№ 31138
гр. София, 31.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110110843 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от В. А. Т. срещу „Б Е Д“ ООД установителни искове с правно основание
чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1, вр. чл. 146, вр. чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП и по чл. 26, ал. 4, вр. ал.
1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от договор за
потребителски кредит № ********** от 09.11.2021 г., предвиждаща заплащането на такса за
„бързо разглеждане“ на искането за отпускане за кредит – поради противоречието й със
закона, евентуално като неравноправна, евентуално поради противоречието й с добрите
нрави.
Ищцата твърди, че между нея и ответното дружество е сключен договор за
потребителски кредит № ********** от 09.11.2021 г. за предоставяне на паричен кредит в
размер на сумата от 700 лева. В договора е посочено, че искането за отпускането на кредита
ще бъде разгледано бързо, за което Т. дължи сума в размер от 123,20 лева, равняваща се на
18 % от стойността на главницата. Поддържа се, че заплащането на такса за „бързо
разглеждане“ е включено в размера на месечните погасителни вноски по договора за кредит.
С исковата молба се оспорва валидността на клаузата на чл. 9.1 от договора, с което е
уговорено това допълнително плащане с довод, че последната е неравноправна и нищожна
на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати сума за
услуга, която не е извършена и равняваща се на 18 % от стойността на заемната такава.
Излага се, че начисляването на таксата е и в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Ищцата Т. оспорва клаузата и като противоречаща на
добрите нрави, доколкото с тази такса се цели допълнителна печалба и оскъпяване на
кредита за кредитора за непредоставена услуга. Поддържа се, че с включването на тази такса
в размера на ГПР по договора заедно с договорната лихва, последният нахвърля
предвиденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение, което обуславя нищожността на клаузата на
основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. С тези съображения ищцата отправя искане за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от договор за потребителски кредит № **********
от 09.11.2021 г., предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане на искането за
отпускане за кредит – поради противоречието й със закона и неравноправна, евентуално
поради противоречието й с добрите нрави. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания по делото писмен отговор ответникът „Б Е Д“ ООД, чрез
1
пълномощника си юрк. Г И, оспорва предявените искове, както и твърденията на ищцата, че
процесната такса представлява скрита възнаградителна лихва. Намира за неоснователно
твърдението, че ГПР по договора не отговаря на действителния такъв, считайки, че
заявените от ищцата като страна по процесния договор допълнителни действия не са част от
ГПР съгласно ччл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В отговора се излага, че в ГПР се включват разходите
за допълнителни услуги, но само когато последните са задължително условие за получаване
на кредита, каквото в случая не е налице. В случая предоставените по договора услуги са
описани в СЕФ като цена, поради което ищцата е знаела за същите. Последната сама е
изразила желание за допълнителните действия, поради което не може да се приеме, че
оспорената клауза е индивидуално уговорена от кредитора, а оттук и неравноправна. С тези
доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените при
условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1, вр. чл. 146, вр. чл. 143,
ал. 1, т. 5 ЗЗП и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както следва:
В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
сключването между нея и ответното дружество на процесния договор за потребителски
кредит № ********** от 09.11.2021 г. и неговото конкретно съдържание – права и
задължения на страните, в частност уговарянето на клауза, предвиждаща задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора такса за „бързо разглеждане“ на искането за
отпускане на кредит; че процесната договорна клауза е недействителна на посочените
основания.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
действителността на договорната клауза – съответствието й със законовите разпоредби и с
добрите нрави, че последната е уговорена индивидуално, респ., че същата е начислена за
конкретно предоставена услуга.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът
отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключване между страните на процесния договор за потребителски кредит № ********** от
09.11.2021 г., по силата на който на ищцата е предоставен паричен заем в размер от 700 лева
и включване в съдържанието му на процесната клауза на чл. 9, ал. 1, предвиждаща
заплащането на такса за „бързо разглеждане“ на искането за отпускане за кредит.
По доказателствените искания:
Като относимо към предмета на спора и необходимо за изясняване на делото от
фактическа страна, с оглед разпределената между страните доказателствена тежест, следва
да бъде уважено искането на ищцата по чл. 190 ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2024 г. от
10:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника „Б Е Д“ ООД в двуседмичен
срок от получаване на съобщението да представи заверен препис от договор за
2
потребителски кредит № ********** от 09.11.2021 г. и приложенията към него, в частност
погасителен план, като му УКАЗВА, че при неоснователното му непредставяне и на
основание чл. 190, ал. 2 и чл. 161 ГПК съдът, с оглед на обстоятелствата по делото, може да
приеме за доказани фактите относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснатото доказателство.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3