Определение по дело №634/2023 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                  2023г.,

гр.Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ-ти касационен състав, в закрито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВЕЛИНА ПОПОВА

ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

       МАРИЯНА БАХЧЕВАН

 

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчик  Веселина Чолакова ЧКАНД № 634 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК.

Производството е образувано по подадена частна жалба от адв. П.П.П. чрез адв. П. К.Р.против Определение № 173/30.01.2023 г. постановено по АНД № 3242/2022 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е оставена без уважение молбата на адв. П. ***, в качеството му на процесуален представител на жалбоподателя П.П.П. за изменение на Решение № 1778/29.12.2022 г. постановено по АНД № 3242/2022 г. по описа на Районен съд-Варна, в частта за разноските, като присъди в полза на адв. П.Р.адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата. Сочи се, че определението е постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че липсата на писмен договор не е пречка да се удовлетвори искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38,ал.1 от Закона за адвокатурата. Моли за отмяна на оспореното определение на Районен съд-Варна.

Ответникът – началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна не изразява становище по частната жалба.

Съдът  при проверка на редовността и допустимостта на  подадената частна касационна жалба намира следното:

            По допустимостта на жалбата:

Жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на районния  съд, от надлежна страна ,  депозирана е в срока по чл. 230 АПК, във вр. с чл.63г  и е процесуално допустима. Определението е връчено на жалбоподателя на 01.02.2023 г., видно от приложено на л.45 от въззивното делото съобщение. Жалбата е подадена на 03.02.2023 г. видно от извлечение от системата за сигурно електронно връчване (л.6 от делото). Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Въззивното производство пред Районен съд-Варна e  образувано по жалба на П.П.П., депозирана чрез адв. П.Р.срещу Наказателно постановление № ********** от 26.04.2022 г., издадено от kачалник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя , на основание разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 6 от Закона за българските лични документи, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. С Решение № 1778/29.12.2022 г. постановено по АНД № 3242/2022 г. съдът е отменил наказателното постановление, без да се произнесе по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в условията на чл.38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата.

От процесуалния представител на въззивника е подадена молба за изменение на съдебното решение в частта на разноските, като присъди в полза на адв. П.Р.адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата. Районен съд – Варна е постановил Определение № 173 от 30.01.2023 г. по КАНД № 3242/2022 г., с което е оставил без уважение направеното искане. Приел е, че липсват доказателства за оказана безплатна правна помощ, което обосновава неоснователност на искането.

Определението на Районен съд-Варна е неправилно.

Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Следователно, липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Последното обстоятелство-договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл липсата на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗАдв е че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗАдв, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на изложеното, атакуваното определение е неправилно. Въззивната жалба срещу наказателното постановление е уважена и са налице предпоставките на чл.143, ал.1 от АПК във връзка с чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Видно е, че въззивникът е защитаван от процесуален представител , въз основа на приложено пълномощно на л.16 от делото. Претендираното адвокатско възнаграждение в условията на чл.38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата е своевременно поискано в представените в съдебното заседание на 02.11.2022 г. писмени бележки от адв. П. Радев.

Горното обуславя отмяна на обжалваното определение и осъждането на ОД на МВР-Варна да заплати адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗАдв  за оказана защита пред въззивния съд. Възнаграждението е дължимо в минималния размер съгласно чл.18,ал.2 във връзка с чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 300 лв., съобразно редакцията на наредбата към датата на приключване на съдебното производство пред Районен съд-Варна.

 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОТМЕНЯ Определение № 173/30.01.2023 г. постановено по АНД № 3242/2022 г. по описа на Районен съд-Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и чл.63д,ал.1 от ЗАНН Решение № 1778/29.12.2022 г. постановено по АНД № 3242/2022 г. по описа на Районен съд-Варна , като ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да плати в полза на адвокат П. К. Р., вписан в състава на АК-Варна с личен номер от единния регистър на адвокатите – ********** сумата от 300,00 (триста) лева за осъществено процесуално представителство по АНД 3242/2022 г. по описа на Районен съд-Варна.

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1……………….2.