Решение по дело №440/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 март 2022 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20217260700440
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 182  

 

24.03.2022 г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

при секретаря Ангелина Латунова

като разгледа докладваното от съдия Митрушева

адм. дело № 440 по описа на съда за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба на К.П.Д. , ЕГН : **********, адрес: ***, регистрирана като земеделски производител с УРН : 363654, срещу  Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/6036 от 30.03.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

 

В жалбата се посочва, че на 20.04.2021 г., чрез изтегляне от системата за електронни услуги, позиционирана на страницата на Държавен фонд „Земеделие“, жалбоподателката получила Уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/6036 от 30.03.2021 г., с което била уведомена за извършената оторизация и изплатеното от Фонда финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., по подадено от нея заявление за подпомагане 2018 с УИН 26/080518/78649 - форма физически лица с УРН 363654, като оторизираната сума по отношение на: Подмярка 13.1/HP 1, СЕПП, Мярка 12/ Натура 2000, СПП и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), била намалена от исканата субсидия. Съгласно таблица 1 от уведомителното писмо по подмярка 13.1/НР1 от искана сума в размер на 12 830.44 лв., след намалението й с 1 037.46 лв., размерът на оторизираната сума бил 11 792.98 лв.; по СЕПП от искана сума в размер на 10 749.49 лв., след намалението й с 985.55 лв., размерът на оторизираната сума бил 9 763,94 лв.; по Мярка 12/Натура 2000 от искана сума в размер на 11 374.13 лв., след намалението й със 78.15 лв., размерът на оторизираната сума бил 11 295.98 лв.; по СПП от искана сума в размер на 4 126.50 лв., след намалението й с 58.26 лв., размерът на оторизираната сума бил 4 068.24 лв. и по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДГП) от искана сума в размер на 6 746.37 лв., след намалението й с 379.85 лв., размерът на оторизираната сума бил 6 366.52 лв.

Жалбоподателката счита процесното уведомително писмо по отношение на цитираните намаления за незаконосъобразно, необосновано, неправилно и издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Уведомителното писмо, макар и издадено в писмена форма, било напълно немотивирано, което препятствало да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвиждала, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следвало, че императивно изискване на закона е административният акт да бъде мотивиран. В процесния случай фактическите и правни основания за намаляване на исканите суми за финансово подпомагане по посочените схеми и мерки за директни плащания за кампания 2018 г., съставляващи мотиви на административния орган, на практика липсвали в обжалваното уведомителното писмо. Посочените пояснения към колоните не касаели конкретния случай и не съдържали конкретни данни по подаденото заявление за подпомагане, а съдържали принципни пояснения, поради което същите по съществото си и според утвърдената съдебна практика на ВАС нямало как да представляват мотиви за постановяване на отказа да бъде оторизирана за изплащане исканата сума в пълен размер. Липсата на мотиви на оспорения административен акт съставлявала съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност.

На следващо място, жалбоподателката счита, че не е налице нито една от посочените като пояснения на колона 3 „Намаления“ хипотези, при наличие на които можело да се стигне до намаления на субсидиите.

Със Заявление за подпомагане 2018 с УИН 26/080518/78649 - форма физически лица с УРН 363654, жалбоподателката кандидатствала за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ за общо 50 ха обработвана пред годината площ, като в заявлението посочила конкретно парцелите със съответния идентификатор и площ на парцела. С издадената на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 33а , ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол ( обн. ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Заповед № РД-09-229/01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2018 останали части от парцели с идентификатор № 39001-202-1-1 и № 39001-258-1-1, както и целия парцел № 39001-249-1-1, последния с декларирана площ от 1.91 ха, и трите в землището на с.Костур, община Свиленград. Процесната заповед била обжалвана от жалбоподателката, като по отношение на частите от парцели с идентификатор № 39001-202-1-1 и № 39001-258-1-1, които били извън окончателния специализиран слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2018, съдът отменил заповедта на МЗХГ и  върнал преписката на органа за ново произнасяне, а в останалата част, в която извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2018 г. останал парцел № 39001-249-1-1, производството по обжалване на заповедта все още не било приключило с влязло в сила решение.

Всички заявени от жалбоподателката за подпомагане за кампания 2018 площи били обработвани и поддържани и отговаряли на условията за допустимост за подпомагане на земеделските площи, съгласно Наредба № 2/2018 г. Тези площи били заявени за подпомагане и през предходната 2017 г., като същите отговаряли на критериите за допустимост и на жалбоподателката била изплатена оторозирана сума без намаления и редукции.

С оглед гореизложеното, жалбоподателката моли съда да отмени Уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/6036 от 30.03.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерките за директни плащания базирани на площ за кампания 2018 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, в частта, с която била уведомена, че оторизираните от Фонда суми по Подмярка 13.1/НР1, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), по заявление за подпомагане 2018 с УИН 26/080518/78649 - форма физически лица с УРН 363654, за намаления на исканата сума, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на разпоредбите на закона, и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Моли да й бъдат присъдени направените разноски  във връзка с обжалването.

 

ОТВЕТНИКЪТ – Заместник Изпълнителен Директор на Държавен Фонд „Земеделие“ гр.София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и внесен депозит за вещо лице. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

 

Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

 

Оспорващата К.П.Д. е регистрирана с Уникален регистрационен номер (УРН) : 363654 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2018 г. същата е подала на 02.05.2018 г. Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) : 26/080518/78649 по следните, относими към настоящото производство, схеми и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Зелени директни плащания (ЗДП), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите (Мярка 12), Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НР1), Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2). Заявени за подпомагане със заявлението са 34 броя парцели в землището на * и 2 броя парцели в землището на *.

На това заявление са извършени административни проверки по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, обективирани в "Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018" за УРН 363654, като при тези проверки са установени следните грешки: БЗС-та 39001-189-3, 39001-209-1, 39001-226-4, 39001-198-1 и 39001-25-1, са без физически блок. За парцел 39001-255-1-1 с култура: „Постоянни или временни пасища за паша на животни (пасища и мери за паша)“, площта заявена по Натура 2000 е заявена с култура различен тип от типа земя. БЗС-та/Излизаща площ (ха): 39001-189-3/ 0.04583 ха и 39001-226-4/0.02262 ха. Видът грешка е: „Над 0.05 ха от БЗС-то излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП. ЕНП, попадащо/прилежащо към недопустимата част, не участва в окончателната калкулация."

Със Заповед № РД-46-504/12.12.2018 г. Министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, е одобрил проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г.

На 28.12.2018 г., чрез ОД „Земеделие“ – Хасково, К.П.Д. е подала чрез Общинска служба „Земеделие“ гр.Свиленград до Министъра на земеделието, храните и горите Възражение с вх.№ РД-1161/28.12.2018 г., с което е възразила срещу обхвата на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г., конкретно в частта му, касаеща декларираните за подпомагане от нея площи със заявление за подпомагане с УИН 26/080518/78649, и е поискала той да бъде преразгледан по отношение на физическите блокове, в които попадат следните парцели в землището на с.Костур, община Свиленград с идентификатори: 39001-202-1-1, 39001-249-1-1 и 39001-258-1-1.

Със Заповед № РД-09-229/01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, е одобрен окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2018, като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), който е актуализиран за 2018 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2018 г., отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени през годината от страна на Технически инспекторат на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция и областните и общински структури на МЗХГ, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен със Заповед № РД-46-504 от 12.12.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите.

Тази заповед е обжалвана от К.П.Д., като във връзка с това оспорване с Решение № 1058/10.01.2020 г., постановено по адм. дело № 371/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково, оставено в сила с Решение № 9213/17.08.2021 г., постановено по адм. дело № 2650/2020 г. по описа на Върховен административен съд, Заповед № РД-09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, е отменена в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2018 е останала част от парцел 39001-202-1-1 в землището на * с площ 0.14 ха и част от парцел 39001-258-1-1 в землището на * с площ 0.02 ха и преписката в тази ѝ част е върната на Министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне.

Съгласно влязлото в сила съдебно решение, със Заповед № РД 20-123 от 10.09.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите е изменена Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, като обхватът на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 се допълва с площите от: 0.14 ха от парцел 39001-202-1-1 и 0.02 ха от парцел 39001-258-1-1.

Междувременно, на 30.03.2021 г. е издаден оспореният в настоящото производство административен акт – Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 с изх. № 02-260-6500/6036 от 30.03.2021 г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – София. С процесния акт оспорващата К.П.Д. е уведомена за оторизираните суми за финансово подпомогагане по схемите и мерките, базирани на площ в подаденото от нея заявление за подпомагане с УИН 26/080518/78649 за кампания 2018, както следва:

·         подмярка 13.1/НР1 - искана сума в размер на 12 830.44 лв., намаление в размер на 1 037.46 лв., оторизирана сума в размер на 11 792.98 лв.;

·         СЕПП - искана сума в размер на 10 749.49 лв., намаление в размер на 985.55 лв., оторизирана сума в размер на 9 763,94 лв.;

·         Мярка 12/Натура 2000 - искана сума в размер на 11 374.13 лв., намаление в размер на 78.15 лв., оторизирана сума в размер на 11 295.98 лв.;

·         СПП - искана сума в размер на 4 126.50 лв., намаление в размер на 58.26 лв., оторизирана сума в размер на 4 068.24 лв.

·         Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДГП) - искана сума в размер на 6 746.37 лв., намаление в размер на 379.85 лв., оторизирана сума в размер на 6 366.52 лв.  

В таблица 1 на уведомителното писмо е посочена съответната схема/мярка, исканата сума, намаления, редукции, намаления поради достигане на таван на субсидията и оторизираната сума, като под таблицата е посочено по отношение на всяка една от колоните какво включва, посочени са и ставките за схема/мярка за кампания 2018. В таблица 2 от уведомителното писмо са отразени извършените плащания, като под таблицата е посочено какво съдържа всяка една от колоните.

В поясненията към колона 3 на таблица 1 е посочено, че при намаленията се отчитат:

- Намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление-проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;

- Намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № от 27.09.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;

- Наложена ставка на корекция/финансова дисциплина/ определена съгласно чл. 26 от Регламент ЕС 1306/2013 и чл. 8, пар. 1 от Регламент ЕС 1307/2013;

- Линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент ЕС 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията;

- Линейно намаление съгласно чл.65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по искане на жалбоподателката бе назначена съдебно-техническа експертиза. В депозираното във връзка с експертизата заключение се посочва, че от представеното Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/6036 от 30.03.2021 г. и таблиците към него вещото лице не е могло да установи за кои площи и на какво основание са извършени намаленията на субсидиите на жалбоподателката К.Д. във връзка със заявените от нея площи за подпомагане за кампания 2018.

При извършеното проучване в Държавен фонд „Земеделие“ на вещото лице било предоставено писмено становище, от данните по което можело да бъдат направени следните фактически изводи: от общата заявена за подпомагане площ, възлизаща на 54.92 ха, общата недопустима площ възлизала на 2.18 ха. Тази площ излизала извън слоя „Площи, допустими за подпомагане", одобрен със Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите за кампания 2018. Площите, за които били извършени намаления на субсидиите на жалбоподателката, представлявали цялата площ от 1.91 ха на парцел с композитен номер 39001-249-1-1, тъй като попадал изцяло извън слоя „Площи, допустими за подпомагане", както и частите от парцели, посочени в последната колона 7, тъй като попадали извън слоя „Площи, допустими за подпомагане".

Парцели с композитени номера 39001-202-1-1 със заявена площ от 2.28 ха и 39001-258-1-1 със заявена площ от 1.35 ха били изцяло включени в допустимата площ за подпомагане на основание Заповед № РД 20-123 от 10.09.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която се изменя Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра на земеделието храните и горите, като обхватът на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 се допълвал с площите от 0.14 ха от парцел 39001-202-1-1 и 0.02 ха от парцел 39001-258-1-1. Вещото лице посочва, че в представеното по делото Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 с № 02-260-6500/6036 от 30.03.2021 г. не била взета предвид Заповед № РД 20-123 от 10.09.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите и частите от 0.14 ха от парцел 39001-202-1-1 и 0.02 ха от парцел 39001-258-1-1 били отчетени като недопустими площи.

Във връзка с въпрос как са отчетени намаленията на субсидията и как е формиран размерът на това намаление по всяка една от мерките в процесното уведомително писмо, въз основа на данните от предоставеното на вещото лице от ДФЗ писмено становище и обжалваното уведомително писмо, същият изготвя „Комбинирана таблица", в която в обобщен вид посочва данните по всяка една от схемите/мерките за подпомагане за жалбоподателката К.П.Д. с УРН 363654, за кампания 2018 г.

На въпроса дали оторизираната с процесното уведомително писмо сума съответства на заявените от жалбоподателката К.Д. площи по схеми и мерки, които са били включени в одобрения от министъра на земеделието и храните, специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 със Заповед № РД09-229/01.03.2019 г. на МЗХГ, вещото лице отговаря, че в обжалваното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане са отразени само суми, без да е показана връзка между тях и оторизираните площи за подпомагане по съответните схеми/мерки за подпомагане, съответно, че същото е издадено, преди да бъде изменена заповедта на Министъра на земеделието, храните и горите на базата на Решение № 1058 от 10.01.2020 г., постановено по адм.дело № 371/2019 г. на АС - Хасково.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във вр. чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима. Оспореното уведомително писмо е съобщено на оспорващата на 20.04.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана в деловодството на Административен съд - Хасково на 29.04.2021 г. (с пощенско клеймо от 28.04.2021 г.) и следователно е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

Оспореният акт е издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ при наличие на компетентност. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. е делегирал на своя заместник-изпълнителен директор правомощието за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, поради което липсват основания за прогласяване нищожността на оспорения акт.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да се разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. В разглеждания случай в уведомителното писмо няма никакви конкретни мотиви относно материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане. Нещо повече – в случая не би могло да се приеме, и че мотивите към акта се съдържат в представената по делото административна преписка. Доколкото посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия, неизпълнението на това законово вменено задължение води до немотивираност на оспореното уведомително писмо.

За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че волята на административния орган следва да бъде ясно изразена в административния акт или в други документи, съдържащи се в преписката, към които актът препраща. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК ограничава съдебното установяване само относно онези факти, които са обективирани във фактическото основание на оспорения акт. Административният орган следва да посочи всички фактически и правни основания за издаването на акта в съдържанието на самия акт или в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка. Изрично трябва да бъде посочено, че изложените в писмото пояснения към колона 3 от таблица 1 "Намаления", които са общо 5 на брой, не съставляват конкретни съображения на органа, а бланкетно възпроизвеждане на законови разпоредби и от същите не става ясно, кое от посочените в поясненията към колона 3 основания към коя от мерките и схемите е приложимо или към всички тях. Проблемът не е в табличната форма на представяне на мотивите на административния акт, а в липсата на конкретност в зависимост от установените в административното производство факти и използваните доказателства. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че е недопустимо да се изяснява волята на административния орган едва в хода на съдебното производство. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза в случая могат да бъдат изяснени мотивите за отказа, но следва да бъде отбелязано, че установените от вещото лице причини за постановените корекции и намаления в писмото, не могат да санират констатираните в същото пороци, а именно: липсата на мотиви за санкционираната площ и размерът на посочените намаления. Липсата на мотиви в оспорения акт нарушава правото на защита на заявителя, който следва да бъде запознат с конкретните причини - фактически и правни за намаляване на сумите в хода на административното производство, приключило с издаване на оспореното писмо.

Ето защо съдът намира, че оспореният акт е немотивиран, а немотивираността препятства упражняването на съдебен контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК.

 

На следващо място, следва да бъде отбелязано, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила и като е издал оспорения акт, без да изчака произнасянето с влязъл в сила съдебен акт по оспорването на Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г., с която заповед е одобрен окончателният специализиран слой “Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г., като част от СИЗП. Както вече бе посочено, с Решение № 1058/10.01.2020 г., постановено по адм. дело № 371/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково, оставено в сила с Решение № 9213/17.08.2021 г., постановено по адм. дело № 2650/2020 г. по описа на Върховен административен съд, Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, е отменена в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2018 е останала част от парцел 39001-202-1-1 в землището на * с площ 0.14 ха и част от парцел 39001-258-1-1 в землището на * с площ 0.02 ха и преписката е върната на Министъра на земеделието, храните и горите в тази ѝ част за ново произнасяне. Тоест към момента на издаването на уведомителното писмо до жалбоподателката – 30.03.2021 г., не е бил налице влязъл в сила съдебен акт по отношение именно на процесните БЗС. Административният орган е следвало на основание чл. 130, ал. 2 от АПК да изчака произнасянето на съда, преди да постанови акт по същество по подаденото заявление от страна на жалбоподателката. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, в относимата му редакция, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. По аргумент от разпоредбата на чл. 33а ЗПЗП и чл. 16а, чл. 16б, чл. 16в, и чл. 16г от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, преди влизане в сила на Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите в частта, в която процесните площи са определени като площи, които остават извън окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г. административният орган не е следвало да се произнася по подаденото от К.П.Д. заявление за подпомагане за кампания 2018 г. Административният орган е следвало да спре административното производство и да изчака решението на съда във връзка с оспорването, каквато възможност предвижда чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС по т. д. № 1/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия е посочено, че от разпоредбата на чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105, следва, че Разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и да приеме заявление за подпомагане през следващата година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105. Следователно преди влизане в сила на заповедта, с която е одобрен специализираният слой “Площи допустими за подпомагане”, в случая по отношение на заявените от жалбоподателката площи, които не са включени в слоя, произнасяйки се административният орган, преди влизането в сила на тази заповед, е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила (в този смисъл Решение № 2720 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8593/2020 г., Решение № 15543 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7220/2020 г. и др.)

В тази връзка съдът приема, че Уведомителното писмо изх. № 02-260-6500/6036 от 30.03.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при липса на фактическа и правна обосновка. Същото следва да се отмени, а преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в настоящето решение.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, включващи адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., държавна такса – 10 лева и 550 лева – възнаграждение за вещо лице. Направеното възражение от страна на процесуалния представител на ДФ „Земеделие“ за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид факта, че адвокатското възнаграждение е в минималния размер от 500 лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

                                                                                              

ОТМЕНЯ по жалба на К.П.Д. , ЕГН : **********, адрес: ***, регистрирана като земеделски производител с УРН : 363654, Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/6036 от 30.03.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

ВРЪЩА преписката за ново произнасяне, при съобразяване със задължителните указания на съда относно приложението на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" гр.София да заплати на К.П.Д. , ЕГН : **********, адрес: ***, сумата в размер на 1 060 (хиляда и шестдесет) лева - разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: