Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр. Р., . . . . . . . 2020 г.
Р.нският
окръжен съд, гражданско и търговско отделение,
в заседание на 3 декември 2019 г. в състав:
Председател: Йордан
Дамаскинов
при
участието на секретар Тодорка Недева, като разгледа търговско дело № 287 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
„Юробанк България“ АД ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Д.Ш.и П.Д.чрез пълномощник адвокат Д.М.,
представляващ Адвокатско дружество „М. и Р.“, предявява иск срещу С.Н.С. ЕГН **********
*** и Н.М.К. ЕГН ********** съдът да установи съществуването на задължение
частично за сумата 76452,91 евро цялата дължима главница за период от
28.02.2017г. до 14.01.2018г. по Договор за потребителски кредит №
427-222/21.04.2008г. и допълнителни споразумения със законната лихва върху
главницата от 16.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
393/2018г.
Ищецът твърди, че на 21.04.2008г.
между „Алфа Банка – клон България“ КЧТ ЕИК ********* с правоприемник „Юробанк
България“ АД и С.Н.С. и Н.М.К. бил сключен Договор за кредит №
427-222/21.04.2008г. предназначен за покупка, строителство и ремонт на недвижим
имот, по силата на който банката предоставила на кредитополучателите 75000
евро. С нотариални покани, връчени на 12.12.2017 г.
чрез залепване на уведомление при условията на чл. 47 ГПК банката обявила
кредита за изцяло и предсрочно изискуем поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора. След
нотариалните покани длъжниците не са погасили никаква част от дълга. Към
момента на подаване на заявление по чл. 417 ГПК непогасените вноски по договора
са били: 7 непогасени вноски за главница, считано от 28.02.2017г. и 14 вноски
за лихви, считано от 30.12.2016г. Общото задължение било в размер на 82806,41
евро.
Ответниците С.Н.С.
и Н.М.К. чрез пълномощник адвокат Н.Б. подават отговор, че искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ответниците оспорват активната
процесуална легитимация на ищеца. Липсват доказателства са правоприемство
между първоначалния кредитодател „Алфа Банка – клон България“ и ищеца. Липсват
доказателства за усвояване на кредита. Ответниците са
закупили недвижими имоти от Р.Д. С., но те продължили да служат като
обезпечение на задължение към банката на продавача. Това обстоятелство станало
известно на ответниците при изнасяне на имотите на публична продан за
задължението на Д.. В този момент ответниците преустановили плащането по
погасителните планове. Неправомерно е обявена предсрочна изискуемост.
Ищецът „Юробанк България“ АД в
допълнителна искова молба посочва, че „Юробанк България“ АД е купило
търговското предприятие та „Алфа Банка – Клон България“ КЧТ ЕИК *********, при
което договорите са се запазили. Информацията за правоприемството
се съдържа в търговския регистър.
Ответниците в допълнителен отговор
твърдят, че размерът на вземането при предсрочна изискуемост на договор за
кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък главницата и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост.
Неоснователни са претенциите за възнаградителни договорни лихви, наказателни
лихви след 12.12.2017г. Налице е неравноправна
клауза.
Окръжният съд прецени доказателствата
по делото и доводите на страните и прие следното:
Правната квалификация на иска е
чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 ТЗ.
Р.нският
районен съд е издал Заповед № 184 от 19.01.2018г. по ч. гр. д. № 393/2018г. за изпълнение
на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която
разпоредил длъжникът С.Н.С., ЕГН:*****З5442, с адрес: ***, и длъжникът Н.М.К., ЕГН:**********,
с адрес: *** да заплатят солидарно на кредитора „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”О.п.” № ***, със законни
представители Д. Б. Ш. — член на Управителния съвет и Изпълнителен директор и П.
Н. Д. - член на Управителния съвет и Изпълнителен директор, чрез пълномощник — Адвокатско
дружество „М. и Р.”, чрез адв. Д.М. сумите в размер на:
76452,91 евро — главница за периода от 28.02.2017г. до 14.01.2018г.; 4587,50 евро
— възнаградителна лихва за периода от 30.12.2016г. до 14.01.2018г.; 1414,72 евро
— обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 30.03.2017г. до
14.01.2018г., ведно със законната лихва считано от 16.01.2018г. до окончателното
изплащане; 351,28 евро — такси за периода от 30.03.2017г. до 14.01.2018г.;
2990,58 лв. — разноски за заплатена държавна такса и 3327,52 лв. — заплатен адвокатски
хонорар.
Заповедта
е издадена за всички вземания, посочени в т. 9 от заявлението, а в точка 14
заявителят е уточнил, че претенцията е за издаване на частичен изпълнителен
лист от общото задължение по договора за кредит за сума в размер 76452,91 евро
– цялата главница за периода от 28.02.2017г. до 14.01.2018г. Платената държавна
такса по заявлението 2990,58 лв. съответства по размер само на първото вземане
за главница.
Възражение
срещу заповедта за изпълнение е подадено от С.Н.С. на 22.06.2018г. и от Н.М.К. на същата дата.
Възраженията са подадени в срок, считано от връчване на поканите за доброволно
изпълнение с приложена заповед за изпълнение.
Заявителят
„Юробанк България“ АД е известен за подадените възражения на 23.07.2018г. Установителният
иск по чл. 422 от ГПК е предявен по пощата на 23.08.2018г. На същата дата е
пристигнало съобщението и по заповедното дело.
Предмет на установителния иск
съвпада със заявлението и се отнася само до главницата в размер на 76452,91
евро – цялата дължима главница за периода от 28.02.2017г. до 14.01.2018г. със
законната лихва от 16.01.2018г. (заявлението е постъпило в районния съд на
18.01.2018г.) до окончателното изплащане на вземането, както и искане за
присъждане на съдебни разноски в заповедното и в исковото производства.
На 21.04.2008г. между „Алфа Банка“ А.Е. Република Гърция чрез
клона си в Република България и С.Н.С. и Н.М.К. е сключен договор за кредит №
427-222/2008, съгласно който банката предоставян на кредитополучателите 75000
евро за ремонт на магазини № 5, 6, 7, 8 и 9 на партерен етаж в новопостроен
търговски комплекс в гр. Р., ж. к. „Р. 1-2“, ул. „Ч.“. Кредитът се усвоява
еднократно след представяне на удостоверение за вписана първа по ред ипотека в
полза на банката върху имотите, които ще бъдат ремонтирани с кредита. Срокът за
връщане на кредита е 30 години на анюитетни месечни
вноски. За първите 15 години лихвата е фиксирана 6,2%. След изтичането на този
период лихвата се договаря.
Към
договора са подписани анекс № 1 от 12.09.2012г., анекс № 2 от 8.07.2014г.,
допълнително споразумение от 29.12.2016г. Допълнителните споразумение
предвиждат капитализиране на лихви, нов лихвен процент 7%, нови погасителни
планове с удължен срок за връщане на кредита.
Видно от търговския регистър "Алфа
банка - клон България" КЧТ е заличен търговец. Негов правоприемник е „Юробанк
България“ АД ЕИК *********.
„Юробанк България“ АД в
качеството на правоприемник на „Алфа Банк“ АД клон България е изпратила
нотариална покана до С.Н.С., в която съобщава, че поради прекратяване на
плащанията и натрупани просрочия в размер на 4427,45
евро, банката обявява кредита за изцяло изискуем преди крайния срок. Към
19.09.2017г. задължението по кредита е общо 80988,83 евро, в това число 76452,92
евро главница. Нотариалната покана съдържа изявление за предсрочна изискуемост
и на друг договор за кредит № 426-222/21.04.2008г. общо в размер на 54017,99
евро, в това число 50668,29 евро главница.
Нотариус рег. № 221 на 12.12.2017г. удостоверява връчването на екземпляр от
нотариалната поискана на С.Н.С. чрез залепване на 27.11.2017г. на уведомление
при условията на чл. 47 от ГПК. Връчителят при
нотариуса е отбелязал, че лицето било търсено по различно време на дати
27.10.2017г., 18.11.2017г. и 27.112017г., но не било открито.
Нотариална покана със същия текст
до Н.М.К. е била изпратена чрез същия нотариус, който удостоверил на 12.12.2017г. връчването на екземпляр от нотариалната пкана на Н.М. К. чрез
залепване на 27.11.2017г. на уведомление при условията на чл. 47 от ГПК. Връчителят при нотариуса е отбелязал, че лицето било
търсено на 27.10.2017г., 18.11.2017г., 27.11.2017г., но не било намерено на
адреса. М.Г.А., която се представила като баба на търсената, посочила, че Н.К.
не живее на адреса, няма връзка с нея и не приема поканата. Ответницата Н.М.К.
представя по делото удостоверение за родствени връзки, от което се вижда, че тя
няма баба на име М.Г.А..
Съдът приема, че нотариалните
покани до ответниците за предсрочна изискуемост на кредита не са достигнали
физически до адресатите, но следва да се считат връчени на основание чл. 47,
ал. 5 от ГПК с изтичане на срока за
получаването им. Това е така, тъй като ответниците не живеят на адресите,
посочени от тях в договора с банката, не са уведомили банката за промяна на
адресите, нито са осигурили лица, които да приемат съобщения, като по този
начин сами са направили невъзможна комуникацията между страните по договора.
В нотариалните покани като
основание за предсрочна изискуемост е посочен чл. 29, т. 2 във връзка с чл. 28,
т.1 от общите условия. Договорът за кредит препраща към Общи условия на „Алфа
Банка клон България“за предоставяне на ипотечен кредит за покупка и
строителство или за реконструкция, ремонт и други нужди. Тези общи условия,
макар и неразделна част от договора, не са представени по делото. Съдът приема,
че банката правоприемник има право да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем на основание общото норма в Търговския закон – чл. 432.
Съдебно-икономическата експертиза
по делото установява, че по договор за потребителски
кредит № 427-222/21.04.2008 г., продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство
и ремонт банката предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в размер на
75 000 евро. По данни от банката сумата е опусната по сметка на С.С. на 30.04.2008 г.
С
Анекс № 1 от 12.09.2012 г. страните се споразумяват, считано от 12.09.2012 г. към
редовната и просрочена главница, да се прибави вземането на банката по договора
за кредит, включващо лихва върху редовна главница, просрочена лихва, наказателна
лихва върху просрочена главница, както и годишна такса за управление на кредита
за 2012 г. Лихвеният % по усвоените суми се променя от 6,2 % на 7 %. Така банката към сумата на отпуснатата главница
от 75000 евро прибавя и сумите за начислени
и неплатени лихви и годишна такса за управление на кредита към 12.09.2012 г., които
са в общ размер на 1504,14 евро, разбити по пера: редовна лихва в размер на
1151,15 евро; просрочена лихва в размер на
1.43 евро, такса за управление на кредит в размер на 0,5% за 2012 г. в размер на 351,56 евро. На 08.07.2014 г. е сключен
Анекс № 2 към договор за кредит № 427-222/21.4.2008 г., съгласно който към редовната
и просрочена главница, се прибавя вземането на банката по договора, включващо лихва
върху редовна главница, просрочена лихва и наказателна лихва върху просрочена главница.
Така на 08.07.2014 г. банката капитализира към сумата на главницата още 1452,53 евро по следните пера: редовна лихва
в размер на 1218,30 евро, просрочена лихва в размер на 19,31 евро, такса за управление
на кредит в размер на 0,5% за 2014 г. в размер на 234,23 евро, На 30.10.2015 г.
по аналогичен начин банката капитализира сума в размер на 2140,18 евро, включваща
начислени лихви, просрочени лихви и такса за управление на кредит за 2015 г. На
29.12.2016 г. е сключено допълнително споразумение, в чл. 2 на което е констатирано,
че към датата на сключването му задълженията на кредитополучателя са в размери както
следва: 238,86 евро – просрочена главница; 1098,08 евро – просрочена лихва; 194,91 евро – просрочени плащания по застраховки; 74 754,55 евро – редовна главница или общо просрочени задължения в размер
1531,85 евро без дължимата редовна главница. Съгласно чл. 3, ал. 1 от анекса, всички
плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 ( общо на стойност на
1531,85 евро ) се натрупват към редовната усвоена и непогасена част от главницата
по първоначално предоставения кредит. На 29.12.2016 г. главницата по кредита се
увеличава с 1531,85 евро. На 30.06.2017 г. банката капитализира лихви в размер на
166,51 евро.
В резултат на капитализиране на
лихвата главницата по кредита от 75000€ нараства на 81814,52€. Погасените главници,
съгласно представена подробна справка от банката за период от 01.05.2008 г. до
29.12.2016 г., са в размер на 5361,61 евро.
Остатъкът от неплатената главница към 14.01.2018 г., според вещото лице, е в размер
на 76452,91 евро. Този резултат се постига като от увеличената главница 81814,52€
се извади 5361,61€ погасена главница.
Уговорката в допълнителни споразумения към договор
за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения
за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 33Д, който е допустим само
при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Уговорките в сключените
допълнителни споразумения, по които страна е физическо лице – потребител, за увеличаване
на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни
лихви, са нищожни на основание чл. 26, ал. 4, във вр.
с чл. 10, ал. 3 33Д, тъй като е налице забранен анатоцизъм,
доколкото Наредба № 9/3.04.2008 г. (отм.) или друга наредба на БНБ не предвижда
възможност за олихвяване на изтекли лихви. В този смисъл е Решение № 66 от
29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК.
Съдът като се позовава на
нищожност на клаузите в допълнителните споразумения за капитализиране на лихва,
приема, че от главницата 75000 евро са погасени 5361,62 евро, а непогасеният
остатък е 69638,39 евро.
Процесният
договор за кредит е обезпечен с договорна ипотека – нотариален акт № 143, том
ІІ, рег. № 3650, нот. дело № 314 от 22.04.2008г., вх.
№ 6068 от 24.04.2008г. Акт № 60, том V, дело № 3480/2008г. Служба по
вписванията Р. - върху недвижими имоти в гр. Р., ж. к.“Р.-І“ ул. „Ч.“ № 2:
магазини № 5, 6, 7, 8 и 9 в поземлен имот № *********. Ответниците са учредили ипотеката като
собственици на тези имоти и са се легитимирали с нотариален акт № 141, том ІІ,
дело № 313/22.04.2008г. на нотариус рег. № *** РС Р., който нотариален акт не е
представен по делото.
Главното
възражение на ответниците е, че ипотекираните имоти
са изнесени от „Юробанк България“ АД на публична продан
за погасяване на задължения на техния праводател Р.Д.
С., което означава, че банката кредитодател не е изпълнила задължението си по
т. 7 - условие за усвояване на кредита е предоставяне на първа по ред ипотека,
а явно ипотеката в тежест на Р.Д. С. не е била заличена и тя се явявала първа.
Съдът намира за недоказани
фактите, на които се основава възражението. По делото не е представен
нотариалния акт, с който ответниците са придобили недвижимите имоти. Не е
доказано кой е праводателят на ответниците, имал ли е той задължения към
„Юробанк България“ АД, насочено ли е принудително изпълнение върху недвижимите
имоти на ответниците за чужд дълг.
Вещото лице посочва в писменото
заключение, че сумата по кредита 75000
евро е преведена по сметка на С.С. на 30.04.2008г. В
съдебното заседание вещото лице поддържа това заключение. Процесният
договор за кредит № 427-222/2008г. е целеви – за ремонт на недвижими имоти – 5
магазина в гр. Р., ж. к. „Р.“ , ул. „Ч.“. Целта на кредита предполага сумата да
се преведе на ответниците и те да я използват за покриване разходите за ремонт
на магазините. Целта на кредита логически изключва сумата да се преведе
директно на трето лице. Директен превод на сумата от банката на трето лице – продавач
на ответниците би могъл да се осъществи по друг договор за кредит с цел покупка
на недвижимите имоти. Възражението на ответниците по настоящото дело е относимо
именно към този друг договор за кредит, при който, ако твърденията на
ответниците са верни, банката отпуска целеви кредит за покупка на недвижими
имот, обезпечен с ипотека върху него, а после насочва принудително изпълнение
върху същия недвижим имот за погасяване на дълг на друго лице. При договора за
кредит по настоящото дело условието кредитът да се отпусне след предоставяне на
първа по ред ипотека е изцяло в полза на банката и в тежест на
кредитополучателите. Ако банката е отпуснала кредита без да се увери дали
ипотеката е първа, това е отказ от нейна страна да се възползва от клауза,
уговорена изцяло в нейна полза, в резултат на което процесният кредит се оказва
практически необезпечен. Сумата по кредита обаче е предадена на 30.04.2008г.на
първия ответник на основание договора. След обявяване на кредита за изцяло
предсрочно изискуем на 12.12.2017г. ответниците
дължат връщане на сумата. По този договор за кредит по изложените горе съображения
длъжниците не могат да се бранят с възражение, че договорната ипотека не може
да послужи за удовлетворение на банката, защото не е първа по ред.
След приключване на последното
съдебно заседание към делото е приобщена молба от „Юробанк България“ АД с
твърдения на факти и приложено писмено доказателство – банково извлечение от
сметката на С.Н.С.. Тези факти и писменото доказателство като постъпили след
приключване на устните състезания не могат да бъдат съобразени при
постановяване на решението.
Мотивиран така Р.нският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
съществуването на парично задължение на длъжниците С.Н.С.
ЕГН ********** ***, и Н.М.К. ЕГН **********,***, към кредитора „Юробанк България“ АД
ЕИК *********, гр. С., район В. „О.п.“ № ***, представлявано от изпълнителните директори
Д.Ш.и П.Д.чрез пълномощник адвокат Д.М., представляващ Адвокатско дружество „М.
и Р.“, в размер 69638,39 евро (шестдесет
и девет хиляди шестстотин тридесет и осем евро и тридесет и девет цента) цялата
дължима главница за период от 28.02.2017г. до 14.01.2018г. по Договор за потребителски
кредит № 427-222/21.04.2008г. и допълнителни споразумения със законната лихва върху
главницата от 18.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането, частично от
цялото задължение по договора за кредит, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение № 184/19.01.2018г. по ч. гр. д. № 393/2018г. на Р.нски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ
установителния иск за сумата над 69638,39 евро до 76452,91 евро.
ОСЪЖДА
С.Н.С. ЕГН ********** ***, и Н.М.К. ЕГН **********,***, да заплатят на „Юробанк
България“ АД ЕИК *********, гр. С., район В. „О.п.“ № ***, представлявано от изпълнителните
директори Д.Ш.и П. Д., сумата 5866,36 лв. съразмерни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА С.Н.С. ЕГН ********** ***,
и Н.М.К. ЕГН **********,***, да заплатят на „Юробанк България“ АД ЕИК
*********, гр. С., район В. „О.п.“ № ***, представлявано от изпълнителните директори
Д.Ш.и П. Д., сумата 3390,58 лв. съразмерни
разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва пред
Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка
страна.
Председател: