№ 2861
гр. София, 04.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 23 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Андрей Ангелов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
и прокурора Г. Люб. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Андрей Ангелов Частно наказателно
дело № 20221100202086 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 12:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ П.П. се явява лично, редовно призован чрез съдебния си
адресат и упълномощен защитник адв. Л.З..
За осъденият П. се явява упълномощен защитник адв. Л.З., редовно
призована.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА определение на САС, Наказателно отделение, 8
състав от 26.07.2022 г., с което е отменено определението на СГС, НО, 23
състав от 08.06.2022 г. и е върнато делото за разглеждане в СГС по реда на чл.
457 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. З.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намери, че са налице предпоставките за разглеждане на делото
и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМАЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ, както
следва:
П.И. П. роден на ******* г. в гр. Габрово, българин, български
гражданин, основно образование, разведен, неосъждан, работи като
управител на ф. „В.Т.“ ЕООД, живущ гр. София, бул. „*******, ЕГН
********** (Данните снети по лична карта № *******, издадена от МВР
София на ******* г.)
След снемане самоличността на осъденото лице, съдът върна личната
1
му карта.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА ПРАВАТА НА ОСЪДЕНИЯ П. В
НАСТОЯЩОТО ПРОИЗВОДСТВО.
ОСЪДЕНИЯТ П.: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи към
състава на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да приемете за пълнота, допълнително получени
в СГП материали по пр. пр.20105/21 г. получени от ФРГ, в която са
приложени присъдата и извлечение от приложимите разпоредби на немски и
в превод на български език.
АДВ. З.: Да се приемат представените от прокурора доказателства,
същите са относими към производството.
Няма да сочим нови доказателства на този етап.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ намери, че така представените от прокуратурата документи на
немски език, придружени с превод на български език са относими към
предмета на настоящото производство
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА в качеството на писмени доказателства представените от
прокурора документи.
Поради изчерпване на доказателствените искания
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с разясняване искането на СГП, съгласно
указанията дадени от САС в докладваното по-горе определение.
ОСЪДЕНИЯТ П.: Разбирам предмета на делото. Ще взема отношение
след изслушване на страните
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото
Считайки делото за изяснено от фактическа страна
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането на СГП за признаване
изпълнение на присъда постановена от областен съд Мюнхен 1-12,
Наказателно отделение по дело 12 KLs 467 Js 18 2824/18, която е постановена
на 05.02.2021 г. и влязла в сила на 13.02.2021 г. по отношение на българския
гражданин П.И. П., който е осъден на едно общо наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 3 години. Намирам, че ЕЗА, която е издадена на 10
август 21 г. е издадена от компетентен орган на съдебната власт, а именно
съдия при областен съд Мюнхен и съдържа всички необходими реквизити.
2
Същата е издадена във връзка с общо 4 престъпления, като са посочени време
и място на извършване на престъпленията и приложимите разпоредби на
немския НК. Това са престъпленията по параграфи 232 ал.1 № 1, ал. 3 № 3 и
чл. 181 а, ал.1 № 2. Престъпленията са включени в каталога по чл. 36, ал.3
ЗЕЕЗА, заради което не се иска двойна наказуемост, но същите имат аналог в
българското законодателство. Това са престъпления по чл. 155, ал. 3 от
българския НК, във връзка с чл. 20 ал. 2 НК и по чл. 159а, ал.1, връзка чл. 20,
ал.2 от българския НК, за които е предвидено наказание „лишаване от
свобода“, съответно от 1 до 6 години и от 2 до 8 години. Наложеното
наказание е повече от 1 година, а именно 3 години „лишаване от свобода“ и
към настоящия момент не е настъпила изпълнителната давност за изпълнение
на така наложеното наказание
Приложени са препис от присъдите, както и удостоверение по чл.4 от
Рамковото решение, поради което моля да признаете така постановената
осъдителна присъда на германските власти и по отношение на П. да
постановите изтърпяване на наказанието от 3 години „лишаване от свобода“,
като да бъде зачетено и приспаднато предварителното задържане в размер на
586 дни и така наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален
„строг“ режим.
АДВ. З.: Няма да повтарям след прокурора процедурата извършена от
правораздавателните органи както във Германия, така и до настоящия момент
производствата пред СГС и пред САС.
Нямаме възражения по отношение въпросите, разгледани в
предложението на СГП относими към размера и вида на наложеното
наказание на моя подзащитен от органите на Федерална Република Германия,
както и адаптирането към нашия наказателен закон, а именно отговорност по
чл. 155 и чл. 159-а от НК.
От наша страна бихме искали да помолим настоящия състав при
постановяване на акта си, а именно в частта, касаеща мястото на лишаване от
свобода и първоначалния режим на изтърпяване да вземете предвид, както
актовете издавани във ФРГ, видно от представените й в превод документи е,
че моят подзащитен е бил буквално подведен от прокуратура в Мюнхен да
сключи споразумение по повдигнатите му обвинения. Той е сключил
споразумение, след което е бил експулсиран в Република България с
наложено наказание „лишаване от свобода“, като са зачетени дните на
предварително задържане, а за остатъка е постановено да бъде изтърпян в
условията на УПО. След протеста на Първа прокуратура Мюнхен е
установено, че този акт е незаконосъобразен, именно сключеното
споразумение. Ние няма как да молим българския съд да зачете това време, в
което моя подзащитен е бил със съзнанието, че търпи УПО от изтърпяване на
остатъка на наложеното му наказание в Германия
Видно от протоколите, както в производството по вземане на мярка за
неотклонение във връзка с ЕЗА, видно от производствата пред 23 състав, пред
настоящия състав и пред въззивната инстанция моят подзащитен е с
изключително коректно процесуално поведение, упражнява трудова дейност,
3
грижи се за семейството си. Моля всички тези обстоятелства да ги вземете
предвид и определяйки мястото за изтърпяване на остатъка от наложеното
наказание да бъде в затворническо общежитие от „открит“ тип при
първоначален „общ“ режим. Моят подзащитен е с необременено съдебно
минало
ОСЪДЕНИЯТ П.: Моля съда за остатъка от присъдата да бъде
заменена с условен срок, както първоначално ми беше заменена от съда в
Мюнхен. Те ме освободиха под подписка и 1 месец след това ме освободиха
предсрочно и в един период около един месец съм бил в УПО с 3 годишен
изпитателен срок, след което след протеста са го отменили. Те пишат, че
искат да долежа 4 месеца за да имам 2/3, тъй като там чужденците рядко ги
освобождават на малко повече от половината, винаги е на 2/3 за
чуждестранните граждани. Там бях изолиран от света, бях сам в следствения
арест и това нещо като го видяха в съда ме освободиха веднага. Там има
становище на затворническия арест, които нямат нищо против да бъда
освободен за остатъка на присъдата.
Моля съда да замени остатъка от срока с условна присъда, тъй като вече
година и половина съм навън. Имам постоянен адрес, живея с дъщеря ми и
втората ми съпруга и мисля, че ще бъде голям шок детето ми да преживее
тези неща с разделите. А
Аз отказах да отида в Германия, защото техническото време с
пътуванията и конвоите щяха да отнемат почти срока на присъдата, която
остава да излежа.
След изслушване на страните СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА
СЪВЕЩАНИЕ.
Съдът след съвещание, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото материали намира за установено следното:
Производството (съгласно дадените от САС указания) се развива по
реда на чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА, във връзка с чл. 457, ал. 2 – ал. 5 от НПК, с
което следва да бъдат разрешени въпросите свързани с изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, наложено на
българския гражданин П.И. П. от компетентните съдебни власти на ФРГ.
Спецификата на настоящото производство се обуславя от
обстоятелството, че по НЧД 4389/2021 г. на СГС, НО, 25 състав въз основа на
ЕЗА, издадена от съда в гр. Мюнхен, ФРГ съдебните власти на ФРГ са
поискали българският гражданин П. за изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“, наложено му с влязлата в сила присъда на съда в гр. Мюнхен.
С решение на СГС, НО от 01.02.2022г. е отказано изпълнение на ЕЗА,
издадена от Областния съд в Мюнхен и е прието да се приведе в изпълнение
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 години от което да бъдат
приспаднати 586 дни, наложени с присъдата на Областния съд в Мюнхен с
присъдата влязла в сила на 13.02.2021 г. на българския гражданин П..
Така цитираното решение, постановено по НЧД 4389/21 г. по описа на
съда не е обжалвано или протестирано, поради което следва извод, че същото
4
е влязло в сила с изтичане на срока за неговото обжалване.
След като бе посочена настоящата специфика на производството, следва
да бъде отбелязано, че са налице основанията за приемане на изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“, наложено на българския гражданин П.И.
П. от Областния съд в Мюнхен, ФРГ с присъда, влязла в сила на 13.02.2021 г.
Видно е от самата присъда, съответно обстоятелствата, изложени в ЕЗА
и удостоверението, издадено от немските съдебни власти, че българският
гражданин П.П. е осъден от немските съдебни власти за 4 престъпления,
извършени в периода от 18.11.2018 г. до 12.02.2019 г. в гр. Мюнхен,
Федерална Република Германия, като за всяко от престъпленията, с
изключение на жертвите, са налице еднотипни факти, а именно пострадалите
П.Б., К., Б. и И. са осъществявали сексуални услуги /проституция/, като са
били набирани от осъдения П. ведно с негови съучастници, като осъденият П.
е приемал парични суми от пострадалите в размер между 75% и 62,5% от
заработеното от четирите пострадали, които са извършвали сексуални услуги
на клиенти в гр. Мюнхен. От така изложените накратко факти се налага
извода, че деянията следва да бъдат квалифицирани за всяка от четиримата
пострадали като престъпление по чл. 159-а, ал.2, т. 6, връзка ал. 1, връзка
чл.20, ал.2, връзка ал.1 от НК на Република България, тъй като се касае
именно за набиране на лица, с цел да бъдат използвани за развратни действия
при наличие на системност, което съгласно Тълкувателно Решение № 2/2009
г. на ОСНК на ВКС изключва сводничеството /чл. 155 от НК/ , а
приложението на института на продължаваното престъпление, визиран чл.
26,ал.1 от НК на Република България е неприложим с оглед разпоредбата на
ал. 6 на чл. 26, постановяващ неприложимост по отношение на престъпление
против личността на различни граждани.
Ето защо настоящият съдебен състав прие, че квалификацията посочена
в чл. 159-а, ал. 2, т.6, вр ал.1 от НК в най-пълна степен съответства на
фактите, установени от германските съдебни власти, поради което и воден
именно от установените факти съдът счете за меродавна посочената
квалификация по българския наказателен закон
Така установената квалификация на престъпленията по българския НК
не предполага от своя страна редукция на наложеното на П. наказание, тъй
като съгласно разпоредбата на мл. 159-а, ал. 2 от НК предвидените наказания
са „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години и „глоба“ от 10 хиляди до 20
хиляди лева, което и означава, че наложеното от немските съдебни власти
наказание е в минимума, предвиден в българския наказателен закон.
По отношение на направеното от П. искане за постановяване на условно
изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ следва да
бъде посочено, че българският съд не разполага с възможност да прилага
разпоредбата на чл. 66, ал.1 от българския НК при условие, че наложеното
наказание „лишаване от свобода“ постановено за ефективно изтърпяване, т.е.
в случая е невъзможно постановяването на условното осъждане по отношение
на П.. Напротив, остатъкът от наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ следва да бъде изтърпян ефективно при първоначален „общ“ режим
5
по смисъла на чл. 57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС доколкото от свидетелството за
съдимост на П. се установява, че по осъжданията му в Република България,
както към момента на деянията, така и при постановяване на присъдата,
същият е реабилитиран.
При изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ следва да
бъдат отчетени и следните периоди:
Първо - от 01.07.2019 г. до 25.07.2019 г. през който българският
гражданин П. е бил задържан в Република България за предаването му на
немските съдебни власти и
Второ - от 25.07.2019 г. до 05.02.2021 г., в който период П. е търпял
мярка за неотклонение „задържане под стража“ на територията на ФРГ.
След тази дата същият е освободен от затвора във ФРГ, който факт е
единствено меродавен при зачитане периода при изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“. Дали същият след тази дата е бил
условно предсрочно освободен и е търпял някакви ограничения, свързани
извън задържането под стража и ограничаване на неговата свобода не е факт,
който да служи като основание за зачитане и приспадане на посочения период
от страна на българския съд в настоящата процедура.
Ето защо и СГС, Наказателно отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за изпълнение Присъда на Областен съд Мюнхен, влязла в
сила на 13.02.2021 г. спрямо българския гражданин П.И. П. с ЕГН **********
за престъпления по параграфи 232, ал.1, № 1, ал. 3, № 3 181-а, ал.1, № 2 от НК
на Федерална Република Германия, извършени в периода от 18.11.2018 г. до
12.02.2019 г. в гр. Мюнхен, за които е осъден на общо наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 3 (три) години, съответстващи на престъпления по чл.
159-а, ал. 2, т.6, връзка ал.1, връзка чл. 20, ал. 2, връзка ал.1 от НК на
Република България, като наказанието, което следва да изтърпи българският
гражданин П.И. П. е 3 (три) години „лишаване от свобода“ при първоначален
„общ“ режим на основание чл. 57, ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС.
ЗАЧИТА и ПРИСПАДА при изпълнението на наказанието „лишаване
от свобода“ времето от 01.07.2019 г. до 24.07.2019 г. през което българският
гражданин П. е бил задържан на територията на Република България за
предаването му на съдебните власти на Федерална Република Германия, както
и от 25.07.2019 г. до 05.02.2021 г. през което българският гражданин П. е
търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ на територията на
Федерална Република Германия.
Настоящото определение подлежи на обжалване и протестиране пред
САС в 15 дневен срок от днес
След влизане в сила на определението препис от същото да се изпратят
на СГП, ВКП отдел „Международноправно сътрудничество“ и Бюро
съдимост по месторождение на осъдения.
6
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13,00 ч.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7