РЕШЕНИЕ
№ 944
гр. Варна, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110104113 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от П. М. М., ЕГН ********** с адрес гр.
*********** искове 1. срещу Б. К. Н., ЕГН ********** и П. ИВ. Н., ЕГН **********,
двамата с адрес гр. ******* за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищцата е собственик въз основа на договор за покупко- продажба по НА 175/25.11.2002г. на
реална част с площ от 23,51кв.м. от ПИ № 10135.2552.2255 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници на
реалната част: ПИ № 10135.2552.2253 и останалата част от ПИ № 10135.2552.2255
защрихована в червен цвят на скицата на лист 25 от делото, като е допусната грешка в
кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК и погрешно спорната реална част с площ от 23,51кв.м от ПИ № 2552.2253
е отразена като принадлежаща част към ПИ № 2552.2255, на основание чл. 54 ЗКИР; 2.
срещу Р. Г. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. **** за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата е собственик въз основа на договор за покупко-
продажба по НА 175/25.11.2002г. на реална част с площ от 28,14кв.м. от ПИ №
10135.2552.2256 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, при граници на реалната част: ПИ № 10135.2552.2253 и
останалата част от ПИ № 10135.2552.2256 защрихована в син цвят на скицата на лист 24 от
делото, като е допусната грешка в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК и погрешно спорната реална част с
площ от 28,14кв.м от ПИ № 2552.2253 е отразена като принадлежаща част към ПИ №
2552.2256 и осъждане ответника да предаде на ищцата владението върху процесната реална
част, на основание чл. 108 ЗС.
Ищците основават активната си материалноправна легитимация по исковете за
собственост, твърдейки в исковата молба и уточняващите я следното: С договор за покупко-
продажба обективиран в НА № 175/25.11.2002г. на нотариус рег. № 192 е придобила право
на собственост върху недвижим имот представляващ лозе с площ от 525кв.м.
1
представляващо парцел пл. 3060-Б по плана на жк Изгрев при граници- път, парцел 3060-В,
парцел 3060 и парцел 3059. Със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК са
одобрени КККР, с последно изменение от 19.12.2016г., с което придобитият от нея имот
става с идентификатор 2552.2253. Твърди, че по действащата КК реални части от имота й
попадат в съседните имоти, собственост на ответниците. Ответниците Б. и П. Н.и са
собственици на имот 2552.2255 въз основа на договор за покупко- продажба от 18.03.1994г.
по НА № 89/1994г., а ответницата Г. на ПИ 2552.2256 въз основа на договор за дарение от
19.04.1991г. по НА 175/1991г. След извършено от ищцата геодезическо заснемане на имота
й, установила, че 23,51кв.м. от него са погрешно заснети като част от ПИ 2255, а 28,14кв.м.
като част от ПИ 2256. Твърди, че допреди 2години оградата с ПИ 2256 е била поставена на
имотната граница между двата имота, а ответницата Г. я е преместила по границата по
одобрената КК и е отказала да предаде владението върху процесната реална част от
28,14квм. Със заявлението от 23.10.2017г. ищцата е поискала изменение на КК по
отношение на имота й чрез отразяване материализираната имотна граница на имота й, така
както е установена с геодезически измервания на място. Исканата промяна е обхванала
имотите на ответниците. Със заповед № 18-162-04.01.2019г. на Началника на СГКК Варна е
отказано исканото изменение. Тази заповед е обжалвана и с решение на ВАС по адм.д. №
2295/2020г. жалбата на ищцата е отхвърлена, поради наличие на спор за материално право.
Твърди, че е налице съществено разминаване извън допустимите стойности на чл.18, ал. 4
Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. на МРРБ за съдържанието, издаването и поддържането
на КККР на материализираните на място граници с тези на имота й определени с преки
геодезически измервания на място по съществуващите огради. Невъзможността тази грешка
да бъде отстранена по адм. ред обосновава правния интерес от търсената понастоящем
защита. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който исковете
се оспорват като недопустими, евентуално неоснователен. Оспорват да е налице твърдяната
грешка в заснемане имотната граница на имотите им, като твърдят, че те са отразени в КК
по трайноустановените на място граници, в които ги владеят повече от 10г. и са тяхна
собственост. Ако и да има разлики в границите, твърди се те да са в рамките на допустимите
отклонения по Наредба № РД-02-20-5/2016г. Оспорват ищцата да притежава права върху
процесните реални части. Твърдят, че владеят имотите си в границите по КК, както са ги
придобили въз основа на договори за покупко- продажба и дарение, а в евентуалност по
давностно владение осъществявано повече от 10г., установено още преди ищцата да
придобие правото на собственост върху ПИ 2253. Посочват, че през годините ищцата е
подавала всевъзможни жалби и искания до различни институции относно разрешения за
строеж, извършвано от Г. строителство в имота си, самоуправство и прочие. Инициирала
била производство по „прокарване на временен път“ през имота на Г., отменено с решение
на ВАС по адм.д. № 1484/2006г. Впоследствие със заповед № 3907/20.10.2014г. на кмета на
община Варна й е разрешено прокарване на временен път през имота на ищцата и по
границата от север на имота на ответниците Н.и изцяло по трасето на действащ ПУР.
Оспорват да е налице каквото и да е правно или фактическо основание, въз основа на което
ищцата да е собственик на процесните реални части от имотите им. Твърдят, че имотът й е
запуснат и изоставен от нея, обрасъл с диворастящи храсти и треви. Имотът на ищцата, този
на ответниците Н.и и имоти 2252 и 2254 по КП на Франга дере до домуз дере от 1973г. е
представлявал имот пл. № 3060- лозе с площ от 2100кв.м. С решение по гр.д. № 1461/1977г.
на ВРС имотът е бил поделен на четири дяла, за което в КП са били отразени четири ПИ-
дял I- имот пл. 3060А с площ от 525кв.м.; дял II- имот пл. 3060 Б с площ от 525кв.м., дял III-
имот пл. № 3060В с площ от 525кв.м. и дял IV- имот пл. 3060 с площ от 525кв.м., като при
делбата не е бил предвиден транспортен достъп до имот пл. 3060А и пл. 3060В. Ищцата е
придобила имот пл. 3060Б, Н.и имот пл. 3060А, граничещи от юг с имота на ответницата Г.
с пл.3059. Със заповед № РД-02-14-121/07.04.1987г. на КСА е одобрен нов РП, като имотът
2
на ищцата е бил урегулиран в УПИ XIII-3060Б, на Н.и в УПИ IX-3060А, а на Г. като две
УПИ- УПИ XV-3059 и УПИ XII- 3059. Със заповед № Г-26/13.01.2005г. на кмета на район
Приморски е одобрен ПУП- ПРЗ за нов УПИ XII- 3059, кв.30 по плана на жк Изгрев. С
разрешение за строеж № 83/14.02.2007г. е разрешено изграждане в имота на Г. на две
жилищни сгради с гаражи, а с разрешение за строеж № 161/13.03.2007г. и на масивна ограда
с височина 0,6м. и ажурна част от 2,2м. разположена по северната регулационна граница
към ПИ 3060Б. Оградата е била изградена още 2007г. и се твърди, че е съответна на
границата по действащата КК. С решение № 552-6/27 и 27.07.2012г. на ОбС Варна е одобрен
ПУП-ПУР на кв. Изгрев на основата на действащата КК, по който е бил предвиден
транспортен достъп до имота на ищцата чрез отнемане на част от нейния имот и
включването му в тупик с ширина от 3,5м., преминавайки през имота на Н.и по линия
тангираща по стена на сградата на Н.и и отнемаща част от техния имот и от съседния 2254.
По искане на ищцата е одобрено прокарване на временен път до имота й през имоти 2255 и
2254 по трасето на одобрената улична регулация, като е одобрен и размер на обезщетенията,
които следва да плаща за това до провеждане на отчуждителни производства по прилагане
на ПУР. Твърдят, че ищцата никога не е владяла имота си, респ. части от имотите на
ответниците, поради което и оспорват се твърденията оградата на имота с Г. да е била
местена преди 2години. Посочват, че границата е трайно установена от 2007г. с
изграждането на оградата по издаденото разрешение за строеж и правилно е заснета в КК.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. Ищцата ангажира писмена
защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата
на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са искове за собственост с правно основание чл. 54 ЗКИР и чл. 108 ЗС.
Възражението на ответниците за недопустимост на производството съдът приема за
неоснователно. Съображения за това е изложил в определението си по чл. 140 ГПК,
основания за ревизия на които не са налице, поради което и препраща към тях без да ги
приповтаря.
Характерът на спора възлага в доказателствената тежест на ищцата да установи
твърденията си, че е собственик на процесните реални части на въведеното придобивно
основание- договор за покупко- продажба обективиран в НА № 175/25.11.2002г. процесните
реални части, от които са били погрешно заснети като части от имотите на ответниците при
одобряване на КККР със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, както и че
спорната реална част от 28,14кв.м. ПИ 2256 се владее от ответника Г.. Съответно в тежест на
ответниците е установяване наведените от тях положителни правоизключващи възражения
по иска, от които черпят благоприятни за себе си правни последици и в частност, че
спорните реални части се владеят от тях на правно основание- въз основа договор за
покупко- продажба от 18.03.1994г. по НА № 89/1994г. и договор за дарение от 19.04.1991г.
по НА 175/1991г., евентуално по давностно владение осъществявано от придобиването им и
то в границите нанесени при одобряването на кадастралната карта през 2008г.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че:
С влязло в сила решение по гр.д. № 1461/1977г. на ВРС /л.76 и сл./ е извършена
съдебна делба, като: в дял на О. К.а Т. е поставен дял I от заключението на в.л. от лозе в
местност Голяма Кокарджа с площ от 525кв.м. при съседи- път, С.А., З.Ф., и Р.Ф., ведно с
построените в него кьошк и навеси; в дял на З.Ф. е поставен дял II от заключението на в.л.
от лозе в местност Голяма Кокарджа с площ от 525кв.м. при съседи- К.А., И.Г., С.А. и О. Т.;
3
в дял на С.Ф. е поставен дял III от заключението на в.л. от лозе в местност Голяма Кокарджа
с площ от 525кв.м. при съседи- И.Г., М.Ж., Р.Ф. и З.Ф.; в дял на Р.Ф. е поставен е поставен
дял IV от заключението на в.л. от лозе в местност Голяма Кокарджа с площ от 525кв.м. при
съседи- път, О. Т., З.Ф., С.Ф. и М.Ж..
С НА за покупко- продажба № 175/25.11.2002г. /л.8/ ищцата е придобила
собствеността върху имот- нива, в местност Голяма Кокарджа, жк Изгрев № 3060-Б,
представляващо парцел пл.№3060-Б, с площ от 525кв.м. при граници: път, парцел пл. №
3060-В, парцел пл. № 3060 и 3059.
С НА за покупко- продажба № 89/18.03.1994г. /л.9/ Б.Н., по време на брака си с
ответницата П.Н. са придобили 5/6ид.ч. от имот- дворно място, в гр. Варна, жк Изгрев пл.№
3060-А с площ от 525кв.м. при граници: улица, парцели пл. № 3058-А, пл. № 3059, пл.№
3060-Б и 3060, ведно с 5/6ид.ч. от построения в него паянтов кьошк.
С НА за дарение № 175/19.04.1991г. /л.10/ Р.Г. е придобила собствеността върху
имот- дворно място с площ 1000кв.м. в землището на гр. Варна, представляващо имот пл.
3059, кв. 137 на жк. Стойко Пеев при граници: път, И.И., Г.Г. и С.Г..
Със заявление от 23.10.2017г. до АГКК ищцата е поискала изменение на КК чрез
промяна на общата граница между имоти с идентификатори 2552.2256, 2552.2255, 2552.2253
и 2552.2252. Със заповед № 18-162-04.01.2019г. исканото изменение е отказано от
Началника на СГКК Варна. Подадената срещу него жалба е била отхвърлена с влязло в сила
решение № 13228/26.10.2020г. по адм.д. № 2295/2020г. на ВАС.
По делото е изслушано и прието заключение по СТЕ изготвено от вещото лице
Ж.Б.. Съобразно заключението на в.л. относимите и действали за територията кадастрални
планове през годините са: КП от 1956г. /без данни за одобряване с конкретна заповед, но
ползван до приемане на следващ план/; КП от 1973г. /без данни за одобряване с конкретна
заповед, но ползван до приемане на следващ план/; КККР от 2008г., ЗРП от 1987г. върху
основата на КП от 1973г. /без реализиране на предвидените по него мероприятия-блоково
жилищно строителство, улици, открити паркинги/, РП от 1995г. /проект, неприет, но
ползван до следващия РП/ и ПУП- ПРЗ от 2005г. върху основата на КП от 1973г., касаещ
имот 3059, по които вътрешните регулационни линии приповтарят имотните граници, а с
външната уличнорегулационна линия се отнема от имота за улица; ПУП-ПУР и ОУП от
2012г. върху основата на КК. Към момента на извършването на съдебната делба от 1977г.
действащ е бил КП от 1973г. По този план поделяемият имот е бил с площ от 2218кв.м.,
съответно всеки от обособените от него четири равни дяла следва да са с площ от
554,50кв.м. и по този начин да бъдат попълнени в кадастралната основа. По плана от 1973г.
обаче имот № 3060Б /този на ищцата/ е с площ от 616кв.м., от което в.л. извежда извод, че
обособените по делбата дялове не са били попълнени в кадастралната основа с вярната си
площ от по 554,50квм. По титул са собственост ответниците Н.и са собственици на имот пл.
№ 3060А, който по КП е отразен с площ от 529кв.м., по КК с площ от 526кв.м., а по
геодезическо заснемане с площ от 525квм., т.е няма разминаване в площта му по титул за
собственост, КП от 1973г., КК и геодезическо заснемане. По титул за собственост
ответницата Г. е собственик на имот 3059кв.м. с площ от 1000кв.м., отразен в КП от 1973г. с
площ от 937кв.м., по КК 962кв.м., а по геодезическо заснемане с площ от 936кв.м.
разминаването в площта е в рамките на допустимата грешка и според в.л. се дължи на
неточно записване на площта по документ за собственост. По КП от 1956г. процесните
имоти попадат в имоти 12232 и 12233, но там все още не съществуват като обособени. За
пръв път са отразени по плана от 1973г. като имот 3059 е на Р.Г., имот 3060Б на П.М., имот
3060А на Б.К.. Общата им граница е отразена в скица № 2 в зелен цвят и там не са
извършвани промени. В комбинирана скица 3, лилав цвят е отразена границата по КК, която
4
не е променяна във времето и понастоящем. Кадастралните граници съвпадат с вътрешните
регулационни, като е нямало придаваеми части по регулация. От извършения от в.л. оглед
на място се установяват материализирани на терен граници описани в скица 6. Границата
между имота на ищцата и ответника Г. означена между точки 3-8 представлява телена
ограда на колове. Границата между имота на ищцата и ответниците Н.и заключена между 5-
8 представлява полумасивна ограда на телена мрежа. В скица 1 в.л. е онагледило
отразяването на границата между имота на ищцата и този на ответника Г. по действалите
КП. Имотът на ответника Г. попада в стар имот 12232, а този на ищцата в стар имот 12233
по КП от 1956г. и по този план имотът на ответницата навлиза в имота на ищцата с площ от
25кв.м щрихована в оранжев цвят на скицата. Със същата площ, защрихована в зелен цвят
на скица 2, имотът на ответницата Г. навлиза в имота на ищцата и по плана от 1973г.
Ограждането на имота на ищцата откъм ответниците Н.и спрямо кадастралната граница по
плана от 1973г. е с навлизане в имота на ищцата с площ от 30кв.м., щрихована на скица 2 в
зелен цвят.
По делото са ангажирани и гласни доказателства- показанията на свидетелят
Светослав Митев воден от ищцата, допуснат за опровергаване твърденията на ответника Р.Г.
за осъществявано давностно владение и преместване оградата между имотите през 2007г. В
полза на ответниците са събрани гласни доказателства- показанията на Георги М. и Стоян
Стоянов, за установяване твърденията им за осъществявано давностно владение по
границите на имотите отразени в КК.
Св. Митев /брат на ищцата/ разказва, че сестра му е придобила имота през 2002г.,
като при изповядване на сделката той е бил нейн пълномощник. Към него момент не е
имало изградена ограда откъм Рада. Веднага трасирали имота. по принцип той се грижел за
имота, няколко пъти го почиствал и поне три пъти годишно ходел. През 2003г. той сложил
железобетонен фундамент около 30см. над земята и 50-60см. под земята. Ограда от метални
тръби и телена мрежа е била поставена през 2007г от Рада до самия фундамент направен от
него. Тази ограда съществувала до 2017г., когато направеният от него фундамент е бил
разбит /вероятно от П., съпруг на Рада/ и оградата е била преместена на около метър
навътре в имота на сестра му. За това разбиване била подадена от тях и жалба в
Прокуратурата и кметството. Към 2002г. имало ограда от бетонни стълбове и телена мрежа
откъм Б..
Свидетел М. посочва, че се познава с Р. и мъжът й П. от 1964г. За имота им знае от
2007г., тъй като правел ВиК на къщата им. Тогава имотът бил ограден откъм пътя,
източната и западна граници. От север нямало ограда и пролетта на 2007г. я правили от
метални стълбове, бетон в стъпката и телена мрежа от електрозаверените. Една от
причините са изграждането й бил фактът, че съседът му положил основи за ограда, която не
съвпадала с границите. За оградата имал издадено разрешение за строеж и линия, по които
правили и оградата, при което бетоновите основи поставени от съседа останал в неговото
място на около два метра навътре в горния край на имота, а надолу излизал на нулата.
Почти всяка седмица ходел в имота и не бил виждал да е местена така направената от тях
ограда. Единствено П. премахнал бетоновите основи поставени от съседа му, но не знае кога
е станало това. Съседният имот бил изоставен, даже П. пускал жалби, след което съседът му
изсякъл бурените.
Свидетел Стоянов е съсед на ответницата Г. от западната страна. Притежавал имота
от 1994г. През 2007г., когато П. и Р. започнали да строят къщата си направили и оградата в
дъното на имота. Не е виждал тази ограда да е местена оттогава. Била захваната и за
неговата. Преди 2007г. ограда с този имот не е имало, там било гора. От 2007г. Р. и П.
живеели в имота си целогодишно. Не познава съседите от северната страна и никога не бил
ги виждал. Не е виждал и в имота да има бетонов фундамент. От имота му през оградата
нищо не се виждало.
5
Трайно установената съдебна практика приема, че одобрените по реда на ЗКИР
кадастрални карти и регистри имат само декларативно действие и от тях не произтичат
промени във вещноправния статут на имотите.
По иска срещу Б. и П. Н.и
Ищцата по него е твърдяла, че неправилно реална част от имота й ПИ 2252.2253 е
била заснета в КК като принадлежаща към имота на ответниците ПИ 2552.2255. Грешката се
изразявала в несъответствие между материализираната на терен ограда, която се твърди да е
на имотната граница, а не на отразената в КК граница, както и че тази погрешно заснетата
част е в нейно владение от придобиване на имота. Ищцата се легитимира като собственик на
имот 2253 въз основа на договор за покупко- продажба от 2002г., а ответниците на имот
2255 въз основа на договор за покупко- продажба от 1994г.
От експертното заключение се установи, че материализираната на място ограда
между имота на ищцата и този на ответниците Н.и по протежението на т.5-8, скица 6
представлява полумасивна ограда от телена мрежа на метални и други подпори. От
комбинираната скица № 7 се установява още и че така материализираната ограда се движи
по кадастралната граница отразена в КК. Наличието на ограда на терен съвпадаща с
границата между имотите по КК прави недоказано твърдението на ищцата за наличие на
сочената грешка. Материализираната на терен ограда, за която не е имало твърдения, респ.
доказване да е премествана във времето, тангира с нанесената граница по КК от 2008г., с
малки отклонения, които в.л. сочи да са в рамките на допустимата грешка. Същевременно,
от заключението на вещото лице се установиха действалите за местността кадастрални и
регулационни планове, като по първия кадастрален план от 1956г. имотите на ищцата и
ответниците не са обособени, но попадат в стар имот 12233. За пръв път имотът на ищцата е
бил нанесен в КП от 1973г., с площ от 616кв.м. на името на Зоя Арнаудова. Към момента на
извършване на съдебната делба от 1977г., действащ е бил именно КП от 1973г. Установява
се още, че и така както са били обособени като дялове по съдебната делба от 1977г., където
имотът на ищцата е дял II- 3060Б, а този на ответника дял I- 3060А и двата с площ от по
525кв.м., реално не са били попълнени в кадастралната основа, тъй като общата площ на
имот 3060, от които са били обособени четири дяла според в.л. е била 2218кв.м. по цифрово
измерване, т.е всеки от дяловете е следвало да бъде с площ от 554,50кв.м. Именно с това в.л.
обяснява и различията в площта на имотите на място в сравнение с това по документи за
собственост. След като обаче към момента на извършване на съдебната делба от 1977г.
действащ е бил КП от 1973г., то съобразно него следва да се направи и преценката дали е
налице твърдяната грешка в нанасяне имотните граници в кадастралната карта. По КП от
1973г. имот 3060А, т.е този на ответниците е отразен с площ от 529кв.м. По всеки от
действали планове кадастралните граници между двата имота съвпадат с вътрешните
регулационни граници. Няма промяна на тази граница въз основа на регулационните
планове- ЗРП от 1987г. /неприложен/, ПУП- ПЗР 2005г. засягащ само уличнорегулационната
граница на имота на ответницата Г., ПУП- ПУР 2012г. регулиращ само имотите държавна и
общинска собственост и имащ касателство към външните граници на имотите на
ответниците, изработен на база КК. Общата кадастрална граница по кадастралната карта
обаче не съвпада с границата между имотите по КП от 1973г. и същата навлиза в имота на
ищцата на запад с 1,53м. при т.Б2 и на север с 2,22м. при т.Б3, най- добре видимо на
комбинирана скица 2 и 7. Няма документи за собственост, нито данни за отчуждаване на
реални части по регулация или пр., обясняващи тези различия в отразяване на кадастралната
граница между двата имота съобразно КП от 1973г. и КК от 2008г. Разликата в площта по
документ за собственост на ищцата, вещото лице обяснява с неправилното заснемане
площта на имот 3060 и липсата на нанасяне на имотите с коректната им площ, така както са
били обособени със съдебната делба от 1977г. в кадастралната основа. Видно е обаче, че
имотите обособени със съдебната делба са нанесени в КП от 1973г. съобразно заключението
на в.л. към нея, макар и с некоректна площ съобразно решението. Константна е практиката
6
на ВКС, че площта не е решаващ индивидуализиращ белег при спор за собственост.
Основната характеристика на един недвижим имот е в зависимост от неговите граници и
меродавна е площта, включена в тези граници, а не посоченото в един или друг документ
пространство. Затова, следва да се приеме, че действителният пространствен обхват на
имотите е съобразно положението им по КП от 1973г., при липса на данни за неговото
изменение в годините. Местоположението на поставената ограда по т. 5- 8 скица 6 явно не
съвпада с общата граница на имотите по КП от 1973г. и КК, като разликата спрямо КК и КП
от 1973г. определена от в.л. в размер на общо 30кв.м. Налице е грешка при отразяване на
източната граница на имота на ищцата, респ. западната граница на имота на ответниците
Н.и в КК, която по комбинираната скица – приложение 7 от СТЕ следва да се ситуира по
КП от 1973г. и е обозначена от вещото лице със зелен пунктиран цвят по протежението на
т.Б2- Б3 и която за нагледност условно се обозначава от съда като заключена между точки
Г1-В2-В3-В4.
По иска срещу Р.Г.
Ищцата по него е твърдяла, че неправилно част от имота й ПИ 2252.2253 е била
заснета като част от имота на ответницата ПИ 2552.2256 и тази погрешно заснетата част е
във владение на ответницата, което обуславя и заявения осъдителен петитум. Ищцата се
легитимира като собственик на имот 2253 въз основа на договор за покупко- продажба от
2002г., а ответницата на имот 2256 въз основа на договор за покупко- продажба от 1991г.
От заключението на вещото лице се установи, че по първия кадастрален план от
1956г. имотите на ищцата и ответниците не са обособени. Имотът на ответницата попада в
стар имот 12232, а този на ищцата в стар имот 12233. За пръв път имотът на ищцата е бил
нанесен в КП от 1973г., с площ от 616кв.м. на името на Зоя Арнаудова. По документ за
собственост имотът на ответницата № 3059 е с площ от 1000кв.м., а по действалия към него
момент КП от 1973г., той е отразен с площ от 937кв.м., съответно по КК 962кв.м. на място
в.л. го е измерило геодезически с площ от 936кв.м. Различията в площта на имота в.л.
обяснява с неточно записване площта в титула за собственост. Съобразно действалите КП от
1956г. и КП от 1973г. следва да се направи и преценката дали е налице твърдяната грешка в
нанасяне имотните граници в кадастралната карта. По всеки от действали планове
кадастралните граници между двата имота съвпадат с вътрешните регулационни граници.
Няма промяна на тази граница въз основа на регулационните планове- ЗРП от 1987г.
/неприложен/, ПУП- ПЗР 2005г. засягащ само уличнорегулационната граница на имота на
ответницата Г., ПУП- ПУР 2012г. касаещ само улична регулация на имоти държавна и
общинска собственост, изработен на база КК. Общата граница по кадастралната карта обаче
не съвпада с границата между имотите по КП от 1956г. и КП от 1973г. и същата навлиза в
имота на ищцата по КП от 1956г. на север с 1,51кв.м. при т. А1 и при средата с 0,37м., а по
КП от 1973г. на север с 0,57м. при т.Б1 и на север с 0,42м. при т.Б2, най- добре видимо на
комбинирана скица 1, 2 и 7. Няма документи за собственост, нито данни за отчуждаване на
реални части по регулация или пр., обясняващи тези различия в отразяване на
кадастралната, респ. регулационната граница между двата имота съобразно КП от 1956г. и
1973г. и КК от 2008г. Местоположението на поставената ограда по т. 3- 8 скица 6 явно не
съвпада с общата граница на имотите по КП от 1973г. и КК, като разликата спрямо КК и КП
от 1956г. и 1973г. определена от в.л. в размер на общо 25кв.м. Действителният
пространствен обхват на имотите е съобразно положението им по КП от 1973г., който е
последно действащия към момента на придобиване правото на собственост върху имотите
от ищцата и ответницата. Налице е грешка при отразяване на южната граница на имота на
ищцата, респ. северната граница на имота на ответницата в КК, която по комбинираната
скица – приложение 7 от СТЕ следва да се ситуира по КП от 1973г. и е обозначена от
вещото лице със зелен пунктиран цвят по протежението на т.Б1- Б2 и която за нагледност
условно се обозначава от съда като заключена между точки Б1-Б2-Г1-В1.
7
Наличието на неправилно отразяване в кадастралната карта на източната и южната
граници на имота на ищцата налага съдът да се произнесе по правопрекратяващото
възражение на ответниците за придобиване процесните погрешно заснети реални части по
давност:
От заключението на в.л. се установи, че през 2005г. за имота на ответницата Г. е
приет ПУП- ПРЗ, с който за имота й е отреден УПИ XII-3059 засягащ външната
уличнорегулационна линия, с ОУП от 2012г. за Варна за територията е въведена
устройствена зона Жм1- жилищна устройствена зона с ниско застрояване в природна среда.
С ПУП-ПУР 2012г. са урегулирани само имотите собственост на държавата и общината.
Застроителният и регулационен план от 1987г. не съдържа дворищнорегулационни парцели,
а само предвиждания за улична регулация и застрояване. Това е важимо и за последващите
регулационни планове при действието на ЗУТ от 2005г. и 2012г. Следователно, за имота на
ищцата няма влязъл в сила регулационен план. След като това е така, ограниченията на чл.
59 ЗТСУ/отм./ и чл. 200, ал.1 ЗУТ за имота й не са налице, тъй като те касаят само
дворищнорегулационните парцели, съотв. урегулирани с подробен устройствен план имоти.
Направеното от ответниците възражение за изтекла давност касае части от него, а не от
парцел /УПИ/, за които няма пречка да бъдат придобивани по давност, тъй като техните
очертания и размери преди регулацията не влияят върху осъществяването на съответните
планирани градоустройствени мероприятия. Ответниците са твърдяли, че владеят имотите в
границите им отразени в КК от момента на придобиването им, т.е от 1991г. за ответницата
Г. и от 1994г. за ответниците Б. и П. Н.и.
За да е налице оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили
двата елемента от фактическия състав на придобивната давност, а именно, да е упражнявана
фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок; тази
фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху
имота. Т.е ответниците на първо място е следвало да установят, че са упражнявали върху
имота, така както са отразени границите му в КК, фактическа власт- лично или чрез другиго
и на второ с намерение за своене. От ангажираните по делото гласни доказателства
обосновано може да се заключи, че ответницата Г. е осъществявала фактическа власт върху
имота в границите му материализирани на терен и почти съвпадащи с тези по КК поне от
2007г., доколкото преди това категорични са всички свидетели, че ограда откъм имота на
ищцата не е имало. Изграждането на тази ограда е извършено през 2007г. и през годините не
е премествана, за което свидетелстват и двамата свидетели на ответниците, бидейки единият
участник в изграждането й, а другият съсед. Съпоставянето им с показанията на св.Митев
говорещ за обстоятелства по преместване на оградата през 2017г., когато е станало и
навлизането в имота на ищцата, правят последните неубедителни. Този свидетел е
заинтересован, като брат на ищцата, а и както сам признава посещенията му в имота са били
редки и то главно, за да почиства имота, които не е бил стопанисван от сестра му. В
заключение, следва да се приеме, че фактическият състав на придобивната давност по
отношение на ответницата Р.Г. е завършен и ищцата е изгубила правото си на собственост
поради придобиването му от ответницата. Исковата претенция срещу нея е неоснователна и
следва да се отхвърли.
По отношение на владението на ответниците Н.и, както се посочи от експертното
заключение се установи, че материализираната на място ограда между имота на ищцата и
този на ответниците Н.и по протежението на т.5-8, скица 6 съвпада с кадастралната граница
отразена в КК. Наличието на ограда на терен съвпадаща с границата между имотите по КК,
за която се прие да е несъответна на границата по КП от 1973г. опровергава твърдението на
ищцата тя да е била във владение на тази реална част и обосновава извод тази част да е била
винаги във владение на ответниците Б. и П. Н.и. Включително с оглед признанието на
неизгодния за ищцата факт, че тази ограда съществува от придобиването на имота й, т.е от
2002г. В чл. 69 ЗС е установена оборима презумпция, задължаваща съда при доказан факт на
8
осъществяване на фактическа власт върху вещта, да приеме за осъществен и предполагаемия
такъв за наличие на намерение за държане на вещта като своя. След поставяне на оградата е
демонстрирано осъществяването на фактическата власт. Презумпцията на чл. 69 ЗС не е
опровергана вкл. с оглед опровергаване твърденията на ищцата спорната реална част да е
била в нейно владение, което да изключи владението на ответниците върху имота, в
границите му нанесени в КК. От ангажираните гласни доказателства безспорно се
установява, че имотът на ищцата е бил изоставен, грижи за него през годините е полагал
братът на ищцата, при това само такива по разчистването му. Налага се извод за
неоснователност на исковата претенция и спрямо тези ответници.
Съобразно изхода на спора сторените от ответниците разноски следва да се поемат
от ищците, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Представени са договори за правна защита за платено адв. възнаграждение от
1200лева от ответника Р.Г. и 800лева за ответниците Б. и П. Н.и. Направено е възражение за
неговата прекомерност. Минималният му размер по иска срещу Р.Г. по чл.7, ал. 5 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения е 600лева, а по иска
срещу Б. и П. Н.и е 318лева по чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. Съобразявайки
фактическата и правна сложност на спора, проведените по делото с.з. и действия по
събиране на допуснати доказателства, преценява, че възражението е основателно и адв.
възнаграждения следва да бъдат редуцирани до сумата от 800лева за ответника Г. и 500лева
за ответниците П. и Б.Н.и.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П. М. М., ЕГН ********** с адрес гр. ***********
срещу Р. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. **** за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата е собственик въз основа на договор за покупко-
продажба по НА 175/25.11.2002г. на реална част с площ от 28,14кв.м. от ПИ №
10135.2552.2256 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК заключена между точки Б1-Б2-Г1-В1 на скица №7 към
заключението на в.л. по СТЕ на лист 154 от делото приподписана от съда и представляваща
неразделна част от решението, погрешно отразена като принадлежаща част към ПИ №
2552.2256 поради допусната грешка в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК и за осъждане ответника да предаде
на ищцата владението върху процесната реална част, на осн. чл. 108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П. М. М., ЕГН ********** с адрес гр. ***********
срещу Б. К. Н., ЕГН ********** и П. ИВ. Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр. *******
за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик въз
основа на договор за покупко- продажба по НА 175/25.11.2002г. на реална част с площ от
23,51кв.м. от ПИ № 10135.2552.2255 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК заключена между точки Г1-В2-В3-В4
на скица №7 към заключението на в.л. на лист 154 от делото приподписана от съда и
представляваща неразделна част от решението, погрешно отразена като принадлежаща част
към ПИ № 2552.2255 поради допусната грешка в кадастралната карта, одобрена със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, на осн. чл. 54 ЗКИР.
ОСЪЖДА П. М. М., ЕГН ********** да заплати на Р. Г. Г., ЕГН ********** сумата
от 800лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА П. М. М., ЕГН ********** да заплати на Б. К. Н., ЕГН ********** и П.
9
ИВ. Н., ЕГН ********** сумата от 500лева, представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10