Р Е Ш Е Н И Е
№790
06.07.2020г.
град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На десети юни година
2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К. Сл.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Бушандрова
НАХД № 1931 по описа на съда за 2020
година
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на Т.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно
постановление № 145-F530981/17.02.2020 г., издадено от Заместник Директор на ТД
на НАП - гр. Бургас, упълномощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-17 от 1 7.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г.
на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено
административно наказание - „глоба”, в размер на 50 лева.
В съдебно заседание, за дружеството
- жалбоподателя се явява надлежно упълномощен представител. Поддържа жалбата.
Моли НП да бъде отменено. Не сочи нови доказателства. Моли за присъждане на
разноски, в размер на 50лв.
За ответника по жалбата - ТД на
НАП Бургас, редовно призовани, се явяват надлежно упълномощни представители, които
оспорват жалбата. Молят наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Не сочат доказателства. Молят за присъждане на
разноски.
Жалбата е депозирана в законовия
срок за обжалване на наказателното постановление и е процесуално допустима.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона с оглед на правомощията си по
съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители в ТД на НАП – Бургас, проверяващите установили, че жалбоподателят, в качеството си на
задължено лице, не е подал в срок до 25.03.2019г.
данни в ТД на НАП - Бургас декларация обр. 1 за
месец февруари 2019г, съдържаща данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравно осигуряване,
ДЗПО, вноски за фонд „ГВРС”, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ,
поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Декларация била подадена по
Интернет с ПИК на 19.03.2019г. с вх.№ 02000193100712, но била отхвърлена и за
редовно приета се счела информацията от декларация, подадена на 12.12.2019 г. и
е приета с вх.№ 023581909123096.
Актът бил съставен от актосъставителката
С. за това, че жалбоподателят, не е подал в срок декларация обр. 1 с данни за
м. 02.2019г. по Наредба Н-8/29.12.2005 г. на МФ. Тази декларация е следвало да
се подаде до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните,
при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до
края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В случая,
декларацията е следвало да се подаде до 25.03.2019 г.
До жалбоподателя била изпратена
покана да се яви в ТД на НАП – Бургас, за да бъде съставен акт за установяване
на административно нарушение. АУАН бил съставен и подписан от лицето без
възражения.
След връчване на АУАН,
административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към
издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени
и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал.1 от КСО наложил на
жалбоподателя „глоба”, в размер на 50 лева. В атакуваното НП е било възпроизведено
съдържанието на акта.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства,
обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган,
но при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение, което е опорочило
производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно
постановление, поради следните съображения:
Производството по установяване на
административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго
формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от
които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и
административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на
материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът
трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно
наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1
от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който
съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите
белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се
изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на
доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно
лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен
срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога
същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител.
Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни
субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено
обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени
предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от
три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не
следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното
се прекратява. Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН
компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен
право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите
извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват
своевременно нарушенията и техните извършители. Има практика в този смисъл на АдмС-Бургас,
където се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата
декларация е моментът, от който нарушителят става известен на
административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този
факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове.
В настоящия случай, с оглед
обстоятелството, че задължението на лицето за подаване на декларация е било в
срок до 25.03.2019г, то от 26.03.2019г., жалбоподателят е изпаднал в забава. Нарушението
е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към
първия работен ден след датата, следваща последния срок 25.03.2019г., а именно
26.03.2019г. Видно от представените по делото доказателства, АУАН е бил
съставен на 12.12.2019г, т.е. след предвидения в Закона срок.
Тук следва да се подчертае, че
пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на
по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при
преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата
срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в
поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от
едногодишния/двугодишния срок от извършването на нарушението. Т.е. след
изтичане на по-дългия срок за компетентния орган се погасява правото да състави
акт за административно нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок
от откриване на нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от
откриване на нарушителя се погасява административно наказателната отговорност
на нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави
акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на
нарушението.
Това обстоятелство, а именно
съставянето на АУАН след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се
явява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в
съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като
незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.
Само за пълнота,
настоящият състав намира за нужно да отбележи, че от изяснената по делото
фактическа обстановка и приложените по делото доказателства, не може да се
изведе извод, че жалбоподателят е допуснал нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност виновно. В административно
наказателното производство, тежестта на доказване е на АНО. Именно АНО, следва
да докаже, че въпросното нарушение е извършено именно от жалбоподателя виновно,
като описанието му, следва да съответства на съдържанието на административно
наказателната норма, която АНО е посочил като нарушена, от страна на
жалбоподателя.
Видно от приложените по
делото доказателства, декларация е била подадена от жалбоподателя по Интернет с
ПИК на 19.03.2019г. с вх.№ 02000193100712, но била отхвърлена. Подаването и в
срок, показва едно добросъвестно поведение на жалбоподателя, съобразявайки
задълженията си по Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав намира, че извършеното от жалбоподателя е безвиновно – липсва
вина за неговото извършване.
Предвид гореизложеното и
съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗАНН, съгласно която деяние, което не е
извършено виновно, не се явява административно нарушение, настоящият състав
намира, че това обстоятелство е отделно основание за отмяна на обжалваното НП.
Съдът намира, че жалбата
срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а
наказателното постановление следва да се отмени, като процесуално
незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е отменено,
поради което, в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски, които
Съдът определи в размер на 50 /петдесет/ лева, които следва да бъдат заплатени
от ТД „НАП” - гр. Бургас.
Мотивиран от изложените
съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 145-F530981/17.02.2020 г., издадено от Заместник Директор на ТД
на НАП - гр. Бургас, упълномощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-17 от 1 7.05.2018 г.
на Изпълнителния директор на НАП против Т.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,
с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1,
т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО,
на жалбоподателя е наложено административно наказание - „глоба”, в размер на 50
лева.
ОСЪЖДА ТД
„НАП” - гр. Бургас да заплати на Т.В.Г.,
ЕГН: **********, сумата от 50 /петдесет/ лева, за направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: M. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.