Р Е Ш Е Н И Е
Номер 166 13. 12.
2022 година град
Търговище
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на шести декември 2022 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Като разгледа
докладваното от Председателя
АД № 204
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 27 ал.6 от Закона за закрила на
детето.
Производството е образувано по жалба на Ф.Б.А. с ЕГН:
**********,***. чрез а.. В.Н.,*** лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетната Е.
Ф. Б.
срещу Заповед №
ЗД/Д-Т 098/01.11.2022 г. на Директора на ДСП гр. Търговище - Т. Х.М. за
временно настаняване на детето Е. Ф. Б. с ЕГН: ********** в семейството на
баба и по майчина линия В.Х.М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***,
считано от 01.11.2022 г. със срок до произнасяне на съда с решение, съгласно
разпоредбите на чл.28 от 33Дет.
Твърди
се, че същата е нищожна, постановена при съставени в нарушение на
административно производствените правила и материалния закон и не е съобразена с целта на закона. В
постановената Заповед № ЗД/Д-Т-098/01.11.2022 г. на Директора на ДСП гр.
Търговище липсват ясни, точни и конкретни мотиви, както липсват и изложените
фактически и правни основания за й. Само на това основание въпросната заповед
се явява нищожна. Заповед № ЗД/Д-Т-098/01.11.2022 г. на Директора на ДСП гр.
Търговище не съдържа всички предвидени в тази норма реквизити и по специално
фактически и правни основания за издаването й. В изложението й липсва подробен
анализ за осъщественото социално проучване, самото изложение е бланкетно.
Изложените факти не са потвърдени от заинтересованите страни по настаняването,
а са снети сведения единствено от бабата В.. Тези сведения не кореспондират със самата фактическа
обстановка и единствено обслужват желанието на бабата да отглежда детето.
Никъде не е посочено,че жалбоподателя изявява желание да отглежда детето си след смъртта на майка му и е поискал
съдействие от Дирекция социално подпомагане на 17.10.2022 г. със Сигнал с вх. №
СИГ /Д-(не се чете) 126/17.10.2022 г. и
до момента няма произнасяне по сигнала. Не е обследвана изобщо възможността да
отглежда детето си. Неговите характеристични данни, домът и условията на
живот в него, не е посочен и родителския му капацитет. Във въпросната заповед е
посочено, че с детето си не е имал чести физически контакти, но факта за това
не е изследван. Причината поради, която не е можел да виждам често детето си е,
че майка му не е разрешавала да прекарва повече време с него. В описателната част на Заповедта са изложени
твърдения, че не е оказал съдействие за получаване на наследствена пенсия на Е.,
които счита, че не отговарят на
истината. От роднини на бившата си съпруга е бил уведомен да разпише пълномощно
за упражняване на права над детето
от бабата В.. Счита също, че изложените съображения, че
детето Е. е изложено на риск, тъй като
майката на детето е починала на 10.10.2022 г. и ако съжителства с него ще
настъпят увреждания на психическото и нравственото и развитие за абсурдни. До
преди смъртта на майка си детето не е съжителствало с баба си В., а с майка си
и мъжът с който е живяла на съпружески начала. Към момента детето твърди, че не
живее в домът на бабата, а в дома на майка си и
фактическия й съпруг заедно с новороденото бебе от покойната си майка.
Моли за отмяна на Заповед № ЗД/Д-Т-098/01.11.2022 г. на Директора на ДСП гр.
Търговище. В с.з. се явява лично с а.. Н. и А..
И., които поддържат жалбата. Претендират разноски.
Ответникът –
Директора на ДСП – Търговиещ, чрез Юрк.
П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че
се касае за дете в риск по смисъла на §1 т.11от ДР на ЗЗД, за което съществува
риск от увреждане на физическото, психическото и нравствено развитие. Предприетата
мярка за закрила - настаняване в дома на баба му е с цел
запазване живота и здравето на детето и в най-голяма
степен е съобразена с интереса на детето.
Заинтересованата страна В.Х.М.
не се явява и не взема становище.
Като съобрази
приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и
след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за
валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване е
Заповед № ЗД/Д-Т 098/01.11.2022 г. на Директора на ДСП гр. Търговище Т. Х.М. за
временно настаняване на детето Е. Ф. Б.
с ЕГН: ********** в семейството на баба и по майчина линия В.Х.М. с ЕГН: **********,
с постоянен адрес ***, считано от 01.11.2022 г. със срок до произнасяне на съда
с решение, съгласно разпоредбите на чл.28 от 33Дет.
Жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
Прието
като доказателство е Решение №198, постановено по гр. дело №133 по описа на
Районен съд – Търговище за 2017 г. Видно от същото родителите са се развели по
взаимно съгласие, а родителските грижи на роеното от брака дете са били
предоставени на майката. В мотивите на акта е изложено от страна на ищцата като
причина за завеждане на производството са посочени психически и физически
тормоз. Жалбоподателят в настоящия процес е посочил препятстване на контактите
с роденото от брака дете.
Приет
като доказателство е Документ с изх.№ СЛ/Д-Т/535-002/02.11.2022 г., съдържащ
искане за предоставяне на информация относно здравословното състояние на Е. Ф. Б..
Видно
от Документ с Изх. №255/17.11.2022г. същият съдържащ информация относно
здравословното състояние на Е. Ф. Б. като се налага извод за адекватни грижи,
полагани спрямо детето по отношение на здравословното му състояние.
Изготвен
е протокол от посещение на 08.11.2022г. на лицето Ф.А.. Видно от същия жалбоподателят
живее сам. Поръчал е бюро за детето и е
започнал да подготвя самостоятелна стая за детето си, управител и собственик е
на фирма за международни превози. Независимо от съдебното решение, за да не
притеснява детето го е взимал за малко, след което го е връщал на майката.Със
съпругата си са нямали сериозни конфликти, а ако е имало някакви то те са се
дължали основно на нейната майка.След смъртта на майката е възпрепятстван да
вижда детето си, като се налага да го прави в училището, в което учи. Основната
му цел и желание е да се грижи за дъщеря си.
Приложени
са план за грижи, план за действие, индивидуална оценка на потребностите на
детето и социален доклад.
Видно от характеристика на Е. Ф. Б. от Второ средно училище "Професор Никола Маринов" - гр. Търговище след смъртта на майката не са провеждани общи родителски срещи. На 17.10. 2022 г. бащата - Ф.Б.А. е потърсил в училище класния ръководител на класа и го информирал, че той е неин училищен настойник. Проведен е разговор между него, класния ръководител. Бащата изразил съгласието си и желанието детето да посещава училищния психолог, както и да полага грижи при отглеждането и възпитанието на дъщеря си.
На
същата дата е бил депозиран сигнал от жалбоподателя видно от доклад за оценка на постъпил сигнал с
вх.№СИГ/Д-Т/126/17.10.2022 г.
До
жалбоподателя е бил изложен писмен
отговор по отношение на сигнала му № СЛ/Д-Т/535-
006/23.11.2022 г.
Починала
е майката на детето като този факт е от 10.10.2022 г.т.е. период от два месеца
назад. По повод сигнал е
изготвено писмо Изх.
№СЛ/Д-Т/535-006
/23.11.2022 г.
Във връзка с постъпил сигнал в
Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“, относно отказ на
баба по майчина линия да се
предостави грижата
над детето,
служители на ОЗД ДСП са осъществили посещение в
дома, в който се отглежда към момента детето в гр. Търговище, кв. "…", бл…,
вх. .,
ет..,
ап…. От проведен разговор с детето Е. става ясно, че на 15.10.2022 г. бащата
е
потърсил контакт с Е.
с цел да прекарат деня заедно. Е. моли
срещата да е кратка,
тъй като по нейни думи не се чувства добре. По време на срещата детето споделя,
че е усетило как баща му е бил щастлив
от факта, че майка й е починала, което от своя страна е огорчило. Е. споделя,
че към момента поддържа баща си
почти всеки ден, предимно чрез текстови съобщения. Споделя, че от раздялата
между баща си и
нейната майка до момента не е прекъсвала връзката с бащата, но го е виждала
рядко, като контактът е бил предимно по телефона. По информация
предоставена от г-жа В.М., същата никога не е възпрепятствала контакта между баща
и
дъщеря, напротив стимулирала е детето да отговаря на обажданията и да посещава организираните между двама срещи. По думи на баба
по майчина линия бащата
се интересувал за развитието на детето си и
го е подпомагал
финансово осигурявайки определената му от ТРС издръжка редовно. Г-жа М. е споделила, че бащата
пренебрегнал молбата й да съдействате за попълване на документи даващи право на
дъщеря му
да получи наследствена пенсия от починалата си майка, като категорично е отказал да
ги подпише. На 26.10.2022 г. бабата
по майчина линия депозирала
заявление, в което желае детето Е. да бъде настанено по съдебен ред в нейното
семейство.
Депозирана
е Искова молба от Ф.А. ***.10.2022 г. Становище №ПР/Д-Т/243-001/11.11.2022 г.
във връзка с гр. дело №1340/2022 г.
На 01.11.2022 г. със
Заповед №
ЗД/Д-Т/098 спрямо детето Е. е предприета мярка за закрила „Настаняване в
семейство на близки и роднини“ със срок до произнасяне на съда с решение,
съгласно разпоредбите на чл.28 от ЗЗдет.
С оглед събраната информация по случая Отдел "Закрила на детето” при
Дирекция "Социално подпомагане” - Търговище е приела, че към
момента е в изключителен интерес на детето Е. Ф. Б.да да
се
отглежда в семейство на роднини - баба по майчина линия В.Х.М. постоянен и
настоящ адрес:*** предвид следните обстоятелства: - настъпила смърт на
обгрижващият го
родител; - увреждане на неговото психическо и нравстве но развитие с оглед
загубата на родител и пренебрегване от страна на биологичният му баща на
правото му да получи наследствена пенсия от починалата му майка; -
пренебрегване от страна на бащата, на желанието на детето да се отглежда в
обичайната семейна среда, каквато възможност предлага баба по майчина линия,
която е оказвала подкрепа в задоволяване на потребностите му от ранна детска
възраст;
- стабилната емоционална връзка е нарушена при предоставяне на
родителските права на майката при развода.
В
атакувания акт е прието, че родителите на детето Ф.Б.А.
и Н. М. А. сключват граждански брак на 18.07.2010 г., като детето Е. се ражда
по време на брака - 03.03.2011 г. От 2013 г. родителите на детето са разделени,
като с Решение № 98, постановено по гр. дело № 133 по описа на ТРС за 2017 г.,
влязло в законна сила на 09.05.2017 г. бракът с прекратен.Видно от съдебният
акт е било утвърдено споразумение между двамата съпрузи. Упражняването на
родителските права на роденото по време
на брака дете - Е. Ф. Б. са предоставени на майката Н. М. А.. Грижите за детето
Е. се полагат основно от майката и бабата по майчина линия -г-жа В.М.. На
10.10.2022г. г-жа Н. А. губи живота си по време на раждане на своето второ
дете. След нейната смърт, грижите за детето Е. се полагат от бабата по майчина
линия-г-жа В.М.. От осъщественото социално проучване става ясно, че детето не е
прекъсвало контакт с биологичния си баща. Физическите им срещи са редки, като
основно връзката между тях се осъществява чрез телефон, предимно чрез текстови
съобщения. По информация предоставена от г-жа М. / баба по майчина линия/,
същата никога не е възпрепятствала контактите между
детето и неговия баща, дори е стимулирала детето да отговаря на телефонните
обаждания на баща си. Г-жа М. споделя, че г-н Ф.А. пренебрегва молбата й да
съдейства за попълване на документи, даващи право на Е. да получи наследствена
пенсия от починалата си майка, като категорично отказва да ги подпише.
Депозирано е Заявление от бабата по майчина линия - В.М., в което същата
изразява желание детето Е. да бъде настанено в нейното семейство.
Административният
орган е приел:
-
настъпила смърт на обгрижващия го родител;
-
възможността да настъпи риск за детето, с оглед загубата на обгрижващия го
родител да настъпи увреждане на неговото психическо и нравствено развитие;
-пренебрегване
от страна на бащата на желанието на детето да се отглежда в обичайната си
семейна среда, каквато възможност предлага бабата по майчина линия, която е оказвала
подкрепа още от ранна детска възраст за детето;
-
нуждата от изграждане на стабилна емоционална връзка с другия родител - баща,
нарушена при предоставяне на родителските права на майката пра развода между
родителите;
Като
правни основания са посочени чл.25, ал. ,т.1
от ЗЗДет. във връзка с §1, т.5 и т. 11, буква „а“ и „в“ от ДР на 33Дет.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи.
Заповедта
е издадена от компетентен административен орган, в кръга на законовите му
правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила за
издаването й без допуснати съществени
процесуални нарушения. Оспорената заповед е издадена в противоречие с приложимите
материалноправни норми и в противоречие с целта на закона прокламирана в чл.3
от ЗЗДет., а именно отглеждане на детето в семейна среда и осигуряване на най-добрия
интерес на детето.
В административният акт не са изложени обстоятелства, от които
да се заключи, че детето Е. по смисъла
на цитираният §1, т.11 буква „а“ е дете: чиито родители са починали, неизвестни, лишени
от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е
останало без тяхната грижа и буква „в“ за което съществува опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Органите
на ДСП не са извършили цялостна проверка и не са
представени доказателства, по смисъла на т.5 от §11ДР ЗЗДет., а именно: кой е "Най-добър
интерес на детето" и преценка на:
а) желанията и чувствата на детето;
б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето;
в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето;
г) опасността или вредата, която е причинена
на детето или има вероятност да му бъде причинена;
д) способността на родителите да се грижат за
детето;
е)последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;
ж) други обстоятелства, имащи отношение към
детето.
Административният акт не съответства на материалния закон, тъй като мярката
настаняване на дете извън семейството е крайна такава и се прилага след
изчерпване на всички възможности, освен в случаите на спешност, каквито
обстоятелства в случая не се установяват от административния орган. Постановената мярка не е в
защита на интереса на детето, тъй като не е доказано, че за същото съществува опасност от увреждане на
физическото или психическото му здраве. Единият родител е починал, но другият е
полагал грижи за детето си. Коректно е привеждал месечната му издръжка.
Осъществявани са контакти с бащата предимно чрез текстови съобщения. Връзката
не е била прекъсвана. Отделно са налице данни за родено дете от фактическото
съжителство на майката на детето с друго лице. Жалбоподателят е предприел
стъпки непосредствено след смъртта на бившата си съпруга да отглежда дъщеря си.
В нормата
на чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет. се
съдържат хипотезите при наличието, на които законът позволява да бъде настанено
извън семейството дете, а именно: чиито родители са починали, неизвестни,
лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; чиито
родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат
грижи за детето; чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат; което е жертва на насилие в семейството и
съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие; в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; чиито
родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят
участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с
това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и
социално развитие.
Предвидено е
съобразно чл. 25, ал. 2 от ЗЗДет. това
настаняване да е с временен характер и по същество представлява мярка за
закрила на детето след изчерпване на всички
възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага
спешното му извеждане.
Настоящата хипотеза
попада в приложното поле на чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. като
следва да са налице основанията по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЗДет. при
наличието, на които за административният орган възниква задължение да настани
детето временно извън дома му. В случая имаме жив родител-биологичния
баща на детето и жалбоподател по делото, няма никакви доказателства за
лишаването му от родителски права или ограничаването му. Не е налице и точка 2
от текста. Напротив бащата на детето е полагал грижи за него, системно е
привеждал и дължимата издръжка. Не е налице и невъзможност предвид
декларираното му желание да отглежда детето си и адекватните му действия предприети непосредствено след смъртта на
бившата му съпруга.
Изискване за
законосъобразност на административния акт е той да бъде мотивиран, т. е. в
същият да се съдържат фактическите основания за неговото издаване. От
съдържанието на обжалваната заповед, а и от съпътстващите административната
преписката документи не се установяват причините, поради които се е наложило
детето Е. да
бъде настанено в дома на баба си по майчина линия. Както е прието в Тълкувателно решение № 16/31.03.1975
г. на ОСГК на ВС, мотивите на акта или при отказ той да бъде издаден могат
да бъдат изложени и отделно от самия акт, до определен период от време, но в
настоящия случай видно от преписката такива документи не са представени. Оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като административният орган не е извършил щателна
проверка на сигналите, не ги е оценил в съвкупност с всички събрани
доказателства и не е предприел никакви други подходящи мерки, преди да приложи определената мярка. Налагането на тази
мярка по отношение на малолетно дете без
изясняване на всички
факти и обстоятелства по случая не е съобразено с материалния закон – чл.
25, ал. 1 ,
и ал. 2
Закона за закрила на детето.
Не може да се
заключи, че настаняването
в дома на бабата
ще гарантира най-добър интерес на детето. Събраните по делото доказателства не
обосновават извод, че
детето е
в риск съобразно дадената легална дефиниция на това понятие в § 1,
т. 11 от ДР на ЗЗДет.,
нито, че срещу детето е упражнено насилие според § 1,
т. 1 от ДР на Закон за закрила на детето.
По смисъла на
§11 б. „а“ и „в“, детето не е
останало без родителска грижа, не
е налице и
липса на друго пълнолетно лице, което е в състояние
да полага адекватни грижи с оглед възрастта и нуждите на детето, липсват
данни за дете,
за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
интелектуално и социално развитие.
Заповедта
за временно настаняване по административен ред има само временен характер до
произнасянето на районния съд с решение по чл. 28 от ЗЗДет, а постановената по
съдебен ред мярка може да бъде променяна впоследствие при изменение на
обстоятелствата, при които е взета.
Предвид
изложеното по-горе атакуваният акт следва да се отмени.
Претенцията
за разноски е основателна като в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
600 лв. – адвокатски хонорар.
Съдът констатира, че при образуване на делото жалбоподателя не е внасъл държавна такса при
изхода на спора следва да бъде осъдена ответната страна да внесе
държавна такса в размер на 10 лв. За поправка на тази нередовност и с оглед
изхода на делото на основание чл. 77 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК , СП - Търговище следва да бъде осъдена да плати дължимата държавна
такса по сметка на Административен съд – Търговище (Банкова сметка ***: ***, при ОББ АД клон Търговище, BIC ***: UBBS
BGSF).
Водим от
горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Ф.Б.А. с ЕГН:
**********,***. чрез а.. В.Н.,*** лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетната Е.
Ф. Б.
Заповед
№ ЗД/Д-Т 098/01.11.2022 г. на Директора на ДСП гр. Търговище - Т. Х.М. за
временно настаняване на детето Е. Ф. Б. с ЕГН: ********** в семейството на
баба и по майчина линия В.Х.М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***,
считано от 01.11.2022 г. със срок до произнасяне на съда с решение, съгласно
разпоредбите на чл.28 от 33Дет.
ОСЪЖДА ДСП гр. Търговище да заплати на Ф.Б.А.
с ЕГН: **********,*** разноски в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА ДСП гр. Търговище да заплати по сметка на Административен съд – Търговище
(Банкова сметка ***: ***, при ОББ АД
клон Търговище, BIC ***: UBBS BGSF), по адм. д. № 204/2022 г. държавна такса в
размер на 10 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд – Търговище в 14-дневен
срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: