№ 3060
гр. Варна, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110112782 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Ж. Ж.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ № 12, вх. А, ап. 12, против
„****“ АД /с предишно наименование „****“ АД/, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, бул. „****“ № 146А, Бизнес център „****“, иск
за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор №
**** за покупко-продажба на МПС от **** г., с рег. № **** на нотариус ****,
рег. № **** на НК, по силата на който първия е продал на втория л.а. марка
„****“, модел „****“, с рег. № В **** НТ, рама WD****210420, за сумата от 6
300 лв., на основание чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД, във вр. чл. 209 ЗЗД
И заявените в евентуалност при уважаване на главния иск
претенции от „****“ АД /с предишно наименование „****“ АД/, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „****“ № 146А, Бизнес
център „****“, срещу М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„****“ № 12, вх. А, ап. 12, а именно:
- за осъждане на М. Ж. Ж. да заплати на „****“ АД /с предишно
наименование „****“ АД, сумата от общо 1176,80 лв., представляваща част от
непогасени лизингови вноски по Договор **** от 23.11.2022 г. за обратен
лизинг (вноска 21, 22 и 23), от които 688,98 лв. главница, 450,29 лв.
възнаградителна лихва за периода 10.10.2024 г. – 06.12.2024 г., 37,53 лв.
обезщетение за забава за периода 10.09.2024 г. – 06.12.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба в съда /06.12.2024 г./ до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 87 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ.
- за осъждане на М. Ж. Ж. да предаде владението на „****“ АД /с
предишно наименование „****“ АД/ върху л.а. марка „****“, модел „****“, с
1
рег. № **** на основание чл. 108 ЗС.
В исковата си молба ищецът М. Ж. Ж. твърди, че на **** г. продал на
ответното дружество, именувано „****“ АД към онзи момент, собствения си
автомобил, марка „****“, модел „****“, с рег. № **** за сумата от 6 300 лв.,
платима в тридневен срок от сключването на договора. Посочено е, че в т. 2 от
последния било уговорено, че целта на извършената продажба е било
последващото предоставяне на автомобила от купувача в полза на продавача
за възмездно ползване, при условията на договор за обратен лизинг по
смисъла на чл. 342 – 347 ТЗ. В тази връзка, между страните бил сключен
Договор **** от 23.11.2022 г. за обратен лизинг, съобразно който ответното
дружество, в качеството си на лизингодател, предоставило на ищеца, в
качеството му на лизингополучател, лизингов актив – л.а. марка „****“, модел
„****“, с рег. № **** със задължение за придобиване собствеността върху
него от лизингополучателя. Съгласно чл. 4 и чл. 8 от Договора, общата
лизингова цена възлизала на 11 674,40 лв., платима на 36 вноски, съобразно
погасителния план, обективиран в Приложение № 1, със срок до 30.11.2025 г.,
от които 7 000 лв. главница, при лихвен процент 34 % и годишен процент на
разходите от 39,83 %. Твърди се, че с т. 1.2 било уговорено, че договорът за
обратен лизинг, този договор, Общите условия, заявката за сключване на
договора, ведно с приложенията към тях и дадените съгласия, представляват
цялостно и единно споразумение между страните. Отбелязано е, че съгласно т.
2.2 от Общите условия към договора, със сключването му, ответникът
/лизингодателят/ се задължил да предостави на ищеца /лизингополучателя/ за
ползване лизинговия актив /автомобила/, придобит от дружеството чрез
договор за покупко-продажба, срещу лизингови вноски, уговорени в договора,
а ищецът се задължил да приеме актива, да заплаща вноските и другите
разходи, както и да придобие правото на собственост върху актива след
заплащането на вноските. Предвид това, за ползвател на придобития от
ответника автомобил бил вписан ищецът.
При така изложеното, ищецът намира, че по същество сключеният
между страните по спора Договор от 23.11.2022 г. представлява такъв за
финансов лизинг, валидността на който е обусловена от валидността на
сключената на **** г. покупко-продажба на процесния автомобил, явяващ се
лизинговия актив по договора от 2022 г. За извод в този смисъл е посочено
обстоятелството, че при кандидатстване за сключване на договор за обратен
лизинг с ответника, наред с други данни, от кандидатстващия се изисква
предоставянето на информация за МПС – бъдещ предмет на договора за
обратен лизинг. След това, съгласно т. 4 и 5 от ОУ, се извършвала оценка на
кредитоспособността на кандидата и предложеното превозно средство,
последвана от прехвърляне собствеността върху последното в полза на
ответника за съответната стойност и сключването на договор за обратен
лизинг, съгласно който МПС се предоставя на лизингополучателя за
възмездно ползване срещу заплащането на сума в размер на продажната цена
на вещта по извършената покупко-продажба, платима на вноски, заедно с
2
възнаградителна лихва. Посочено е, че на основание т. 13 от ОУ след
погасяването на всички вноски, лизингополучателят бил длъжен изкупи
обратно вещта, предмет на договора на покупко-продажба на МПС.
В този смисъл, счита, че изначално между страните целта била
сключването на три договора: за покупко-продажба на МПС, за обратен
лизинг срещу заплащане и за прехвърляне на МПС обратно на
лизингополучателя, поради което ищецът намира, че по същество се касае за
опит за заобикаляне на забраната, уредена в чл. 152 ЗЗД, досежно
предварителното уговаряне, че ако задължението не бъде изпълнено,
кредиторът ще стане собственик на вещта. В тази връзка и предвид взаимната
обусловеност на сделките, ищецът счита, че договорът за покупко-продажба
на МПС представлява продажба с уговорка за изкупуване, поради което е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД, като противоречащ на
закона, а именно – на разпоредбата на чл. 209 ЗЗД.
За извод в посочения смисъл е изтъкнато обстоятелството, че
неприложима в настоящата хипотеза се явява нормата на чл. 333 ТЗ, уреждаща
предпоставките, обуславящи допустимостта на продажба с уговорка за
изкупуване, доколкото макар и процесният договор за покупко-продажба на
МПС да е сключен в писмена форма, не е определен срок, в рамките на който
да бъда упражнено правото на изкупуване, като вместо това, страните са
уговорили заплащането от страна на лизингополучателя на лизингови вноски.
Доколкото по извършената покупко-продажба ищецът се явява физическо
лице, което не е действало по занятие при прехвърляне собствеността върху
процесното МПС, счита, че следва да се ползва от потребителска закрила по
смисъла на ЗЗП, предвид качеството си на потребител. В тази връзка допълва,
че договорът за обратен лизинг носи белезите на потребителски кредит, а
вещта, предмет на съглашението за „обратно придобиване“, е предназначена
за лично потребление, поради което приложение следва да намерят общите
правила на гражданското право, а не нормите на ТЗ.
Предвид нищожността на покупко-продажбата от 2021 г., ищецът счита,
че ответното дружество не е придобило собствеността върху процесния
автомобил, представляващ лизингов актив по договора за обратен лизинг,
поради което последният е лишен от основание и също се явява нищожен на
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, доколкото по същество е каузална сделка.
Моли се за уважаване на така заявената претенция и присъждане на
съдебно-деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „****“ АД /с предишно
наименование „****“ АД/ е депозирал отговор на исковата молба, както и
насрещна искова молба по чл. 211 ГПК. Поддържа се становище за
недопустимост на исковата молба, поради липсата на интерес за водене на
производство по прогласяване нищожността на сделка, доколкото за страната е
налице възможност да търси по-голяма защита на правата си, чрез
предявяване на осъдителен иск за заплащане на получените по нищожен
3
договор суми. Отделно от това са изложени доводи за неоснователност на
ищцовата претенция.
Твърди се от ответника, че между страните по спора е сключен Договор
№ **** от **** г. за обратен лизинг, въз основа на който е сключен и Договор
№ **** от **** г. за покупко-продажба на МПС. Сочи се, че съгласно
погасителния план в Приложение № 1 към договора за лизинг, дължимата от
лизингополучателя сума била в общ размер на 8 356,34 лв., от които 6 300 лв.
главница и 2 056,34 лв. възнаградителна лихва. Сочи се, че сумите били
погасени изцяло на 08.11.2022 г., поради което договорът бил прекратен не
само на основание чл. 14.1.1 от ОУ към него, а и на основание чл. чл. 6, ал. 1
от Споразумение за изкупуване на права по Договор за обратен лизинг от
23.11.2022 г.
Отделно от това, на 23.11.2022 г. между страните било сключено
Споразумение за изкупуване на права по Договор № **** от **** г. за обратен
лизинг, с цел на ищеца да бъде предоставено ново финансиране. В тази
връзка, лизингополучателят следвало да се откаже от правата си по посочения
договор за лизинг от **** г. и да прехвърли същите на лизингодателя за
сумата от 7 000 лв. при условията, посочени в споразумението. В резултат на
посоченото, между страните бил сключен нов Договор **** от 23.11.2022 г. за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив. Излага се, че съгласно погасителния план в Приложение №
1 към договора, общо дължимата от лизингополучателя в полза на
дружеството сума била в размер на 11 674,40 лв., дължима на 36 лизингови
вноски до 30.11.2025 г., от които 7 000 лв. главница и възнаградителна лихва
от 4 674,40 лв. Предвид това, на ищеца било предоставено ползването на
лизинговия актив – процесният автомобил, собственост на дружеството.
Изтъква се, че сключеният между страните Договор **** от 23.11.2022 г.
е за финансов лизинг, противно на твърденията на ищеца, че представлява
такъв за лизинг с обратно действие, доколкото не е предвидена възможността
за обратно изкупуване на лизинговия актив. В този смисъл излага, че към
момента на сключването му, договорът за покупко-продажба от **** г. не е
част от комплексното правоотношение по договора от 23.11.2022 г., а е част от
прекратеното правоотношение по Договор № **** от **** г., като
лизинговият актив ще подлежи на прехвърляне в полза на ищеца, в качеството
му на лизингополучател, едва след пълното погасяване на дължимите по
съглашението от 2022 г. суми.
Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба за нищожността на
извършената покупко-продажба, както и на договора за финансов лизинг от
2022 г. В подкрепа на последното е отбелязано, че не е налице нарушение на
правилото на чл. 152 ГПК, предвид това, че лизинговият актив е преминал в
собственост на лизингодателя още преди сключването на последния договор
за финансов лизинг. Страната счита, че дори да се приеме обратното, то това
не би довело до недействителността на лизинговото правоотношение, а само
4
на договора за покупко-продажба. Изтъква се, че не би могло да приеме, че
предоставения за ползване автомобил се явява обезпечение при неизпълнение
на задълженията на лизингополучателя за заплащане на съответните вноски,
доколкото именно процесното МПС се явява пряк обект на лизинга.
Изложени са доводи от ответника, че договорът за лизинг е абсолютна
търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ, поради което приложение
следва да намерят общите правила на ТЗ за търговските сделки, като
ирелевантно се явява потребителското качество на която и да е страна по него.
Счита, че съобразно нормата на чл. 342, ал. 2 ТЗ, няма пречка третото лице, от
което се придобива лизинговият актив да бъде същото, на което впоследствие
се предава по лизинга. В този смисъла намира, че не са налице ограниченията,
въведени в разпоредбите на чл. 152 и чл. 209 ЗЗД, още повече че целта на
търсеното финансиране от страна на лизингополучателя е покупката на
лизинговия актив.
С депозираната насрещна искова молба е отправено изявление за
разваляне на сключения между страните Договор **** от 23.11.2022 г. за
финансов лизинг, поради непогасяване на три лизингови вноски (вноска 21, 22
и 23), на основание т. 14.3 от ОУ, а именно: сумата от общо 1 176,80 лв.,
представляваща част от непогасени лизингови вноски, от които 688,98 лв.
главница, 450,29 лв. възнаградителна лихва за периода 10.10.2024 г. –
06.12.2024 г., 37,53 лв. обезщетение за забава за периода 10.09.2024 г. –
06.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата. Предявен е и иск за
предаване владението върху процесния лизингов актив – автомобил марка
„****“, модел „****“, с рег. № ****Т.
В условията на евентуалност, при уважаване на главния иск на ищеца, е
релевирано изявление за прихващане до размера на сумата от 2 773,14 лв. В
този смисъл страната сочи, че съгласно сключеното между страните
Споразумение за изкупуване на права по Договор № **** от **** г. за лизинг,
в полза на ищеца е предоставена сумата от 7 000 лв., дължимото по която
обезщетение за забава за периода 23.11.2022 г. – 06.12.2024 г. е 1 856,55 лв.,
или общо 8 856,55 лв. От друга страна, дружеството твърди, че към датата на
депозиране на отговора на исковата молба, заплатената от лизингополучателя
по Договор **** от 23.11.2022 г. за финансов лизинг сума е в общ размер на 6
083,41 лв., от които 2 554,36 лв. главница и 3 529,05 лв. възнаградителна
лихва, които суми ответната страна намира, че би дължала в полза на
лизингополучателя. При така изложеното и след извършване на прихващане
до размера на по-малкото, счита, че насрещната страна следва да заплати на
дружеството сумата от 2 773,14 лв., представляваща разликата между взаимно
дължимите между страните вземания.
Евентуално, при уважаване на претенцията на ищеца, отправя изявление
за прихващане за сумата от 2 257,59 лв. Последната страната формира като
разлика между дължимата от насрещната страна сума от общо 8 366,25 лв. (от
които главница от 6 606,66 лв., заплатена по Договор за покупко-продажба на
5
МПС от **** г., и обезщетение за забава от 1 759,59 лв. за периода 19.11.2022
г. – 06.12.2024 г.), и дължимата от дружеството в полза на лизингополучателя
по Договор **** от 23.11.2022 г. за финансов лизинг сума от 6 083,41 лв.
Моли се за прекратяване на производството по делото като
недопустимо, евентуално отхвърляне на ищцовата претенция. Страната желае
уважаване на заявените в евентуалност искове, при уважаването на главния
иск, както и присъждането на съдебно-деловодни разноски.
Постъпил е отговор на насрещната искова молба в срока по чл. 131 ГПК
от ответника по насрещния иск М. Ж. Ж., в който се поддържа становище
за неоснователността й. Изложени доводи, идентични на изложените в
първоначалната искова молба.
С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на
действащата нормативна уредба, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съдът е сезиран с искова претенция за прогласяване нищожността на
договор за покупко-продажба от **** г. с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
I ЗЗД, във вр. чл. 209 ЗЗД.
При така заявените искови претенции и съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, за уважаване на исковата
претенция, ищецът е следвало да установи в условията на пълно и главно
доказване, твърденията в исковата молба, а именно, че към датата на
сключването на Договор № **** за покупко-продажба на МПС от **** г.
между страните е била налице действителна уговорка за обратно изкупуване
на процесната движима вещ. При успешното установяване на посоченото, в
тежест на ответника е било установяването на действителността на
сключеният между страните договор от **** г.
Установява се от представения по делото Договор № **** за покупко-
продажба на МПС от **** г., че ищецът М. Ж. е продал на ответното
дружество „****“ АД /понастоящем „****“ АД/ лек автомобил марка „****“,
модел „****“, рама WD****210420, за сумата от 6 300 лв., платима в
тридневен срок от подписването на договора /раздел 2, чл. 2, ал. 3/. Уговорено
е в т. 2 от договора, че купувачът иска да придобие собствеността върху МПС
с цел да предостави същото за възмездно ползване на продавача при условията
на договор за обратен лизинг по смисъла на чл. 342-347, във вр. чл. 1, ал. 1, т.
15 от ТР. Изрично е посочено в т. 3 от същия договор, че страните желаят да
сключат последващ договор за обратен лизинг, с който продавачът да получи
правото да използва МПС при условията, в сроковете и срещу
възнаграждението, които страните ще уговорят в договора за обратен лизинг.
Приложен е приемо-предавателен протокол от **** г. към договор за
обратен лизинг № **** със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив, видно от който ответникът е предал държането на
автомобила /лизинговия актив/ на ищеца. Представено е и Приложение № 1
към приемо-предавателен протокол по договор за обратен лизинг № **** за
6
оборудването на процесния автомобил. Предвид това и доколкото по
същество не се спори по делото, че процесният автомобил марка „****“,
модел „****“, представляващ лизинговия актив, е предаден на ищеца
/лизингополучателя/, съгласно представения приемо-предавателен протокол,
съдът намира, че следва да бъде прието, че автомобилът и към настоящия
момент се намира във владение на ищеца.
Представен е по делото Договор за лизинг **** със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 23.11.2022 г.,
сключен между „****“ АД, като лизингодател, и ищеца М. Ж., като
лизингополучател, съгласно който лизингодателят се задължава да предостави
за ползване на лизингополучателя описания в т. 3 лизингов актив, а именно
лек автомобил марка „****“, модел „****“, рама WD****210420. Уговорено е
в т. 8 заплащането от страна на лизингополучателя на лизингова цена в размер
на общо 11 674,40 лв., от които главница от 7 000 лв. и общ разход по лизинга
/възнаградителна лихва/ от 4 674,40 лв., при годишен лихвен процент от 34 %
и ГПР от 39,83 %, съобразно Приложение № 1, в което е обективиран
погасителният план и начинът на формиране на всяка една от 36-те
погасителни вноски.
Предвидено е в т. 1.2 от договора, че последният, Общите условия,
Заявката за сключване на договор, ведно с приложенията към тях и дадените
съгласия, представляват споразумение между страните във връзка с посочения
в договора предмет.
Към договора е сключено Споразумение за изкупуване на права по
Договор за обратен лизинг с цел предоставяне на ново финансиране от
23.11.2022 г. между страните по делото, съгласно раздел I от което между
лицата е сключен Договор за обратен лизинг на МПС № **** със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив - лек
автомобил марка „****“, модел „****“, рама WD****210420, с рег. № ****Т.
Съгласно раздел II страните са постигнали съгласие лизингополучателят
/ищецът/ да ползва ново финансиране, посредством сключване на нов договор
за финансов лизинг **** между страните за същото МПС, като в полза на
лизингополучателя е заплатена сумата от 7 000 лв. В чл. 6, ал. 1 е предвидено,
че с изпълнение на задълженията на страните по споразумението, договор за
обратен лизинг № **** се счита за прекратен, а съгласно ал. 2 всички клаузи
на договора и приложимите Общи условия са в сила и продължават своето
действие, ако условията по споразумението не бъдат изпълнени.
По делото са представени Общите условия към договори за обратен
лизинг и договори за обратен лизинг с физически лица, приети на 20.10.2022
г., като съгласно т. 1.5 от Раздел I "Дефиниции" е посочено, че "лизингов
актив" представлява леки и товарни моторни превозни средства с максимално
допустима маса до 3 500 килограма, ползването върху които е предоставено от
лизингодателя на лизингополучателя по силата на Договора. Според т. 1.9
"заявка за сключване на Договор/Заявка - поместена на Интернет страницата"
7
е стандартизирана електронна форма за кандидатстване за сключване на
Договор за лизинг или Договор за обратен лизинг, съдържаща в т.ч. лични
данни на Лизингополучателя, общи данни за моторното превозно средство,
бъдещ предмет на съответния договор, срок на лизинга и други условия,
необходими на Лизингодателя за оценка на бъдещия лизингов актив и
кредитоспособността на лизингополучателя.
С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да
придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и
да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. За разлика от
оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава мандатния елемент -
поръчката на лизингополучателя с финансово-кредитния елемент -
придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й
изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за
ползването - лизингови вноски. Доколкото нормата на чл. 342, ал. 2 ТЗ е
диспозитивна в практиката и теорията се приема, че няма правна пречка
третото лице, от което се придобива актива, да бъде същото, на което
впоследствие се предава по договора или т. нар. обратен лизинг.
В тази връзка следва да бъде посочено, че макар и процесните сделки да
са търговски за ответното дружество, тъй като са свързани с упражняваното от
него занятие, съдът намира, че специалните разпоредби за търговската
продажба, в т.ч. чл. 333 ТЗ, уреждащ търговска продажба с уговорка за
изкупуване, не намират приложение в конкретния случай и правоотношенията
между страните по настоящото дело, а отношенията се уреждат от общите
разпоредби на гражданското право.
Извод в посочения смисъл се явява обстоятелството, че съгласно
нормата на чл. 333 ТЗ, продажба с уговорка за изкупуване е допустима при
наличие на две кумулативни условия - договорът да е сключен в писмена
форма и да определя срока, в който правото на изкупуване може да бъде
упражнено. В случая формата на договора е спазена, но не е спазено второто
изискване, тъй като вместо право на изкупуване е уговорено задължение за
изкупуване в определен срок след изплащане на парично задължение за
лизингови вноски, при това в тежест на икономически по-слабата страна -
потребител по договора за обратен лизинг, като неизпълнението на
задължението за изкупуване е скрепено с неустойка, предвидена в т. 16.1 от
ОУ.
Отделно от посоченото, продавач по договора за продажба на
процесното МПС е физическо лице и сделката не е свързана с упражнявано от
него занятие, поради което за продавача сделката не е търговска. „Втората“
сделка по същество представлява договор за потребителски кредит, по който
ищцовата страна има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и
се ползва със засилена потребителска защита, поради което и специалните
правила на търговското право, уреждащи отношенията между търговци, са
неприложими. Заедно с това, „третата сделка“ - "обратната" покупко-
8
продажба не е търговска, тъй като купувачът по нея е физическо лице и
сделката има за предмет вещ за лично потребление - чл. 318, ал. 2 ТЗ.
Предвидено е в т. 2.2 от ОУ, че със сключването на договора за обратен
лизинг лизингодателят предоставя за ползване на лизингополучателя
лизинговия актив, придобит от лизингополучателя чрез договор за покупко-
продажба, срещу лизинговите вноски, уговорени в договора, а
лизингополучателят се задължава да приеме лизинговия актив, да заплаща
лизинговите вноски и другите разходи и да придобие правото на собственост
върху лизинговия актив след заплащането им. Така предвиденото в
посочената точка води до извод, че страните от самото си встъпване в
преговорния процес целят сключване на три взаимно свързани сделки - (1)
продажба на МПС (лизингов актив) от лизингополучателя на лизингодателя;
(2) предоставяне на ползването на лизинговия актив от лизингодателя на
лизингополучателя по силата на договор за обратен лизинг срещу заплащане
и (3) прехвърляне на собствеността на лизинговия актив обратно на
лизингополучателя.
Изложеното е в съответствие с уговореното в договора за покупко-
продажба на МПС, в който изрично е посочено, че целта на сделката е
автомобилът, предмет на договора, да бъде предоставен за възмездно
ползване от купувача на продавача при условията на договор за обратен
лизинг /т. 2/. Условията на договора за обратен лизинг включват задължение
на лизингополучателя да изкупи обратно вещта, предмет на договора за
продажба, поради което съдът намира, че сключеният на **** г. договор за
покупко-продажба на МПС представлява по своята същност договор за
продажба с уговорка за изкупуване.
Съгласно чл. 209 ЗЗД продажбата с уговорка за изкупуване е
недействителна, като съображенията за това се обосновават със скритите
опасности за стопански по-слабата страна. В доктрината се дава следния
класически пример в това отношение: Някой има нужда от пари и търси заем.
Заемодателят иска да бъде обезпечен, но не чрез залог, а иска вещта, която ще
го обезпечава, да му бъде продадена, с право на изкупуване. Това право на
изкупуване продавачът (заемателят) ще може да упражни, ако върне заетата
сума на падежа. Пропусне ли тази възможност, продавачът безвъзвратно губи
възможността да откупи обратно имота си. Купувачът окончателно става
собственик на (всъщност заложената му) вещ въпреки разпоредбата на чл.
152 ЗЗД, която не му позволява това. Това е законовият разум закон за
задълженията и договорите да забрани такива продажби. (Проф. д-р О.
Герджиков, Търговски сделки, 2008, стр. 107).
При така изложеното следва извода, че трите сделки са неразривно
свързани и никой от договорите не би бил сключен без предварително да е
уговорено сключването на другите два, като същинската цел е предоставянето
на паричен заем от търговец на физическо лице – потребител. Целта на
първата сделка е да се обезпечи вземането на лизингодателя по договора за
9
потребителски кредит с имущество на кредитополучателя. Предвид това,
договорът за покупко-продажба на МПС от **** г., като неделима част от
комплексното правоотношение между страните по договора за обратен
лизинг, представлява продажба с уговорка за изкупуване и е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД, поради противоречието му с
императивната разпоредба на чл. 209 ЗЗД, поради което така заявената
претенция следва да се уважи.
При отчитане на въведените в исковата молба твърдения за
недействителност на Договор **** със задължително придобиване
собствеността върху лизинговия актив от 23.11.2022 г. /Договор за обратен
лизинг/, поради липсата на основание, и посоченото в мотивите за взиманата
обусловеност на сделките, сключени между страните, съдът намира, че в
съответствие със задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение
№ 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението досежно нищожността на правни сделки
или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства.
Предвид установената нищожност на процесния договор за покупко-
продажба, съдът намира, че лизингодателят не е придобил право на
собственост върху лизинговата вещ, а собственик на процесния автомобил е
останал лизингополучателят - ищецът, който има правомощието да ползва
вещта и с оглед на абсолютния характер на вещното право на собственост
може да го противопостави на всяко лице, в т. ч. на лизингодателя. Това
обстоятелство лишава сключения договор за обратен лизинг от основание, тъй
като причината лизингополучателят да се съгласи да заплаща лизинговите
вноски е да получи като насрещна престация необезпокоявано ползване на
лизинговия актив за срока на договора, както и в последствие да придобие
право на собственост върху същия. Като собственик на вещта, настоящият
ищец има право необезпокоявано да ползва същата и не би могъл да я
придобие отново от самия себе си. Доколкото договорът за лизинг е каузална
сделка, липсата на основание води до нищожност на същия на основание чл.
26, ал. 2 ЗЗД, като презумпцията на чл. 26, ал. 2, изр. II ЗЗД е оборена в
резултат на установената нищожност на договора за покупко-продажба от
**** г.
По насрещните искове:
Предявени са от ответното дружество насрещни искове, заявени в
условията на евентуалност при уважаване на ищцовата претенция, на
основание чл. 87 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ и чл. 108 ЗС.
По предявените от ответното дружество насрещни претенции, ищецът
по тях е следвало да установи в условията на пълно главно доказване, че е
собственик на процесния автомобил; наличието на валидно възникнала
облигационна връзка между страните в производството по сключен договор за
10
лизинг от 23.11.2022 г. и факта на предаване на лизинговия автомобил, както и
че е предоставил необходимата преддоговорна информация; размерът на
уговорените месечни лизингови вноски по отделни пера; факта на
осъществяване на всички предпоставки за настъпване на изискуемостта на
претендираните вземанията по договора за лизинг; че е осигурил
безпрепятствено и необезпокоявано ползване на лизинговата вещ; че
надлежно е упражнил правото си за разваляне на договора лизинг от
23.11.2022 г., както и че е собственик на л.а. марка „****“, модел „****“, с рег.
№ ****Т на основание сключен между страните Договор № **** за покупко-
продажба на МПС от **** г.; че автомобила се намира в държане на
ответника; че държането на автомобила е без основание. При доказването на
горните обстоятелства, ответникът е следвало да докаже, че е заплатил
претендираните суми по договора за лизинг, както и правоизключващи и
правоотлагащи възражения относно собствената си изправност по договора,
както и че има основание да осъществява фактическата власт върху
автомобила.
Съдът намира, че доколкото насрещните обективно кумулативно
предявени осъдителни претенции за заплащане на парични задължения са
предявени на договорно основание /процесният договор за обратен лизинг от
22.11.2022 г./, а настоящият съдебен състав е формирал извод за нищожността
на посоченото съглашение, поради липса на основание, то релевираното
нарочно изявление в насрещната искова молба от ищеца по нея „****“ АД за
развалянето на договора не би могло да породи действие. В този смисъл,
исковете на ищцовото дружество за осъждане на ответника по насрещния иск
за заплащане на сумата от общо 1 176,80 лв., представляваща част от
незаплатени лизингови вноски, се явяват изцяло неоснователни и като такива
подлежат на отхвърляне, като на страната е налице възможност да брани
правата и законните си интереси по друг ред в отделно производство.
Отделно от горното, следва да се отхвърли и искът с правно основание
чл. 108 ЗС за осъждане на ответника по насрещния иск да предаде на
дружеството владението върху процесния автомобил. Изложеното се
обосновава с формираните по-горе от съдебния състав мотиви досежно
носителя на абсолютното вещно право на собственост досежно движимата
вещ, а именно – ищецът по главния, респ. ответник по насрещните искове М.
Ж..
По разноските
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът. Своевременно е отправено искане за присъждането на
такива, от които 280 лв. държавна такса и 1 000 лв. адвокатско
възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, съгласно който уговореното възнаграждение в претендирания
размер е заплатено в брой, като в тази част договорът има характера на
разписка за реалното заплащане на сумата. Релевирано е възражение за
11
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК от ответното дружество, което съдът
намира за неоснователно. Заплатеният хонорар е в предвидените в Наредба №
1 от 2004 г. минимален размер и е съобразен със специфичния характер на
делото, макар да не е ангажиран голям обем от доказателствен материал.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между ищеца М. Ж. Ж.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ № 12, вх. А, ап. 12, и ответника
„****“ АД /с предишно наименование „****“ АД/, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, бул. „****“ № 146А, Бизнес център „****“,
Договор № **** за покупко-продажба на МПС от **** г., с рег. № **** на
нотариус ****, рег. № **** на НК, по силата на който първият е продал на
втория л.а. марка „****“, модел „****“, с рег. № В **** НТ, рама
WD****210420, за сумата от 6 300 лв., на основание чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД,
във вр. чл. 209 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на „****“ АД /с предишно наименование „****“ АД/,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „****“ № 146А,
Бизнес център „****, за осъждане на М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „****“ № 12, вх. А, ап. 12, да заплати на „****“ АД /с предишно
наименование „****“ АД, сумата от общо 1176,80 лв., представляваща част от
непогасени лизингови вноски по Договор **** от 23.11.2022 г. за обратен
лизинг (вноска 21, 22 и 23), от които 688,98 лв. главница, 450,29 лв.
възнаградителна лихва за периода 10.10.2024 г. – 06.12.2024 г., 37,53 лв.
обезщетение за забава за периода 10.09.2024 г. – 06.12.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба в съда /06.12.2024 г./ до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 87 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска на „****“ АД /с предишно наименование „****“ АД/,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „****“ № 146А,
Бизнес център „****, за осъждане на М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „****“ № 12, вх. А, ап. 12, да предаде владението на „****“ АД /с
предишно наименование „****“ АД/ върху л.а. марка „****“, модел „****“, с
рег. № **** на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА „****“ АД /с предишно наименование „****“ АД/, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „****“ № 146А,
Бизнес център „****, ДА ЗАПЛАТИ на М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ул. „****“ № 12, вх. А, ап. 12, сумата от 1 280 лв. (хиляда двеста и
осемдесет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски, от които 280
лв. държавна такса и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
12
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13