Р Е Ш Е Н И Е
№ 1678
гр. Пловдив, 02 октомври 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, Първо отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като
разгледа докладваното от съдия Й. Русев АД № 1402 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба, подадена от В.Г.Р., ЕГН: **********,
понастоящем в Затвора – гр. Пловдив, Затворническо общежитие, чрез адв. И.И., със съдебен адрес:***,
дом „Васил Левски“, партер, кантора № 8, против заповед № 20-1030-000513
от 19.02.2020г., издадена от Началник група към ОД на МВР – гр. Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „Б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС /СУМПС/ на водач до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Твърди
се в жалбата, че заповедта е издадена в нарушение изискването за форма и
превратно тълкуване на материалния закон. Според жалбоподателя, ПАМ следва да
се счита за изтекла на 11.06.2020г., тъй като по НОХД № 1273 от 2020г. по описа
на Районен съд – Пловдив, ХХ н.с. е одобрено постигнато споразумение между
Районна прокуратура – Пловдив и подсъдимия Р. относно извършено престъпление по
чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр.
чл. 28, ал. 1 от НК и наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода. С
определение от 21.02.2020г., постановено по НОХД № 1273 от 2020г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХХ н.с. е постановено Росенов да изтърпи отделно
наложеното му наказание 8 месеца лишаване от свобода по НОХД № 6411 от 2019г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ н.с. Жалбоподателят се намира в Затвора
– гр. Пловдив, в който изтърпява по отделно двете наложени му наказания
лишаване от свобода общо 18 месеца. В оспорената заповед не е посочен конкретен
срок, за който се налага ПАМ, не е посочена начална дата, от която следва да се
счита, че ПАМ е наложена и е преждевременно издадена, преди постановяване на
съдебния акт, с който е одобрено постигнатото споразумение между РП – Пловдив и
подсъдимия Р.. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.
Ответникът- Началник група към ОД на МВР – гр. Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, редовно призован, не взема становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от нея. Същата е допустима, като подадена в предвидения от закона
срок.
Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че при извършена проверка на
19.02.2020г. около 14.45ч. в гр. Пловдив, на бул. „Александър Стамболийски“, до
№ 51, от длъжностно лице при ответника е установено, че жалбоподателят, като
водач на МПС марка БМВ, модел 316 И, с рег. № РВ 6342 ВС, лична собственост,
управлява автомобила под въздействие на наркотични вещества или техни аналози,
установено при извършена проба с техническо средство Drug
Check 3000 STK5, фабр. № ARMJ – 0623. В указания в талон за
медицинско изследване № 0048904 час се явява в съответното лечебно заведение
УМБАЛ „Свети Георги“ – гр. Пловдив, но отказва да даде кръвна проба и урина за
наличие на наркотични вещества. На Р. е съставен АУАН бл. № 347982 от
19.02.2020г., в който е посочено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така установеното административно нарушение Началник група
към ОД на МВР – гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“ е издал оспорената заповед
– предмет на настоящото съдебно производство.
Представена е оправомощителна заповед за
компетентност на издателя на обжалвания административен акт, а именно заповед №
317з-391/06.02.2017г. на директора на ОД на МВР-Пловдив, заповед № 8121з –
1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за
контрол по ЗДвП и заповед № 8121к – 5154/02.06.2017г. на министъра на
вътрешните работи за преназначаване на държавни служители на ръководни
длъжности в МВР /л. 28 – 30/. Приети са по делото и Справка за нарушител водач
на В.Р. /л. 26 – 27/, АУАН бл. № 347982/19.02.2020г. /л. 20/, талон за
изследване бл. № 0048904/19.02.2020г. /л. 21/; протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от 19.02.2020г.
/л. 22/; лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 015085/19.02.2020г. /л. 23/;
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози /л. 24/ и докладна записка
/л. 25/.
В хода на съдебното производство не
са приети допълнителни доказателства.
При така установената фактология, съдът намира
следното от правна страна:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните
реквизити по смисъла на чл. 59, ал.
2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка напълно попада в
хипотезата на чл. 171, т.
1, б. „Б“ от ЗДвП.
С процесната заповед се налага
принудителна административна мярка. Мерките за административна принуда по чл. 171, т.
1, б. „Б“ от ЗДвП /съгласно чл. 172, ал.
1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "Б" от ЗДвП урежда материалноправните предпоставки, при
установяването на които органът, при условията на обвързана компетентност,
налага ПАМ.
Според посочената като правно основание за прилагане
на процесната ПАМ разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП (в приложима
редакция), СУМПС се отнема от водач, който управлява МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико -
токсикологично лабораторно изследване или с тест, както
и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
В случая, по делото не са ангажирани доказателства,
оборващи отразената в АУАН констатация, че Р. е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установено чрез техническо средство Drug Check 3000 STK 5, фабр. № ARMJ – 0623, нито пък се
ангажираха доказателства жалбоподателят да е дал проби от кръв и урина за
медицинско изследване. Нещо повече, по делото е прието заверено копие на
Протокол от 21.02.2020г. по нох дело № 1273 по описа
на Районен съд - Пловдив за 2020г., ХХ наказателен състав (л. 4 – 5), с който е
одобрено споразумение от същата дата между жалбоподателя и Районна прокуратура
- Пловдив, с което Р. признава виновността си в извършването на престъпление по
чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр.
чл. 28, ал. 1 от Наказателния кодекс НК), а именно, че на 19.02.2020г. е
управлявал МПС - лек автомобил “БМВ”, модел „316и“ с рег. № РВ 6342 ВС, лична
собственост, след употреба на наркотични вещества – амфетамин,
като деянието е извършено повторно, след като е осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление. Предходното осъждане на лицето е извършено като
с Определение № 898 от 17.10.2019г., постановено по нох
дело № 6411 от 2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ наказателен
състав е одобрено споразумение между Р. и Районна прокуратура – Пловдив, с
което подсъдимият признава, че е извършил виновно престъпление по чл. 343б, ал.
3 от НК, по-конкретно на 11.10.2019г. е управлявал
МПС - лек автомобил “БМВ”, модел „316и“ с рег. № РВ 6342 ВС, лична собственост,
след употреба на наркотични вещества. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, вр. чл.
343б, ал. 1 от НК осъденият е лишен да управлява МПС за срок от 8 месеца, като
на основание чл. 59, ал. 4 от НК от така наложеното наказание се приспада
времето, за което е бил лишен да управлява МПС по административен ред, а именно
от 11.10.2019г. до влизане в сила на определението на съда за одобряване на
споразумението – 17.10.2019г.
Страните нямат спор по фактите, които са установени по непротиворечив и
категоричен начин и се признават от страна на жалбоподателя, доколкото в
жалбата не са направени никакви оспорвания относно установените факти. Спорът
между страните е относно правилното приложение на материалния закон.
В заповедта е преповторено съдържанието на акта и изрично е посочено, че с
деянието си жалбоподателят виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП. Възраженията на жалбоподателя се
концентрират около обстоятелството, че към момента на подаване на жалбата –
19.06.2020г. е изтекъл срокът на наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 8 месеца, съгласно одобреното споразумение от
11.10.2019г. Със споразумението от 21.02.2020г. на Р. не е наложено наказание
лишаване от право да управлява МПС за определен срок, поради което и не е
следвало да бъде издавана заповедта, с която е наложена процесната ПАМ.
Настоящият съдебен състав намира възраженията за неоснователни. След като
по отношение на жалбоподателя е установено по надлежния ред – с техническо
средство управлението на МПС след употреба на наркотични вещества – амфетамин и същият не е изпълнил предписанието за
медицинско изследване на проби от кръв и урина административният орган не само
е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в
чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП принудителна административна мярка. Доколкото
нормата е императивна и административният орган действа в условията на
обвързана компетентност, т.е., преценката и мотивите за прилагане на
принудителната мярка са направи от законодателя при създаване на самата правна
норма.
В настоящия случай се касае за производство по налагане на принудителна
административна мярка, с цел отстраняване на вредните последици от
административните нарушения. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП регламентира
налагането на две различни ПАМ при констатирано управление на моторно превозно средство
след употреба на наркотични вещества и/или техни аналози – такава по чл. 171,
т. 1, б. „Б“: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач и такава по чл. 171, т. 2а, б. „Б“: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик. В случая, при
извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК е приложена ПАМ по чл. 171,
т. 1, б. „Б“ от ЗДвП, чието действие е изтекло с решаване на въпроса за
отговорността, по-конкретно с налагане на наказание лишаване от право на
управление на МПС за срок от 8 месеца, считано от влизане в сила на
определението, с което е одобрено споразумението между Р. и Районна прокуратура
– Пловдив – 17.10.2019г. От срока на наложеното наказание следва да бъде
приспаднато времето, през което подсъдимият е лишен от право да управлява МПС
по административен ред, а именно времето от 11.10.2019г. до 17.10.2019г. В този
смисъл, неправилно е твърдението в жалбата, че срокът на наложената ПАМ се
припокрива със срока на наложеното наказание, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
По
делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал МПС, марка
„БМВ“ с рег. № РВ 6342 ВС, лична собственост, за периода, в който е
следвало да изтърпява наложеното му наказание лишаване от право да управлява
МПС, а именно на 19.02.2020г. При извършена проверка на тази дата несъмнено е
установено управление на същото МПС, отново след употреба на наркотични
вещества – амфетамин. В този случай, за
административния орган възниква задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП принудителна административна
мярка, като правилно е посочено в нея до решаване на въпроса за отговорността.
Не е възможно определяне на конкретен срок, за който се налага ПАМ, тъй като
въпросът за отговорността следва да бъде решен в друго производство /административно
– наказателно или наказателно/, което се провежда независимо от
административното. Посочен е единствено краен срок не повече от 18 месеца,
което предполага, че в рамките на този срок ще бъде решен въпросът с
отговорността. Това означава, че единствените предпоставки за налагане на ПАМ
са тези, посочени в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП, които са
изцяло съобразени от административния орган.
Съдът преценя законосъобразността на обжалвания акт към датата на
издаването му. Следва да бъде акцентирано и на обстоятелството, че процесната
ПАМ е преустановила действието си на 21.02.2020г., когато е решен въпросът с
отговорността на Р. и когато същият е осъден да изтърпи ефективно наказание от
18 месеца лишаване от свобода. В рамките на тези 18 месеца, а именно от
17.10.2019г. до 11.06.2020г. следва да бъде изтърпяно и наказанието лишаване от
право на управление на МПС, като не е налице застъпване в сроковете на
наказание за престъпление от общ характер и принудителната административна
мярка, която е прекратила действието си на 21.02.2020г. Фактът, че при
повторното осъждане на Р. не е наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС е ирелевантно към законосъобразността
на наложената ПАМ.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва
да се отхвърли.
При този изход на делото, на ответника се дължат направените по делото
разноски. Доколкото не е заявена такава претенция, разноски не следва да бъдат
присъждани.
Ето защо Съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.Р., ЕГН: **********, понастоящем
в Затвора – гр. Пловдив, Затворническо общежитие, чрез адв.
И.И., със съдебен адрес:***, дом „Васил Левски“,
партер, кантора № 8, против Заповед № 20-1030-000513 от 19.02.2020г., издадена
от Началник група към ОД на МВР – гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС /СУМПС/ на водач до решаване въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП
решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/