Р Е Ш
Е Н И Е
№
...............
гр. Кюстендил, 16.11.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети октомври, две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 724 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба от „ЕС ЕЛ ТИ КАРГО“ ЕООД, с ЕИК *********, против
„Карго спед България“ ЕООД, с ЕИК *********, И
при условията на евентуалност – ако искът против първия ответник бъде
отхвърлен, против „Наш Фелтс България“ ЕООД, с ЕИК *********.
В молбата се сочи, че със заявка № ВВ043 от 16.12.2016 г.
„Карго Спед България“ ЕООД възложили на ищцовото дружество да извърши международен автомобилен превоз на стоки от България до Франция при условията на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СМR). За удостоверяване на извършения транспорт на 16.12.2016 г. била съставена международна автомобилна СМR –товарителница. Превозът бил осъществен с товарен автомобил РК3585ВН и бил доставен на получателя на 19.12.2016 г. Уговореното навло било
в размер на € 960 с ДДС за товар, състоящ се от три палета и два кашона с общо тегло 800 кг.
Съгласно действащите регулации в транспорта теглото на товарния автомобил от този клас, заедно с товара, не можело да надвишава 3,500 кг.
Всяко превишение над допустимата норма се третирало като претоварване и се санкционирало с глоба.
По време на превоза на 18.12.2016
г. при извършена проверка от контролните органи в Австрия било направено измерване
и се установило, че максималното тегло на товарния автомобил със стоката е 3,900 кг., респ. било налице претоварване от 400 кг.
За това компетентните австрийски органи съставили два акта за нарушението: № АМS2-V-1716/6 от 04.01.2017г. на
ищеца като превозвач с парична санкция от € 280 и № АМS2-V-1715/3 от 02.01.2017г. на водача Денислав Стрехарски глоба от € 240, или общо € 520. Била наложена и забрана за продължаване на пътуването до заплащане на дължимите парична санкция и глоба. За да продължи превоза се наложило да се заплатят незабавно двете суми с дебитна карта. За това били издадени удостоверения от 18.12.2016 г.
и удостоверение от 18.12.2016 г., както и квитанции от същите дати.
Ищецът смята, че като превозвач няма вина за претоварването на автомобила, на който вместо 800 кг.
били натоварени 1200 кг.,
или с 400 кг. повече от заявеното тегло, нито пък бил уведомен
за това. При външния оглед на товара водачът установил съответствието на стоката от три палета и два кашона с описания в заявката товар, но не разполагал с възможност да установи реалното тегло на стоката посочено в заявката. Натоварването на стока, надвишаваща с 50% заявеното тегло, представлявало съществено отклонение от условията на превозния договор, сключен строните по него и обективиран в заявката, чиито условия са задължителни за страните. Поради това ответникът „Карго Спед България“ ЕООД следвало да възстанови и наложените и платени от ищеца глоби за претоварването. При пристигане на автомобила на разтоварния адрес водачът изискал претегляне на товара и получателят вписал забележка в товарителницата с текст на френски език: „ОК Теглото е 1200 кг.“.
Приемането на товара било удостоверено с подпис и печат в товарителницата. В резултат, вместо 800 кг.
товар, за колкото е определена превозната цена, доставили 1200 кг.
стока, или с 50% повече от заявеното тегло. За доставеното в повече количество от 400 кг. ответникът
„Карго Спед България“ ЕООД дължал заплащане на съответната превозна цена.
За уговореното навло от € 960 с ДДС, чиято левова равностойност възлизала на 1,877.59 лв. по курса на БНБ от 1,95583 лв./€, била издадена ф-ра № **********/27.12.2016 г. За превозения в повече товар от 400 кг.,
който възлизал на 50% от заявеното тегло от 800 кг.
по заявката, била издадена ф-ра № **********/27.12.2016
г. за сумата 938.80 лв., изчислена пропорционално като ½ от уговореното по заявката навло (1,877.59 : 2 = 938.80 лв.). За наложените глоби, общо в размер на € 520 била издадена ф-ра № **********/27.12.2016г. за сумата 1016.24 лв. Трите фактури били изпратени на заявителя на превоза „Карго Спед България“ ЕООД, който на 24.02.2017г.
заплатил само една от тях - № **********/27.12.2016г. за навлото по заявката в размер на 1,877.59 лв. (приложение № 12). Останалите две фактури не били заплатени и до момента.
Твърди се, че ответникът „Карго Спед България“ ЕООД нарушил задълженията си по превозния договор с натоварването на 1200 кг
стока вместо уговорените 800 кг.
За превозения допълнителен товар над заявеното количество се дължало заплащане на съответното навло, определено в съответствие с условията на превозния договор. От друга страна - от претоварването, за което ответникът „Карго Спед България“ ЕООД носел отговорност като страна по превозния договор, за ищцовото дружество били
налице неблагоприятни имуществени последици, изразяващи се в налагане на санкции на това основание от австрийските власти на водача на товарния автомобил и на „Ес Ел Ти Карго“ ЕООД като превозвач.
Евентуално
отговорността за заплащането на посочените суми следвало да се носи от товародателя „Наш Фелтс България“.
Ето защо се поддържа искане
за осъждане на ответника „Карго Спед България“ ЕООД - ЕИК ********* да ни заплати на ищеца сумата 938.90
лв. (деветстотин тридесет и осем лв. и 90 ст.), представляваща дължимо навло за превозени 400 кг. товар над заявеното количество по заявка № ВВ043 от 16.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до датата на окончателното плащане, както и сумата 1,016.24 лв. (хиляда и шестнадесет лв. и 24 ст.), представляващи левовата равностойност на заплатените от „Ес Ел Ти Карго“ ЕООД имуществена санкция и глоба за претоварване на автомобил РК3585ВН, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й заплащане.
Претендират се и сторените деловодни разноски, в т. ч. и за обезпечението на иска.
При условията на евентуалност и ако този иск бъде отхвърлен се
иска съдът да постанови решение, с което да осъди „Наш Фелтс България“ ЕООД - ЕИК ********* да заплати на ищеца: сумата 938.90 лв. (деветстотин тридесет и осем лв. и 90 ст.), представляваща дължимо навло за превозени 400 кг
товар над заявеното количество по заявка № ВВ043 от 16.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до датата на окончателното плащане; сумата 1016.24
лв. (хиляда и шестнадесет лв. и 24 ст.), представляващи левовата равностойност на заплатените от „Ес Ел Ти Карго“ ЕООД имуществена санкция и глоба за претоварване на автомобил РК 3585 ВН, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й заплащане, както и всички съдебни и деловодни разноски, в т. ч. и за обезпечението на иска.
Ответното дружество „Карго Спед България“ ЕООД не изпраща писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 ГПК.
Евентуалният ответник „Наш Фелтс България“ ЕООД е депозирал писмен
отговор, като оспорва изцяло исковата
претенция. Сочи, че никога не е ангажирало услугите на ответника, нито е поемало, каквито и да било задължения към него. Те
се намирали в правоотношения с дружеството Аdien Frаnсе Роth, заради което ангажирали транспортиране на стоки до България, адреса на дружеството, но
нямали представа по какъв начин и при какви условия е бил ангажиран транспортът. Изискванията към доставчика били обективирани в приложената инструкция, съгласно която трябвало да получат стоки с общо тегло 800 килограма. Оттук-нататък ангажимент на изпращача било да уреди адекватно
отношенията със своя контрагент-превозвача, включително като натовари
уговорените килограми и като оформи по надлежен начин транспортната
документация. От друга страна ангажимент на транспортната фирма и конкретно на
шофьора бил, да организира транспорта в съответствие, както с договореното, така и с нормативните изисквания.
Твърди се, че действително заявената и фактически
получената стока, изпратена на Аdien Frаnсе Роth,
не надвишавала 800 килограма.
Фактът, че контролните органи в Австрия били
констатирали надвишаване на теглото, означавало само и единствено, че в превозното средство е имало и друг товар, отделен от натоварения във Франция и получен от тях. Този товар не бил заявяван
от тях и поради тази причина било несъстоятелно да бъде предявявана претенция в тази връзка.
Предвид на това
иска съдът да отхвърли предявения иск и да присъди сторените по делото разноски.
В съдебно заседание исковата молба и постъпилите отговори се поддържат.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото
доказателства се установява, че по заявка
на спедитора „Карго спед България“ ЕООД на ищцовото дружество било възложено да извърши
международен превоз на стоки от България до Франция – спр. заявка № ВВ043/16.12.2016 г. За това била
изготвена международна товарителница (CMR) на л. 8 и 9 от
делото, в която като изпращач по заявката бил вписан евентуалният ответник –
„Наш фелтс България“ ЕООД.
Не е спорно по делото, че превозът е осъществен с товарен автомобил с ДК№ ***, като товарено е
извършено на 16.12.2016
г. в база на товародателя, находяща се в с. Стряма, а стоката е
доставена на получателя Адиен Франция чрез
клона му Джонсън контролс РОТ С.А.С., на 19.12.2016 г.
Не
се спори и по това, че при получавенто на стоката тя е била с тегло 1200 кг., вместо
договорените 800 кг.,
като това било отбелязано от представител на превозвача в графа № 18 от
товарителницата, но липсва съгласие по това къде и от кой е извършено
претоварването.
Допустимата максимална
маса, определана от компентните органи, както и технически допустимата такава
на товарния автомобил с ДК№ ****
е 3500 кг., според отразеното в регистрационния му талон –
спр. л. 64 от делото.
Безспорно е обстоятелството, че процесният автомобил може да поеме товар,
заедно със собственото си тегло, именно до 3 500 кг.
Установено е от представените книжа на л.10-29 от делото, че на 18.12.2016 г.
автомобилът, с който е извършен превозът, е бил управляван от водача Д. С.,
като при замерването му от Австрийските власти той е бил с тегло над
позволеното, а превишението е било с 400 кг. Поради това както водачът на
автомобила, така и превозвачът – тук ищец, били санционирани с глоба съответно
в размер на 280 € и 240 €.
Тези суми били заплатени от тях видно от приложените документи на л. 27 и 29 от
делото.
В приложената заявка № ВВ043/2016 г. се сочи, че товарът, който е следвало
да бъде превозен от ищеца, е 3х12х10х100 + 2х60х40х30 – с общо тегло от 800 кг.
От приложената товарителница на л. 8, се установява, че са превозвани само
3 бр. палети, като теглото на товара при получаването му от представител на
Джонсън контролс РОТ С.А.С., е било 1200 кг.
Видно от приложеното известие за доставяне № 03058 – л.73-74 от делото, на
получателя Адиен Франция били изпратени 3 пакета с нето тегло 778 кг.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Г.Л.
– служител на „Наш фертс България ЕООД, се установява, че веднага след получаване на
запитване от Джонсън контролс РОТ
С.А.С. за получена доставка с тегло над необходимото, извършили проверка като
измерили отново аналози на изпратените продукти. При това установили, че
действително има разлика, но тя била максимум 5 кг в повече, респ. в рамките
на нормалното отклонение. Смята, че изпращаната стока няма как да бъде
допълвана и пренатоварена в посочените палети, т.к. била обемна. Сочи, че
съществува възможност да е налице претовавране, но от други контрагетни на
получателя, които имали складови бази в съседство. Твърди, че по време на
натоварването на стоката са присъствали единствено той, складовият работник и
шофьорът на камиона. Шофьорът приел стоката без забележки, но измерване не било
извършвано, т.к. теглото и размера на доставките били съгласувани предварително
с клиента. Сочи, че веднага след извършване на износа по принцип се провеждала
ревизия на склада, която би показала липсата на части. В случая нямало такова
нещо и всичко си било наред.
По делото са приложени 3 бр.
фактури, издадени от ищцовото дружество, за извършена транспорта услуга на
„Карго спед България“ – л. 30 – 32, както следва с № **********/27.12.2016 г.
на стойност 1877,59 лв. с вкл. ДДС за ивършената транспотна услуга; с
№**********/27.12.2016
г. на стойност 938,80 лв. – за доплащане на допълнително тегло по
посочената транспортна услуга, както и **********/27.12.2016 г. на стойност
1016,24 лв. – за дължимо обезщетение по направени допълнителни разходи за
транспортн на стоката по заявка № ВВ043/16.12.2016 г. Липсва спор, че стойността на
първта от посочените фактури е била заплатена, но останалите суми били дължими
и до сега.
Останалите писмени документи не променят крайните
изводи на съда, поради което не се налага подробната им оценка.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
изводи:
Регламентацията на договорните
отношения, свързани с договора за превоз на товари, се съдържа в чл. 367 и сл.
от ТЗ, в Закон за автомобилните превози и в Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Предвид разпоредбите на чл.293, ал.1, чл.367 и чл.361 от ТЗ, договорите за превоз и спедиция са неформални консенсуални договори, като
писмената форма е за доказване, а не за действителност. Същественото съдържание на договора за
превоз на товари е задължението на превозвача да придвижи в пространството от
едно място до друго с определен вид транспортно средство, товар срещу
възнаграждение (навло). Със спедиционния договор пък, спедиторът се задължава
срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за
превоз на товар. Съгласно чл.1
от Конвенцията за
договора за международния автомобилен превоз на стоки (CMR) тя се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни
средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и
предвиденото място за доставянето й, както са посочени в договора, се намират в
две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Договорът за
превоз се установява с товарителница, а тя от своя страна удостоверява, до
доказване на противното, условията по него и получаването на стоката от
превозвача.
При горните пояснения от
представената по делото писмени доказателства, вкл. и приетата товарителница, се
установява, че по заявка на спедитора „Карго Спед България“ ЕООД на ицовото дружество било възложено да извърши
международен превоз на стоки от България до Франция, като товародател на заявката бил евентуалният ответник тук
– „Наш фелтс България“ ЕООД. В приложената заявка № ВВ043/2016 г. се сочи, че товарът, който е
следвало да бъде превозен от ищеца, е 3х12х10х100 + 2х60х40х30 – с общо тегло
от 800 кг.
В товарителницата е
отразено, че стоката – рязан филц и части от мрежа, е изпратена в 3 палети,
като телото им е 800 кг.
според данните в известие
за доставяне № 03058 – л.73-74 от делото, и на получателя Адиен Франция, били
изпратени 3 пакета с нето тегло 778
кг. При
получаването й на 19.12.2016 г. получателят вписал, че теглото всъщност е 1200 кг. В т.см. направил
отбелязване и представителят на превозвача. Така следва да се приеме, че условията
по договора са били ясни, а превозът действително е осъществен. Досежно
констатираното тегло, над посоченото в товарителницата не е спорно и се установява от представените книжа на л.10-29 от делото, че на 18.12.2016 г. автомобилът,
с който е извършен транспортът, е бил управляван от водача Д. С., като при
замерването му от Австрийските власти той е бил с тегло над позволеното, а
превишението е било с 400 кг.
Поради това както водачът на автомобила, така и превозвачът – тук ищец, били
санционирани с глоба съответно в размер на 280
€ и 240 €. Не е оспорено обстоятелството, че посочените суми
били заплатени, като в последствие за установеното претоварване, както и за
вредите на превозвача от това, предвид заплатаните глоби, била предявена
претенция за плащане от ищеца за сумите, посочени във фактури с №**********/27.12.2016 г. на
стойност 938,80 лв. – за доплащане на допълнително тегло по посочената
транспортна услуга, както и **********/27.12.2016 г. на стойност 1016,24 лв. –
за дължимо обезщетение по направени допълнителни разходи за транспорт на стоката
по заявка № ВВ043/16.12.2016 г. Тези именно суми са предмет и на настоящите
искове. За да се прецени основателността им следва да се вземе предвид, че в
т. 11 от транспортната заявка на л. 6 от делото, е посочено, че се забранява
всяко до/или претоварване, без изричното писмено съгласие на „Карго спед
България“ ЕООД. Не са наведени доводи, че такова съгласие е било искано, респ.
дадено от този ответник, ако са били налице данни за такова. Според уговореното
в т. 9 от посочената заявка превозвачът се задължава да контролира
товаренето/разтоварването по брой, вид, начин на товарене и документално
съответствие, а при установени различия е длъжен незабавно да ги обяви чрез
вписване в товарителницата. При тези условия на заявката, които ищецът е приел
безусловно, остана неясно защо, след като самото претоварване, по твърдение на
ищеца, е било установено на 18.12.2016 г. при извършена проверка от
австрийските власти, е вписано в товарителницата едва на 19.12.2016 г., респ.
защо ответното дрежуство „Каргоспед България“ ЕООД, не е било уведомено за това
своевременно (към този момент). Действително, според приетото в чл.7, §1, б.”а” от Конвенцията
за договора за международния автомобилен превоз на стоки (CMR), изпращачът отговаря за всички разноски и щети,
които би понесъл превозвачът вследствие неточността или недостатъчността на
данните, посочени в §6,б.”з”(брутното тегло или изразеното по друг начин
количество на стоката). Отговорността му е предвидена и в чл.54 от Закона Автомобилните
превози и според която изпращачът дължи обезщетение на превозвача за
настъпилите вреди поради неверни, неточни или непълни данни, вписани в
товарителницата. Случаят обаче, не попада в посочените хипотези. Че е налице
претоварване действително се установява от данните по делото, но неговото
авторство не бе установено със средствата на ГПК. В заявката за превоз до превозвача, както вече се
отбеляза, първият ответник изрично е посочил вида, размерите и общото тегло на
товара. Не е установено по делото твърдението на ищеца, че при товаренето в
действителност теглото било по-голямо от заявеното. Отделно от това по време на
товаренето превозвачът е бил длъжен, съгласно чл.
8.1.b от Конвенция СМR да провери видимото състояние на товара и опаковката
му, съответно да съобрази, с оглед размерите, как и коя част от стоката къде да
бъде натоварена, а в случай, че е имал съмнения досежно теглото, е следвало,
приемайки товара да впише в товарителницата възраженията си своевременно – още
при товаренето, съгласно чл. 8.2 и чл. 10 от Конвенция СМR. В случая дори
превозвачът да не е разполагал с възможност за проверка на обявените от
изпращача данни за масата на товара, би следвало претоварването да е било
видимо за него и без нарочно измерване, даколкото разлика от 400 кг., при обявен вид на
стоката – рязан филц и части от мрежа, би била видима.
Не намира опора в доказателствата
по делото и твърдението, че стоката е била разпределена в три палети и два
кашона. Както вече се посочи в самата товарителница са вписани данни, че
палетите са били три, но липсва отбелязване, че са натоварени и два кашона.
Такива са вписаните данни и в обсъденото по-горе известие. В т.см. са и
показанията на свидетеля Л., които не са опровергани от другите доказателства
по делото, който е категоричен, че кашони не са изпращани. Предвид изложеното и
съгласно чл. 8.2, изр. 3 и чл. 10 от Конвенция СМR липсва основание за
ангажиране отговорността на първия ответник-спедитор, за доплащане на
допълнително тегло по посочената транспортна услуга, нито за заплатените от
ищеца и негов служител глоби. Издадените Решение на
Окръжен главен екип Амщетен, Донесение, приложения на л. 10-15 и 21-22,
също не се ползват със сила на пресъдено нещо по въпроса за отговорността на изпращача за превишаването на
товароносимостта на автомобила, заради
което искът се въприема за неоснователен и недоказан и като такъв ще бъде
оставен без уважение.
Неоснователността на иска против спедитора
налага необходимост от произнасяне по
предявения в условията на евентуалност иск спрямо евентуалния ответник „Наш Фелтс България“ ЕООД , в качеството му на изпращач.
По делото не е спорно, че този ответник, вписан
в обсъдената вече товарителница в качеството му на изпращач, е възложил на
първия ответник „Карго спед България“ ЕООД, да извърши международен превоз на стоки. Според
нормата на чл. 367
от ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава
срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар, като
не съществува пречка превозът да бъде осъществен и от трето лице. Задължение на товародателя, според разпоредбата на чл.
370 от ТЗ, е да предаде на превозвача товара в
състояние, годно да издържи превоза, в зависимост от неговия вид и особените
изисквания за отделните видове товари, като предаде заедно с товара и
документите, необходими, за да достигне товарът до получателя. Тук не се
твърди, че изпращачът не е изпълнил тези си задължения. Действително, в изпълнение на посочената по-горе договореност
спедиторът изпратил
заявка за траспорт на ищцовото дружество, в която отбелязал, че теглото на
стоката е 800 кг.
В самата товарителница е вписано същото количество при товаренето. Начисленото
за това навло е било заплатено своевременно. Липсват вписани забележки от
превозвача при приемането на стоката, като едва при разтоварването й е
посочено, че количеството е над приетото. Поради това изпращачът е изпълнил
договорните си задължения, като след предаването на товара той не носи отговорност
в сочения от ищеца смисъл. Нещо повече, превозвачът е бил длъжен при приемане на стоката
за превоз да провери видимото й състояние и опаковката й, задължение
регламентирано в чл. 8 от Конвенцията СМR. Това, че е приел
товара за превоз без забележки, вкл. и относно теглото му, макар и да се
твърди, че то е било 50 % над договореното, с оглед разпоредбата на чл.
9, т.2 от Конвенцията, обосновава извод, че констатираните при доставка на
стоките по местоназначение разлики са възникнали по време на превоза и за тях следва
да отговаря превозвачът, неизпълнил задължението си да предаде товара на
получателя в количеството, което е приел. В приложената товарителница липсва
подобно обективирано изявление на превозвача, че например стоката е била
разпределена в три палети и два кашона, както се сочи в исковата молба, а
отбелязването в графа 18, че килограмите са 1200 е било извършено не в момента
на констатиренето на това обстоятелство от австрийски власти, а на следващия
ден, което сочи, че вредите от установеното претоварване следва да са за сметка
на ищеца, доколкото и моментът на претоварването не бе установен по начин,
който да ангажира отговорността на двете ответни дружества. Съдът отново ще
посочи, че в тази насока се възприемат с доверие показанията на св. Л., който
макар и служител на изпращача, дава ясна представа за начина на товарене, вида
на стока и обстоятелствата по повод почучената информация за претоварването. Разказът
му е последователен и посоченото от него не противоречи на събраните по делото
доказателства, заради което съдът му се доверява. Той е категоричен, че при
всеки износ в склада на изпращача се извършва ревизия, вкл. и в този случай,
която не е установила липси. По изложените съображения и този иск остана
недоказан, заради което ще бъде отхвърлен.
По разноските:
Нормата на чл.81 от ГПК посочва по императивен начин
задължението на съда при приключване на делото да се произнесе и по искането за
разноски. Съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК и с оглед приетото в ТР № 6/2013 г.,
т.1, на присъждане подлежат само заплатените от страните разноски по делото.
С оглед изхода от делото в случая на ответните дружества
се следват деловодни разноски - арг. от нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, т.к.
се касае за обективно съединяване на искове, в условия на евентуалност, като и
двата иска са разгледани по същество. От приложените даказателства е видно, че
са сторени такива в размер на 360 лв. – за платеното адвокатско възнаграждение,
от ответното „Карго спед България“ ЕООД,
които с оглед изхода на спора ще бъдат възложени на ищеца.
Досежно
претендираните разноски от „Наш Фелтс България“ ЕООД е представен списък, в който освен
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., са посочени и пътни
разходи общо 210 лв. – по 70 лв. за всяко явяване в съдебно заседание. Представени
са и доказателства за заплащането на тези разноски. Съдът намира обаче, на този
ответник се следва единствено сумата в размер на 400 лв. – за платеното
адвокатско възнаграждение, доколкото макар и да са представени касови бонове за
заредено гориво, не са ангажирани доказателства с какъв автомобил е пътувал
процесуалният представител, за да може съдът да прецени какви са действително
направените разходи за пътуване, ако се приеме, че пътуването е по дестинацията
гр. Плодвив – гр. Кюстендил и обратно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на „ЕС ЕЛ ТИ КАРГО“ ЕООД, вписано в Търговския регистър при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: 2304 гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“ № 89, вх. Г, ет. 1, ап. 71, представлявано от управителя С. Л. Т. против
„КАРГО СПЕД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, вписано в Търговския регистър при АВ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: 2500 гр. Кюстендил, ж.к. „Герена“, бл. 156, вх. А, ет. 7, ап. 28, представлявано от управителя Г. А. Ц., за присъждане на сумата
от 938.90
лв. (деветстотин тридесет и осем лв. и 90 ст.), представляваща дължимо навло за превозени 400 кг. товар над заявеното количество по заявка № ВВ043 от 16.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до датата на окончателното плащане, както и сумата 1,016.24 лв. (хиляда и шестнадесет лв. и 24 ст.), представляващи левовата равностойност на заплатените от „Ес Ел Ти Карго“ ЕООД имуществена санкция и глоба за претоварване на автомобил РК****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й заплащане, както и сторените деловодни разноски, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ евентуалната
исковата претенция на „ЕС ЕЛ ТИ КАРГО“ ЕООД, вписано в
Търговския регистър при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: 2304 гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“ № 89, вх. Г, ет. 1, ап. 71, представлявано от управителя С. Л. Т., против
„НАШ ФЕЛТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, вписано в Търговския
регистър при АВ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Стряма 4142, област Пловдив, Община Раковски, Индустриална зона Раковски № 1, представлявано от управителите Д. Д. Н. и Д. Д.Л., заедно и поотделно, предявена в
условията на евентуалност – ако искът против първия ответник бъде отхвърлен, за
присъждане на сумата 938.90 лв. (деветстотин тридесет и осем лв. и 90 ст.), представляваща дължимо навло за превозени 400 кг. товар над заявеното количество по заявка № ВВ043 от 16.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до датата на окончателното плащане; сумата 1016.24 лв. (хиляда и шестнадесет лв. и 24 ст.), представляващи левовата равностойност на заплатените от „Ес Ел Ти Карго“ ЕООД имуществена санкция и глоба за претоварване на автомобил РК 3585 ВН, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й заплащане, както и сторените деловодни разноски, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ЕС ЕЛ ТИ КАРГО“ ЕООД, вписано в
Търговския регистър при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: 2304 гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“ № 89, вх. Г, ет. 1, ап. 71, представлявано от управителя С. Л. Т., да заплати на „КАРГО СПЕД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, вписано в
Търговския регистър при АВ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: 2500 гр. Кюстендил, ж.к. „Герена“, бл. 156, вх. А, ет. 7, ап. 28, представлявано от управителя Г. А. Ц., сумата в размер на 360,00 лв. (триста и шестдесет лева и нула стотинки), за сторените
деловодни разноски като възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА „ЕС ЕЛ ТИ КАРГО“ ЕООД, вписано в
Търговския регистър при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: 2304 гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“ № 89, вх. Г, ет. 1, ап. 71, представлявано от управителя С. Л. Т., да заплати на „НАШ ФЕЛТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, вписано в Търговския
регистър при АВ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Стряма 4142, област Пловдив, Община Раковски, Индустриална зона Раковски № 1, представлявано от управителите Д. Д. Н.и Д. Д. Л., заедно и поотделно,, сумата в размер на 400,00 лв. (четиристотин лева и нула стотинки), за сторените
деловодни разноски като възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд - Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: