Решение по дело №15822/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№260617/9.10.2020г.

гр.Варна 9.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и девети сепетмври две хиляди и двадесета година в състав:

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

            при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№15822/2019г. и за да се произнесе взе придвид следното:

 

Ищеца Ст.Т. твърди, че по силата на присъда по НОХД №718/2004г. по описа на ВРС изменена с решение №342/05.05.2006г. на ВКС, срещу него в полза на Я. К. наследодател на ответницата М.К. е издаден на 8.06.2006г. изпълнителен лист за сумата от 6 000лв. Сочи се, че за събиране на вземането е образувано изп.д.20073110412005, което на 13.06.2019г. е било прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като последното изпълнително действие по това дело е било извършено на 14.01.2014г. и до него момент по изпълнителното дело са били изплатени от ищеца 6 963лв. лихви и разноски. Твърди се, че междувременно взискателят е починал и е наследен от съпругата си  и дъщеря си, като М.К. е иницирала завеждането на ново изп.д. срещу него за събиране на сумата по изп.л. Ищецът счита, че от осъщественото на 9.04.2010г. последно действие за събиране на вземането по изп.л. са изминали повече от пет години и поради това вземането е погасено по давност. Моли се, да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответницата М.К. сумата от 6 000лв. за която е издаден изп.л. от 8.06.2006г. заедно със съответната законна лихва от 23.07.2007г. до окончателното й изплащане поради изтекла погасителна давност и се моли да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответницата М.К. в даденият й срок по реда на чл.131 от ГПК е подала отговор, в който заявява, че счита, че давността не е изтекла и е била прекъсната с изплащането на запорно съобщение до ищеца и частичното погасяване на задължението.

Съдът намира, че предявения иск намира правното си основание в чл.439 от ГПК.

След запознаване с твърденията на страните и събраните по делото доказателства и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцовата страна е представила копие от изпълнителен лист издаден на 8.06.2006г. срещу него в полза на Я. С. Т. за събиране на сумата от 6 000лв. неимуществени вреди присъдени по НОХД №718/2004г. на ВРС. Съгласно представената справка Я. К. е починал, като на 10.03.2019г. е починала и съпругата му Ел.К., като за техен наследник се явява настоящата ответница М.К.. Представеното удостоверение изх.№31227/17.09.2019г. срещу ищеца в СИС при ВРС е било образувано изп.д.№20073110412005 по изп.л. издаден по НОХД №718/2004г. по който наследодателя е длъжник, като последното извършено по него действие е от 14.01.2014г. Представено е и копие от покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20197170400342 на ЧСИ.

Видно от приложеното изп.д.№12005/2007г. същото е прекратено на 15.04.2019г. поради липса на извършени по него изпълнителни действия повече от две години. От приложените по изп.д. книжа се установява, че последното изпълнително действие е разпореждане от 8.04.2010г.(л.156) когато е разпоредено изпращане на ново запорно съобщение до „Р*“ изпълнено на 9.04.2010г. и получено от адресата ТД на 14.04.2010г. При това положение от посочения момент-14.04.2010г. е започнала да тече погасителна давност, която предвид характера на вземането следва да се определя при общия срок от пет години съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД и е изтекла на 15.04.2015г. Фактът на прекратяване на изпълнителното дело едва на 15.04.2019г. не е относим към въпроса за изтичане на давността, тъй като това е технически момент.

Съгласно тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18,ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови изпълнителни способи/. 

При това положение съставът приема, че вземането е погасено по давност и иска следва да се разглежда като доказан по основание и размер и следва да се уважи.

Предвид извода за основателност на претенцията и направеното искане съпроводено с доказателства ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на общо 950лв.

Воден от горното, съдът

                                                              Р Е Ш И

ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца С.Д.Т. ЕГН********** *** и ответника М.Я.К. ЕГН********** ***, че ищеца С.Д.Т. ЕГН********** не дължи на ответника сумата от 6 00лв. главница по изпълнителен лист от 8.06.2006г. присъдена като обезщетение за неимуществени вреди по НОХД №718/2004г. на ВРС, ХХІІІ състав, на осн. чл.439 от ГПК.

ОСЪЖДА М.Я.К. ЕГН********** *** да заплати в полза на С.Д.Т. ЕГН********** *** сумата от 950лв. сторени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването.

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: