РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Бургас, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Й.
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Й. Гражданско дело №
20212100101714 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от Банка ДСК
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, район Оборище, ул. Московска№19,
представлявано от изпълнителните директори Д.Д.М. и Б.Ф.С., чрез юрисконсулт Галя
Петрова, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Адам Мицкевич №7, с която са предявени
искове за приемане за установено, че ответникът А. Г. М., ЕГН **********, с адрес
***, дължи на ищеца сумата от 33 261,56 лева – главница, 3272,64 лева - договорна
възнаградителна лихва за периода 01.11.2019г.-29.01.2021г., 169,77лева-обезщетение за
забава /лихвена надбавка за забава/ за периода 02.11.2019г.-29.01.2021г., 46,20 лева
обезщетение за забава за периода 29.01.2021г.-02.02.2021г., сумата от 120 лева-разходи
за изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№864/2021г. на БРС.
Ищецът твърди, че на 30.01.2018г. като кредитор е сключил с ответника
споразумение за обединяване на кредити, по силата на което предоставените кредити и
остатъците по тях са преструктурирани чрез обединяването им с цел да бъдат
погасявани при еднакви условия като потребителски кредит с погасителен план.
Посочва, че остатъкът от дълга е оформен като кредит в размер на 33 462,73 лева, със
срок на издължаване 105 месеца и е определена крайна падежна дата за окончателно
погасяване 30.10.2026г. Излага, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в
размер на 7,482 процента годишно или 0,021 процента на ден, формиран от стойността
на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR – 0,163 процента, който при отрицателна стойност
се приема за нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,319 процента.
Поддържа, че ответникът не е обслужвал редовно кредита и през месец юли 2018г. е
извършено преструктуриране, изразяващо се в отстъпки от банката с оглед доброволно
изпълнение. Изнася данни, че на 11.07.2018г. страните са подписали допълнително
споразумение за преструктуриране с предмет остатъка от дълга в размер на 33 375
лева, като е капитализирана неплатената дължима лихва към главницата, продължен е
1
срокът за погасяване на кредита и се определя нов падеж за окончателно погасяване -
11.07.2028г., както и договорен нов лихвен процент. Според ищеца съгласно
споразумението кредитът се олихвява с променлив лихвен процент – 7,482 процента
годишно или 0,021 процента на ден, формиран от стойността на референтен лихвен
процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години 0,220 процента, който
при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 7,262 процента Позовава се на подписано второ допълнително
споразумение на 30.01.2018г. по отношение на остатъка от дълга 33 512,89 лева.,
изразяващо се в капитализиране на неплатената дължима лихва към главницата,
продължаване на крайната падежна дата-10.09.2029г., договаряне на нов лихвен
процент. Допълва, че съгласно второто споразумение кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент към сключването му в размер на 7,432 процента годишно
или 0,020 процента на ден, чието формирано е подробно описано. Посочва, че поради
неплащане на вноски с падежи 01.11.2019г.-01.11.2020г. е приложил санкциите,
предвидени в т.18.2 на глава VII- „Отговорност и санкции“ на общите си условия към
допълнителното споразумение, като с нотариална покана, връчена на ответната страна
на 21.12.2020г. е обявил кредита за предсрочно изискуем. Ангажира доказателства.
Претендира разноски, в това число направените в заповедното производство.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител адв. Любен Донев, с който исковете се оспорват
като неоснователни и недоказани. Възразява, че договорът за обединяване на кредити е
нищожен поради наличието на неравностойни клаузи в съдържанието му и в общите
условия към него, като според ответната страна незаконосъобразно е капитализирана
лихва към редовна главница в нарушение на чл.10, ал.3 от ЗЗД, представляващо
анатоцизъм, допустим само между търговци. По същия начин в допълнителните
споразумения са капитализирани редовни лихви към главницата. Счита за
неприложими правилата, въведени от банката чрез едностранно приетите от нея общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, тъй като с процесните три
споразумения не се предоставят такъв вид кредити, а се обединяват различни по вид,
размер и условия вече предоставени кредити. На следващо място възразява, че
споразуменията са нищожни на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД като сключени в
условията на заблуждаващи, нелоялни и агресивни търговски практики по смисъла на
ЗЗП, които действия са несъвместими с добрите нрави.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.430, ал.1 и 2
вр. 432 от ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ и чл.86 вр. чл. 288 от ТЗ, които са
допустими, като предявен в едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено споразумение за обединяване на кредити, сключено на
30.01.2018г. между Банка ДСК ЕАД и А. Г. М., по силата на което е преструктуриран
дълга на ответника по договор за кредит за текущо потребление от 31.08.2016г.,
договор за стоков кредит от 11.12.2016г., договор за стоков кредит от 09.02.2017г.,
договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 19.05.2016г. и договор за
кредит –овърдрафт от 10.09.2016г.
2
Посочено е в споразумението, че гореописаните кредити са изцяло усвоени към
датата на сключване на споразумението, като по тях са неиздължени остатъци по
договор за кредит за текущо потребление от 31.08.2016г.- 31 612,08лв. главница,
120,92лв. възнаградителна лихва и 2,10лв. наказателна лихва, по договор за стоков
кредит от 11.12.2016г.-352,79лв. главница, 12,23лв. възнаградителна лихва и 0,31лв.
наказателна лихва, по договор за стоков кредит от 09.02.2017г. – 94,87лв. главница,
4,99лв. възнаградителна лихва и 0,31лв. наказателна лихва, по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта от 19.05.2016г. –текущо салдо 1010,55лв. и натрупана
лихва 2,68лв. и по договор за кредит –овърдрафт от 10.09.2016г. – 250лв. текущо салдо
и 1,62лв. натрупана лихва.
С договор за кредит за текущо потребление от 31.08.2016г. на ответника е
предоставен кредит от Банка ДСК ЕАД в размер на 35 000лв., със срок за погасяване
120 месеца при ГЛП 7,350 процента, от които 7,019 процента преференциална
надбавка, като при неизпълнение на условията надбавката става 13,119 процента и
ГПР 8,63 процента.
С договор за стоков кредит от 11.12.2016г. на А. М. е отпуснат кредит в размер
на 923,42лв. със срок за изплащане 18 месеца при ГЛП 24,93 процента и ГПР 27,98
процента.
На 09.02.2017г. страните са сключили договор за стоков кредит за сумата от
426,37лв., със срок за изплащане 12 месеца при ГЛП 34,74 процента и ГПР 40,84
процента.
С договор за издаване и обслужванена кредитна карта от 19.05.2016г. от ищеца е
издадена кредитна карта на ответника с кредитен лимит 1000лева при ГЛП 21,95
процента и ГПР 24,30 процента.
С договор за кредит-овърдрафт от 10.09.2016г. на А. М. е предоставен кредит-
овърдрафт в размер на 250 лева за срок от 12 месеца при ГЛП 11,95 процента и ГПР
27,48 процента.
Постигнато е съгласие в чл.2 от споразумението за обединяване на кредити
кредиторът да се откаже от наказателната лихва в размер на 3,03лв. и остатъкът в
размер на 33 462,73лв. да се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7,482
процента годишно или 0,021 процента на ден, формиран от стойността на 6-месечен
SOFIBOR/EURIBOR – 0,163 процента, който при отрицателна стойност се приема за
нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,319 процента.
Уговорен е в чл.1 от договора срок за издължаване на кредита от 105 месеца с
крайна падежна дата за окончателно погасяване 30.10.2016г.
Съгласно първоначалния погасителния план към договора са предвидени равни
анюитетни месечни погасителни вноски в размер на 435,27лв.
Извършени са погашения в размер на 2543,91лева възнаградителни лихви,
1749,92 лева главница и 3,07лв. санкционираща лихва от ответника.
На 11.07.2018г. страните са подписали допълнително споразумение за
преструктуриране към споразумението с предмет остатъка от дълга в размер на 33 375
лева, като е капитализирана неплатената дължима лихва към главницата, продължен е
срокът за погасяване на кредита, определен нов падеж за окончателно погасяване -
11.07.2028г., както и договорен нов лихвен процент.
Предвидено е в чл.4 кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент –
7,482 процента годишно или 0,021 процента на ден, формиран от стойността на
референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по
3
салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години 0,220
процента, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
стандартна надбавка в размер на 7,262 процента.
На 10.09.2019г. с ново допълнително споразумение е извършено
преструктуриране на остатъка от дълга в размер на 33 800,08лв., включващ
32 562,41лв. главница, 1172,32лв. възнаградителна лихва и 65,35лв. наказателна лихва.
В допълнителното споразумение се съдържа признание, че кредитополучателят е
внесъл сумата в размер на 221,84лв. и кредиторът се отказва от дължимата наказателна
лихва в размер на 65,35лв.
Съгласно чл.1 от допълнителното споразумение от 10.09.2019г. е
капитализирана дължимата лихва към главницата, в чл.2 е определена нова крайната
падежна дата-10.09.2029г. Предведно е в чл.4 кредитът да се олихвява с променлив
лихвен процент към сключването му в размер на 7,432 процента годишно или 0,020
процента на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент,
представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депазити в лева
на домакинства, със срок на 1 ден до 2 години“ 0,17 процента, който при отрицателна
стойност се приема със стойност нула и фиксирана надбавка в размер на
7,262процента.
Условията за настъпване на предсрочна изискуемост са уредени в т.18.2 на глава
VII- „Отговорност и санкции“ на общите условия към допълнителното споразумение
от 10.09.2019г. – при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни, целият непогА. остатък от главницата става предсрочно изискуем.
Видно от приложената нотариална покана и разписка за връчването й,
находящи се на стр. 32 и 33 в заповедното производство, с връчена на ответника лично
нотариална покана на 21.12.2020г. Банка ДСК ЕАД е обявила кредита за предсрочно
изискуем.
Установява се по делото, видно от изслушаното по делото заключение по
назначената съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Т. Д., че
споразумението за обединяване на кредити от 30.01.2018г. включва непог. и остатъци
от усвоени от ответника кредити. Вещото лице е изчислило размера на дълга към
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като е
съобразило извършените плащания преди иницииране на заповедното производство, че
ответникът не е погасил главница в общ размер на 33 261,56лв. /включваща и
капитализираната в главницата лихва по допълнителните споразумения/, 3272,64лв.
възнаградителни лихви за периода 01.11.2019г.-29.01.2021г., 169,77лв. санкционираща
лихва, 46,20лв. обезщетение за за забава, както и 120лв. такса при изискуем кредит
съгласно Тарифата на банката. По въпросите на процесуалния представител на
ответника вещото лице Д. е извършило изчисления на главницата, без
капитализираната лихва, възлизаща на 30 972,44лв., възнаградителни лихви в размер
на 4693,48лв. за периода 01.11.2019г.-29.01.2021г., като е изготвило нов погасителен
план по споразумението за обединяване на кредити.
По делото е изпълнено повторно заключение по назначената съдебно-
икономическа експертиза на вещото лице Даниел Хаджиатанасов, неоспорено от
страните, което е констатирало следните погашения по кредита по споразумението за
обединяване на кредити от 30.01.2018г. и сключените към него 2 броя допълнителни
споразумения - 2543,91лв. погА.а възнаградителна лихва, 1794,92лв. главница, 3,07лв.
наказателна лихва. Вещото лице е посочило, че последното частично плащане в размер
на 200,84лв. е извършено от ответника на 28.10.2019г. Изготвило е нови погасителни
планове по всяко едно от трите споразумения поотделно, без да включва в размера на
главницата капитализираната лихва, като е съобразило посочените в споразуменията
4
срокове за погасяване, падежни дати, както и периоди на действие на съответните
споразумения с прилаганите от кредитора лихвени проценти за съответните периоди.
БОС кредитира заключението на вещото лице Х. като по-обстойно обосновано, като от
същото приема за установено по делото, че към 03.02.2021г. –датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съответствие с
изгответните от вещото лице нови погасителни планове ответникът дължи сумата от 31
631,41лв. главница, 4476,85лв. договорна лихва, както и 209,93лв. обезщетение за
забава.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Към сключване на споразумението за обединяване на кредита е действала
редакцията на Закона за защита на потребителите, обнародвана в Държавен вестник
бр.7 от 19.01.2018г. В актуалната към този момент разпоредба на Чл. 143 от ЗЗП като
неравноправна се счита всяка уговорка, сключена във вреда на потребителя, която не
отговаря на зискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като според т. 3.
поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; т. 5. задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка.
Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в
потребителски договор, са повелителни и за тяхното приложение съдът следи
служебно. Преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва
да се направи от националния съд към момента на сключване на договора при отчитане
на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е могъл да знае към
този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното изпълнение на
договора, тъй като договорната клауза може да е носител на неравнопоставеност
между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.
В случая кредиторът не се е възползвал от правото си едностранно да увеличи
лихвения процент поради изменение на променливия лихвен индекс SOFIBOR
съгласно предвидената възможност н чл.7, т.3.2 от общите условия. Не се установява
размерът на възнаградителната лихва да е увеличаван от банката, като видно от текста
на договора, общите условия и погасителния план, изрично са посочени размерите на
ГПР и ГЛП, съобразени със законовите изисквания, посочен е механизма на
изменението им в зависимост от обективни фактори, като липсва основание
посочените разпоредби да се счетат за неотговарящи на изискването за добросъвестност и
водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, съобразно формулировката на чл.143 от ЗЗП.
Съдът приема, че е налице анатоцизъм в сключеното между страните договор за
обединяване на кредити от 30.01.2018г. и допълнителни споразумения от 11.07.2018г. и
10.09.2019г. и за добавяне на просрочените задължения за лихви към неплатената част
от главницата, което се установява и от заключението на съдебно-икономическата
експертиза Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви,
5
върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла
на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание
чл. 294, ал. 1 ТЗ, какъвто не е настоящият случай. Вземането за изтекли и неплатени
лихви е било променено на главница, върху която се начисляват лихви, което води до
нищожност на споразумението на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 - во, вр. чл. 10, ал. 3
ЗЗД (в този смисъл решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, II т. о.).
Предвид това, искът за главница е основателен до размера от 31 631,41лв.,
посочен в заключението на вещото лице Хаджиатанасов, като за горницата над
посочения размер до претендирания размер от 33 261,56лв. следва да бъде отхвърлен.
Искът за възнаградителни лихви е изцяло доказан по основание и размер, като
следва да бъде уважен в предявения размер от 3272,64лв.
По отношение на иска за обезщетение за забава съдът съобрази, че с исковата
молба се претендира сборно обезщетение за забава в размер на 215,97лв, като искът е
доказан до размера от 209,93лв. съгласно повторното заключение по съдебно-
икономическата експертиза. За горницата над посочения размер до размера от
215,97лв. искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По делото от
ищеца не са ангажирани доказателства за реално извършен разходи във връзка с
обявяване на предстрочната изискуемост на кредита. На клиента не е предоставена
допълнителна насрещна услуга, нито е извършен разход извън действията по
управлението на дълга. Предвид това неоснователен е искът за сумата от 120 лева
такса за предсрочна изискуемост, който следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото съдебно-деловодни разноски, възлизащи в размер на
3819,07лева по исковото производство и 749,98 лева по заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на А. Г. М., ЕГН **********, с адрес
***** , че в полза на Банка ДСК ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, район
Оборище, ул. Московска№19, представлявано от изпълнителните директори Д.Д.М. и
Б.Ф.С., съществува вземане по заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№864/2021г. на БРС за сумата от 31 631,41лева /тридесет и една хиляди
шестстотин тридесет и един лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща
главница по споразумение за обединяване на кредити от 30.01.2018г. и два броя
допълнителни споразумения към него от 11.07.2018г. и 10.09.2019г., сумата от 3272,64
лева /три хиляди двеста седемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ -
6
договорна възнаградителна лихва за периода 01.11.2019г.-29.01.2021г., 209,93лева
/двеста и девет лева и деветдесет и три стотинки/ - сборно обезщетение за забава за
периода 02.11.2019г.-02.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная 03.02.2021г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Банка ДСК ЕАД против А. Г. М. за
приемане за установено, че в полза на ищеца съществуват вземания по издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№864/2021г. на БРС за
горницата над 31 631,41 лв. до 33 261,56лв., представляваща главница, за горницата
над 209,93 лв. до 215,97лв., представляваща изтекло сборно обезщетение за забава за
периода 02.11.2019г.-02.02.2021г., както и за сумата в размер на 120 лева,
представляваща разходи при изискуем кредит.
ОСЪЖДА А. Г. М., ЕГН **********, с адрес ******, да заплати на Банка ДСК
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, район Оборище, ул. Московска№19,
сумата от 3819,07лева - съдебно-деловодни разноски по исковото производство и
749,98 лева - съдебно-деловодни разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7