№ 749
гр. П., 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и П. година
в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215220201609 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. П. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул. „А.С.“ № *****, против Наказателно постановление № 21-1818-
000205/25.06.2021 г. на Началника на РУ-П. при ОДМВР – П., с което на
жалбоподателя СТ. П. КР. са наложени следните административни наказания:
1) административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. (двадесет лева), на
основание чл. 185 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП
и 2) административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева),
на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 147, ал. 1
от ЗДвП.
С жалбата жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде
отменено по съображения, изложени в нея. Не претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят С.К. се явява лично, поддържа
жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Не претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – РУ - П. при ОДМВР – П., редовно призована, не
изпраща законен или процесуален представител в съдебно заседание. Със
1
съпроводително писмо, с което изпраща жалбата и
административнонаказателната преписка, моли наказателното постановление
да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и след като
анализира събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.06.2021 г., около 17:20 часа, в с. Д. на ул. „П.“, до бензиностанция
„Дикома“, жалбоподатеят СТ. П. КР. управлявал лек автомобил „Хонда
Кончерто 1.4“, с рег. № *****, негова лична собственост. Автомобилът бил
спрян за проверка от свид. ЕМ. В. Г., при която било установено, че
жалбоподателят управлява МПС с изтекъл срок на АУАН, както и че
автомобилът не бил преминал годишен технически преглед в срок.
За констатираните обстоятелства свид. Е.Г., в присъствието на Х.В.Ш. –
свидетел-очевидец при установяване на нарушението и на нарушителя СТ. П.
КР., съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 21-1818-000205, бл. № 224603/20.06.2021 г. Актосъставителят
квалифицирал нарушенията по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал АУАН без възражения. На същата дата –
20.06.2021 г. на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателя СТ. П. КР. са
наложени административни наказания, както следва: за извършено нарушение
по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено
наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и за извършено нарушение чл. 147, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
09.10.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото,
както и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.
Разпитан като свидетел актосъставителят Е.Г. потвърждава авторството
2
на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията на
свид. Е.Г., както и приетите писмени доказателства по делото, тъй като
намира същите за достоверни, логични и непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – А.С.Т. – Началник на РУ-П. към ОДМВР-П., а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице – свид. ЕМ. В. Г., заемащ длъжността „младши
полицейски инспектор“ при РУ - П.. Компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, издал обжалваното наказателно
постановление, следва от представената по делото Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Независимо от гореизложеното, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено. Съображенията за това са следните:
По отношение на нарушението по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП:
Административнонаказващият орган е приел от обективна страна, че на
посочените в НП дата и място жалбоподателят е управлявал МПС с изтекъл
срок на АУАН, с което е нарушил нормата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Съгласно
визираната разпоредба „при съставяне на акт за нарушение по този закон
контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на
задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния
3
талон за срок до един месец от издаването му“. Съотнасянето на разпоредбите
на чл. 157, ал. 6 до ал. 8 от ЗДвП налага извода, че със същите пряко не е
въведено задължение при отнет талон към СУМПС водачите да носят
издадения им АУАН, респ. НП в регламентираните в правната норма срокове.
Последното следва не директно от разпоредбите на чл. 157, ал. 6 до ал. 8 от
ЗДвП, а от разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, задължаваща водачите
при управление на МПС да носят контролния талон към СУМПС.
Следователно, когато водачът управлява МПС в едномесечния срок от
съставяне на АУАН, при което е бил отнет и контролният му талон, без
същият да носи съставения му АУАН, същият ще извърши административно
нарушение по чл. 157, ал. 6 вр. чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказуемо по чл.
185 от ЗДвП. В този смисъл посочването като нарушена единствено на
нормата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП не представлява пълна и годна правна
квалификация на нарушението, тъй като същата е бланкетна и не съдържа
конкретно правило за поведение. Погрешната правна квалификация е
съществено процесуално нарушение по чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление в тази му част.
Отделно от това, съдът намира, че НП в частта му по т. 1 не отговаря на
императивните изисквания и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е
направено пълно, точно и ясно описание на нарушението, т.е. на
обстоятелствата, които очертават неговата обективна съставомерност. Твърди
се, че жалбоподателят е управлявал МПС с „изтекъл срок“ на АУАН, а
съгласно чл. 157, ал. 6, изр. 2-ро от ЗДвП актът за нарушението заменя
контролния талон за срок до един месец от издаването му. Следователно, в
обжалваното НП е абсолютно задължително да бъде посочен номера и датата
на акта, който заменя контролния талон. В случая не е посочен нито номера
на АУАН, нито кога е издаден, нито кога е връчен на нарушителя, при което
не може да бъде проверено и следва само да се гадае дали законовия
едномесечен срок е изтекъл. Налице е изначална липса на надлежно
повдигнато и предявено административно обвинение, поради което порокът
при описанието на нарушението не би могъл да се санира от събраните
доказателства. Неясният предмет на доказване препятства извършването на
съдебен контрол, а липсата на надлежно описание на нарушението
ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не може да
4
научи конкретните факти, очертаващи състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорноста му и правилно да организира защитата си. В случая
жалбоподателят е поставен в положение да се защитава срещу конкретен
правен извод на наказващия орган. Посочването, че АУАН е с „изтекъл срок“
не представлява твърдение за факт, доколкото не са посочени началната дата,
крайната дата и продължителността на този срок, а директен правен извод. По
изложените съображения съдът намира, че НП е незаконосъобразно в частта
си по т. 1, с която на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и следва да бъде
отменено в тази част.
По отношение на нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП:
Съдът намира, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН в частта, в която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 147, ал. 1 от
ЗДвП, тъй като в НП липсва пълно, ясно и точно описание на нарушението.
От фактическа страна нарушението е описано като „управлява МПС
непредставено на ГТП в срок“. Това деяние е квалифицирано като нарушение
по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба императивно регламентира
задължението МПС, които се управляват и са регистрирани в страната, да
бъдат представяни на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. В НП обаче не е посочено кога е бил извършен
предишният годишен технически преглед (ГТП) на автомобила, респективно
кога е следвало отново да бъде представен същия на технически преглед.
Поради това не може да се проследи дали срокът за това е изтекъл към датата
на проверката. При обвинение за извършено нарушение чрез бездействие на
санкционираното лице да изпълни свое правно задължение в определен срок,
то за да е налице годно повдигнато и предявено обвинение, трябва при
описанието на нарушението да се съдържа твърдение за конкретна крайна
дата, до която е следвало да бъде изпълнено това задължение. Посочването
единствено, че МПС не е представено на ГТП в срок без да е посочена
конкретна дата, на която е трябвало да бъде представено на ГТП, не
представлява надлежно твърдение за факт, който да е индивидуализиран по
време. Абстрактното посочване, че даден срок е изтекъл не представлява
описание на конкретни факти, подлежащи на доказване, а директни правни
изводи. Липсата на надлежно описание на нарушението води до
5
невъзможност на санкционираното лице да разбере какво точно нарушение
му е вменено и срещу какви факти да се защитава, което несъмнено нарушава
правото му на защита. Същото препятства и осъществяването на съдебен
контрол върху атакуваното НП. Гореизложеното налага извод, че
обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано в частта си по т. 2, с
която на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и следва да бъде
отменено в тази част.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай същият не е
поискал своевременно присъждане на разноски в настоящото съдебно
производство и не е ангажирал доказателства за реалното извършване на
такива, поради което разноски не следва да бъдат присъждани в негова
полза.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1818-000205/25.06.2021 г.
на Началника на РУ-П. при ОДМВР – П., с което на жалбоподателя СТ. П.
КР., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „А.С.“ № *****, са наложени
следните административни наказания: 1) административно наказание „глоба“
в размер на 20 лв. (двадесет лева), на основание чл. 185 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП и 2) административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева), на основание чл. 181, т. 1
от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6