Решение по дело №2496/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1940
Дата: 22 декември 2017 г.
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20173100502496
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

……………… / ……………. 2017 г.

Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                          

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: НЕВИН ШАКИРОВА                                                               

АНТОНИЯ МЛАДЕНОВА – МЛ.С.

 

при секретар Доника Христова, като разгледа докладваното от съдия ПЕНЕВА въззивно гражданско дело № 2496 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на „Енерго-про продажби” АД – Варна против решение № 3796 от 26.09.2017 г., постановено по гр.д.№ 5030 по описа за 2017 г. на Районен съд – Варна, девети състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Т.К.С. не дължи на въззивника сумата 11 853,81 лева, представляваща стойност на коригирана /служебно начислена/ електроенергия за периода 12.10.2015 г.–11.10.2016 г. за обект, находящ се в село Яребична, община Аксаково, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание член 124, алинея 1 от ГПК, както и е осъден въззивника да заплати на Т.К.С. сумата 1 374,16 лева, представляваща разноски в производството пред първата инстанция, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска. В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба, а в съдебно заседание оспорва същата и иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Въззивната и частната жалби са подадени от лице, легитимирано да обжалва първоинстанционните съдебни актове като неизгодни за него. Правото си на жалба то е упражнило в срок. Жалбите отговарят на изискванията на член 260 и член 261 от ГПК.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав,  като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се излага, че ищецът и ответникът са в договорни отношения за продажба на електроенергия в собствения на ищеца имот, тоест ищецът има качество на потребител. Твърди, че узнал за извършена от „Енерго–про мрежи” АД проверка на измервателния уред, обслужващ описания имот, като при проверката било констатирано неточно измерване на електрическа енергия. Във връзка с проверката бил съставен протокол /КП/ и била извършена корекция на потребената от абоната електроенергия, като му е начислена сумата 118 53,81 лева за периода 12.10.2015 г. – 11.10.2016 г. Оспорва дължимостта на сумата, тъй като не е ползвал посочената като доставена електроенергия. Също така оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата. Излага подробни съображения за наведените доводи.

В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Посочва, че процесната сума в случая представлява цена на количество пренесена електроенергия на основание член 50 от ПИКЕЕ. Твърди, че корекционната процедура е извършена на база извършена проверка досежно изправността на електромера и измервателната система и изготвен констативен протокол. Оспорва твърденията корекционната процедура да е лишена от основание и сочи, че такова е именно договорната обвързаност между страните, ЗЕ и ПИКЕЕ. Твърди, че в случая при извършване на корекцията е спазена процедурата на ПИКЕЕ. В този смисъл излага, че е извършена проверка на изправността на СТИ, за която е съставен КП. Въз основа на протокола е съставено становище за начисление на доставеното количество електроенергия, с която е определено допълнително количество електрическа енергия при спазване съответната методика за изчисление, което впоследствие е остойностено с издадената фактура.

Няма спор между страните, че ищецът е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.

От КП от 14.10.2016 г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ в присъствието на ищеца, отчитащо потреблението в обекта на ищеца, като предвид констатираните показания в регистър 1.8.3 е извършена подмяна на електромера и монтиране на нов при посочени нулеви показания за различните тарифи.

Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Русе, за което е съставен КП № 78 от 27.01.2017 г., в който е документирано, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала електроенергия по трета тарифа /1.8.3/ - 83 243,2 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на техническите изисквания.

Със становище за начисление на електроенергия от 01.02.2017 г. е одобрено начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на 83 240 кВтч, от които 4 549 кВтч за периода 12.10.2015 г.-31.10.2016 г., 55 266 кВтч за периода 01.11.2015 г.-30.06.2016 г. и 23 425 кВтч за периода 01.07.2016 г.-11.10.2016 г.

Корекцията е извършена на основание член 50 от ПИКЕЕ. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество електроенергия за посочения период и в посоченото количество, за остойностяване на която е издадена фактура от 02.02.2017 г. за сумата от 11 853,81 лева. По делото е представена процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество електроенергия е с посочено основание „служебно“.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, включително с обясненията, дадени от него, при изслушването му в съдебно заседание, проведено на 08.09.2017 г., се установява, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност. Практически е невъзможно да се определи началният момент, от който е започнало натрупването на електроенергия по трета тарифа, още повече че абонатът е битов и СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3. се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема.

Предявен е иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за установяване недължимостта на процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е реално доставено на ищцата.

В отговора на исковата молба ответното дружество сочи, че сумата е дължима въз основа на редовен отчет и потребление, който факт обаче е останал недоказан. Отделно от това се сочи, че количеството електроенергия представлява корекция по сметка, извършена по реда на член 50 от ПИКЕЕ. Количеството електроенергия е остойностено след прочитане на невизуализиран регистър на електромера, като това количество електроенергия е отчетено и от сумарния регистър.

Съществуващите договорни отношения между страните се регламентират от действащите ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013 г.

Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в разпоредбите на член 48 от ПИКЕЕ, а те са: липса на СТИ, установено въз основа на метрологична проверка неточно измерване/неизмерване на СТИ, промяна в схемата на свързване, надлежно констатирани при извършена по реда на член 47 от ПИКЕЕ проверка.

В настоящия случай по отношение на служебно начисленото количество електроенергия за посочения период не е налице нито една от изброените хипотези.

Не е налице и хипотезата на член 49 от ПИКЕЕ, доколкото не е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател на електромера, както и хипотезата на член 50 от ПИКЕЕ – несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея -, тъй като не е установено, че при монтажа на електромера регистър 1.8.0 /сумарен регистър/ и регистър 1.8.3 /върхова тарифа/ да са били с нулеви показания. Поради това и не може да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при проверката количество електроенергия в регистър, който не е активиран за търговски отчет /1.8.3/, както и констатираната разлика в данните между сбора от количествата електроенергия по активираните за търговски отчет /видими регистри/ и общото количество, отразено в сумарния регистър, е потребена от абоната, но неотчетена електроенергия.  Само по тези съображения процесната сума е недължима.

По останалите наведени доводи, доколкото настоящият състав на въззивния съд ги споделя, то на основание член 272 от ГПК следва да препрати към тях.

С оглед идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд, с тези на първоинстанционния такъв, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските

Въз основа на отправеното от въззиваемия искане и съобразно изхода на спора и разпоредбата на член 78 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати и направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 900 лева, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, за което са представени доказателства.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3796 от 26.09.2017 г., постановено по гр.д.№ 5030 по описа за 2017 г. на Районен съд – Варна, девети състав.

ОСЪЖДА „Енерго-про продажби“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс - Г да заплати на Т.К.С. ЕГН ********** *** сумата от 900 /деветстотин/ лева с включен данък добавена стойност, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.