Присъда по дело №62/2024 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 19
Дата: 17 октомври 2024 г. (в сила от 1 ноември 2024 г.)
Съдия: Десислава Константинова Николаева
Дело: 20244410200062
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 март 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 19
гр. ЛЕВСКИ, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в заседание при закрити врати на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
СъдебниДЕСИСЛАВА ХР. Г.

заседатели:ЕЛКА АТ. ДАНЧЕВА
при участието на секретаря И.НА П. И.-И.А
и прокурора Г. М. И.
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Наказателно дело от
общ характер № 20244410200062 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х. А. А., роден на ***. в гр.Плевен, с
постоянен адрес ***, и настоящ адрес ***, българин, с българско
гражданство, с основно образование, не работи, разведен, неосъждан,
ЕГН:**********, за ВИНОВЕН в това, че 23.09.2023г. в с.Обнова,
обл.Плевен извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление, по отношение на ненавършилата 14-годишна
възраст С. С. Х. на осем години от с.Обнова, поради което и на основание
чл.149, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание чл.67, ал.2 от НК ВЪЗЛАГА възпитателните грижи
през определения изпитателния срок спрямо подсъдимия Х. А. А., със снета
по делото самоличност, на районен инспектор при РУ – Левски, отговарящ
1
за района на местоживеене на подсъдимия Х. А. А..
На основание чл.67, ал.3 от НК постановява през изпитателния срок
спрямо подсъдимия Х. А. А., със снета по делото самоличност , да се
изпълняват следните ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ: по чл.42а, ал.2, т.1 от НК
- задължителна регистрация по настоящ адрес при периодичност за явяване и
подписване пред пробационен служител – два пъти седмично и по чл.42а, ал.2,
т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Х. А. А., със
снета по делото самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – Плевен
направените в хода на досъдебното производство разноски в общ размер на
1497,60 лева, както и да заплати по сметка на Районен съд – Левски
направените в хода на съдебното производство разноски в общ размер на
323,61 лв.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1 брой тениска синя с бяло
около врата, 1 брой долнище на анцуг черно с бели кантове и 1 брой боксери
сини, 1 брой черни дънкови гащи къси – срязани, 1 брой бял чаршаф, 1 брой
син чаршаф, 1 брой кафяво одеяло, 1 брой кафява хавлиена кърпа и 1 брой
синя малка кърпа / за почистване на прах / - на съхранение в РУ Левски, да се
върнат на Х. А. А., ЕГН:**********, адрес: ***.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1 брой детски долни гащи -
розови на цвят, 1 брой тениска черна, 1 брой късо клинче сиво на цвят - на
съхранение в РУ Левски, да се върнат на А. А. С., ЕГН:**********, адрес:
***.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Плевенски
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда №19 от 17.10.2024г., постановена по НОХД
№62/2024г. по описа на РС - Левски.

Производството по делото е образувано по внесен от Районна
прокуратура – Плевен обвинителен акт, с който на Х.А.А. от с.О., общ.Левски
е повдигнато обвинение за това, че на 23.09.2023г. в с.О., обл.Плевен
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление, по отношение на ненавършилата 14-годишна възраст С.С.Х. на
осем години от с.О. – престъпление по чл.149, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение,
което намира за доказано по безсъмнен начин от показанията на пострадалата
при изслушване в синя стая, другите приобщени по делото свидетелски
показания, които макар и косвени допълват цялата фактическа обстановка,
както и заключенията на вещите лица по изгответните психолого-
психиатрични експертизи. Счита дадените от подсъдимия обяснения за
изложена от него защитна версия. Навежда доводи, че действията на Х.А.
представляват такива с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на дете, ненавършило 14 години, поради което е
изпълнен фактическия състав на престъплението по чл.149, ал.1 от НК.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. По отношение
индивидуализацията на наказанието счита, че следва да бъдат взети предвид
доброто процесуално поведение на подсъдимия, настъпилата реабилитация за
предишните му осъждания. Предлага на съда да наложи наказание лишаване
от свобода около законовия минимум за съответното престъпление, като
счита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати с отлагане
изтърпяването на наказанието с изпитателен срок.
Повереникът на частния обвинител адв.А.А. - АК-Разград, счита
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и деянията, за които
на подсъдимия е повдигнато обвинение, за изцяло доказани от показанията на
всички разпитани по делото свидетели. Пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде търпяно ефективно.
Аргументира се с установени от свидетелски показания действия на
подсъдимия и спрямо друго дете.
Подсъдимият Х.А.А. счита, че не е извършил престъпление спрямо
пострадалата или други деца. Твърди, че изложените в обвинителния акт
факти не отговарят на истината. Излага съображения за преднамереното му
уличаване в извършване на престъплението от роднини на пострадалата
поради семеен конфликт. При упражняване на предоставеното му право на
последна дума заявява, че иска съда да го оправдае.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Х.А.А. е роден на ***г. в гр.Плевен, с постоянен адрес
***, българин, с българско гражданство, с основно образование, не работи,
1
разведен, неосъждан, с ЕГН:**********.
Подсъдимият живеел в с.О., обл.Плевен заедно със своята майка –
свидетелката Н.А.. Пострадалата С.С.Х., на осем години, също живеела в с.О.,
обл.Плевен със своята майка – св.А.С.. Подсъдимият и пострадалата имали
роднински отношения – бащата на пострадалата С.С. бил племенник на
подсъдимия Х.А.. Пострадалата посещавала понякога в дома им подсъдимия,
когото наричала „дядо Х.“, и неговата майка.
На 23.09.2023г. в с.О. пострадалата С.Х. си играела със свой братовчед
С. на улицата. Намерили малко коте, което Х. предложила да вземат и да
занесат при подсъдимия А., тъй като знаела, че той обичал котки и можел да
го гледа.
Децата пристигнали в дома на подсъдимия, където се намирали А. и
неговата майка и му показали котето. Свидетелката Н.А. била приготвила
храна и сложила да обядват. Детето С. си тръгнало от дома на подсъдимия,
тъй като го повикали, а С.Х. останала там и поискала да изкъпят котето.
Подсъдимият донесъл леген с вода и заедно с пострадалата изкъпали котето,
след което го изсушили със сешоар на леглото на подсъдимия. През това
време свидетелката Н.А. отишла в другата стая. Пострадалата легнала на
леглото в стаята на подсъдимия и започнала да си играе с котето, а
подсъдимият бил седнал на леглото. Х.А. започнал да гали С.Х. между краката
по интимните й части, докоснал половия й орган. Подсъдимият попитал
пострадалата дали й е хубаво и дали иска да направят нещо, което ще й
хареса, на което детето отговорило утвърдително. А. казал, че за това трябва
да дръпне пердетата и дръпнал завеса, която била сложена на мястото за
вратата и отделяла стаята му от друго помещение в къщата. С.Х. се
притеснила, като помислила, че след като пердетата са дръпнати вероятно ще
правят нещо лошо. Подсъдимият започнал да събува панталоните на
пострадалата, при което тя заявила, че не иска да правят това, вдигнала
панталоните си и казала, че трябва да се прибира. С.Х. тръгнала от дома на А..
Малко след това разказала на майка си, какво се е случило.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на съдебното следствие: гласни доказателствени средства - показанията
на свидетелите А.А.С. С.С.Х., Н.С. - дадени на досъдебното производство и
прочетени на основание чл.281, ал.5, вр. чл.281, ал.1, т.1 от НПК, С.А.С.,
обясненията на подсъдимия Х.А.А. /частично/; писмени доказателства и
доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум, 4 бр. протоколи за доброволно предаване, характеристична
справка, справка за съдимост; заключение на вещото лице по изготвената
комплексна психолого-психиатрична експертиза на пострадалата С.С.Х.,
заключение на вещото лице по изготвената комплексна психолого-
психиатрична експертиза на подсъдимия Х.А.А.; приобщените веществени
доказателства.
За да приеме изложената по-горе фактическа обстановка, съдът даде
вяра на показанията на пострадалата С.С.Х., от които се установяват
2
основните факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване.
Предвид малолетието си, обстоятелството, че с оглед повдигнатото обвинение
пострадалата е дете, жертва на сексуално престъпление, с оглед избягване на
контакт с подсъдимия, прилагане на щадяща процедура и изслушване на
детето в спокойна среда, пострадалата С.С.Х. е разпитана в специализирано
помещение „синя стая“, в присъствието на психолог. Свидетелката Х. разказва
спокойно, последователно и хронологично събитията относно процесното
деяние. Дадените от детето показания в хода на досъдебното производство не
се изменят при непосредствения й разпит в съдебната фаза в защитена среда в
присъствието на психолог. Детето разказва последователно и без
противоречия със заявеното в предходния й разпит за случилото се - за
причината поради която е дошло в дома на подсъдимия - за да донесат
намереното коте, събитията след като другото дете си е тръгнало, как са
изкъпали животното, как Х. е легнала да си играе с котето на леглото на
подсъдимия и действията на същия изразяващи се в опипване, галене между
краката, въпроса дали иска да направят нещо което ще й хареса, след което е
последвало дръпване на завесите, дало сигнал на детето, че се случва нещо
нередно.
Съдът приема, че липсата на спомен у пострадалата при разпита й в
съдебната фаза относно част от изложените от нея факти на досъдебното
производство - че подсъдимият започнал да събува панталоните й, след което
С. заявила, че не иска да правят това и си тръгнала, както и по-детайлните и
подробни показания в хода на ДП, не са основание за дискредитиране
показанията на св.Х. в съдебната фаза, както и не водят до извод за тяхната
недостоверност, а се дължат на изминалия период от време от случилото се и
на спецификите в психиката на детето, вероятността за психологическо
разграничаване от престъплението. Съгласно заключението на вещото лице по
изготвената психолого-психиатрична експертиза, и към времето на
криминализираното деяние и понастоящем при освидетелстваната предвид
нормалното за възрастта й когнитивно развитие, са развити възможностите за
наблюдение и възприемане на интересуващите детето обекти и събития от
действителността в зависимост от интереса му - с повече или с по-малко
подробности, като съхраняването на впечатленията в паметови следи се влияе
от емоцията към случилото се и доколко същото може да бъде осъзнато.
Освидетелстваната може да възпроизведе в неотдалечено време от
криминализираните действия фактологично събитията, според представите си
за случилото се с експресията им на детски език /за което се добива
впечатление от разпита й и споделено при интервюирането й/, но без
оценъчно отношение към него. Поради невъзможността да го осмисли,
спомените й лесно могат да претърпят трансформациии част от тях да бъдат
изличени във времето.
Съдът отчете и обстоятелството, че показанията на св.С.Х. напълно
съответстват и на съобщеното от детето при интервюирането му от вещите
лица за целите на извършеното психолого-психиатрично изследване.
3
По делото не са налице други данни, от които да се прави хипотеза за
недостоверност на съобщените от пострадалата факти и преднамерено
уличаване на подсъдимия в неправомерни действия. Вещото лице психиатър
изключва възможността заявеното от детето да е плод на фантазия на детето,
която да е изложена като факти. Съгласно заключението на вещите лица,
именно недоизградената сексуална култура и отсъстващи желания и пориви за
интимна близост, които се пробуждат по-късно в пубертета, изключва
хипотезата за сексуални фантазии, тъй като същите се появяват при сексуално
съзряващи и сексуално зрели субекти, които осъзнават своята сексуалност,
могат да изпитат сексуално привличане и когато съществуват бариери за
желанията им, във фантазиите преживяват това, което задоволява интимните
им потребности, но то се базира на някакви изградени представи от чужд или
собствен опит, чрез информираност и/или сексуални практики.
В унисон с показанията на пострадалата са тези на свидетелката А.С. -
майка на детето. Макар и производни, показанията на свидетелката А.С.
служат за проверка достоверността на преките гласни доказателства, както и
за установяване на фактите, съобщени от детето след съпоставката им с
останалия доказателствен материал.
В показанията си свидетелката Светлинова пресъздава фактите,
съобщени й от дъщеря й непосредствено след случая. От същите се изяснява,
че на инкриминираната дата детето разказало на майка си за занесеното коте в
дома на „дядо Х.“, както пострадалата наричала подсъдимия, за това, че
легнала да си играе на леглото с котето, че подсъдимият я попитал дали иска
да направят нещо, което ще й хареса, за което не трябва да казват на никого и
за което трябвало да дръпне завесата, за това, че „дядо Х.“ започнал да я гали
по интимните части да я пита дали й е хубаво, започнал да събува гащите й,
при което детето се притеснило, вдигнало гащите си и си тръгнало.
Показанията й са подробни и безпротиворечиви, същите напълно съответстват
на изложеното от пострадала в хода на съдебната фаза и на досъдебното
производство. Предвид на изложеното, съдът намери, че въпреки близката
родствена връзка с пострадалата, показанията на свидетелката А.С. са
добросъвестно дадени и ги кредитира изцяло.
Съдът даде частично вяра на показанията на свидетелката Н.А. - майка
на подсъдимия, както и на дадените от подсъдимия Х.А. обяснения. В частта
им относно изложените факти за идването на С. и другото дете в дома им,
донесеното коте и изкъпването му, обядването на децата - посочените гласни
доказателства съответстват на останалите, не са в противоречие с тях и не се
опровергават, поради което съдът ги кредитира.
Обясненията на подсъдимия Х.А. са в противоречие с показанията на
пострадалата С.Х. и нейната майка А.С. по отношение на съществените
факти, включени в предмета на доказване. В обясненията си подсъдимият
твърди, че причина да дръпне завесите в стаята била, че С. искала да гледа
телевизия, но поради блясък от слънчева светлина не се виждало. Твърди, че
детето било легнало на леглото му, където гледало телевизия и си играело с
4
котето. Подсъдимият видял, че С. била сложила котето върху себе си, така че
задните му крака били върху половия орган на детето. Твърди, че видял как С.
била хванала силно животното през кръста и с голяма сила го надигала,
поради което за да оттърве котето от хватката на детето и за да предпази С. от
нараняване, одраскване от животното, хванал краката на котето, откачил ги от
дрехите на детето и махнал животното от него. Твърди, че е възможно в този
момент да е докоснал неволно без да обърне внимание пострадалата по
половия й орган, погледнал да не е одраскана от котето.
В подкрепа на обясненията на подсъдимия са показанията на неговата
майка свидетелката Н.А., която твърди, че синът й дръпнал завесите, защото
слънцето блестяло, както и че бутнал С., тъй като искал да я предпази от
котката, която била забила ноктите си в тялото й.
Съдът, след анализ на посочените, прие, че обясненията на подсъдимия
представляват изградена от него защитна версия, която се опровергава от
останалия доказателствен материал, поради което съдът не ги кредитира като
годни гласни доказателства, а единствено като проявление на правото му на
защита. Обясненията на подсъдимия са вътрешно противоречиви и
непоследователни относно хронологията на събитията. Същите се
опровергават от показанията на свидетелите С.Х. и А.С., кредитирани от съда
като подробни и безпротиворечиви - вътрешно, помежду си, както и с
показанията, дадени от същите свидетели в подготвителната фаза на процеса.
При разпита й в хода на съдебното следствие в щадяща среда, в присъствието
и чрез психолог, пострадалата отхвърля възможността „дядо Х.“ да я е пипнал
случайно, тъй като я галел и тя се е чувствала неудобно, защото знаела, че не е
редно.
Вътрешно противоречиви и хронологично непоследователни са и
показанията на свидетелката Н.А.. В хода на съдебното следствие
свидетелката за първи път излага факти относно причината, поради която
синът й дръпнал завесите в стаята, както и за причината, довела до неволно
докосване на детето по интимните му части, твърди, че е присъствала на
случилото се. В противоречие със заявеното в хода на съдебното следствие са
показанията на св.Н.А., дадени на досъдебното производство пред разследваш
орган и прочетени на основание чл.281, ал.5, вр. чл.281, ал.1, т.1 от НПК. В
същите св.А. заявява, че след като изкъпали котето, А. отишла в друга стая,
поради което не видяла нищо относно съобщените впоследствие от майката на
пострадалата факти, когато се върнала сина й поправял веригата на колелото и
С. си тръгнала. В хода на съдебното следствие св.Н.А. обяснява
констатираното противоречие с това, че вероятно е пропуснала да каже за
дърпането на котката, тъй като била притеснена. Съдът намери, че следва да
бъде дадена вяра на показанията на св.Н.А., дадени на досъдебното
производство и прочетени на основание чл.281, ал.5, вр. чл.281, ал.1, т.1 от
НПК, а показанията й в хода на съдебното следствие да бъдат дискредитирани
и изключени от доказателствения материал въз основа на който се установява
фактическата обстановка. Освен, че са дадени в неотдалечен период от време
5
след събитието, показанията на св.А. от ДП съответстват на тези на
пострадалата, която също последователно заявява при проведените й разпити,
че баба Нацка е отишла в другата стая. Предвид горното, съдът прие, че
изложените от св.Н.А. факти относно инкриминираното деяние, за първи път
в хода на съдебното следствие, представляват такива, подкрепящи изградената
от подсъдимия защитна версия, предвид близката им родствена връзка,
поради което не ги кредитира.
От показанията на свидетелката С.С. не се установяват факти, относими
към процесното деяние. Съдът цени посочените гласни доказателства,
единствено като такива, установяващи характеристични данни по отношение
на подсъдимия, като неопровергани от други доказателства, събрани по
делото.
Даде се вяра на заключенията на вещите лица по изготвените
комплексни психолого-психиатрична експертиза на пострадалата С.С. Х. и
психолого-психиатрична експертиза на подсъдимия Х.А.А. - като
компетентни, мотивирани и пълни съобразно поставените задачи.
Даде се вяра на писмените доказателства и доказателствени средства
като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица, в
кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и частни
документи, неоспорени от страните.
От правна страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага
изводът, че подсъдимият Х.А.А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.149, ал.1 от НК.
От обективна страна, на 23.09.2023г. в с.О., обл.Плевен подсъдимият
Х.А.А. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст -
пострадалата С.С.Х..
Изпълнителното деяние е осъществено като подсъдимият опипвал,
галил пострадалата между краката по интимните й части, докоснал половия й
орган, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление с
пострадалата.
Към датата на инкриминираното деяние пострадалата е била малолетна
- на осем години.
Авторството на деянието се установява по безсъмнен начин от анализа
на посочените по-горе гласни доказателства.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. Съгласно заключението на вещите лица по извършената
комплексна психолого-психиатрична експертиза на подсъдимия, при същия не
са установени данни за умствена недоразвитост и/или за психично
разстройство в тесния смисъл на думата. Касае се за диссоциално личностно
разстройство. Към времето на криминализираното деяние при подсъдимия
6
липсват данни за умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно
разстройство на здравето. Х.А. А. е могъл да разбира свойството и значението
на постъпките си, както и да ги ръководи.
По наказанието:
За престъплението по чл.149, ал.1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода за срок от една до шест години.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия
/реабилитиран/ и доброто му процесуално поведение.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете лошите
характеристични данни за Х.А., установени от изготвената характеристична
справка за същия.
Взе се предвид, че съгласно заключението на вещите лица подсъдимият
страда от диссоциално личностно разстройство, при което съществува
несъобразяване с обществените норми, съществено разминаване между
поведение и това, което е установено, като норми в обществото, завишен
егоцентризъм, при който останалите са нужни, тогава, когато способстват за
постигането на някаква цел, но напълно излишни, когато възпрепятстват това.
При изслушването му вещото лице психиатър изяснява, че за диссоциалното
личностово разстройство освен безотговорност, висок егоцентризъм, също е
характерно и безразсъдство, именно тази личностова патология води до
ситуационни сексуални девиации в случая сексуален нарцисизъм, при който
всъщност авантюрите удовлетворяват и поддържат в конкретното лице
увереността му в собствената полова мощ, като обектът на сексуалните
желания, удовлетворява тази потребност, без да се изпитва потребност от
истински партньорски взаимоотношения.
За преценката си относно индивидуализацията на наказанието съдът взе
предвид и събраните по делото доказателства, изясняващи дали се касае за
инцидентен случай или трайно увлечение, съпроводено с други опити за
блудствени действия спрямо деца. В показанията си свидетелката С.С. сочи за
възприети от нея преди няколко години действия на подсъдимия, при които
същият целунал дете по ръката и бузата, пипнал го по нослето, които действия
не били възприети от св.С. като нормални и я стреснали. Съгласно
заключението на вещите лица след извършеното психолого-психиатрично
изследване и при съобразяване на приобщения доказателствен материал, не
възниква съмнение относно половата идентичност - хетеросексуалността, на
подсъдимия Х.. Същият обаче е с отклонения при половата социализация - в
невъзможност за изграждане и поддържане на нормални партньорски
взаимоотношения, което предполага сексуални девиации. Липсва
аргументация да се разглежда влечение към деца като трайна насоченост на
нагона при подсъдимия. Според вещите лица, в хипотеза, такова влечение
може да се обсъжда като ситуационна сексуална девиация в контекста на
сексуален нарцисизъм. Вещото лице психиатър изяснява, че при сексуалният
нарцисизъм не е изключено, особено с напредване на възрастта, като обект на
7
желанието да бъде изпробвано и сексуално незряло лице, както е в конкретния
случай.
След съвкупна преценка на горните обстоятелства, съдът прие, че
целите на наказанието, най-вече индивидуалната превенция, би могла да бъде
постигната с налагане на наказание лишаване от свобода в минималния
предвиден от закона размер от една година. Съдебният състав намери, че за
постигане целите на наказанието и поправяне на подсъдимия не се налага
същият да търпи ефективно определеното му наказание лишаване от свобода,
като при наличие и на останалите предпоставки, визирани в чл.66, ал.1 от НК -
Х.А. е неосъждан, наложеното му наказание лишаване от свобода е до три
години, съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за
изпитателен срок от четири години. Съдът счете, че самият факт на изправяне
на подсъдимия пред съд за процесното престъпление и по-дългия изпитателен
срок, през който при извършване на ново престъпление А. ще търпи
ефективно наложеното му наказание една година лишаване от свобода, имат
възпитателно и поправително въздействие спрямо личността му, както и
възпиращо по отношение извършване на други престъпления. За постигане
целите на чл.36, ал.1 от НК в пълна степен, съдът прие, че на основание чл.67,
ал.3 НК следва да бъде постановено по време на определения изпитателен
срок спрямо подсъдимия да бъдат изпълнявани следните пробационни мерки -
по чл.42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес при
периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител – два пъти
седмично и по чл.42а, ал.2, т.2 от НК - задължителни периодични срещи с
пробационен служител. За постигане целите на наказанието в пълна степен
съдът намери, че следва да възложи възпитателни грижи спрямо подсъдимия
по време на определения му изпитателен срок на районен инспектор при РУ
Левски, отговарящ за района на местожовеенето му, на основание чл.67, ал.1
от НК.
Относно разноските:
С оглед постановената осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3
от НПК, съдът осъди подсъдимия Х.А.А. да заплати по сметка на ОД на МВР
– Плевен направените в хода на досъдебното производство разноски в общ
размер на 1497,60 лева - за възнаграждение на вещите лица по изготвените
писхолого-психиатрични експертизи, както и осъди подсъдимия да заплати по
сметка на Районен съд – Левски направените в хода на съдебното
производство разноски в общ размер на 323,61 лв. - за възнаграждение на
психолога, участвал при изслушване на детето, както и за възнаграждение,
пътни и дневни разноски на вещите лица изготвили експертизите.
Относно веществените доказателства:
Съдът постанови приобщените като веществени доказателства: 1 брой
тениска синя с бяло около врата, 1 брой долнище на анцуг черно с бели
кантове и 1 брой боксери сини, 1 брой черни дънкови гащи къси – срязани, 1
брой бял чаршаф, 1 брой син чаршаф, 1 брой кафяво одеяло, 1 брой кафява
хавлиена кърпа и 1 брой синя малка кърпа / за почистване на прах / - на
8
съхранение в РУ Левски, да се върнат на правоимащото лице - подсъдимият
Х.А.А..
Съдът постанови приобщените като веществени доказателства: 1 брой
детски долни гащи - розови на цвят, 1 брой тениска черна, 1 брой късо клинче
сиво на цвят - на съхранение в РУ Левски, да се върнат на правоимащото лице
А.А.С..
Предвид на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
9
Съобщи за изтекли лични данни