О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.София, 05.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи
въззивен състав, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр. д. № 805 по описа за 2020 г.
на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 274, ал.
1, т. 2, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадена е
частна жалба от „П.К.Б.“ ЕООД срещу онази част от разпореждане от 21.10.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 809/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Ихтиман,
в
която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н.А.Б. за сумата от 4 121.64
лева – законна лихва за периода 05.05.2019 г. – 19.10.2020
година.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като заповедният
съд не е дал указания за отстраняване нередовността на заявлението преди да го
отхвърли. Искането е за отмяна на обжалваното разпореждане.
Софийски окръжен
съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и доказателствата по делото,
намира следното.
Частната жалба е
подадена в законоустановения срок за обжалване, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, тя е основателна.
Производството
пред районния съд е образувано по заявление на „П.К.Б.“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н.А.Б.
за вземания по договор за потребителски кредит № ……….. от …………. година.
Претендира се главница от 4 933. 75 лева, 3611. 74 лева – договорно
възнаграждение за периода 05.07.2016 г. – 05.05.2019
г., 3788. 40 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, 14.02 лева – лихва за забава от 06.06.2016
г. до 05.05.2019 г., както и законна лихва от 4 121.
64 от 05.05.2019 г. до 19.10.2020 г., ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на
вземането, както и разноските за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С обжалваното
разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в
частта относно сумата от 4 121. 64 лв., претендирана
като лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 05.05.2019 г. до 19.10.2020 г., тъй като е констатирал нередовност на заявлението – не е посочено кое е главното вземане, върху
което се твърди да е начислена тази лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК абсолютна
процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е неговата редовност. Според препращата
норма на чл. 410, ал. 2 от ГПК към чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, която е
приложима и в заповедното производство, заявителят следва да изложи
обстоятелствата, на които основава искането си - всички фактически обстоятелства,
които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на
вземането. В т. 2. б. на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 4/2013 г., е
прието, че точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя
редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК
съдът отхвърля искането, ако същото не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани
допуснатите нередовности в тридневен срок от
съобщението.
Следователно, след като съдът правилно е
констатирал, че искането е нередовно, е следвало да даде указания на заявителя да уточни кое е главното вземане, върху което се претендира лихва за забава
в размер на 4 121. 64 лв. за посочения период.
Като е
отхвърлил искането без да спази изискванията на
чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, съдът е постановил неправилно разпореждане,
което следва да се отмени.
В случай, че
заявлението е нередовно, съдът дължи пълни, точни и изчерпателни указания. Ако
заповедният съд не е изпълнил това си задължение и отхвърли подаденото
заявление, поради неизпълнение на указанията или поради частично изпълнение на
указанията, при подадена частна жалба срещу разпореждането по чл. 413 ГПК въззивният съд следва да отмени последното само на това
основание.
Доколкото компетентен да се произнесе по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е единствено
районният съд, делото следва да се върне на РС – гр.
Ихтиман за разглеждане от същия
съдебен състав от фазата извършване преценка по редовността на заявлението в
обсъжданата част.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 21.10.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 809/2020 г. по описа на
Районен съд – гр. Ихтиман, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н.А.Б. за сумата от 4 121.64 лева– законна лихва за
периода 05.05.2019 г. – 19.10.2020 година.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Ихтиман за разглеждане от същия съдебен състав от фазата извършване преценка по редовността на заявлението в обсъжданата част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: