Р Е Ш
Е Н И Е
№ 401
гр. Бургас, 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI
наказателен състав, в публично заседание, проведено на 27.02.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа НАХД № 58 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.К.Б. против Наказателно постановление № РД-И-027/16.09.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ/, с което за нарушение на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 25, ал. 2 Наредба № 28/09.12.2018 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, вр. чл. 2 Наредба № 4/04.03.2009 г. на МЗ за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, на основание чл. 294 Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Жалбоподателят редовно уведомен, се явява лично и се представлява от адв. А., който поддържа жалбата и прави искане за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Диамандиев, която оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията в жалбата, намира за установено следното от фактическа страна:
На 07.08.2019 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че като магистър-фармацевт, ръководител на аптека на „Красиро Комерс“ ЕООД, находяща се в гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов 103, в хипермаркет Метро, на 07.08.2019 г. е отпуснал /продал/ на инспектор от ИАЛ лекарствен продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание“ – ROSUCARD FILM-COATED TABLETS 10 mg x 30, с партиден номер 2330818, срок на годност 07.2020 г. - 1 опаковка, без да изиска и без да му бъде представена рецепта /лекарско предписание/. За продажбата е бил издаден фискален бон. Актосъставителят е приел за нарушена разпоредбата на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 вр. чл.25, ал.2 от Наредба № 28/09.12.2018г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, вр. чл. 2 от Наредба № 4/04.03.2009г. на МЗ за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти вр. с чл. 294 от ЗЛПХМ.
Като е взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка и правна квалификация и на основание чл. 294 от ЗЛПХМ е наложена глоба в размер на 1000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
направи следните правни изводи.
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Съдът, след извършена проверка за законност, констатира, че актът е съставен от оправомощено лице, видно от представената по делото заповед на изпълнителния директор на ИАЛ. При издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.
Съдът не споделя изложените от жалбоподателя съображения, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със съставянето на АУАН и участието на св. С. при проверката. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН административно-наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. А съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В случая актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля С., присъствала при установяване на нарушението. АУАН се подписва от съставителя и от един свидетел, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо той да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него. Това е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането, на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води автоматично до тази хипотеза. ЗАНН въвежда изискване за двама свидетели само когато те са такива, присъствали при съставяне на АУАН - чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. В случая АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и в него следва да се впишат толкова свидетели, присъствали при извършване/установяване на нарушението, колкото обективно има - в случая видно и от съдържанието на акта, а и от изложеното в съдебно заседание - св. С. е присъствала при установяване на нарушението, поради което и посочването само на нея в акта е напълно достатъчно.
Съгласно чл. 294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който наруши разпоредбите на този закон или наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 281 - 293, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лева, а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 3000 до 5000 лева. Редът за предписването и отпускане на лекарствата в хуманната медицина е подробно регламентиран в Наредба № 4 от 04.03.3009 г. за условията за реда и предписване и отпускане на лекарствените продукти, а дейността на аптеките в Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г., всеки фармацевт е независим при вземане на решение, свързано с осъществяването на професионалните му задължения, за което носи съответната отговорност, а според ал. 3 от чл. 23 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г., за неправилно приготвен и/или отпуснат лекарствен продукт и за настъпилите последици носи отговорност фармацевтът, който го е приготвил и/или отпуснал. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от същата Наредба № 28 от 09.12.2008 г. от своя страна препраща към Наредба № 4 от 04.03.2009 г., издадена в изпълнение на чл. 221 от ЗЛПХМ. Посочената норма на чл. 2 от Наредба № 4/04.03.2009 г. на МЗ за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти предвижда, че режимът на предписване на лекарствените продукти е определен в разрешението за употреба на лекарствените продукти.
От събраните по делото доказателства се
установи по безспорен начин, че на 07.08.2019 г., при извършена проверка от
инспектори на ИАЛ, аптека на „Красиро Комерс“ ЕООД, находяща се в гр. Бургас,
бул. Стефан Стамболов 103, в хипермаркет Метро, и извършена контролна покупка,
жалбоподателят като магистър–фармацевт е продал на проверяващия инспектор св. Б.Ц.
една опаковка от лекарствения продукт ROSUCARD FILM-COATED TABLETS 10 mg x 30,
който е с режим на предписване по лекарско предписание, без да му бъде
представена рецепта. Описаната фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства - показанията на свидетелите
Б.Ц. и М.С. и констативен протокол
за извършена проверка. Жалбоподателят
е нарушил разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 25, ал. 2 от Наредба №
28/09.12.2018 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките
и номенклатурата на лекарствените
продукти вр. с чл.2 от Наредба № 4/04.03.2009 г. на МЗ за условията и реда за предписване и отпускане на
лекарствени продукти. Не се спори по делото, че жалбоподателят е
магистър-фармацевт и ръководител на проверявания обект и като такъв е субект на
нарушението, съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за
устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на
лекарствените продукти, предвиждаща професионалната отговорност на фармацевта
при отпускането на лекарствените продукти. Осъществяването на продажба
/отпускане/ на лекарствения продукт ROSUCARD FILM-COATED TABLETS 10 mg x 30,
изискващ съгласно разрешението му за употреба режим на предписване – по
лекарско предписание, без такова предписание, представлява съставомерно
поведение от обективна страна. От субективна страна деянието е извършено
виновно от жалбоподателя, който бидейки магистър- фармацевт е бил наясно и е
имал съзнанието, че този лекарствен продукт се отпуска по лекарско предписание,
но въпреки това е осъществил неговата продажба без него.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Свободната продажба на лекарствени продукти, отпускани единствено по лекарско предписание е с вредни последици върху човешкото здраве. Касае се за регулирана от държавата дейност, като високия размер на предвидения минимума на наказанието сочи, че обществената опасност на деянието е била отчетена от законодателя.
Правилно е определен и размера на санкцията в минимален размер, поради което обжалваното НП следва да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
РД-И-027/16.09.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по лекарствата /ИАЛ/, с което за нарушение на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 вр.
чл. 25, ал. 2 Наредба № 28/09.12.2018 г. за устройството, реда и организацията
на работата на аптеките и номенклатурата на
лекарствените продукти, вр. чл. 2 Наредба № 4/04.03.2009 г. на МЗ за
условията и реда за предписване и
отпускане на лекарствени продукти, на основание чл. 294 Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина, на жалбоподателя К.К.Б., ЕГН **********, е
наложена глоба в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
ММ