№ 252
гр. Ш, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Жанет МАРЧЕВА
при участието на секретаря АНА СТ. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Жанет МАРЧЕВА Гражданско дело №
************** по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание по чл.*** от ЗС и по чл.59 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от М. П. Г. с ЕГН
********** с адрес гр.Ш, ул.“**********“ № 1, със съдебен адрес гр.Ш, ул.“С № 68, вх.Б,
ет.1, ап.20, чрез адв. С Т от ШАК срещу Ю. П. М. с ЕГН ********** и Р. Р. Х.а с ЕГН
********** с адрес гр.Ш, кв.“Д“, ул.“П“ № 24.
В исковата молба се твърди, че ищцата придобила собствеността върху недвижим
имот, както следва: Сграда с идентификатор *************, със застроена площ от 106
кв.м., с брой етажи 2, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, находяща се в
гр.Ш, ул.“П“ № 24, разположена в имот с идентификатор ************ по кадастралната
карта на гр.Ш, чрез възмездна сделка – покупко-продажба, оформена в Нотариален акт №
*** том II, рег. № ****, дело № ***/****г. на помощник-нотариус по заместване на Нотариус
С С. За сделката ищцата през цялото време преговаряла с първия ответник – Ю. М., който се
представил за собственик и се ангажирал с изваждането на документите. За първи път се
запознала с действителния собственик на имота – Л. Р. М. при изповядане на сделката, която
М. представил като формален собственик и заявил, че ще освободи имота до 15-20 дни след
продажбата. След три седмици ищцата се опитала да влезе в имота, но не била допусната от
М.. Същият обяснил, че живее в имота заедно със семейството си и няма намерение да го
напуска. Ищцата отправила нотариална покана за освобождаване на имота, в който бил
посочен месечен срок. Ответникът не само не освободил имота, но пуснал и жалба до
полицията, във връзка с която ищцата била извикана от кварталния на Д. Ситуацията
оставала непроменена и към момента. В последствие разбрала, че праводателката й имала
същия проблем, като не успяла да влезе във владение на имота в продължение на три
години, за което било образувано и гражданско дело. Предвид изложеното се пораждал
1
правният й интерес от водене на настоящото производство, като в заключение се иска да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че е собственик на процесния
недвижим имот, като ответниците бъдат осъдени да й предадат владението върху него,
както и осъдени да заплатят сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на имота за периода от **/**/****г. до подаване на исковата молба в съда, ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на
ответниците, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран отговор, както и
допълнителен отговор с Вх.№ ****/**/**/****г. Сочи се, че исковете били допустими, но
неоснователни. Твърди се, че ищцата не е собственик на процесния имот, тъй като нейния
прехвърлител, както и всички които са черпили правата си от НА № ***, том II, рег. № ****
дело № ***/****г. на К М, не са били собственици. В цитирания нотариален акт за
собственост, като основание за установяване правото на собственост са посочени
Разрешение за строеж № **/**/**/****г. и Акт - образец № **/**/**/****г., които не
съществували, а дори и да съществували не били издадени за процесния имот. Тези
обстоятелства опорочавали издадения нотариален акт, който не пораждал правни последици.
Отделно от това нотариалния акт бил за сграда построена върху общинска земя, като нямало
учредено право на строеж от собственика на земята, което също опорочавало акта. От
представените към исковата молба документи не ставало и ясно как квадратурата била
променена от 86 кв.м. на 106 кв.м. Всички останали след цитирания нотариален акт,
документи за собственост (нотариални актове), постановление за възлагане на имот, както и
договори за ипотеки, не произвели вещно-транслативен ефект. Ответниците се легитимират
като собственици на основание давностно владение, тъй като владеели имота повече от 30
години явно, непрекъснато и необезпокоявано, поради което се прави възражение за
придобиване на имота по давностно владение. В допълнителния писмен отговор се въвежда
още един довод, а именно, че дори правото за собственост да е изгубено с Постановлението
за възлагане на недвижим имот от **/**/****г. на ЧСИ Я Д, издадено по изп.д. № ***/****г.,
то след неговото вписване (**/**/****г.) продължили да владеят имота до момента и са
придобили имота по давност в периода от **/**/****г. до момента – повече от 10 години.
В първото по делото съдебно заседание по молба на ищцата, съдът конституирал в
производството в качеството му на трето лице – помагач на страната на ищцата нейния
праводател - Л. Р. А с ЕГН ********** с адрес с. С, обл. Ш, ул.“И“ № 2.
В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. С Т, като се поддържа
исковата молба. Прави се изменение на иска по чл.59 от ЗЗД, чрез неговото намаляване от
1000 лв. на 533.12 лв., като производството над изменения размер на иска е прекратено. В
хода по същество, се излагат доводи за недопустимост на възраженията на ответниците, с
които оспорват издадения в тяхна полза констативен нотариален акт, както и доводи
обосноваващи основателността на претенциите.
Ответниците не се явяват в съдебните заседания, като са представлявани от адв. С. П.
2
от ШАК, който поддържа писмения отговор, допълнен в законоустановения срок. В хода по
същество излага доводи за неоснователност на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищцата, счита исковете за основателни, като
не взема участие в останалите съдебни заседания и не депозира становища по хода на
делото.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Ответникът Ю. П. Х. (М.) е признат за собственик с Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по узаконяване с № ***, том II, рег. № **** н.д. № ***/****г. на
Нотариус К М (лист 14 от делото) на следния недвижим имот: Масивна жилищна сграда,
състояща се от два етажа, без изба със застроена площ от 86 кв.м., построена върху
общинско дворно място в парцел II-320 в кв.19, на ул.“П“ № 24 по плана на гр.Ш, кв. Д, при
граници: на парцела № ****, парцел III – 315, парцел XI – 319. При съставянето на акта били
представени Разрешение за строеж № **/**/**/****г., Акт Образец № **/**/**/****г.,
Удостоверение за данъчна оценка и скица. По делото не се спори, че ответника бил признат
за собственик по време на сключения му граждански брак с втория ответник - Р. Р. Х.а.
От представеното Удостоверение за идентичност на лице с различни имена (лист 250)
се установява, че ответникът Ю. П. М. и имената Ю. П. Х. и С Ю Ю принадлежат на едно и
също лице.
С Нотариален акт за договорна ипотека № ***, том I, рег. № ****, н.д. № *** от
**/**/****г. (находящ се на лист 228 от делото) ответниците учредили договорна ипотека в
полза на ТБ“************“ АД за обезпечаване на кредит по отношение на гореописания
имот. С Постановление за възлагане на недвижим имот от **/**/****г. съдия – изпълнител
при ШРС възложил на взискателя по изп.д. № ***/****г. на СИС – ТБ“************“ АД
имот - масивна жилищна сграда, без изба с площ 86 кв.м., посторена върху УПИ II – 320 в
кв. 19 по плана на гр.Ш, ул.“П“ № 24. Постановлението е влязло в сила на **/**/****г.
Видно от приложеното гр.д. № ****/****г. на ШРС, по молба на ТБ “************“ АД
била издадена Заповед от **/**/****г., с която съдът разпоредил ответника Ю. П. Х. да
предаде владението върху гореописания имот, тъй като владението било отнето по скрит
начин от Х.. По делото са приложени и Протоколи за полицейско предупреждение от
**/**/****г. от органите на РПУ-Ш, както писмо от **/**/****г. от Директора на клона на
банката – гр.Ш, с което уведомявали съда, че на **/**/****г. било оказано съдействие от
органите на полицията за изпълнението на издадената заповед.
На **/**/****г., видно от справка на Служба по вписвания-Ш, ТБ „************“
АД прехвърлило имота като апорт в патримониума на „*************“ ООД. С Нотариален
акт за покупко-продажба № 98, том II, рег. № 3784, н.д. № ***/**/**/****г. на Нотариус К М
„*************“ ООД продало на „************“ АД имоти, като под номер 2 на
нотариалния акт фигурирал имот с описание – масивна жилищна сграда на два етажа, без
изба, със застроена площ от 86 кв.м., построена върху общинско дворно място УПИ II – 320
3
в кв. 19 по плана на гр.Ш, находяща се в кв. Д, ул.“П“ № 24, обозначена като сграда с
идентификатор ************* по КККР.
В последствие имота бил продаден от банката на Л. Р. М., като сделката била
оформена с Нотариален акт № ***, том II, рег. № ****, дело № *** от 13.08.****г., като по
документ за собственост имота имал описание масивна жилищна сграда на два етажа, без
изба, със застроена площ 86 кв.м., построена върху общинско дворно място, представляващо
УПИ II-320 в кв. 19 в гр.Ш, кв.Д, ул.“П“ № 24, а по скица № 15-663270 от **/**/****г. на
СГКК – Ш е със застроена площ от 106 кв.м., с предназначение на сградата – жилищна
сграда.
Приложено е гр.д № ***/****г. на ШРС, образувано по искова молба от Л. Р. М.
срещу ответниците Ю. М. и Р. Х.а с правно основание по чл.*** от ЗС, с предмет процесния
недвижим имот, по което производството било прекратено с Определение №
****/**/**/****г. на ШРС, поради оттегляне на иска.
Приложено е копие от нотариално дело № ***/****г. на Нотариус С С, като с
Нотариален акт № *** том II, рег. № ****, н.д. № ***/**/**/****г. на помощник-нотариус
при Нотариус с рег. № *** на Регистъра на НК (лист 89 от делото) с Вх. № ****, от
**/**/****г., Акт № ***, том 9, дело № ****/****г. на Служба по вписвания, Л. Р. М. продала
на ищцата М. П. Г. имот с идентификатор ************* със застроена площ 106 кв.м.,
която по документ за собственост, представлявала масивна жилищна сграда на два етажа,
без изба, построена върху общинско дворно място, представляващо УПИ II-320 в кв. 19 в
гр.Ш, кв.Д, ул.“П“ № 24. Съдът приема за достоверен регистрационния номер № ****,
поставен в НА, доколкото този акт се съдържа в нотариалното дело на Нотариуса.
Ищцата отправила Покана Вх.№ *****/**/**/****., връчена чрез ЧСИ Д З лично на
ответника Ю. М. на **/**/****г., в която се кани да освободи имота, като се претендира наем
в размер на 1000 лв. месечно, считано от датата на получаване на поканата (лист 255 от
делото).
По делото е представено Постановление за отказ за образуване на наказателно
производство от **/**/**** по жалба на ищцата с данни за евентуално престъпление по
чл.209, ал.1 от НК. Представен е и сигнал до Районна прокуратура от М. от **/**/*****г., в
който сочи, че е собственик на два имота, измежду които процесния, въз основа на
констативен нотариален акт от ****г., които владеел повече от 20 години.
От представените от Община – Ш (лист 177 от делото) документи, се установява, че
цитираното в констативния нотариален акт на ответниците Разрешение за строеж №
****/**/****г. се отнася за сграда на различен адрес – кв. Д, ул.“*********“ № 8 и е
издадено на името на Г Й П, а Акт за узаконяване № 16 е от друга дата - **/**/****г. и касае
узаконяване на жилището на И Щ С, като е представена преписката, ведно със строителни
книжа и планове в цялост.
Представени са и разпечатка от „***“ ООД – Ш, за това, че в периодът от **/**/****г.
до **/**/****г. (лист 253 от делото) е заплащана консумация на вода за обект находящ се на
4
ул.“П“ № 24 по партидата на С Ю Ю (Ю. П. М.), както и Писмо от „**********“ АД, в
което се сочи, че дружеството не разполага информация за лицата извършващи плащания за
обект в гр.Ш, ул.“П“ № 24.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели на двете
страни. Свид. К. Р. М. – служител в „************“ АД сочи, че постъпила на работа в
банката през ****г., като ответникът имал кредит при тях, който не обслужвал и процесния
имот бил ипотекиран в полза на банката. След придобиването на имота от банката, бил
направен въвод във владение от държавен съдебен изпълнител и били предадени ключове за
имота от ответника. След това ответникът се бил самонастанил и банката пуснала сигнал и
образувала дело за отстраняването му през ****г.. После имотът бил продаден от банката
през ****г. Докато го продадат различни агенции за недвижими имоти водели хора за оглед
в имота.
Свид. Д А Г. – майка на ищцата разказва, че дъщеря й харесала къщата от обява в
социалните мрежи и веднага посетили имота. Било предадено веднага капаро от 1000 лева
на ответника, който се представил за собственик на имота. При изповядането на сделката
обаче дошла жена, която се представила като Л., за която той казал, че имотът й бил
прехвърлен символично и му била първа братовчедка. Ключовете предадени от Л. не били
за къщата, тъй като не се отключвало с тях. Парите за продажбата били платени на
ответника, защото водели преговорите с него, а само сума от 15000 лв. била преведена на
продавачката.
Свид. Б Ц С – живеещ на съпружески начала с ищцата свидетелства, че не могли да
влязат във владение на къщата, а същият проблем разбрал, че имала и Л., от която купили
имота. Ответника в последствие искал още пари от ищцата.
Свид. М А М – първи братовчед на ответника сочи, че познавал ответника от малък,
живеел на 150 метра от къщата. Ответникът живеел от 40 години там и никой не правил опит
да го изгони или да му прекъсне владението. Не му било известно Ю. да е теглил кредит или
къщата да е била обявяване за продан или продавана. Свид. С А А – съсед на ответника
твърди, че ответникът, заедно с баща си построил къщата през ****г. и там били родени
децата му. Свидетелят посочва “…Не е прекъсвал за този период владението, не е излизал от
имота и в момента си живее…“. Свид. Ю К И – познат на ответника свидетелства, че Ю.
живее в къщата от **** година, от когато го познава и него. Свидетелят също
твърди…“Откакто са построили къщата до сега не е прекъсвано владението и никой не го е
гонил…От **** не са прекъсвали владението“.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, съобразявайки роднинската връзка или
близките отношения на всеки от свидетелите със страните по делото. Показанията на
групата свидетели на ответника обаче относно събития в периода от ****г. до сега, не се
кредитират от съда, доколкото са в противоречие със всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са назначени съдебно-
5
техническа и съдебно-икономическа експертизи, неоспорени от страните и кредитирани от
съда като пълно и компетентно дадени.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, заключава, че представените
документи при съставянето на нотариалния акт – Разрешение за строеж № **/**/**/****г. и
Акт образец № **/**/**/****г. не са налични в технически архив на Община Ш и не се
отнасят за процесния имот с идентификатор *************, а касят други лица и сгради.
Било установено, че настоящите очертания на сградата не съответстват на нанесените в
кадастралната карта, като имало следи от неколкократни пристроявания, извършвани по
различно време. Процесната сграда се намира извън регулационните граници на населеното
място по плановете към **** и ****г., като в КККР – Ш одобрена със Заповед № РД **-
**/**/**.****г. попада в имот с идентификатор ************, територия – урбанизирана,
ПТП ниско застрояване. Процесната сграда с идентификатор ************* не
съответствала на имота, индивидуализиран в цитирания нотариален акт.
Съгласно заключението по съдебно-икономическата експертиза общата наемна
пазарна стойност на имота за периода от **/**/****г. до **/**/****г. се определяла на 533.12
лв.(съдът констатира, че при изписването на периода е допусната техническа грешка в
заключението като вместо **/**/****г.-**/**/****г. следва да се чете **/**/****г. до
**/**/****г.).
При така установената усложнена фактическа обстановка, съдът, приема от правна
страна следното: Предявените искове са допустими, като липсват процесуални пречки от
категорията на абсолютните за предявяването им.
По основателността на иска по чл.*** от ЗС: За успешното провеждане на иска с
правно основание по чл.*** от ЗС ищцата следва да докаже по безсъмнен начин, че е
собственик на процесния имот, че имотът се владее от ответниците и че това владение е без
правно основание. Тези три предпоставки следва да са налице кумулативно, като липсата на
някоя от тях води до неоснователността на претенцията.
Ответниците се защитават срещу иска оспорвайки доказателствената сила на
издадения в тяхна полза констативен нотариален акт, като въвеждат и твърдение за изтекла
в тяхна полза придобивна давност.
Съдът намира, че възраженията на ответниците, чрез които се оспорва
доказателствената сила на издадения в тяхна полза констативен нотариален акт,
изключвайки правата им на собственици върху същия са недопустими. Доводите на ищцата
в този смисъл се възприемат от съда, тъй като оспорвания могат да се правят само от трети
лица, чийто законни права и интереси са засегнати от констатациите на нотариуса в акта.
Недопустимо е лице, което се ползва от акта да оспорва верността на извършеното от
нотариуса удостоверяване на правото на собственост. Аргумент за това е и разпоредбата на
чл.537, ал.1 от ГПК, съгласно която решението, с което молбата за издаване на искания акт
се уважава, не подлежи на обжалване. В този смисъл ответниците не могат да правят
възражения срещу себе си, тъй като не са трети лица по смисъла на закона и за тях липсва
6
правен интерес от въвеждане на възражението, че не са собственици.
От своя страна ищцата се легитимира като собственик на имота на основание правна
сделка - покупко-продажба на недвижим имот, като за доказване на собствеността си
представя Нотариален акт № *** том II, рег. № ****, н.д. № ***/**/**/****г. на помощник-
нотариус при Нотариус с рег. № *** на Регистъра на НК, с Вх. № ****, от **/**/****г., Акт
№ ***, том 9, дело № ****/****г. на Служба по вписвания. Съдът е длъжен да изследва
правото на собственост на ищцата, която в настоящия случай черпи права от издадения
констативен Нотариален акт на ответниците за собственост на недвижим имот, придобит по
узаконяване с № ***, том II, рег. № **** н.д. № 470/**/**/****г. на Нотариус К М.
В Тълкувателно решение № 11 от **/**/****г. на ВКС по тълк.д. № 11/2012г. се сочи,
че целта на производството по чл.587 от ГПК е да снабди молителя с документ, служащ за
доказване на правото на собственост. Издаването на констативния нотариален акт се
предшества от проверка дали молителят е собственик на имота, въз основа на представени
документи, като след това нотариусът прави извод за принадлежността на правото на
собственост и издава констативния нотариален акт. Като резултат на специално уредено
производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост,
констативния нотариален акт притежава обвързваща доказателствена сила за трети лица и за
съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В
Тълкувателното решение се сочи също, че констативния нотариален акт не се ползва с
материална доказателствена сила по чл.179 от ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи.
От приложените по делото писмени доказателства и основно от заключението по
съдебно-техническата експертиза се установи, че процесната сграда до ****г. попада в
границите на имот № ******* на КВС на кв. Д, местност *****“ с начин на трайно ползване
„пасище, мера“, тоест е извън регулационните граници на населеното място. Експертизата
установява също, че представените пред нотариуса документи не са налични в архива,
поради което е невъзможно да се установи за кой недвижим имот се отнасят. Вместо
описаните в констативния нотариален акт документи - Разрешително за строеж №
**/**/**/****г. и Акт - образец № **/**/**/****г. в архивите на техническата служба при
Община Ш са налични Разрешително за строеж № ****/**/****г. (за имот на Г Й П, с площ
69 кв.м. в УПИ V-207 в кв. 25, на адрес кв.Д, ул.“*********“ № 8) и Акт за узаконяване № 16
от **/**/****г. (за узаконяване на сграда на И Щ С с площ 60 кв.м., в УПИ II-320 в кв.19,
находящо се в кв. Д, ул.“П“ № 8 с идентификатор ***************).
Съгласно чл.37, ал.1 и чл.55 от ЗТСУ (отм.), както и действащите разпоредби на ЗУТ
– чл.148 от ЗУТ, за да е законно изградена сградата следва да има издадено разрешение за
строеж. В случая в архивите на техническата служба при Общината не се откриха каквито и
да е строителни книжа за процесната сграда. Съгласно чл.230 от действащия към тогава
ППЗТСУ(отм.) разрешенията за строеж, заедно с одобрените проекти се съхраняват
безсрочно в архива на общината. Липсата на сторителна документация за сграда се
7
приравнява на това сградата да е изградена без строителни книжа, включително без
издадено разрешение за строеж или отстъпено право на строеж от собственика на имота –
Община Ш. Незаконен е всеки строеж, за който собственикът не може да представи
строителна документация и за който в общините не се съхранява такава. Незаконният строеж
подлежи на премахване съгласно глава ХХI от ЗУТ. Законодателят обаче не е изключил
незаконните строежи от обектите, върху които могат да съществуват вещни права, нито ги е
изключил от гражданския оборот. Въпросът за това дали строежът е законен или не, е
относим към възможността за премахването му, а не към правото на собственост на
незаконната постройка. В този смисъл е Решение № 280 от 06.12.2016г. на ВКС по гр.д. №
2394/2013г., IV г.о. Налице е тълкуване, че незаконния строеж, дори в режим на нетърпимост
е годен обект на вещни права и съответно на прехвърлителни сделки, като нормата на § 16
от ПР на ЗУТ не е императивна и сделка с незаконен строеж дори без удостоверение за
търпимост е валидна, тъй като целта на законодателя с въвеждането на § 16 от ПР на ЗУТ не
е да извади сградите без строителни книжа от гражданския оборот, а да обърне внимание на
приобретателя за риска, че придобива недвижим имот, който може да бъде премахнат от
органите на строителния контрол и той ще поеме разходите по премахването му. От това
следва, че незаконния строеж е годен обект на вещни права и същият може да бъде
придобиван от всички субекти по всички уредени от закона придобивни способи. В този
смисъл са Решение № 60087 от 28.06.2021г. на ВКС по гр.д. № 3984/****г., II г.о., Решение
№ 60144 от 25.01.2022г. на ВКС по гр.д. № 491/****г., II г.о., Решение № 233 от 27.11.2012г.
на ВКС по гр.д. № 195/2012г., II г.о. и др. Предвид гореизложеното процесната сграда,
представляваща незаконен строеж е годен обект на извършване на прехвърлителните сделки,
включително и тази оформена с Нотариален акт № *** том II, рег. № ****, н.д. №
***/**/**/****г. на помощник-нотариус при Нотариус с рег. № *** на Регистъра на НК, при
която ищцата като купувач купува сграда с идентификатор ************* със застроена
площ от 106 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ************,
собственост на Общината.
С оглед на това разрешение, съдът следва да се произнесе по въведеното от
ответниците твърдение за изтекла в тяхна полза придобивна давност върху процесната
сграда за периода от ****г. до **/**/****г. и от **/**/****г. до сега.
Ако владението на правото да се притежава сграда върху чужд терен не е
добросъвестно, както е в случая, владелецът става собственик на построеното с изтичането
на десетгодишен срок ( чл.79, ал.1 от ЗС). Съгласно чл.68 от ЗС владението представлява
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя. За да е основание за придобиване по давност на имот, владението трябва
да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно. Свидетелите на страната на
ответника в показанията си (в частта кредитирана от съда) посочват, че сградата е изградена
от ответника М., с помощта на баща му, в периода около ****г., която година следва да се
приеме, че е начало на придобивната давност. С изтичането на 10 годишна давност, а
именно - 2000г. се приема, че ищецът е придобил собствеността върху сградата. Този период
8
съвпада и с предприетите действия за снабдяване с констативен нотариален акт. Няма данни
по делото в този десетгодишен период владението на ответниците да е било смущавано, или
към тях да са предявявани съдебни или извънсъдебни претенции от трети лица или от
собственика на земята, върху която е изграден имотът. Поради това съдът намира, че след
изтичане на 10-годишния срок ответниците са придобили по давност собствеността върху
процесния недвижим имот. Същите обаче са изгубили собствеността си с придобиването на
имота ипотекиран в полза на ТБ“************“ АД с Постановление за възлагане на
недвижим имот от **/**/****г. на съдебен изпълнител Д, влязло в сила на **/**/****г. След
издадената по реда на чл.126ж от ГПК Заповед от **/**/****г. по гр.д. № ****/****г. на
ШРС, съдът е уведомен, че заповедта е изпълнена със съдействието на органите на
полицията на **/**/****г. От влизане в сила на Постановлението за възлагане следва да
започне да тече нов десетгодишен период, след изтичането на който, ответниците да се
легитимират като собственици на основание придобивна давност. По делото липсват
доказателства за началото на периода от когато Ю. М. и съпругата му отново са влезли във
владение на процесния имот с намерението да го своят като техен. Ответниците сочат за
начало на периода **/**/****г., което се опровергава от съдебното им отстраняване на
**/**/****г. Налице е още едно доказателство, че началото на периода не е сочения от
ответниците такъв. В частна жалба до ШОС по гр.д. № ***/****г., ответника Ю. М. заявява
категорично, че не обитава имота и не се явява владелец на имота след придобиването му от
банката към ****г.. Частния свидетелстващ документ притежава доказателствена сила,
предвид, че съдържа твърдения за неизгодни факти, признати от ответника. Същевременно
свидетелските показания на неговата група свидетели за периода след ****г. са разколебани
и не се кредитират от съда, поради явното им противоречие със събраните по делото
писмени доказателства. Или началния период, от който е започнала да тече новата
придобивна давност за ответниците остава недоказан, а оттам за съда е невъзможно да
направи преценка за изтичането на 10 годишния период на давността. В подкрепа на
горното е и представеното от ответника доказателство - разпечатка от „***“ООД – Ш по
партидата на С Ю Ю (Ю. П. М.), от която може да се направи изводът, че имотът е бил
обитаван и владян от ответника, в един много по-късен момент, а именно от **/**/****г. По
делото не са представени доказателства имотът да е бил деклариран и за него да са
заплащани данъци, което би представлявало обективиране на намерението на ответниците
да своят имота за себе си в периода след ****г. За съдът безсъмнено е доказано, че
ответниците владеят имота към ****г. досега, предвид приложеното гр.д.№ ***/****г., както
и останалите писмени и гласни доказателства, което не е достатъчно за придобиването му по
давност, тъй като не е изтекъл изискуемия от закона срок.
С оглед разпределената доказателствена тежест ответниците е следвало да установят
в условията на пълно и главно доказване на периода на изтекла придобивна давност от
****г. досега, което не е сторено по делото. От това следва, че последващите сделки са
произвели вещнотранслативен ефект и ищцата успешно доказа собствеността си, предвид
представения Нотариален акт за покупко-продажба № *** том II, рег. № ****, н.д. № ***от
****г. на Нотариус С С. Налице са и втората и третата предпоставки за основателността на
9
иска, тъй като по делото безспорно се установи, че процесния имот към момента се владее
от ответниците, като същите не оспорват това обстоятелство. Същевременно не доказа
направеното от тях оспорване на собствеността на ищцата, поради което владеят имота без
правно основание.
С оглед на гореизложеното, предвид доказване на активната материално-правна
легитимация на ищцата и осъществяваното от ответника без основание владение,
предявения иск по чл.*** от ЗС следва да бъде уважен.
По иска по чл.59 от ЗЗД: След установяването на ищцата по несъмнен начин, че е
собственик на процесния недвижим имот, а ответниците го владеят без правно основание,
то последните са лишили ищцата от възможността да ползва собственото си жилище и да
реализира доходи от него за периода от **/**/****г. до датата на предявяване на иска, а
именно **/**/****г., поради което предявения иск по чл.59 от ЗЗД следва да бъде уважен до
изменения му размер, съобразно установеното от съдебно-икономическата експертиза, а
именно в размер на 533.12 лв.
Предвид изхода от делото на ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея
разноски в размер общо на 2 508.16 лв., от които 551.60 лв. държавна такса по делото, 1500
лв. адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна защита и съдействие от **/**/****г.
(лист 24 от делото), 400 лв. за възнаграждение за вещи лица, 10 лв. за издадени съдебни
удостоверения, 46.56 лв. такса по вписване на молбата.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. П. М. с ЕГН ********** и Р. Р.
Х.а с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, кв.“Д“, ул.“П“ № 24, че М. П. Г. с ЕГН ********** с
адрес гр.Ш, ул.“**********“ № 1, със съдебен адрес гр.Ш, ул.“С № 68, вх.Б, ет.1, ап.20, чрез
адв. С Т от ШАК
е собственик на следния недвижим имот, а именно: СГРАДА с идентификатор
************* по КККР на гр.Ш, с последно изменение засягащо сградата от 21.08.****г.,
находяща се на адрес гр.Ш, ул.“П“ № 24, разположена в поземлен имот с идентификатор
************, със застроена площ от 106 кв.м., брой етажи два, с предназначение:жилищна
сграда – еднофамилна, описана в предходен документ за собственост, а именно Нотариален
акт № ***, том II, рег. № ****, дело № *** от ****г. на Нотариус рег. № 716 на НК, като
масивна жилищна сграда на два етажа, без изба, със застроена площ по документ за
собственост 86 кв.м., построена върху общинско дворно място, представляващо УПИ II-320
в кв.19 по плана на гр.Ш, кв.“Д“, ул.“П“ № 24.
ОСЪЖДА Ю. П. М. с ЕГН ********** и Р. Р. Х.а с ЕГН ********** ДА ПРЕДАДАТ
на М. П. Г. с ЕГН ********** владението върху СГРАДА с идентификатор *************
по КККР на гр.Ш, с последно изменение засягащо сградата от 21.08.****г., находяща се на
10
адрес гр.Ш, ул.“П“ № 24, разположена в поземлен имот с идентификатор ************, със
застроена площ от 106 кв.м., брой етажи два, с предназначение:жилищна сграда –
еднофамилна, описана в предходен документ за собственост, а именно Нотариален акт №
***, том II, рег. № ****, дело № *** от ****г. на Нотариус рег. № 716 на НК, като масивна
жилищна сграда на два етажа, без изба, със застроена площ по документ за собственост 86
кв.м., построена върху общинско дворно място, представляващо УПИ II-320 в кв.19 по плана
на гр.Ш, кв.“Д“, ул.“П“ № 24.
ОСЪЖДА Ю. П. М. с ЕГН ********** и Р. Р. Х.а с ЕГН ********** да заплатят на
М. П. Г. с ЕГН ********** на основание чл.59 от ЗЗД сума в размер на 533.12 лв.
(петстотин тридесет и три лева и дванадесет стотинки), представляваща обезщетение за
ползването на имота равняващ се на наемна пазарна цена на имота за периода от
**/**/****г. до **/**/****г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ю. П. М. с ЕГН ********** и Р. Р. Х.а с
ЕГН ********** да заплатят на М. П. Г. с ЕГН ********** сторените по делото разноски
в размер на 2 508.16 лв. (две хиляди петстотин и осем лева и шестнадесет стотинки).
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищцата – Л. Р. А с ЕГН ********** с адрес с. С, общ. В П, обл. Ш, ул.“И“ № 2.
Решението подлежи на обжалване пред Шския Окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
11