Решение по дело №230/2019 на Окръжен съд - Бургас

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 276                                              17.09.2020г.                                 Град Бургас

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА                     

                                                    

Бургаски окръжен съд                                                        Граждански състав

На двадесет и шести август                           две хиляди и  двадесета година

В публичното заседание в следния състав:                                                     

                                                                    Председател: Мариела Иванова

Секретар: Жанета Граматикова

като разгледа докладваното от  съдия Иванова гражданско дело №230  по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на  „Горстрой“ ООД- гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1510, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 128, вх. Б, ет. 1, ап. 37 срещу Община – Царево, гр. Царево 8260, обл. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 36, представлявана от кмета за заплащане на сумата 42 000 лв., представляваща обезщетение, в размер на пазарния наем, за лишаване на ищеца от ползването на предадените на ответната Община, с приемо- предавателен протокол от 04.12. 2001 г. четири броя полумасивни сгради, представляващи ведомствена почивна база, за периода от 15.06.2015г. до 15.09.2017г. ведно със законна лихва от датата на завеждане на иска-19.06.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 7044лева– представляваща мораторна лихва за периода от забавата до завеждане на исковата молба. Представя и ангажира доказателства.

В с.з. исковата молба се поддържа         

С отговора на исковата молба, ответникът я оспорва като нередовна, недопустима,  а предявените искове са оспорени като неоснователни.

В с.з. представеният отговор се поддържа.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.1.2001г. между страните е сключен предварителен договор за замяна на недвижими имоти, съгласно който „Горстрой“ се задължава да прехвърли на Община- Царево свой недвижим имот- Ведомствена почивна база, включваща 4 броя полумасивни къщи, построени в парцели №№ 6, 14, 15 и 17 от кв. 60 по ЗРП от 1995г. на гр. Ахтопол, като в замяна Община – Царево се задължава да учреди в полза на ищеца ограничено вещно право на строеж върху парцели/УПИ/- частна общинска собственост, от кв. 100 по ЗРП на гр. Ахтопол- зона „Север“ на цена, равна на стойността на имотите на ищеца.

С приемо- предавателен протокол от 04. 12. 2001 г. ищецът предава на ответника описаната ведомствена  почивна база. Поради неизпълнение на поетите задължения от Община- Царево, ищецът с покана от 06. 04. 2009 г. дава 7-дневен срок на ответника да изпълни договорните си задължения, като след изтичане на срока, договорът да се счита развален. Със същата покана на ответника е даден и 7-дневен срок, считано от развалянето на договора, за връщане на ведомствената база и заплащане всички дължими обезщетения. 

С решение № 199 от 25.06. 2014г. на БОС по гр.д. № 760/ 14 г. на ищеца е присъдено обезщетение за лишаване от ползване на Ведомествената база за периода от 15.06.2002г. до 15.09.2005г. и за периода 01.07.2009г.- 15.09.2009г.

С решение № 30 от 13. 06. 2011 г. постановено по гр.д. № 681/ 2009г. на БОС ответникът е осъден да предаде на ищцовото дружество  Ведомствена почивна база, включваща 4 броя полумасивни къщи, построени в парцели №№ 6, 14, 15 и 17 от кв. 60 по ЗРП от 1995г. на гр. Ахтопол следствие неизпълнения договор. С цитираното решение на ищеца е присъдено обезщетение за лишаване от ползване за периода от 01. 06. 2006г. до 30. 06. 2009 г., както и обезщетение за нанесените щети при ползването на Ведомествената база-последното с Решение по гр.д. № 286/2011г. по описа на БАС.

С решение № 117 от 12. 12. 2014г. на БАС по в.гр.д. № 281/ 14 г. е присъдено обезщетение за лишаване от ползване за периода от 01. 07. 2009г. до 30. 06. 2012г.

С решение №70/03.07.2016г. по т.д. №234/2015г. по описа на БОС е присъдено обезщетение за лишаване от ползване на процесните бунгала за периода 01.07.2012г.-15.09.2014г.

С решение №7 от 30.01.2015г. постановено по в.гр.д.№1743/2014г. по описа на БОС е присъдено обезщетение за нанесените от ответника вреди при ползването на Ведомствената база.

На 08.08.2016г. ответникът е връчил на ищцовото дружество нотариална покана, с която последното е поканено за получаване на фактическата власт върху необитаемите четири полумасивни сгради.

На същата дата е съставен констативен протокол от нотариус Василева с рег.№ 370 в НК, в който е отразено, че след посещение на място, извършен оглед и разговори страните са се събрали в нотариалната кантора и са направили следните изявления: представителят на община Царева е посочил, че базата не се обитава, на място също няма лица и базата се предава на „Горстрой“ ООД. Посочил е още, че водомерът и електромерът са премахнати, за да не се ползват бунгалата.

Представителят на „Горстрой“ ООД е заявил, че при извършения оглед на място в Почивната база констатирал, че към самите бунгала има изградени пристройки, в които се съхраняват множество вещи, вкл. домакински вещи, дрехи, градински и селскостопански инвентар, към бунгало №3  има изграден навес с иззидана камина, а от задната му страна селскостопански двор с навес, в който също се съхраняват множество вещи, вкл. нови: детско автомобилно столче, микровълнова печка, рафтове и много други вещи, показващи, че Почивната база не е освободена като цяло. Към бунгало № 4 също има изградени постройки за животни, вкл. в двора има четири броя патици, като има засадени асми и градина с домати с маркуч за поливане. В двора около бунгалата има множество вещи-хладилници, бидони, врати, прозорци, места за обитаване на кучета и животни. При това положение представителят е счел, че не може д приеме владението, тъй като състоянието й не отговоря на начина й на ползване и приемането би могло да стане след опразване на територията на Почивната база, включително от изградените допълнителни постройки и след изнасяне на намиращите се там чужди движими вещи.

По делото са събрани и гласни доказателства. Св. К. Л., присъствала при огледа и съставянето на констативния протокол от 08.08.2016г., посочва, че предаване на владението не е осъществено поради една причина- ответната община не е изпълнила единствена задача, която е имала, а именно да се освободят бунгалата от хора и вещи, да бъдат празни, за да бъде осъществено предаването. Бунгалата били изпразнени от хора, но не и от вещите им, от градините им. Тревните площи били превърнати в курници, в градини за домати и пипер, направени били барбекюта с чешми.

Св. Д. - **** на кметство Ахтопол, посочва, че в тези бунгала няма настаняване на хора, при тях няма никакви документи за настаняване, нито има възможност за законен начин за настаняване на хора. Също така в тези бунгала няма законно осигурен ток и вода. Те се намирали в близост до „ромската махала“ на гр. Ахтопол и няколкократно са получавали сигнали за самонастаняване. При извършвани проверки със съдействието на полицията са установявали, че се самонастаняват лица от ромски произход от Айтоските села, които работели като дървосекачи. Това, което са предприемали, е да монтират синджири с катинар, да заковават решетки на прозорците, за да няма посегателства. Получавали са и сигнали за отглеждане на животни вътре в бунгалата и съхранение на слама за животните.

По делото е назначена и изслушана както единична съдебно-счетоводна експертиза, така и тройна съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на последната дава отговор на въпроса какъв е размерът на пазарния наем на почивната база като се вземе предвид състоянието на бунгалата при предаването им през 2001г., както и с оглед състоянието им към 08.08.2016г. В първия случай е посочено, че за всяка една година пазарният наем е в размер на 7 216лв., а във втория случай за периода от 15.06.2015г.-15.09.2015г. и за периода от 15.06.2016г.-08.08.2016г. пазарният наем в размер на 11 400лв.

С оглед на установената по-горе фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

 Съдът намира, че искът с правно основание чл. 59 ЗЗД е редовен, допустим и частично основателен. Съображенията за това са следните:

По отношение правната квалификация на иска съдът намира, че след разваляне на договора от 2001г. и продължилото ползване на Почивната база в гр. Ахтопол, което ползване се е извършвало без правно основание, искът по чл. 59 ЗЗД е единствената правна възможност, с която ищецът разполага, за да защити правата си, поради което искът се явява допустим.

По отношение на нередовността на исковата молба следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 59 ЗЗД, обеднилото се лице може да иска връщане на по-малката стойност от двете стойности – на обогатяването и на обедняването. Това означава, че за обогатилото се лице възниква задължение да плати на обеднелия стойността на обогатяването, при условие, че тя не надхвърля по размер стойността на обедняването. В процесния случай ползването на имот без правно основание, води от една страна до обогатяване на ответника, съизмеряващо се със спестените разходи, които е следвало да заплати на ищеца като наем, а наред с това и с обедняване на ищеца-собственик, който е пропуснал да реализира ползи от имота, например, чрез отдаването му под наем на трети лица. В този случай обедняването на ищеца е тъждествено по размер с обогатяването на ответника, като се съизмерява със средния пазарен наем, който ищецът е могъл да получи, съответно със спестената от ответника пазарна наемна цена, която той би следвало да плаща за ползването на имота, но я е спестил предвид липсата на валидно облигационно правоотношение по договор за наем. Следователно исковата молба е редовна и не е необходимо оставянето й без движение.

Неоснователно се явява възражението,  че общината е станала собственик на сградите по силата на приращение, поради това, че сградите, са построени върху общинска земя. Това е така, тъй като, същите са построени и въведени в експлоатация преди 1989г. преди приемане на Закона за общинска собственост. Аргумент за това, че общината не е станала собственик на сградите, по приращение, е и текстът на чл. 64 от Закона за собствеността, уреждащ ползването на земята, доколкото това е необходимо за ползване на постройката, по предназначение.

С влязло в законна сила решение № 30 от 13. 06. 2011 г. постановено по гр.д. № 681/ 2009г. на БОС община Царево е осъдена да предаде владението на почивната база. От този момент за ответната община се е породило задължение, като при неизпълнението му и продължилото владение на почивната база, това владение се явява без основание и общината дължи обезщетение на собственика.

Съдът намира, че е налице извънсъдебно признание на факта, че Община Царево е била във владение на имота за периода от 15.06.2015г. до 08.08.2016г., тъй като на последната дата общината е изпратила  нотариална покана до ищеца, с която е изразила готовността  да изпълни породеното от съдебното решение задължение и да предаде фактическата власт върху четирите полумасивни сгради. След 08.08.2016г.  ищецът обаче е изпаднал в забава, тъй като неоправдано не е  приел предложеното му от длъжника изпълнение –чл. 95 ЗЗД. Община Царево е била осъдена да предаде на ищеца четири броя полумасивни сгради-Ведомствена база, като в решението не се съдържа изискване за привеждане на базата в конкретно състояние. През 2016г. общината е предложила изпълнение съгласно съдебното решение, но кредиторът е отказал под предлог, че в имота има движими вещи –домакински вещи, дрехи, инвентар, отглеждат се животни и насаждения. Ответната община не е настанявала трети лица в имота, поради което не разполага със задължение да освобождава базата от  вещите им.  Ищецът- като собственик, разполага с всички правни средства за защита, ако счита, че в имота без правно основание се намират трети лица. Последното обаче не е основание за отказ да се приеме предложеното от длъжника изпълнение.

Според разпоредбата на чл. 96 ЗЗД, когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици. Следователно ответникът дължи обезщетение за неоснователното ползване на недвижимия имот само за периода от 15.06.2015г. до 08.08.2016г.

По отношение размера на обезщетението съдът намира, че той следва да бъде определен съобразно заключението на трайната ССЕ по т. 4 от нея, а именно сума в размер на 11 400 лв.

По отношение на претенцията на мораторна лихва същата се явява  основателна в размер на 2 541.33лева–за периода 05.01.2016г.-18.06.2018г.

  При този изход от спора ответникът дължи сторените от ищеца разноски съобразно уважената част  от претенцията в размер на  2 102.58лв. Ищецът дължи на ответната страна направените разноски съобразно отхвърлената част в размер на 2 101.80лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника е неоснователно, доколкото възнаграждението е в рамките на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното съдът

 

 

                                                  Р   Е   Ш   И   : 

        

         ОСЪЖДА Община – Царево, гр. Царево 8260, обл. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 36, представлявана от кмета, да заплати на „Горстрой“ ООД- гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1510, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 128, вх. Б, ет. 1, ап. 37 сумата от 11 400лв., представляваща обезщетение, в размер на пазарния наем, за лишаване на ищеца от ползването на предадените на ответната Община, с приемо- предавателен протокол от 04.12. 2001 г. четири броя полумасивни сгради, представляващи ведомствена почивна база, за периода от 15.06.2015г. до 08.08.2016г. ведно със законна лихва от датата на завеждане на иска-19.06.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените суми до пълния предявен размер от 42 000лв.

ОСЪЖДА Община – Царево, гр. Царево 8260, обл. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 36, представлявана от кмета да заплати на „Горстрой“ ООД- гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1510, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 128, вх. Б, ет. 1, ап. 37 сумата от 2 541.33лева– представляваща мораторна лихва за периода от 05.01.2016г. до завеждане на исковата молба-18.06.2018г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените суми до пълния предявен размер от 7 044лв.

         ОСЪЖДА Община – Царево, гр. Царево 8260, обл. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 36, представлявана от кмета да заплати на „Горстрой“ ООД- гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1510, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 128, вх. Б, ет. 1, ап. 37 сумата от 2102.58лв. съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Горстрой“ ООД- гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1510, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 128, вх. Б, ет. 1, ап. 37 да заплати на Община – Царево, гр. Царево 8260, обл. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 36, представлявана от кмета сумата от 2101.80лв. съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

 

                                                                  СЪДИЯ: