да пледира по същество искът да се отхвърли.
При горните събрани
доказателства, без правно значение за надлежното сезиране на съда от ищцата се
намират останалите повдигнати от ответника оспорвания – конкретно- на
пълномощното, дадено от нея на В.П. и на пълномощното, дадено на адв.Д., защото
същите не касаят самото сезиране на съда, а представителството на М.П. по
пълномощие в хода на процеса, а и както вече се каза, тези оспорвания също не
са установени с приетото по делото заключение на СГЕ, с което подписите на М.П.
и в двете пълномощни- това от 21.05.18г. за В.П., с нотариална заверка от
05.10.18г., и това на адв.Д. от 24.10.18г., с нотариална заверка на подписа от
26.10.18г. и потвърждение на всички до момента извършени действия, се
установиха като положени от нея.
Затова,
искането на ответника за прекратяване на производството по делото, поради
ненадлежно сезиране на съда с предмета на спора, е неоснователно и следва да се
остави без уважение, доколкото по него, макар да е чел мотиви в с.з. от
25.10.18г., съдът не се е произнесъл с нарочен диспозитив.
По допустимостта.
Ищцата е твърдяла
преживе, че е един от двамата прехвърлители по договор за продажба на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, а ответникът е приобретател по
него, както и че не е изпълнявал задълженията, поети с договора, по отношение и
на двамата прехвърлители, от датата на сключване на договора, поради което тя
иска развалянето му.
Тези обстоятелства
попадат в хипотезата на чл.87,ал.3 от ЗЗД и правят иска и допустим, а активната
и пасивна процесуална легитимация на страните, първоначално конституирани в
процеса, надлежна.
Що се касае до надлежната
активна процесуална легитимация на ищците В.П. и П.П., с участие на които
производството по делото е приключено, тя е обусловена от нормата на чл.227 от ГПК и настъпилото в хода на производството със смъртта на М.П. правоприемство,
тъй като са и деца и единствени нейни наследници.
По основателността.
1.В
производството по иск по чл.87,ал.3 от ЗЗД ищецът следва да установи наличието
на сключен с ответника договор, по силата на който му е прехвърлил правото на
собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а в
тежест на ответника е да установи надлежното изпълнение на задължението, поето
със сключения договор, за да избегне неговото разваляне, поради неизпълнението
му.
В
конкретния случай, доколкото ищцата е твърдяла с исковата молба, че не само тя,
а и покойният и съпруг са праводатели по алеаторния договор, сключен с
ответника, както и че ответникът не е изпълнявал този договор и по отношение на
съпруга и, от датата на сключване на договора и до смъртта му, поради което
иска разваляне на договора не само за частите, които тя е прехвърлила на ***
си, а и за тези, прехвърлени от покойния и съпруг, в нейна тежест е стояло още
да установи и фактите, че съпругът и е бил също продавач по договора и че е
починал, а ответникът е следвало да установи надлежното изпълнение на договора
и по отношение на този праводател за времето от сключване на договора до
смъртта му.
Горните
факти и разпределението на доказателствената тежест между страните за
установяването им и са така очертани с приетия по делото в съдебно заседание от
25.10.18г. доклад, с който в предмета на спора е било включено и повдигнатото
от ответника възражение за нищожност на алеаторния договор като привиден и
прикриващ дарение, извършено в негова полза от страна на баща му П.П., който
бил всъщност собственик на имота, предмет на алеаторния договор, при описаните
в отговора на исковата молба обстоятелства /виж протокола в частта на л.96лице-л.97лице/.
В
частта относно възражението на ответника за нищожност на сключения алеаторен
договор, приетият в с.з. от 25.10.18г. доклад е изменен с Определение
№344/18.02.19г. и наведеното от ответника възражение е изключено от предмета на
спора, като основано на обстоятелства, които излизат извън обхвата на възражението,
като предвидено от закона процесуално средство за защита /виж Определението на
л.186-л.187/.
2.При
така останалите в предмета на доказване релевантни за предявения иск факти, със
събраните по делото доказателства от фактическа страна се установи, че:
С
констативен нотариален акт от 30.03.97г. М.Т.П. е призната за собственик на
недвижим имот, построен от ЖСК върху държавна земя- апартамент №*** на етаж
шести, вх.** в жилищен блок ***, ЖСК „***“ в кв.“***, гр.*** /виж н.а. на
л.62/
На
08.08.14г., М.П. и Д. П. от една страна, чрез пълномощника си адв.Г.Б., и М.П.,
от друга страна, чрез пълномощника си П.П., са сключили с н.а. №19, том 2,
рег.№3623, дело №193/14г. на *** А. П., договор, по силата на който М.П. и Д. П.
са прехвърлили на М.П. съсобствения си в режим на СИО самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.530.2243.2.19, ведно с прилежащите му изба, складово
помещение и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, срещу поето от М.П. задължение да поеме издръжката и
гледането на прехвърлителите М.П. и Д. П., като им осигури, докатто са живи,
спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега /виж н.а. на л.6-л.7 и
пълномощното на л.63/.
По
делото не са събрани преки доказателства относно датата на сключване на брака
на М.П. и Д. П., но както от събраните гласни такива, тъй и от удостоверенията
за наследници на Д. П. и М.П. и посочените там данни относно годините на
раждане на синовете им П. и В. през ***. и ***, така и защото в н.а. от 2014г.
за сключване на договора, разваляне на който се иска, са посочили изрично, че
имотът, който прехвърлят, е тяхна СИО, макар констативният н.а. да е издаден на
името на М.П., може да се заключи категорично, че имотът, който са прехвърлили
на ответника срещу поето от него задължение за издръжка и гледане, е бил
придобит по време на брака им и като такъв, по силата на чл.19,ал.1 от СК от
1985г., отм., е бил СИО, както са посочили и в нотариалния акт за неговото
прехвърляне на ответника.
От
вписаните в нотариалния акт единни граждански номера на прехвърлителите и
приобретателя е видно, че към датата на сключване на договора Д. П. е бил на 88
години, М.П. е била на 85 години, а М.П.
е бил на 26 години.
На
24.04.17г., прехвърлителят Д. П. е починал като женен, оставяйки за свои
наследници съпругата си М.П. и синовете си П.П. и В.П. /виж удостоверение за
наследници на л.8/.
На
01.06.19г. е починала като вдовица и прехвърлителката М.П., оставяйки за свои
наследници синовете си П.П. и В.П. /виж удостоверение за наследници на л.259/.
С
горните доказателства може да се счита, че стоящите в тежест на ищците
релевантни за основателността на иска факти са установени в производството.
Съобразно
горните факти, релевантният за преценка на изпълнението на сключения договор
период от време по отношение на Д. П. е от датата на сключване на договора на
08.08.14г. до датата на смъртта му на ***, която предхожда завеждането на
делото, а по отношение на М.П.- от 08.08.14г. до датата на исковата
молба-21.05.18г., а по отношение на фактите от значение за спорното право,
настъпили след предявяване на иска- за времето от 21.05.18г. и до датата на
смъртта и на ***.
При
поставена върху ответника тежест да установи в процеса надлежното изпълнение на
сключения договор, като с отговора си той е твърдял изпълнение единствено по
отношение на прехвърлителя Д. П., осъществявано не лично, а чрез баща му П.П.,
с показанията, отнасящи се до изпълнението, дадени от П.П. в качеството му на свидетел
в с.з. от 25.10.18г., е установено, че : св.П.П. *** и е работил две години и
половина в ***; че след завършване на математическа гимназия, *** му М. е заминал
да учи в ***, където завършил; че оттогава *** му живее постоянно в чужбина, като
си идва в *** средно от 3-5 пъти годишно, че когато сключили договора, *** му и
*** му знаели, че М. не може да ги издържа и гледа, защото учел в чужбина, а
след това изплащал студентския си заем, че тогава месечният доход на родителите
му бил над 2000лв. от пенсии и наеми, получавали безплатна храна, а имали и
доходи от земеделски имоти и терени, че когато през 2014г. прехвърлили имота,
родителите му били добре, макар *** му да бил понесъл инсулт през 80-те години,
че *** му никога не е искал М. да го гледа, а единствено поискал от него да му
донесе семена за лалета, каквито той му донесъл, че на всяка Коледа ходят при
семейството му в *** и М. им носи торби с подаръци от чужбина, че никога нито ***
му, нито *** му са се обаждали да искат от него да отиде и да им окаже някаква
помощ, но при всяко постъпване в болница използвали името му като лекар, за да
получат повече внимание, че най-малко три пъти в месеца ходи в ***, за да
помага на родителите му за пазаруване, чистене, обиране на паяжини, а понякога
и ексклузивно, ако *** му се обади да пренесе нещо от лозето или на лозето, и е
нямало случай да откаже да свърши нещо, когато ** му или ** му са го помолили,
че на Коледата на 2016г. той изпаднал в кома и сега сам ползва жена, която се
грижи за него, че след като *** му останала сама, М. предложил да наеме жена,
която да се грижи за нея и фирма, която да и постави климатик, но ** му
отказала и двете /виж протокола в частта на л.101лице-л.102гръб/.
Показанията
на втория допуснат на ответника свидетел са останали несъбрани, като ответникът
не е осигурил предпоставките разпитът му да стане възможен - при определен
краен срок за изслушването му в с.з. на 20.10.20г., след като е поискал промяна
в режима му от довеждане при призоваване, не е посочил пълен и точен адрес за
неговото призоваване, и макар съдът да му е издал съдебно удостоверение, въз
основа което още на 17.06.20г. му е издадено друго такова с данни на адреса на
свидетеля, то не е било получено от никое от лицата, имащи право да го получат,
нито представено в съда /виж: за смяна на режима протокол от с.з. на 02.04.19г.
в частите на л.228лице, абзац втори и л.229лице последните два абзаца и абзац
първи на л.229гръб; разпореждане №4039/17.05.19г. на л.249; молба на л.256;
определение от 04.06.19г. на л.260гръб; невръчена призовка на л.298; невръчена
призовка на л.312; протокол от съдебно заседание на 09.06.20г. на л.324-л.325;
съдебно удостоверение на л.329; молби на л.331 и л.332; протокол от с.з. от
25.08.20г. на л.337-л.338; писмо на л.342 от ОД на МВР-***; протокол от с.з. на
20.10.20г. на л.346-л.347/.
В
с.з. от 25.10.18г. са събрани и гласни доказателства, допуснати на М.П. във
връзка с твърдяното от нея неизпълнение на договора, като:
От
показанията на св. А. П., съпруга на В.П., съдът цени само част, тъй като друга
част не са преки или са вътрешно противоречиви, и конкретно:
Ценят
се преките впечатления за крайно занемарения вид на М.П., когато свидетелката отишли
за погребението на Д. П., и показанията и, че М.П. и Д. П. са живеели в ***,
*** им В. *** П.П.-***, както и че М. живее в чужбина и си идва в *** само
няколко пъти годишно, тъй като за същите факти показанията и са в унисон с
показанията на св.П.П. и св.С. Т.;
Ценят
се като преки, но с резерви, при отчитане на евентуална заинтересуваност от
изхода на спора в хипотезата на чл.172 от ГПК, показанията и, че при
разговорите с Д. П., той и бил казвал много пъти, че годините вече му тежат, че
му е трудно да ходи за лекарства, че няма кой да му помага в пазаруването и
чистенето и да гледа съпругата му М.П., както и като се отчита вътрешното
противоречие на тези нейни показания и показанията и, че въпреки тези споделени
и от Д. П. затруднения, нито той, нито съпругата му са се обръщали към нея или
съпруга и и техен *** В.П. за помощ, нито са се оплаквали на нея или на съпруга
и преди смъртта на *** Д.;
Не
се ценят като непреки и възпроизвеждащи казаното и от М.П. или от Д. П. показанията
на св.П., че прехвърлителите многократно били искали помощ за себе си от М.П. и
от ** му П., че след смъртта на свекър и, свекърва и казала, че Д. бил поискал
от М. да му купи колело, но М. не му купил, че след смъртта на Д., от свекърва
си тя разбрала, че те и преди това са имали нужда от помощ в ежедневието си, че
когато идвал в ***, М. не им е пазарувал и не се е грижил за тях, а само веднъж
им занесъл торта и шоколади по случай нечий рожден ден;
Не
се ценят като вътрешно противоречиви показанията на св.П., че тя и съпругът и
живеят в *** и са посещавали свекъра и свекърва и три пъти годишно- за
рождените дни на всеки от тях и при връщането им от годишен отпуск и че към
момента на депозиране на показанията и, за М.П. се грижи социален патронаж към
Община ***, и показанията и, че тя и съпругът и се грижат за М., като два пъти
през месец ходят в ***, за да я обслужват- почиствали жилището, почистили комина,
който бил запушен, заредили с дърва за зимата, заверили рецептурната и книжка,
купили и лекарствата, изкъпали я, докарали фризьор да я подстриже, отрязали
ноктите и, като и за само едно от тези действия е използвано продължително
време /почистваме жилището/, а не просто свършено време, като за еднократно
извършен акт, както е за всички останали.
/виж
показанията на св.П. на л.99лице-л.100гръб/
С
показанията на св.С. Т., ** на М.П., които съдът цени като преки и
незаинтересувани, е установено, че той е посещавал ** си два-три пъти в месеца,
в ***, когато ходел там по някаква работа или по друг повод; че П. е виждал в ***
за последно, когато завършвал като доктор и дори не се разпознали, че М. и Д.
били болнави и на възраст- 80-90години, но се справяли сами с пране, готвене и
пазаруване, че сами се обслужвали и си помагали един друг, че е имало случаи, в
които като е ходил при М., е заварвал В. и А., и М. му била казвала, че след
смъртта на *** му, те идвали от *** и и вземали храна и каквото трябва; че на
помена за 40-дни не е обърнал вниманеие М. да се е оплаквала, че не я гледат;
че не си спомня *** Д. да му се е оплаквал, че М. не му обръща внимание, че е
чувал, че един от синовете на П. бил в *, но няма представа кой /виж
показанията на св.Т. на л.100гръб-л.101лице/.
За
здравословното състояние на двамата прехвърлители са представени и писмени
доказателства, приложени към становището на М.П., внесено в съда с молба
вх.№29595/10.10.18г. /виж молбата на л.54, становището на л.55-л.61 и
доказателстват ана л.75 и л.76/ и конкретно:
Карта
за предварителен медицински преглед /виж на л.75/, съгласно която, към
05.07.18г., по данни от анамнезата /снети от пациента/, М.П. е страдала от
мозъчно съдова болест /МСБ/, хипертонична сърдечна болест и вестибулопатия, а
хипертоничната болест и мозъчно съдовата болест са записани и в частта от
бланката, подписана от ** В. К., със заглавие „резултати от прегледи на
специалисти, конкретно вътрешни и невролог, на които редове стои името на
същата лекарка и подписа и , но не е
виден печат, както съгласно самата типова форма се изисква, тъй че съдът не
дава вяра на този документ като на надлежно медицинско свидетелство за
посочените в него заболявания на М.П.;
Епикриза
от неврологично отделение на *** /виж л.76/, с която е надлежно установено, че в
периода 12-15.09.11г. Д. П. е пролежал в болница, където му е поставена диагноза
Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стноза на церебрални
артерии и са вписани като придружаващи заболявания от мозъчно съдова
болест/МСБ/, хипертонична съдова болест /ХСБ/, исхемична болест на сърцето
/ИБС/ и Стенокардия. При изписването му е дадено предписание за определен
двигателен режим, без всякакво физическо натоварване в дома и е дадено указание
за наблюдение от общо практикуващия лекар, кардиолог и невролог от доболничната
помощ, по район.
Останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства не се коментират, тъй като
имат отношение към възражението на ответника за нищожност на сключения
алеаторен договор, като привиден, разглеждането на което е изключено от
предмета на спора с изменението на приетия по делото доклад, извършено с
Определение №344/18.02.19г.
3.При
тези установени в производството факти, съдът направи следните правни изводи по
съществото на спора:
Когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си по причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение, с
предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за развален
/чл.87,ал.1 от ЗЗД/, като може да заяви на длъжника, че разваля договора и без
да даде срок, ако изпълнението е станало безполезно поради забава на длъжника
или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време
/чл.87,ал.2 от ЗЗД/. Развалянето на договорите, с които се прехвърлят вещни
права върху недвижими имоти, става по съдебен ред, а ако ответникът предложи
изпълнение в течение на процеса, съдът може според обстоятелствата да даде срок
за това /чл.87,ал.3 от ЗЗД/, като разваляне не се допуска, когато неизпълнената
част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора /чл.87,ал.4
от ЗЗД/.
Договорът за продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане е двустранен възмезден договор, по силата на
който продавачът прехвърля на купувача със сключване на договора правото на
собственост върху недвижимия имот, предмет на договора /чл.24,ал.1 от ЗЗД/,
като вместо продажна цена, купувачът се задължава да престира насрещно на
прехвърлителя издръжка и гледане.
В този случай се установи
категорично, че първоначалната ищца М.П. е имала качеството на кредитор, а М.П.,
качеството на длъжник по смисъла на чл.87,ал.1 от ЗЗД, въз основа на сключения
на 08.08.14г. договор, като от съдържанието му личи, че вместо плащане за
придобитото право на собственост, прехвърлено с факта на сключване на договора,
приобретателят се е задължил към двамата прехвърлители за насрещна престация,
състояща се в предоставяне на издръжка и гледане, докато са живи.
Длъжникът
дължи изпълнение по договор, който е валиден, защото само тогава е в състояние
да породи задължение, а привидните договора са наистина нищожни по силата на
закона /чл.26,ал.2,изр.първо,предл. последно от ЗЗД/, но отбраната на длъжника,
срещу когото е насочен иск за разваляне поради неизпълнение на сключен договор,
чрез възражение за липса на поето от него задължение, поради нищожност на
договора, не може да се реализира с това процесуално средство за защита, ако
твърденията на длъжника обхващат не само отношения между него и кредитора по
договора, а и отношения между страните по договора и едно трето за спора и за
договора лице, както е в случая, в който, като прикрито от привидния договор се
сочи
извършено в полза на ответника от баща му дарение,
волята за което е изпълнена от родителите на баща му, чрез процесния за делото
договор, които не са били собственици на прехвърления на ответника имот към
датата на сделката, а такъв собственик е бил баща му, който е придобил
собствеността чрез участие в ЖСК.
Разкриване
на подобна каскада от твърдяни като съществуващи правоотношения и съглашения
между множество лица, различни от страните по договора, развалянето на който
поради неизпълнението му от длъжника е предмет на спора, би могло да се
реализира чрез други процесуални средства, какъвто е инцидентният установителен
иск, но такъв ответникът не е предявил в хода на процеса.
Затова
и съдът е изключил от предмета на спора разглеждането на повдигнатото от
ответника възражение за нищожност на алеаторния договор като привиден и
прикриващ дарение в негова полза от баща му, а с оглед на това- не дължи на
ответника коментар нито на доводите в писмената му защита, основани на
нищожността на сключения договор, нито на доказателствата, които са събрани по
делото в тази връзка, преди изменение на приетия доклад.
Въпреки
горното принципно становище, без да изпада в подробности, съдът ще каже само,
че ако трябваше да се даде отговор дали ответникът е установил нищожността на
сключения договор като привиден, без да се търси отговор на въпроса за това кое
е прикритото с него съглашение, тъй като именно до този обем се простира в
случая правото му да се брани с възражение, този отговор ще бъде отрицателен,
защото за целта ответникът се позовава на показанията на единствения доведен
свой свидетел, ** му П.П., но доколкото М.П. е страна по сделката, а не трето
лице или наследник, срещу когото сделката е насочена, и по делото липсват
писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни
изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението на ответника,
че изразеното в сключения на 08.08.14г. писмен договор съгласие на страните е
привидно, както и липсва изрично дадено съгласие на противната страна за
изслушване на свидетели, то не е налице и хипотезата на чл.165,ал.2 от ГПК във
вр. с чл.164,ал.2 от ГПК, при която по изключение се преодолява забраната за
недопустимост на установяването на определени факти с гласни доказателства и се
разрешава събиране на такива за установяване на твърдяната привидност.
Какви
намерения е имал М.П. към датата на сключване на договора, дали ** му и ** му
са знаели към същата дата, че той е в *** и не може да ги гледа, нито е имал
възможност да ги издържа, и дали има логика сключването на договор с някой, за
който изначално знаеш, че няма как да изпълнява задълженията си по този
договор, каквито доводи са развити в писмената защита на ответника, е без
правно значение за съществото на спора, след като страните са направили
волеизявления в определена друга насока, със сключения между тях в предвидената
от закона форма писмен договор, който от датата на сключването му има силата на
закон за тях /чл.20а, ал.1 от ЗЗД/.
Ето
защо съдът приема, че сключеният на 08.08.14г. договор е валиден, тъй като с
него страните са изразили пред нотариуса
волята си да бъдат обвързани именно с облигационната връзка по
покупко-продажба на имот, собствен на прехвърлителите, срещу задължение за
тяхната издръжка и гледане, поето от приобретателя, и че по силата на сключения
договор за ответника се е породила годно и подлежащо на изпълнение задължение
за гледане и издръжка на прехвърлителите и за осигуряване на спокоен и нормален
живот, какъвто са водили до датата на сключване на договора.
Следващият
повдигнат от ответника правен въпрос е била ли е при завеждане на делото М.П. надлежно
легитимирана да иска разваляне на сключения договор не само по отношение на
½ ид.част от имота, която тя е прехвърлила на ответника, а и по
отношение на 1/6 ид.част от имота, за която тя сочи неправилно в исковата молба,
че е била прехвърлена от Д. П., а ответникът съвсем правилно сочи в отговора
си, че се касае до 1/6 ид.част, придобита от първоначалната ищца по наследство
от бившия и съпруг, при смъртта му, настъпила през ***г., преди завеждане на
делото през 2018г.
На
този спорен правен въпрос, доколкото
се касае до надлежна активна процесуална легитимация да се упражни право на иск
за разваляне на договора поради неизпълнение по отношение на вече починал
прехвърлител, което право той сам не е упражнил преживе, съдебната практика по приложение на чл.87, ал.3 от ЗЗД е имала
възможност да даде многократно отговор, като разбирането и е трайно през
годините и гласи, че „Когато е поето неделимо задължение за
гледане и издръжка към повече от един кредитор по алеаторен договор,
преживелият прехвърлител може да иска разваляне на договора поради неизпълнение
след смъртта на другия прехвърлител за частта, отговаряща на правата му в
съсобствеността /респ. прекратената със смъртта СИО/, както и за частта,
отговаряща на правата му на наследник на последния“ /виж: ТР
№30/17.06.81г. на ОСГК на ВС; Реш.№615/09.03.10г. по гр.д.№3824/08г.-ІІ г.о. на
ВКС; Реш.№467/18.06.10г. по гр.д. №1706/09г.-ІІІг.о на ВКС; Реш.№11/25.02.11 по
гр.д. №1510/09г.-ІVг.о на ВКС; Реш.№346/04.10.11 по гр.д. №341/10г.о на ВКС/.
Горното дадено от съдебната практика трайно решение е продиктувано от съображенията, които и този състав изцяло споделя, че когато задължението за издръжка и гледане е поето към повече от едно лице и с договора не е уговорено разграничението му към всяко едно от тях по вид и обем, то следва да се смята, че поетото задължение е неделимо по волята на страните и че намерението на прехвърлителите е било приобретателят да изпълнява едновременно и неделимо задълженията си по отношение на всички правоимащи, като така създадената неделимост на задълженията по договора се прекратява със смъртта на някой от прехвърлителите, тъй като с настъпването и договорът прекратява действието си по отношение на този прехвърлител, но доколкото правото да се иска разваляне на договора, поради неизпълнението му, е имуществено и наследимо, то всеки от наследниците може да го упражни в обема на наследствената си част, при което договорът следва да се развали за съответната част.
В
конкретния случай, тъй като прехвърленият имот е бил СИО, СИО се прекратява с
прекратяване на брака /чл.27,ал.1 от СК 2009г./, бракът се прекратява със
смъртта на един от съпрузите /чл.44,т.1 от СК 2009г./, а при прекратяване на
СИО дяловете на съпрузите са равни /чл.28 от СК 2009г./, като по делото не са
били навеждани твърдения за избран след влизане в сила на СК от 2009г. режим на
разделност при възможността, дадена от пар.4 от ПЗР на СК, следва да се счита,
че М.П. и Д. П. са прехвърлили в полза на М.П. равни части от собствеността на
придобития от тях в режим на СИО недвижим имот, по ½ ид.част, както и че
след смъртта на Д. П през ***г., доколкото съгласно чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 от ЗН
децата на починалия наследяват равни части, а съпругата наследява част, равна
на частта на всяко дете, всеки от тримата наследници на Д. П.- М.П., В.П. и П.П.
са можели да упражнят до размера на своята наследствена 1/6 ид.част - поравно
за тримата наследници от ½ ид.част на Д., правото да искат разваляне на
договора поради неизпълнението му от ответника и по отношение на починалия вече
прехвърлител Д. П., макар той преживе да не е упражнил това дадено му от
чл.87,ал.3 от ЗЗД право.
Дали
по отношение на Д. П. договорът е бил изпълняван или не, е въпрос по
основателността на този иск, а не за надлежната активна процесуална легитимация
на М.П. да иска развалянето му досежно 1/6 ид.част, поради твърдяното от нея
неизпълнение на договора и по отношение на втория прехвърлител, който е починал
към датата на завеждане на делото.
Или,
в обобщение на горното може да се каже, че при завеждане на делото М.П. е била
надлежно активно легитимирана да иска разваляне на договора поради неизпълнение
по отношение на самата нея, до размер на прехвърлената от нея с договора в
полза на ответника ½ ид.част от имота, тъй като към датата на завеждане
на делото СИО е прекратена, както и да иска развалянето му поради неизпълнение
по отношение на покойния прехвърлител Д. П., до размер на притежаваната от нея
от наследството му част, конкретно 1/3 от прехвърлената 1/2 ид.част, или 1/6
ид.част., а по този начин, да иска разваляне на договора до размер на общо 4/6
ид.части /1/2 +1/6/ или 2/3 ид.части, както тя ги е посочила в петитума, а не
до размер на 4/12 ид.части /1/3 ид.части/, както ги сочи ищецът В.П. в молбата
си на л.257 от делото.
Що се касае до двамата новоконституирани ищци, при
така очертания предмет на спора и наследяване в хода на процеса на правата,
упражнени от М.П., същите се простират до 1/3 ид.част за всеки един от тях, а
не до размер на 4/6 ид.части за В. П., какт отой счита и сочи с молбата си на
л.257 от делото.
При преценката за основателността на исковете,
съдът съобрази, че :
Поставените с доклада по делото в тежест на
ищцата/ищците факти за наличие на сключен с ответника договор, по който от него
е поето задължение за издръжка и гледане на двамата прехвърлители, са
категорично установени с представения договор.
При стояща върху ответника тежест да установи
надлежно изпълнение на поетите със сключения договор задължения по отношение на
всеки от двамата прехвърлители, същият не успя да установи такова, при следните
съображения:
Обхватът на поетото от приобретателя по алеаторния
договор задължение за гледане и издръжка се определя от конкретно постигнатото
между страните съгласие, но когато уговорката е бланкетна, както е и в случая –
ответникът се е задължил да гледа и издържа прехвърлителите доката са живи,
като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, преценката
относно надлежното изпълнение на договора се извършва според установени трайно
и безпротиворечиво от съдебната практика критерии, съгласно които:
Длъжникът –приобретател
следва да престира грижа и издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем, в това
число осигуряване на храна, отопление, осветление,
медицинско обслужване, лекарства, поддържане на дома и на личната хигиена, съобразени
с нуждите на прехвърлителя и със способността му да се справя сам, без оглед
възможността му да се издържа от собствени доходи и /или имущество;
Тъй като
изпълнението на алеаторния договор от приобретателя се следва ежедневно,
редовно и в пълен обем, неизпълнението му - пълно или частично, забавеното или
неточно изпълнение, е винаги основание за разваляне на договора.
Макар личният елемент при
алеаторните договори да е много силен и кредиторът да не може да бъде задължен
да приеме изпълнение, предоставено от трето лице, при липса на уговорка между
страните по договора, няма пречка и без изрична уговорка длъжникът да бъде
подпомаган практически в изпълнение на поетото по договора задължение и от
най-непосредственото си обкръжение, от близкия кръг лица, от онези, с които
живее, от членовете на своето семейство при съвместен живот, както и няма
пречка поетото по договора задължение да се изпълнява чрез трето лице, но
третото лице трябва да извършва действията по изпълнение от името и за сметка
на приобретателите и това трябва да им е известно, а когато прехвърлителят
приема предложените чрез трето лице издръжка и гледане, приобретателите се
освобождават от задължението си до обема на приетата престация.
Паричната
престация по правило не може да замести уговорената натурална, поради което
кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и
издръжка, но все пак следва да се
признае възможността и за следните изключения от това правило, а именно: когато по обективни причини кредиторът не може да даде необходимото
съдействие за изпълнение, той има право да иска
изпълнението на задължението да стане в паричния му еквивалент, докато тази
причина съществува; ако длъжникът е неизправна страна, кредиторът има право във
форма на компенсаторно обезщетение да иска вместо изпълнение в натура,
заплащането на паричния му еквивалент; когато длъжникът по обективни причини не може
временно да изпълнява в натура, със
съгласие на кредитора изпълнението на задължението може да стане чрез заплащане
на паричния му еквивалент, докато тази причина съществува; когато поради временно разстройство в отношенията кредиторът не дава съдействие за
изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът, който държи за изпълнението на
договора, има право да трансформира задължението си за даване на издръжка в
натура в паричния й еквивалент и да изпълнява задължението си чрез заплащане по
установения ред на съответната сума.
Изброените по-горе критерии за преценка, установени от практиката, дават веднага пряк отговор на два от доводите, наведени от ответника с писмената му защита- че прехвърлителите са имали достатъчно средства от собствени доходи за издръжката си, докато той е нямал възможност нито да ги гледа, нито да ги издържа, и като това им е било предварително известно, и този отговор е такъв за тяхната несъстоятелност, а доколкото ответникът и сам се е позовал в писмената си защита на Решение №863/22.12.10г. по гр.д. №1534/09г. на ВКС, ІV-то г.о., и съдът ще му отговори с доводи, черпени от същото решение, в което се чете, че „Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка - дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка, уредени в Семейния кодекс, тъй като се касае за договорно задължение, неизпълнението на което може да доведе до разваляне на договора“ и че „Липсата на парични средства за изпълнение на задължението за издръжка, било в натура, било в пари, не освобождава длъжника от отговорност“.
В
конкретния случай, по отношение на прехвърлителката М.П., ответникът дори не е твърдял
да е изпълнявал договора, а с отговора си единствено е твърдял изпълнение досежно ** си Д. П., и то
не лично, а чрез ** си П.П..
Надлежно изпълнение от ответника, било лично, било
чрез трето лице, на поетите по договора към прехвърлителите задължения, според
установените от практиката по приложение на чл.87,ал.3 от ЗЗД критерии, не е
установено със събраните по делото доказателства, доколкото с тях се установи
категорично, че:
Както към датата на сключване на договора, така и
за целия приет с това решение като релевантен за основателността на исковете
период, ответникът е живял в чужбина и е идвал в страната между три и пет пъти
годишно, при които понякога е гостувал на *** си и ** си, носейки им подаръци,
но не се установи да е поемал каквито и да е грижи и/или разноски за
организиране и нормално протичане на тяхното ежедневие, касаещи осигуряване на
отопление, осветление, храна, лекарства, хигиена на дома.
Не може да се счита за кредиторова забава, каквато
и не е била навеждана от ответника с отговора, а данни за каквато се съдържат
само в показанията на П.П., разпитан като свидетел, отказът на М.П. да се
възползва от предложението на М.П. за осигуряване на жена, която да я гледа, и
на фирма, която да и постави климатик, доколкото кредиторът е в забава, ако
неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение, а поради силния
личен елемент на алеаторния договор и липсата на изрично дадено съгласие с него
той да се изпълнява чрез трети лица, отказът на М.П. да бъде обгрижвана от
случайна жена не е неоправдан по смисъла на чл.95 от ЗЗД. Същото се отнася и до
отказа да и бъде поставен климатик, защото няма данни заедно с предложението за
поставянето му да и е предложено и заплащане на сметките за неговото
използване, които ответникът е следвало да поема по силата на договора, а и се
касае до инцидентен акт на внимание, проявен почти три години след сключване на
договора, за които няма никакви данни за предлагано и/или престирано изпълнение,
докато ТР №96/66г. на ОСГК на ВС признава само на изправния длъжник правото при
недаване на необходимото съдействие от кредитора да трансформира задължението
си от даване на издръжка в натура в паричния и еквивалент.
Дори по някаква причина да се счете, че е налице
забава на кредитора, каквато съдът не призна, това не означава, че
трансформацията на алеаторното задължение на приобретателя настъпва
автоматично, нито че неговата забава ги освобождава от задължението му.
Наличието на предпоставки за трансформация следва да се релевира и признае по
съдебен ред, а за времето на водене на съдебното производство длъжникът може да
се освободи от задължението си само ако надлежно престира паричната
равностойност на дължимите грижи в полза на кредитора. В случая ответникът не
твърди да е предприел каквито и да е действия в описаната насока.
Нямат правна и освобождаваща ответника от
отговорност стойност и показанията, дадени от П.П. като свидетел, че нито **,
нито *** се били обаждали да искат някаква помощ, както и че ** му никога не
бил искал от М. да го гледа, доколкото задължението на приобретателя за
издръжка и гледане на прехвърлителите се поражда от момента на сключване на
договора и тъй като изпълнението му се следва ежедневно, същото се дължи и без
нарочна покана, както и трябва да се извърши според естеството му по
местоживеенето на кредиторите, което и към датата на договора, и за целия
релевантен период е останало непроменено и е било в гр.***.
Дори да се ценят изцяло, а това е под въпрос, предвид
показанията на св.Т., че е виждал П. в *** последно, когато е завършвал за
доктор, не установят надлежно изпълнение на договора от ответника и
показанията, дадени от П.П. като свидетел, че никога не е отказвал нищо на родителите
му, когато са го молили, както и че най-малко три пъти в месеца ходел в ***, за да
помага на родителите му за пазаруване, чистене, обиране на паяжини, а понякога
и ексклузивно, ако баща му се обади да пренесен нещо от лозето или на лозето,
защото:
Както вече се каза
по-горе, няма пречка поетото по договора задължение да се изпълнява чрез трето
лице, но третото лице трябва да извършва действията по изпълнение от името и за
сметка на приобретателя и това трябва да му е известно, а в случая, от контекста
на показанията на П.П. може да се счете, че той е извършвал описаните действия
в изпълнение на свой синовен дълг към родителите му;
Тези действия, дори да са
били извършвани в изпълнение на договора и от името и за сметка на
приобретателя, са продължили до не по-късно от Коледата на 2016г., след която П.П.
сам е посочил, че вече се нуждаел от помощ, поради комата, в която е бил
изпаднал, тъй че остава достатъчно дълъг период на пълно неизпълнение, което не
е малозначително с оглед интереса на прехвърлителите.
Показанията на П.П., че
всъщност родителите му си били добре, независимо от инсулта, претърпян от баща
му през 80-те, в контекста на установените от практиката критерии, че
изпълнението е надлежно, когато е съответно на нуждата на прехвърлителя, според
съда също не са в състояние да доведат до освобождаване на ответника от
отговорност за изпълнение, макар и останалите двама свидетели, доведени от
ищцата, да са посочили, че двамата прехвърлители са се справяли с живота си без
чужда помощ и без да търсят такава и от другия си син- В.П., доколкото самата
преклонна възраст на прехвърлителите към датата на сделката- 85 и 88 години е
достачъчно основание да се признае, щото те са имали нужда от обгрижване в
ежедневието си, за да бъде животът им спокоен и нормален.
Що се касае до последния
довод на ответника, свързан с изпълнението по отношение на Д. П., за това, че
договорът не може да се развали от наследник, когато преживе покойният
наследодател е бил доволен от предоставения му обем грижи, черпен от цитираното
вече Решение №863/22.12.10г. на ВКС, ІV- то г.о., и този състав споделя това
застъпено в съдебната практика становище, но в него ответникът е пропуснал
акцента върху една много важна част- покойният следва да е бил доволен от обема
на предоставените му грижи, а в случая, по настоящото дело, той не установи да
е положил никакви грижи за Д. П., освен луковиците от лалета, които по
показания на П.П. му донесъл веднъж, тъй че да се стигне до въпроса за обема,
който се разглежда когато има изпълнение и доколко то е било удовлетворяващо и
достатъчно за прехвърлителя. Що се касае до доводите, черпени от показанията на
свидетелите, доведени от М.П., че не им е известно прехвърлителите да са имали
оплаквания, че М. не им обръща внимание, съдът, за разлика от ответника, не
може да приравни при преценката за надлежно изпълнение на сключения договор
данните за липса на оплаквания от внимание на данни за пълно и точно изпълнение
на задълженията по сключения договор, тъй че оттам да обоснове и
неоснователност на иска за разваляне на договора, поради неговото неизпълнение.
И накрая, съдът не може
да сподели и тезата на ответника, че договорът не следва да бъде развален
досежно ¼ ид.част, придобита от П.П. по наследство от М.П., доколкото П.П.
е пледирал искът да бъде отхвърлен, тъй като за неговите наследствени части,
след конституирането му като ищец, П.П. не е десезирал съда с надлежно искане
за прекратяване на производството поради оттегляне или отказ от иска, нито
пледирането му по същество за неговото отхвърляне има такъв процесуален ефект.
При тези мотиви, съдът
намери, че искът е основателен и следва да бъде уважен, като сключеният договор
се развали до размер на общо 2/3 идеални части, по 1/3 ид.част за всеки от
двамата ищци, формирани както следва: за половината от ½ ид.част,
прехвърлена от М.П., в размер на по ¼ ид.част за всеки ищещ; за половината
от 1/6 наследствена от Д. П. ид.част, за която М.П. е предявила иск за
разваляне на договора, поради неговото неизпълнение и по отношение на Д. П., в
размер на по 1/12ид.част за всеки ищец- или общо за сбора от ¼ и 1/12 за
всеки ищец, равна на 4/12 или на 1/3.
За разликата между
1/3ид.част, до която се простират правата на ищеца В.П., и претенцията му за
разваляне на договора досежно сочените като притежавани от него права в размер
на 4/6 ид.части, искът на този ищец следва да се отхвърли, защото правата му
като правоприемник на М.П. в процеса по заведения от нея иск не се простират до
твърдяния от него обем.
В частта за разноските.
Разноски претендират
ищеца В.П. и ответника, като при уважаване на иска разноски се следват на
основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца и не се следват такива на ответника.
Ищецът В.П. претендира с
представения списък на разноските си такива в размер на общо 2540.71лв., от
които : 1500лв. за адвокатски хонорар; 971.89лв.- държавни такси за образуване,
преписи и удостоверения; 61.32лв.- за вписване на исковата молба;
7.50лв.-нотариална такса за удостоверяване на адвокатско пълномощно /л.309/,
като от сравнението на представения от него списък и списъка с направените
разноски, представен от М.П. преди смъртта и /виж л.212/ личи, че разликата е
единствено досежно заплатените държавни такси, сочени в нейния списък в размер
на 964.39лв.
За
направата на сумите на претендираните по списъка от В.П. разноски се установи,
че :
-Липсват надлежни
доказателства за плащане на адвокатски хонорар в размер на 1500лв. било от М.П.
на адв.Д., било от В.П. на адв.Д., доколкото:
От договора за правна
защита и съдействие, сключен между М.П. и адв.Д. за процесуалното представителство
на първоначалната ищца по делото е видно, че е било уговорено възнаграждение от
2300лв., от което на 24.10.18г. е била платима сумата от 1500лв., но липсват
данни в договора дали плащането и ще се извърши в брой или по банкова сметка, ***,
като след текста „По настоящия договор е
платена сумата от - „,бланката е празна /виж договора на л.90гръб/;
В договора за правна защита
и съдействие между В.П. и адв.Д. е посочено, че страните са уговорили възнаграждение
от 1500лв. и че е платена сума от 1500лв., но липсват данни по какъв начин е уговорено
и извършено плащането и - в брой или по сметка, тъй че да стане възможно
приложението на задължителното тълкуване по т.1 от ТР №6/06.11.13г. по т.д.
№6/12г. на ОСГТК на ВКС и вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ да се третира като разписка /виж договора на 307гръб/.
Доколкото реално плащане
на адвокатски хонорар от ищците не се установи в производството, и съдът не
счита, че дължи произнасяне по възражението на ответника за неговата
прекомерност, тъй като от нормата на чл.78,ал.5 от ГПК ясно личи, че тя
предполага установено като заплатено от противната страна адвокатско
възнаграждение.
-Установени са като заплатени
в производството държавни такси от общо 949.79лв., всички с платец В.П. и време
на плащане докато ищца по делото е била М.П., и конкретно: първоначално внесена
за производството 613.13лв., плюс 2лв. за такса обработка на банковия превод-
615.13лв. /л.2 и съща на л.215/ и довнесена въз основа определение на съда
306.56лв. /л.195/ ; 12.00лв. за преписи /л.84 и съща на л.219/; 6.70лв. за съдебно удостоверение и
преписи, плюс 2лв. за такса обработка на банковия превод /л.120 и съща на
л.216/; 5лв. за съдебно удостоверение, плюс 2лв. за такса обработка на банковия
превод /л.123 и съща на л.214/; 0.40лв.- за копия /л.134/.
Разликата между общата
сума, намерена от съда като платена в този абзац, и посочената в списъка на
л.212 обща сума от 964.79лв., се дължи на обстоятелството, че съдът не признава
като разходи по настоящото дело сумата от 15лв., за която към списъка е
приложено платежното нареждане на л.213, но от него личи, че се отнася до сума,
внесена по гр.д. 10114/2014г. на ПРС, а не до гр.д. №1181/18г. на ПОС;
Разликата между общата
сума, намерена от съда като платена в този абзац, и посочената в списъка на
л.309 обща сума от 971.79лв., се дължи на липса на доказателства по делото за
извършени плащания за други суми, освен вече описаните.
-Установено е плащане на държавна такса от 61.32лв. за вписване на исковата молба, по която
делото е образувано, извършено от В.П. /виж л.18 и л.20/;
-Установено
е плащането на нотариална такса от 7.50лв. за извършената заверка №5318 /л.217,
с който регистърен номер е заверката на подписа на М.П. в пълномощното с
нотариална заверка на подписа от 26.10.18г., дадено на адв.Д. /л.149/, но като
липсват данни за платеца на посочената сума.
В
обобщение на горното може да се заключи, че:
В
производството по настоящото дело са установени като направени от ищцата М.П.,
по предявения от нея иск за разваляне на договора до размер на 2/3 ид.части,
макар и с вносител В.П., разноски от общо 1011.11лв. /949.79+61.32/, не е
установена направата на разноски от 1500лв. за адвокатски хонорар, платен било
от М.П., било от В.П., и е установено плащане на нотариална такса от 7.50лв.,
но не и че платец е някой от ищците по делото.
Досежно
В.П., след конституирането му като ищец по делото, първоначално предявеният иск
се уважава до размер на 1/3, съобразно наследствените му права, а не до размер
от 4/6 ид.части, както той иска, тъй че от установените като направени в
производството от М.П. разноски, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
половината, в размер на 505.55лв.
При
тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
Уважава предявения от М.Т.П., ЕГН **********,***,
починала в хода на процеса и заместена от правоприемниците и В.Д.П., ЕГН **********,***
и П.Д.П., ЕГН **********,***, срещу М.П.П., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, адв.Г.Б., иск за разваляне поради неизпълнение на договора за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 08.08.2014г. с н.а. № 19, том 2,
рег.№3623, дело №193/2014г. на *** М. С., между М.Т.П., ЕГН ********** и Д. П.
П., ЕГН ********** от една страна, като прехвърлители, и М.П.П., от друга
страна, като приобретател,
Като разваля поради неизпълнението му, до размер на 2/3
идеални части, по 1/3 ид.част за всеки от двамата ищци В.Д.П., ЕГН ********** и П.Д.П., ЕГН **********, договора за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 08.08.2014г. с н.а. № 19, том 2,
рег.№3623, дело №193/2014г. на *** М. С., между М.Т.П., ЕГН ********** и Д. П.
П., ЕГН ********** от една страна, и М.П.П. от друга страна, по силата на който
М.Т.П., ЕГН ********** и Д. П. П., ЕГН ********** са прехвърлили на М.П.П., ЕГН
**********, следния свой собствен недвижим имот, намиращ се в режим на СИО, а
именно: Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.530.2243.2.19 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, ведно с прилежащото му избено помещение
№19 с площ от 7,49кв.м, ведно със складово помещение с площ от 2,55 кв.м, ведно
с 1,682 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, срещу задължението на приобретателя за тяхната издръжка и
гледане до смъртта им, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са
водели до сега,
И отхвърля иска на В.П. за разваляне на договора досежно неговите
наследствени права от М.П. за разликата между 1/3 ид.част и 4/6 ид.части.
Осъжда М.П.П., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адв.Г.Б., да заплати на В.Д.П., ЕГН **********,***,
сумата от 505.55- петстотин и пет лева и петдесет и пет стотинки- разноски в
производството.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: