РЕШЕНИЕ
№ 14370
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110153277 по описа за 2024 година
Д. Д. В. е предявил против ЮЛ осъдителен иск с правно основание чл. 50
ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4386
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на преден капак, челно стъкло, таван, дясна рамка, врата, десен
фар, десен калник, ляв калник, предна броня, тапицерия на таван и
автомобилно табло, на собствения на ищеца лек автомобил „*********“, с рег.
№ *******, причинени в резултат на падане на клон от дърво, принадлежащо
към зелената система на ЮЛ, увреждането настъпило на 02.05.2022 г. в
*************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба – 09.09.2024 г. до окончателното плащане на
вземането.
Ищецът твърди, че на 01.05.2022 г., около 23.50 ч., паркирал лекия си
автомобил „*********“, с рег. № *******, на паркомясто, разположено
перпендикулярно на ***************., около 03.00 ч. съсед на ищеца се
събудил от силен трясък, погледнал през прозореца и видял, че се е отчупил
клон от дърво, който паднал върху лекия автомобил на ищеца и върху още два
автомобила, за което подал сигнал на тел. 112, а впоследствие уведомил и
ищеца. Посочва, че дошли представители на полицията и служители на
Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, които
отрязали клона. При отстраняване на клона се събрали хора и ищецът разбрал
от съсед, че многократно бил информирал общината за отстраняване на
сухите и опасни клони. За настъпилия инцидент на ищеца било издадено
удостоверение от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на
1
населението“. В резултат на инцидента били увредени преден капак, челно
стъкло, таван, дясна рамка, врата, десен фар, десен калник, ляв калник, предна
броня, тапицерия на таван и автомобилно табло, на собствения на ищеца лек
автомобил, като за отстраняване на щетите ищецът платил сумата от 5962.15
лв. Поддържа, че за претърпените имуществени вреди, е предявен срещу
ответника иск за сумата от 100 лв., частично от 5962.15 лв., като по
образувано гр.д. № 38326/22г. по описа СРС, 155 състав, искът е уважен и
ответникът е заплатил процесната сума. Сочи, че с настоящото производство
претендира част от разликата между уважената частична претенция и пълния
размер от 5862.15 лв. Излага твърдения за бездействие от страна на ответника,
а в условие на евентуалност твърди, че ответникът носи отговорност за щети,
причинени от нейна вещ. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба, прави увеличение на размера на предявения
осъдителен иск и претендира разноски
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Посочва, че причинените вреди
били в много по-малък размер от твърдените от ищеца от 5962.15 лв. С оглед
изложеното се моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като в полза на
ответника бъдат присъдени разноски. Пред съда процесуалният представител
на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски
С определение от 17.02.2025 г. постановено по настоящото дело е
допуснато на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК увеличение на размера на
предявения иск по чл. 50 ЗЗД, като същият да се считат предявен за сумата от
5862.15 лв.
С определение от 28.04.2025 г. постановено по настоящото дело е
прекратено производството по гр.д. № 53277 по описа за 2024 г. на СРС, 39
състав, в частта за сумата над 4386 лв. до пълния предявен размер от 5862.15
лв., поради отказ от иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че във
връзка с процесното събитие с решение по гр.д. № 38326/22г. по описа СРС,
155 състав, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лв.,
частично от 5962.15 лв., която сума е била заплатена. Горното се установява и
от представеното решение № 5760 от 01.04.2024 г., постановено по гр.д. №
38326/22г. по описа СРС, 155 състав, съгласно което е осъден ответникът ЮЛ,
с адрес**********, представлявана от кмета В.Т., да заплати на Д. Д. М., с
ЕГН **********, от *****************, на основание чл. 50 от ЗЗД, сумата
от сумата от 100 лв. /сто лева/, претендирана частично от сумата от общо 2667
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на преден капак, челно стъкло, таван, дясна рамка, врата, десен
фар, десен калник, ляв калник, предна броня, тапицерия на таван и
автомобилно табло, на собствения на ищеца лек автомобил „*********“, с рег.
№ *******, причинени в резултат на падане на клон от дърво, принадлежащо
към зелената система на ЮЛ, увреждането настъпило на 02.05.2022 г. в
*************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба – 15.07.2022 г. до окончателното плащане на
вземането, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 200 лв. /двеста лева/,
2
представляваща направени по делото разноски. Като съгласно писмо с изх. №
105142 от 29.10.2024 г. решението е влязло в сила на 08.05.2024 г.
Представено е свидетелство за регистрация част 1 на МПС марка
„**********“, модел „**********“, с рег. № *********, от което се
установява, че собственик на същото е Д. Д. В..
По делото е представено и удостоверение с рег. № 764001-567 от
05.05.2022 г. от МВР, съгласно което на 02.05.2022 г. бил получен сигнал за
техническа помощ, при което специализиран екип на СДПБЗН бил оказал
техническа помощ за отстраняване на паднало дърво върху три броя леки
автомобили, единият от който бил „**********“ с рег. № *********, на адрес
**********.
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, която
настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се
установява, че стойността за възстановяване на лек автомобил „*********“, с
рег. № *********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП
е 6206.02 лв.
По делото е приета и допълнителна съдебно-автотехническа експертиза,
която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се
установява, че действителната /средна пазарна/ стойност на лек автомобил
„*********“, с рег. № *********, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на настъпване на застрахователното събитие е 6408 лв. Вещото лице е
посочило, че стойността за възстановяване на лек автомобил „*********“, с
рег. № ********* е 6206.02 лв. и представлявала 96.85 % от неговата
действителна стойност, като в случая била налице тотална щета. Съгласно
заключението стойността на уврежданията по лек автомобил „*********“, с
рег. № *********, определена при условията на тотална щета и след
приспадане на запазените части в размер на 30 %, е 4486 лв.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 50 ЗЗД
е да докаже, че с влязло в сила решение по гр.д. № 38326/22г. по описа СРС,
155 състав е установено нанасянето на имуществени вреди върху МПС
собственост на ищеца, причинени в резултат на падане на клон от дърво,
принадлежащо към зелената система на ЮЛ, както и размера на вредите
връзка с настъпилото събитие.
Съгласно постановките на ТР № 3/2016г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на
ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила
на пресъдено нещо относно правопораждащите факти /юридическите факти,
от които правоотношението произтича/ на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата
до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При
уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните
по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на
3
СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите,
когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/
от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото
вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.
По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем,
различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие
на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането
да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се
претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което
частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за
разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали
същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му
квалификация. Единствено размерът на обезщетението не се явява
правопораждащ факт, от което следва, че не се ползва със СПН. В хипотезата
на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да
съществува, но е възможно и да не съществува, като обективните предели на
СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с
предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна
СПН.
В оглед на гореизложеното неоснователни се явяват оплакванията на
ответника за недопустимост на производството, доколкото вече имало дело
със същия предмет, а именно гр.д. № 38326/22г. по описа СРС, 155 състав, по
което имало влязло в сила решение. В случая е безспорно по делото, че
предмет на производството по гр.д. № 38326/22г. по описа СРС, 155 състав е
частична претенция в размер на сумата от 100 лв., а предмет на разглеждане
пред настоящото производство е останалата част от вземането, поради което
настоящото производството се явява допустимо.
В случая с решение № 5760 от 01.04.2024 г. постановено по гр.д. №
38326/22г. по описа СРС, 155 състав е уважен предявения частичен иск срещу
ответника сумата от 100 лв. – частичен иск, като в диспозитива на решението
е посочена като пълен размер сумата от 2667 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на процесния
автомобил. В същото време в мотивите на решението съдът изрично е
посочил, че гр.д. № 38326/22г. по описа СРС, производството е образувано по
искова молба на Д. Д., против ЮЛ, за осъждане на ответника да плати на
ищеца сумата от 100 лв., претендирана частично от сумата от общо 5962.15
лв. В диспозитива на решението по гр.д. № 38326/22г. е допусната очевидна
фактическа грешка по отношение на посочване на пълния размер на
претенцията, каквато е допусната и по отношение на фамилията на ищеца
посочен като Д. М.. Дори да се приеме нещо различно, то това обстоятелство
не променя факта, който не е и спорен между страните, че предмет на
разглеждане производство гр.д. № 38326/22г. е иск за сумата от 100 лв.
частичен от сумата от 5962.15 лв., обстоятелство посочено както в мотивите
на решението, така и в доклада по това дело, който е обявен за окончателен.
Съгласно ТР № 3/2016г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, СПН на
4
положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на
делото, т. е. за сумата от 100 лв., като по отношение на останалата част, която
е предмет на настоящото производство няма формирана СПН, доколкото
вземането може да съществува, но е възможно и да не съществува, поради
което не може да се прием твърдението на ответника, че въпросът за пълния
размер на обезщетението вече е бил решен в предходното производство,
доколкото там предмет на иска е била единствено сумата от 100 лв. С влизане
в сила на решение № 5760 от 01.04.2024 г. постановено по гр.д. № 38326/22г.
по описа СРС, 155 състав, с което е уважен частичния иск, то в настоящото
производство подлежи на изследване единствено въпросът за размера на
претендираното обезщетение.
С оглед основателността на предявения иск следва да бъде определен и
размерът на дължимото обезщетение за претърпените имуществени вреди от
страна на ищеца. Настоящият състав намира, че при съдебно заявена
претенция, съдът следва да определи дължимото се обезщетение по
действителна стойност на вредата към момента на настъпването на събитието,
вкл. като ползва заключение на вещо лице. В настоящият случай от приетата
по делото съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен
кредитира като компетентно изготвена, се установява, че стойността за
възстановяване на лек автомобил „*********“, с рег. № *********, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 6206.02 лв. Вещото лице е
посочило, че действителната /средна пазарна/ стойност на процесният лек
автомобил марка „*********“, с рег. № *********, определена към датата на
настъпване на застрахователното събитие била 6408 лв., като стойността
необходима за неговото възстановяване надвишавала със 96.85 % неговата
действителна стойност към датата на произшествието, поради което в случая
била налице тотална щета. Съгласно заключението стойността на запазените
части по МПС „*********“, с рег. № *********, представлявали 30 % от
неговата действителна стойност, поради което стойността на обезщетение за
марка „*********“, с рег. № *********, определена при условията на тотална
щета и след приспадане на запазените части в размер на 30 % е 4486 лв.
Настоящият състав с оглед приетото по делото заключение намира, че в
случая е налице тотална щета, тъй като стойността необходима за
възстановяване на процесното МПС надхвърля неговата действителна
стойност към датата на настъпване на ПТП. При това положение при
определяне на обезщетението стойността на запазените части следва да се
приспадне от действителната стойност на автомобила към настъпване на
застрахователното събитие /в този смисъл решение № 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО/. Съгласно заключението на САТЕ стойността на
дължимото обезщетение при условията на тотална щета и след приспадане на
запазените части е в размер на 4486 лв. Общия размер на вземането на ищеца
е в размер на 4486 лв. По делото е отделено за безспорно, че ответникът след
постановяване на решението по гр.д. № 38326/22г. по описа СРС, 155 състав е
заплатил на ищеца сумата от 100 лв., то дължима се явява сума в размер на
4386 лв., поради което искът по следва да бъде уважен в така посочения
размер.
5
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски, като ищецът претендира сумите от 234.49 лв. държавна такса, 250
лв. депозит за вещо лице, сумата от 1060 лв. с ДДС заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед частичното прекратяване на производството на
ищеца следва да се присъди сумата от 1155.57 лв. На ответника с оглед изхода
на спора не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ, с БУЛСТАТ ********, с адрес ***********, да заплати
на Д. Д. В., ЕГН **********, със съдебен адрес **************, чрез адв. Й.
А., по предявения иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, сумата от 4386 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на преден капак, челно стъкло, таван, дясна рамка, врата, десен
фар, десен калник, ляв калник, предна броня, тапицерия на таван и
автомобилно табло, на собствения на ищеца лек автомобил „*********“, с рег.
№ *******, причинени в резултат на падане на клон от дърво, принадлежащо
към зелената система на ЮЛ, увреждането настъпило на 02.05.2022 г. в
*************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба – 09.09.2024 г. до окончателното плащане на
вземането.
ОСЪЖДА ЮЛ, с БУЛСТАТ ********, с адрес ***********, да заплати
на Д. Д. В., ЕГН **********, със съдебен адрес *****************, чрез адв.
Й. А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1155.57 лв. разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6