№ 1580
гр. Пазарджик, 22.08.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220101570 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Молителката В. Н. С., редовно призована, се явява лично и с адв. Т.,
редовно упълномощена отпреди.
Ответникът И. Л. С., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
Г., редовно упълномощена да го представлява отпреди.
АДВ. Т.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. Т.: Госпожо съдия, водим един свидетел.
АДВ. Г.: Нямам доказателствени искания на този етап. Представям
документ – болничен лист, от който е видно, че свидетелката, която днес
бяхме в готовност да я доведем и която поне четири-пет пъти е идвала пред
съдебната зала в предходни съдебни заседания, е в обективна невъзможност да
се яви в днешното съдебно заседание.
АДВ. Т.: Те имат допуснати двама свидетели. Не мога да взема
становище. Виждам диагноза, която нито мога да оспоря, нито да я приема за
достоверна. Това е най-честата диагноза, която се дава. Имат допуснат и друг
1
свидетел, така че той може да бъде изслушан днес.
АДВ. Г.: Нашите свидетели са посочени в твърдения на молителката.
Вторият свидетел оказва подкрепа и грижа за първата свидетелка, поради
което е обективно възпрепятстван. Това е нейният съпруг. Това са хора, които
до сега, във всяко едно съдебно заседание, винаги са присъствали пред
съдебната зала. Налице е обективна пречка и за двамата.
АДВ. Т.: Процесът отива към отлагане на делото, така виждам нещата.
Те са поискали двама свидетели, които не присъстват. Според мен делото се
протака съзнателно, като причината е да изтече срока, който е предвиден в
ЗЗДН - 18 месечен срок и това да направи процеса ненужен. Ще моля ако
делото ще се отлага, тъй като свидетелят която водим е очевидец на много от
нещата и които при всички положения ще бъдат свързани със свидетелите –
родители на ответника, моля ако отложите делото свидетелят да бъде разпитан
в едно съдебно заседание с тях. Моля делото да бъде насрочено максимално
наскоро. Виждаме, че госпожата свидетелката следва на 27.08. да се яви на
работи и моля насрочването на съдебното заседание да бъде скоро. Моля
другата страна да представи някакво доказателство, свързано с исканото
съдебно удостоверение за проучване на обстоятелствата около издаване на
съдебно медицинското удостоверение. Такова определение е издал съда още
на 07.07. миналата година и считам, че то ще е важно. Другата страна ако
може да представи доказателства, свързани с исканото съдебно удостоверение
АДВ. Г.: За себе съм решила да не се включвам в спекулативния тон и
изказ на процесуалния представител на другата страна, какъвто оценявам, че
са и днешните изказвания на същия. Само ще подчертая, че този съдебен
състав винаги се е съобразявал с пътуванията и отсъствията на този
процесуален представител. Демонстрацията, на която и да било страна, да
дава тон за удобни за нея възможности и твърдени от нея цели не следва да
влияе на безпристрастен съд. Не можах да разбера последното изказване на
процесуалния представител, но не зная по каква процедура по ГПК се иска
съда да даде указания на когото и да било, каквото и да било да прави в
граждански процес.
По отношение на твърдението за доведения свидетел не можах да
разбера за какви факти и обстоятелства същия ще говори, но предмет на
делото са едни неясни и за нас в момента дати и събития, доколкото
2
алтернативно са посочени различни периоди и уточнявани други и никъде в
молбата или в декларацията към нея не се споменава очевидец като свидетел
на насрещната страна, чието име дори не се споменава. Но ако по своята
същност се прави искане за провеждане на съвместен разпит на този свидетел
с другите двама свидетели на ответника, изтъквам следното: предоставям на
Вас, госпожо председател. Но бележката ми е, че по настояване на другата
страна беше вече разпитван друг техен свидетел и не можаха да бъдат
разпитани другите свидетели, които бяха тук. Тогава настоявах разпитът на
свидетелката, доведена от молителката към онази дата, да продължи, както и
формулирах искане същата да бъде призована за следващото съдебно
заседание, ако тогава не сме били във фактическа възможност да довършим
разпита, за да може ответната страна да зададе своите въпроси. Това са моите
забележки по искания съвместен разпит. Отново правя искането си за
призоваване за следващото съдебно заседание на свидетелката Д., доколкото
поради напредналото време тогава така беше формулирано становището и на
съдебния състав и доколкото си спомням, обезпаразитяването на сградата на
Съдебната палата – Пазарджик, разпитът беше прекъснат.
АДВ. Т.: Ще бъда по-кратка, защото с предходните речи, като
предходната, до довечера ще стоим тук и да говорим. За някакви предимства,
които били давани от настоящия състав, които не кореспондират с
внушенията, които иска да прави. По отношение на разпита на свидетелката
Д., искам да припомня, че в последното съдебно заседание, освен че следваше
обезпаразитяване в съда, колегата следваше да уточни какви въпроси още
иска да задава на свидетеля, след като той беше подробно разпитан, в т.ч. от
нея. Ето защо съдът се произнесе, че свидетелят няма да се разпитва в
следващото съдебно заседание. Моля това да остане така. Отново ще се
разкарва човек, който няма да допринесе с нищо за изясняване на картината
/адв. Г. се смее на глас/. Моля да се запиеше, че процесуалния представител се
хили на глас.
АДВ. Г.: "Хили" е Ваш израз. Ще взема становище.
АДВ. Т.: Виждам, че тя не възразява свидетелите да бъдат разпитани в
едно съдебно заседание и моля да се съобразите с нашето становище. Не
виждам защо процесуалният представител на противната страна намира в това
някакво специално предимство, което се отдава на нас.
3
АДВ. Г.: Никога не съм приписвала на Вас, че Вие отдавате предимство.
Аз описвам манипулативното, по моя преценка, спекулативно поведение,
изявление на процесуалния представител на насрещната страна. Адвокатския
фолклор да радваш клиента, като наричаш другата страна „противна“ ми е
известен, но не го приемам.
АДВ. Т.: Обръщам внимание че процесуалният представител ме нарича
с различни имена и ако това е неуважително…
АДВ. Г.: Становището ми е следното, освен че адв. Т., както съдът сега
ми напомни, че се казва процесуалният представител на насрещната страна...
АДВ. Т.: Тя сега научава името ми. Бях кръщавана многократно, има
повишаване на тон, имаме неуважително отношение /адв. Г. се смее/. Отново
моля да се запише „хахаха“, как адв. Г. се смее вътре в залата. Ние не можем
да започнем делото до довечера.
АДВ. Г.: Пълномощникът на насрещната страна, независимо как се
казва, това лице се опитва да очерни по един недопустим с правото начин.
Кажете и на нея да бъде записано да се види. Настоявам в съдебния протокол
да бъдат записани всичките изявления на процесуалния представител и
твърдя, че не критикувам съда, че се поддава, а че насрещната страна чрез
процесуалния си представител демонстрира за пореден път, по мое мнение,
менторско държание, като се опитва да ограничи правото ми на изказване.
Седем пъти, откакто ми е дадена думата, бях прекъсната от процесуалния
представител на насрещната страна, която се опитва да ограничи по
съдържание и по продължителност моите изявления и след това уточнение
отново бях прекъсната от процесуалния представител на ищцовата страна,
което е осми път, откакто ми е дадена думата. За девети път бях прекъсната от
процесуалния представител на ответната страна. Това е част от процеса, както
моето изявление може да се запише. Няма процедура по ГПК, която другата
страна може да прекъсва и да се очаква да бъде толериран този, който
прекъсва. По повод на съвместния разпит аз направих изявление, че ще се
съобразя с преценката на съда, но посочих, че така и така вече по това дело
разпити съвместни са допускани, но не бяха реализирани. По повод на
твърдението на процесуален представител на насрещната страна, че някой
може да задължи, която и да е страна, дори по искане на процесуалния
представител на насрещната страна, да си напиша предварително въпросите
4
към свидетел, е изявление, което не кореспондира по никакъв начин с
нормите на ГПК.
АДВ. Т.: Възразявам, госпожо съдия.
АДВ. Г.: За десети път бях прекъсната. Думата още не ми е взета от
съда, но за 11-и път бях прекъсната от процесуалния представител на другата
страна. Поради липса на каквато и да било такава процедура, каквато бе
спомената и приписана на съда извън ГПК, да се напишат първо въпросите
към свидетелите.
АДВ. Т.: Няма подобно искане, как може да се говори подобно нещо.
АДВ. Г.: И това да стане основание за отхвърляне на искането за разпит,
няма никакво отношение към процесуалния закон. Заявявам, че няма пречки
да бъде разпитан свидетелят, поради прекъснатата вече процедура по
прекъснатия разпит, но ще се съобразя с преценката на съда.
АДВ. Т.: Възразявам срещу начина, по който процесуалният
представител на противната страна губи времето на абсолютно всички, като
си измисля неща, които не отговарят на истината. Никой не е казал, че тя
трябва да си подготви въпроси към свидетеля, за да се губи времето на
всички. Ние сме дошли да участваме в процес по събиране на доказателства, а
не да слушаме лекции от колегата, който по друго дело явява болничен и
отива по друго дело в СГС и я дават по новините. Не желая в тази зала да ми
се дават морални лекции от процесуалния представител, както се казва тя. В
момента не мога да си спомня. Моля Вие да спрете, защото само вие имате
право на това, да спрете празните приказки, за да видим ще имаме ли днес
дело или не.
СЪДЪТ намира следното:
Поначало съвместният разпит при исканията на страните, особено
страната, която води свидетеля си, е за предпочитане пред разпита в две
отделни съдебни заседания, за да се избегнат съмненията, че свидетелят, който
ще бъде разпитан по-късно, може да пригоди показанията си към чутото от
другия свидетел. Настоящото дело, което следва да се развие бързо, обаче
продължава вече повече от година. Разпитите на свидетелите заемат
необичайно много време, дори това да е по вина на състава на съда, който не
успява да ограничи времето им, съдът намира, че друг начин за по-бързо
5
приключване на разпита на всички свидетели няма, освен доведената
свидетелка да бъде разпитана днес. Това не се очаква да повлияе на
обективността на следващите свидетели, тъй като видно от описаната
ситуация, майката на молителката и родителите на ответника са присъствали
на различни събития. Единствените обстоятелства, относно които показанията
им биха могли да си противоречат, са свързани с предходните отношения на
страните, доколкото са били свидетели на едни и същи обстоятелства. Като
цяло обстоятелствата, предмет на делото, не са едновременно възприети от
тримата свидетели. По тази причина съдът намира, че с оглед нормите, които
изискват по-бързо и с приоритет разглеждане на делата за домашно насилие,
следва да разпита днес явилата се свидетелка и да определи срок, в който да
бъдат разпитани и родителите на ответника, като този срок бъде до другото
съдебно заседание.
Поради изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит свидетелката С. К..
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯТ И СНЕМА
САМОЛИЧНОСТТА МУ, КАКТО СЛЕДВА:
С. Д. К. – на 61 години, родена на ****** г. в гр. Пазарджик, живуща в с.
Калугерово, българска гражданка, омъжена, неосъждана, майка на
молителката.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да
откаже да дава свидетелски показания.
СВИД. К.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
АДВ. Т.: Разкажете какво знаете за отношенията на страните – кратко и
съответно знаете ли някакъв инцидент, кога се е случил, ако има такъв.
Свободен разказ, аз ще задам допълнителни въпроси.
АДВ. Г.: Възразявам. С оглед спецификата да се конкретизираме в
предмета на делото.
6
СВИД. К.: Инцидентите започнаха може би още в самото начало, когато
ни казаха, че са решили да се съберат. Това беше на Великден 2021 г. След
това бяха в ритуална зала Елин Пелин. Определиха им дата за 05.09.2021 за
подписване на граждански брак и тогава родителите на И. не се съгласиха
нито с датата, нито с подписването. Майка му каза, че е на работа и не може
да присъства. Бащата и той изтъкна причина някаква. Беше интересно.
Служителите в залата питат защо ги няма свекървата и свекъра, И. мълчи и аз
казах: „Не искат да дойдат“. От този ден те не говорят на В. и И.. Когато са
насаме сигурно си говорят с И.. Вечерта на 05.09. В. ги е видяла, че се
прибират от полето в работни дрехи. Те живеят в две къщи близнак в един
двор. След това се ражда детето и след това свекърва й започна да говори на
В., като не се обръща с име към нея, а говори на стената. Говори чрез И., а не й
говори на име. По-късно, след раждането на детето, те се бяха разбрали първо
майка му да помага за бебето, след това аз от 15 до 26 ноември. И. след
раждането на детето, постоянно взе да се спречква с В., налагайки й мнението
си. Даже си наложи мнението на 21.11 – Деня на християнското семейство да
отида с тях на гости в дома на родителите му. Казах му, че ние сме друго
семейство, но все пак се съгласих. Знам за какво е днешното дело. На
06.04.2022 г. В. беше вкъщи с детето. Те почти всеки месец идваха за около
два-три дни в Калугерово с детето, кога с И., кога сами. Напоследък идваха
сами. Той идваше и след няколко часа си тръгваше. Тогава се беше ядосал,
защото настоявал предния ден тя да се прибере с детето, но В. му обясни, че
беше лошо времето, валеше дъжд. Тогава на следващия ден той идва с
вербална агресия да я заплашва и да я псува, че ще й вземе детето и
същевременно блъскаше и тряскаше входната врата. Чудехме се какво се
случва. До този момент той беше по спокоен. След това на 22.07.2022 г. ще
празнуваме в с. Лесново рождения ден на В. и бяха запазили места в едно
заведение, съответно нашето семейство, с кака и, племенниците и приятелката
й Р. бяхме поканени и семейството на майка му и баща му и семейството на
брат му. В началото И. беше спокоен, но дойде време за нощния сън на детето,
В. каза, че ще трябва да се прибира да го слага да спи. Той се развика, че
трябва да чака да дойде тортата и тогава. Според мен той не е разбрал, че
детето има режим и той трябва да се спазва. В. спазваше указанията на
медицинските работници и педиатъра на детето. Имаше и друга компания в
заведението и те така се спогледаха при неговите викове и забележки. Пак
7
вербална агресия прояви. След това съм чула запис на Никулден 06.12.2022 г.,
в който той пак напада В. с вербална агресия, като я псува с най-различни
обиди, като една от тях е „зурло такава“. Ето пак неговата несдържаност и
психически тормоз над В., а същевременно детето плачеше, защото му беше
време за следобедния сън. По-късно кулминацията на агресията му беше на
20.04.2023 г., около 20.00 часа И. е в къщата на родителите му с детето. В. му
позвънява да се прибере да вечерят. Той се прибира, но започва и се развиква
по нея като започва да я блъска по вътрешните стълби, като й казва „ти ли ще
ми кажеш ма“, като я стиска за ръцете, като лявата ръка я стиска близо да
лакътната става, а дясната близо до мишниците. Блъска я по стълбите и тя си
удря лявата част на коляното и по тези части тя имаше морави, кафяви,
синьозелени кръвонасядания. На 23-ти когато я видях тя имаше още синини.
Той я стиска и със свита ръка в лактите се е опитал да я души. Тя се е опитвала
да се моли да престане и вече се наместват неговото семейство – свекърва й и
свекъра й. Те се намесват и го молят да престане. Съответно със стискане с
лакът е възможно да й счупи врата, не само да я удуши. След 22 часа В. ми се
обади, плачеше, едва я разбрах какво се е случило. Не смееше да си тръгне,
защото И. на няколко пъти все я заплашваше, че ще й вземе детето и няма да й
го даде. Мъжът ми беше вече заспал и не исках да го събуждам, защото той
скоро имаше прекаран инсулт и едва съм осъмнала сутринта. Даже не съм
спала и чаках удобен момент да се чуя с нея и да видя как се държи И. с нея и
продължава ли с тези агресии. След два дни реших да кажа на мъжът ми. Това
беше в събота на 22.04.2023 г. Той звънна на И. и му каза какво става, но И.
най-хладнокръвно отговори „нищо“ и каза, че в момента не може да говори,
защото е на заведение с компания. Каза „ще говорим утре“. Моят мъж му вика
„какво правите, какво се е случило, защо“. Но той кратко е казал „не мога да
говоря, на заведение съм с компания“. На другия ден на 23.04.2023 г. мъжът
ми около обяд 12 часа прозвънява на И. и по-късно разбра, аз готвех и не
присъствах на разговора, но по-късно каза, че и майката на И. е разговаряла с
него, но с рязък тон и язвително. След това и двамата са обиждали В., че за
нищо не става защото майка му казала да обели картоф, за манджа с картофи,
но понеже детето било заспало и то на двора в количката и В. искала да го
гледа, за да не се случи да падне, а И. след разговора с баща й й взима детето и
казва „вече детето няма да яде и спи с теб, ти можеш да си ходиш“ и свекърва
й допълнила „да, с личния багаж“. И след като В. ми каза тези неща и че те я
8
гонят, тогава с баща й решихме да тръгнем за Лесново. Пристигнахме в 16.30
часа. Свекъра й ни посрещна на вратата, даже В. ни чакаше на улицата. Той
каза „елате да се разберем“. Казах „те младите трябва да се разберат“.
Влезнахме в къщата. През другата врата слезнаха майката на И. и И..
Разговаряхме и първата приказка беше на свекър й защо детето се казва Н.. До
този момент не бяхме разбрали, че имат нещо против детето да се казва Н.. Те
това име си го бяха харесали, но и моят мъж се казва Н.. Те не са казвали, че са
го кръстили на дядото. Просто са харесвали това име. Моят мъж се обърна
към И. „какво се случва кой реши това?“. И. потвърди „ние с В. го решихме“.
След това свекърва й ни казва на нас „вие бързахте те да подпишат“. И тогава
моят мъж пак попита И. – „И., кой реши това?“. Той пак потвърди – „ние с
В.“. Разговаряхме защо се случва това, но никой не ни дава отговор. Допреди
да се роди детето И. бе спокоен, но после започна да проявява вербална
агресия, а вече и след 22.04. физическо насилие. За тях все едно беше
нормално – за майка му и баща му, съответно и за И.. И. не се почувства
виновен да каже В. ли е В. ли е – извинявай. Аз не съм чула такова нещо да
каже. Той не се приема за виновен. После моят мъж го попита И. „ще ни
дадете ли детето“ – поне няколко пъти. И. каза категорично „Не“. Свекърва й
беше казала „ти ми дойде бременна, никаквица такава, нищо не можеш да
правиш. Аз казах „ти си го казала, значи детето е наше“. Тя се надвеси такава
и каза „това нещо не съм го казала“. После получи амнезия вече не била го
казала. Те не дадоха детето. Казаха „няма да ви дадем детето, може да си
ходите“ и ние тръгнахме – ние с В. и моят мъж. На улицата В. звънна на 112,
че не искат да ни дадат детето, но служителите попитаха има ли граждански
брак с бащата, тя каза „да“ и те отговориха „вие имате равни права“. Така
отговориха. Тогава си тръгнахме и отидохме в РПУ Елин пелин, за да подаде
жалба В. за физическо насилие. След това се прибрахме в с. Калугерово.
Сутринта на 24.04. тя говори с приятелката си Р. и каза „отивам на София“
при приятелката й и по-късно разбрах, че са ходили в Александровска
болница за съдебно медицински кабинет, където дежурният лекар по съдебна
медицина д-р Михаела Георгиева е издала Удостоверение № 314/2023 г. и е
издадено в девет часа на 24.04.2023. На 25.04. В. се прибира у нас и каза „аз
ще отида при И. и при детето, защото не мога без детето. На обяд
пристигнахме в 12.30 часа. С моя мъж да я закарахме в Лесново. Тя има кола,
но колата й се развали и я оставихме и продължихме с нашата кола за с.
9
Лесново. На вратата ни посрещна бащата на И. и влезнахме. Детето беше с И..
Близо до входа има прозорец и като ни видя детето се усмихна. Влезнахме в
хола. Малко след това дойде г-жа М., започна да ме обижда „ти ма мърло
такава, няма да ми казваш кога ще се къпе детето. Ти ако искаш не се къпи,
мен свекърва ми ме е взела с желание, теб не те е искала свекърва ти“. Аз й
казвам „не обиждай“. Тя каза „Ти не си в позиция да ме обиждаш“. Аз се
изправих с гръб към нея и не исках да я поглеждам. продължи с други обиди.
Започнаха да казват на В., че вече, за да излиза с детето на детска площадка, в
центъра на селото да си играе с други деца, трябва да се обажда на бащата на
И. къде отива, да се знае, да дава отчет. След това попитах: „А ще има ли
право пак веднъж в месеца да си идва в с. Калугерово?“, И. ми отговоря „Не.
Ще идва само на Коледа, Великден, на Заговезни за два или три часа, без
преспиване“. Майка му продължи, че й дава ултиматум една седмица, да не
храни детето с буламачи от детската кухня, а да му готви различни ястия,
каквито тя каже и да живее за тази една седмица по нейните правила. Детето
хапвало през тази седмица по малко кисело мляко. Беше свикнало на детска
кухня и беше малък да се храни с обща храна и беше отслабнало. И. ни
спомена, че детето, след като го разделиха от майката не искало да се прибира
в къщата, а обикаляло по двора и двете къщи, въпреки, че се е стъмнило и на
25-ти вечерта В. го попитала „ти като обикаляше къщите и не искаше да се
прибираш, мама ли търсеше?“. То казало: „да“. Обикаляло е къщите с И..
Детето говори. Знам също, че В. е плащала заем на И. от 400 лв. и съответно
вноска за телефон 76 лв., за които пари не знам той да й ги е връщал. Той е
чакал майка му и баща му да му дадат парите. След това цялата седмица не е
излизано на детска площадка. И. постоянно я е нападал с вербална агресия
„Ти за нищо не ставаш, не правиш това, което искаме“. Тя се е стараела, но той
все е намирал кусури.
На 02.05.2023 г. вече последно, първия ден, когато я пускат на детска
площадка и е с другите майки, и по-късно се чухме, тя беше взела решение, че
не може повече така като тази седмица, която е преживяла с ултиматума, и си
тръгна с нас за с. Калугерово.
Трябваше да отидем до Елин Пелин до РПУ-то, за да се дадат показания
за физическото насилие заедно с нея и след това се прибрахме и тук в съда в
Пазарджик тя подаде жалба за физическо насилие и й беше издаден документ
срещу И. да не я приближава. Този документ съм го виждала. С ОЗД –
10
Пазарджик, в КСУДС на ул. „Ал. Стамболийски“, там се провеждаха срещите
с детето. Но още в началото, бях свидетел на 23-ти и 22-ри 2023 май също И.
се беше опитал да не предаде детето на В. и се беше опитал да се измъкне
през вратата с детето. На 22-ри беше мъжът ми с В., а на 23-ти май аз бях,
когато те й затиснаха ръката на вратата. Майка му на И. и И. затиснаха на
ръчката на вратата ръката на В.. Тогава майка му взе да настоява „трябва да ни
дадете детето още днес, имаме семеен празник“. Служителите от ОЗД се
прибраха по стаите си и казаха: „ние няма да присъстваме на семеен скандал“.
Аз им зададох въпрос: „вие може ли да ги принудите да подпишат декларация,
че ще ни върнат детето“. Те казаха „не, не можем“. Те ни казаха, че няма да ни
пуснат да си тръгнете и затискаха вратата г-жа М. с И., докато не ни дадете
детето. В. извика 112. Дойдоха две момчета и казаха: „И господ не може да
вземе детето от майката“.
Днес е 22-ри август 2024 г.
АДВ. Т.: Имало ли е и други случаи, в които е имало конфликти в
комплекса, където И. и майка му са правили скандали?
СВИД. К.: На 02-ри юни...
АДВ. Т.: Не ви питам за дата. Изумена съм как помните.
СВИД. К.: Помня дните, когато съм била например в отпуск. Ако съм
била на работа...
АДВ. Т.: Обяснете каква е работата Ви.
АДВ. Г.: Гледачка.
СВИД. К.: Аз работя като социален работник. Не ме обиждайте.
Гледачка е все едно…
СВИД. Г.: Какво? Гледане на хора. Госпожата пълномощник отново се
опитва да влияе на свидетеля.
АДВ. Т.: Знаете ли майката на И. и И. да са викани в полицията и да са
разпитвани по повод жалба на ОЗД или КСУДС за агресивно поведение към
тях, свързано с вашето внуче?
СВИД. К.: Да.
АДВ. Г.: Откъде знае? Това е служебна информация.
АДВ. Т.: Тя е майка на страната, откъде да знае. Да се запише, че отново
11
влияе на свидетеля.
СВИД. К.: Във връзка с нашия случай имахме разпит, не спомням
служителя в районното, съответно ние с В. и баща й и казаха, че ще се
срещнат и с родителите на И.. От отдел „Закрила на детето“ на 02-ри юни ни
казаха „вашият случай много ескалира, толкова много писма имаме от
отсрещната страна“. От служителите на ОЗД казаха, че повече няма да ни
организират срещи в КСУДС и В. и съответно със семейството си да ги
организираме на други места. Бяхме в Калугерово в къща, която е далече от
нашата къща. Къщата е на голямата ми дъщеря на съпругът й. Това беше на
13-ти и 16-ти юни, И. не дойде. Беше му определен час от 11.00 до 11.30 часа и
в двата случая не дойде. Не се обади да каже, че няма да дойде. Ние залъгваме
детето, че ще дойде татко му да го види. И. той знае тази къща, ходил е там със
зет ми – съпруг на голямата ми дъщеря. В. не беше в къщата. Тя беше на
Пазарджик. Изчакахме. Звънях на В., защото аз му нямам номера, дали
случайно да се е обадил, че няма да дойде. Тя каза „Не, не ми се е обаждал“.
Стана 12.30 и прибрах детето да му слагам обяда и да го слагам да спи, защото
такъв му е режима. На 18-ти юли е рождения ден на В., която има по
определение от съда в Костинброд, че в деня на рождение ден може да вземе
детето сутрин от 10 до 18 часа вечерта. Отива с приятелката си Р., защото аз
бях на работа, за да вземе детето, тогава свекърва й и свекър й не й го дадоха.
Тя отиде в с. Лесново, за да вземе детето, защото през целия юни детето е на
с. Лесново, при бащата и дядо му и баба му. Те казват, че приятелката й не е
член от семейството, но тя е като член от семейството и редовно идва вкъщи и
се чуваме редовно по телефона и ние сме си свикнали и мъжът ми й казва „ти
си ни като трето дете“. Тогава В. търси органите на МВР и след час време се
решава този въпрос. Та свекърва й изнася детето и й го дава. След това,
вечерта, аз върнах детето в 18.00 часа, в определеното време.
В. се страхува от И.. Той постоянно я е заплашвал: „Ще ви затрия цялото
семейство“.
Тези неща които разказах ги знам, за дати, за сватба, кой кога е бил
поканен ги знам от В., че свекърва й се разсърдва, че не е съгласна. И., защо не
отговори на въпроса на служителите в ритуалната зала - къде са свекъра и
свекърва й? Защо не отговори? Защото го е срам. Това е непростимо.
Свекървата се намесва в техните отношения. За бебето помагаше майка му и
12
след това аз. Тя помагаше седмица или 10 дни, не съм броила. През това
време, през моя интервал, когато съм в тяхната къща, отивам към тоалетната,
която е близо до входа, тогава свекървата излиза от тоалетната и взе да се
оправдава, че нещо си е забравила, а същевременно не се е обадила на синът й
или снаха й, че нещо си е забравила. Ето пак пренебрежителното отношение
към хората, които живеят в тази къща.
Пропуснах да кажа, че имаше определена среща на „Тортата“ в
Пазарджик, пред театъра. Беше определено още от сутринта да дойде. В.
определи срещата. Бащата пак не дойде. Как да не е знаел за срещата?
Срещата беше определена първо в градската градина 10.30, в топлото. До
Лесново се пътува 1 час.
АДВ. Т.: Свидетелката пояснява, че срещата е била уговорена на датата
на съдебно заседание.
СВИД. К.: За датата 20.04.2023 г. какво е казала свекърва ми на дъщеря
ми го знам от дъщеря ми.
АДВ. Г.: Случвало ли се е от раждането на детето до датата 20.04.2023
В. да е с детето във вашия дом в Калугерово без бащата?
АДВ. Т.: Възразявам.
СВИД. К.: Казах, че напоследък, след 20-ти идва за два, три часа и си
тръгва, без преспиване. Докара ги, постои два, три часа и си тръгва. Не съм
казала, че на 20-ти е говорила с 112, а е говорила на 23-ти април. На 23-ти
когато тя говори със 112 да съм била на три метра от нея. Тя ми предаде какво
са й отговорили служителите. Тя е казала, че И. съпругът й не желае да й даде
детето. Да, чух го това. Не си спомням тя да е казала на 112, че ще се
развежда. Адресна регистрация в Калугерово, след като се върна при нас, В. е
направила. Това беше на 24.04.2023 г.
АДВ. Г.: Защо се наложи тази регистрация?
АДВ. Т.: Възразявам. Неотносим е въпросът.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА въпроса на адв. Г., а именно: защо се наложи тази
регистрация?
13
СВИД. К.: Служителят от МВР в Елин Пелин, когато бяхме при него за
събеседване, ни каза, че това трябва да се направи като се приберем и понеже
беше неделя, го направихме на 24.04.2023 г.
АДВ. Г.: За датата 18.07.2024 г. Р. имаше ли пълномощно?
СВИД. К.: Защо е нужно да има пълномощно?
Когато се намесва полицията на 18.07.2024 г. г-жа М. е изнесла детето.
След като го е изнесла свекървата, В. е взела детето.
Дъщеря ми и Р. са се чули и вечерта. Аз не съм спала при В. за да видя
кога точно е говорила с Р.. В. ми съобщи: „говорих с Р.“. В. има личен
автомобил и с него се придвижи до София. Този автомобил, който И. искаше
да продава. Тя си го е купила отпреди. С този автомобил отиде на София при
приятелката й на датата 24.04.2023 г. Става дума за деня, в който е бил
прегледа в Александровска болница.
Имаше случай, в които И. е излизал с детето в Пазарджик, след намеса
на ОЗД да са ходили по магазини и да са се връщали в ОЗД. Имаше един такъв
случай. В. не беше с тях, И. беше с баща му и служителите от ОЗД говориха с
В. - може ли за един час да пусне детето, за да излезе самостоятелно на
разходка с бащата и с дядото. Не си спомням точно датата.
АДВ. Г.: Датите, които не си спомняте, са датите, за които не сте
говорили предварително, според мен.
АДВ. Т.: Тя подчертава че свидетелят е с обработени дати.
АДВ. Г.: По мое субективно мнение и убеждение. Пълномощникът на
насрещната страна има дати и часове, а когато задава въпрос пълномощника
на насрещната страна вика, прекъсва и възразява да не се отговаря.
АДВ. Т.: Възразявам на коментарите, които прави тази жена.
АДВ. Г.: Казвала ли е дъщеря Ви, че иска да остане, защото се обичат с
И.?
СВИД. К.: Когато отидохме да разговаряме в Лесново на 25-ти април,
цял ден И. и майка му казваха: "можеш да си тръгваш". Вие ще искате ли да
останете като ви казват можеш да си ходиш. За ден и половина й беше тежко
за детето. Питате ли я спала ли е! На 25-ти април В. искаше да остане заради
детето, как да се дели, тя вече видя какво е ден и половина без детето. Тя беше
решила да преглътне случката тогава. Казах й само че решението е нейно.
14
"Отивам заради детето", казваше тя. Тя каза: отивам заради детето. Беше
решила да преглътне случката.
Не, не е казала „обичаме се и искам да се събера заради него“. Казваше:
„отивам заради детето“. В Лесново, докато всички се намирахме на едно
място, не съм чула В. да казва: "обичаме се с И. и затова искам да остана",
нито пък И. да го е казвал.
За нещата, които споменах, че И. е казвал на В. – да си вземе багажа, че
свекърва й казвала нещо – откъде ще ги знам, освен от дъщерята. Аз съм
присъствала, когато са й казвали „тръгвайте си няма да ви дадем детето“.
Когато колата беше развалена на 25.04.2023 г. и ние с моя мъж
закарахме В. в Лесново. С тази кола дойде В. на 23-ти, но нещо й стана на
колата. На 24-ти с нейната кола отиде в София, а на 25-ти бяхме с колата на
мъжът ми, защото се й се случи нещо на колата и я оставихме на майстор.
АДВ. Т.: Исках да изясня, тъй като подозирам, че се цели нещо.
СВИД. К.: И си мисли г-жа Г., че ще ме обърка коя дата казвам.
АДВ. Г.: Това, което ви казва тази жена...
АДВ. Т.: Моля да направите забележка, какво означава „тази жена“. Това
е за пореден път.
АДВ. Г.: Моето процесуално поведение и време, за което говоря е в пъти
по-малко от това което процесуалния представител на отсрещната страна
прави, и другото, което ще отбележа, и което е изключително важно да бъде
ценено за процесуалното поведение на свидетеля, е, че докато насрещната
страна задаваше въпроси и лицето правеше изявления, не съм прекъснала, без
основание и възражение нито свидетеля, нито адвоката. Три път съм ползвала
правото си на възражение и съм изчаквала съдът да се произнесе. Откакто ми
е дадена думата за задаване на въпроси пълномощникът на ответната страна,
както и в настоящия момент, ме е прекъсвал десетки пъти и е говорил с мен и
в момента говори и крещи.
АДВ. Т.: Точно така. Моля да й направите забележка. Тя ме нарича „тази
жена“ и вие не реагирате.
АДВ. Г.: Има запис. Моля записите да се запазят до края на
приключването на делото. Въпреки отправените на няколко пъти указания на
съда да не се прекъсва адв. Г., за да продължи да задава въпроси.
15
СВИД. К.: След като се е върнала В. в Лесново, какво е правила и къде е
излизала, това го го знам от дъщеря ми.
АДВ. Т.: Защо се наложи тази регистрация? С Р. говорила ли сте?
АДВ. Г.: Моля да се записва, за да се знае как се внушават отговори.
СВИД. К.: За този случай съм говорила с Р.. За тази една седмица Р. ми е
казвала, че просто е нетърпимо там. В периода от 25-ти април до 02-ри май Р.
не е ходила в Лесново. Дъщеря ми се е обръщала към РУ – Елин Пелин на 23-
ти април – значи един път. След 18 часа същия ден ходихме там. Одеве
съобщих, че на 23-ти вечерта сме ходили в полицията в Елин Пелин, след това
на 02-ри май.
АДВ. Г.: Моля да се запазят всички записи.
СВИД. К.: На 02-ри май тя каза на И., че си тръгва, за да дойде до с.
Калугерово да си вземе колата, тя беше вече ремонтирана. Аз взех В. с една
кола. С колата на големия ми зет, той шофираше. Уговорихме се, срещнахме
се, човекът дойде, взе ме от вкъщи в Калугерово. Не съм била на работа, в
отпуска съм била. Уговорих се с него и по телефон и по Вайбър. Дъщеря ми я
взехме от детска площадка. Да, бяхме се уточнили с нея. За това излизане на
В. на детската площадка на 02-ри май, аз лично чух, че г-жа М. каза, че на 25-
ти „От днес ще искаш разрешение от бащата на И.“. На 02-ри май В. е питала
свекър й, свекърва й е била на работа. Питала е свекър си, както се пита.
Естествено лично, нали в една къща живеят – в къща съседна близнак, в един
двор.
АДВ. Г.: Имало ли е период от време, в който дъщеря ви или вие сте
водили разговори с И., че това дело ще бъде прекратено, ако И. се съгласи
майката да получи родителските права и да вижда детето без преспиване?
АДВ. Т.: Възразявам. Това е обсъждано вече в това дело при предишния
състав и това са внушения на адвоката, които искат да направят разговори
между адвокати - колежката преди мен и настоящия пълномощник на
ответника за евентуално прекратяване на двете дела, в което няма нищо лошо,
но тя използва всичко това да внушава, че някой използва това дело, за да й
бъдат предоставени родителските права.
АДВ. Г.: В това няма нищо лошо.
АДВ. Т.: Този въпрос няма отношение към делото.
16
СВИД. К.: Присъствала съм, но декември 2023 г. или на 14-ти или на 15-
ти имаше дело, г-жо Г.. Бяхте усмихната, даже прегърнахте г-жа Т. и ние се
позачудихме какво се случва и след това се установи, че ще предложите
спогодба. Но по-късно февруари ли беше, март ли, през следващото дело се
оказа, че нищо не сте придвижили по този въпрос. Това беше. Това знам.
АДВ. Т.: Възразявам.
АДВ. Г.: Говорим за друг пълномощник. Имаше ли преди това друг
пълномощник вашата дъщеря.
СВИД. К.: Какво значение има? Да, имало е тогава друг пълномощник.
Тя излезе в продължителен болнични и се наложи да я сменим.
За обстоятелствата около сватбата, че свекървата не е дошла на
сватбата, а е била на работа.
АДВ. Т.: Мисля, че се записа, че са говорили с Р. по тези въпроси.
СВИД. К.: С Р. сме говорили, ние често се чуваме.
АДВ. Г.: В момента се диктува протоколът и се правят изявления,
различни от направените.
АДВ. Т.: Ако се отлага делото, моля другата страна да представи
доказателства, които е получила около съдебното удостоверение.
Доказателствата, свързани с възражението им за неистинско, фалшиво
съдебно удостоверение и за което е получила определение от съда още на
07.07.2023 г., за което съдебно медицинско удостоверение е получила
определение. Допуснатите и непредставени доказателства да се изискат от
ново.
АДВ. Г.: Считам, и последните за пореден път, направени в една насока
изявления на процесуалния представител на молителката, за лишени от
каквато и да било правна основа и формулираното на всякакви обиди, както за
моята възраст, както и за старите учебници, които съм чела и забравила не
правят направената претенция в един и същи смисъл допустима и
основателна. Моля да бъде определена дата за следващото съдебно заседание.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 30.08.2024 г.
17
АДВ. Г.: Аз не мога на тази дата, тъй като съм служебно ангажирана.
Предлагам свободна дата за мен 13-ти септември.
АДВ. Т.: Защо не може на 30-ти? Нека каже какъв е служебният й
ангажимент. Следващата ми свободна дата е на 11.10.2024 г.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 30.08.2024 г. от 10:30 часа, за която
дата и час страните уведомени от днес. В случай, че бъде представено
доказателство за невъзможност за явяване, тогава ще се разгледа въпросът за
пренасрочване.
Свидетелите – при довеждане.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 12:51 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
18