Р E Ш Е Н И Е
град София, 05.04.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри брачен състав
в съдебно заседание на тридесет и
първи януари
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ МИТОВА
при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от
съдия ГАЛЯ МИТОВА гр. дело Е № 15973 по описа за 2015 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 118, ал. 2, във връзка с чл. 117 и следващите от Кодекса на международното
частно право (КМЧП), във връзка с Договор между Република България и Република А.
за правна помощ по граждански дела и документи от 1969 г.
Образувано е по искова молба, вх.
№ 153931 от 10.12.2015 г., подадена от М.И.И. (лично и като законен представител на малолетния А. Я. И.), чрез пълномощник адвокат В.З.. Предявеният иск е за признаване и допускане на
изпълнение на съдебно Решение от 29.10.2013 г. (с твърдение, че това Решение е влязло в сила на 29.11.2013 г., видно от
печата поставен върху титулната му страница) постановено от Районен съд Л., В., А., по дело № 12 FAM 44/13 b-8, с което е
признато, че ответникът Б.И. (Б.А. И.) не е баща на малолетното дете А. Я. И..
Ищцата поддържа този иск в
съдебно заседание, чрез пълномощника й. Предостави по делото и писмени бележки (наименувани
”правно становище”) от 24.02.2017 г.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, вх. №
55004 от 20.04.2016 г., от ответника Б.А.
И., чрез пълномощник адвокат В.В.. В него са изложени подробни доводи за неоснователност на исковата молба, вкл.
и поради липсата на предпоставките на чл. 117 КМЧП за признаване на процесното
чуждестранно Решение на Районен съд – Л., В., А.. Моли съда да постанови отказ за признаване на чуждестранното
съдебно Решение.
Ответникът поддържа отговора на
исковата молба в хода на съдебното производство, чрез пълномощниците си адвокат
В.В. и адвокат Г. Б.. Изрази окончателно становище и в писмени бележки от
13.02.2017 г.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствената
съвкупност по делото, и съобразно релевантните към спора нормативни актове,
вкл. извадки от нормативни актове от австрийското законодателство на немски
език и в надлежен превод на български език, приема следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на производството по чл. 118 КМЧП
е наличието на предпоставките (условията) визирани в чл. 117 КМЧП за признаване от българския съд на чуждестранно съдебно Решение и
допускане изпълнението му на територията на Република България.
Съгласно чл. 117, т. 1 КМЧП първата предпоставка за признаване на
чуждестранно съдебно Решение е наличието на компетентност на чуждестранния
съд, постановил Решението, което се преценява според разпоредбите на
българското право. Правилата относно международната
компетентност в българското право се съдържат в КМЧП, но не в чл. 48, ал.
3 КМЧП, на която разпоредба ответникът неоснователно се е позовал
и е възразил в отговора на исковата молба. Разпоредбата на
чл. 48, ал. 3 КМЧП разглежда въпроса за приложимото право, а не за
компетентността на съда. Общият принцип за международната
компетентност е даден в чл. 4, ал. 1 КМЧП, според който българските съдилища са
компетентни, когато ответникът има обичайно местопребиваване в Република
България или когато ищецът е български гражданин. Кодексът урежда алтернативно
на общото правило и редица специални основания за компетентност относно различни
категории правоотношения, сред които е и произхода. Съгласно
чл. 9, ал. 1 КМЧП, българските съдилища са компетентни по производствата за
установяване и оспорване на произход, освен въз основа на чл. 4 КМЧП и когато
детето или родителят, който е страна, е български гражданин или има обичайно
местопребиваване в България.
Следва да се има
предвид обаче, че компетентността на българския съд по делата за произход не е изключителна, тъй
като според чл. 22 КМЧП тя е изключителна, само
когато това е изрично предвидено. С оглед
липсата на правило в КМЧП за изключителна компетентност на българския съд
по делата за произход, то искът за
произход може да бъде предявен пред съд на чужда държава, в съответствие с
нейните правила за международна компетентност. По делото са приложени извадки от нормативни актове от
австрийското законодателство (л. 126 – 128 от делото). Така В
§ 27а (1) от австрийския Закон за компетентността на съдилищата, се съдържа
общото правило за международната компетентност на австрийските съдилища в
областта на гражданското и търговското право. Според § 27а (1) австрийският съд
е международно компетентен, ако съответният
гражданско-правен въпрос отговаря на условията за местна подсъдност, без да е
необходимо да отговаря на други изисквания. Според
§ 108 (1) от австрийския Закон за компетентността на съдилищата, компетентен по
делата за бащинство е съдът по обичайното местопребиваване на детето или на
майката или по обичайното местопребиваване на предполагаемия баща, от когото
трябва да се установи произхода на детето. В § 108 (3) от същия закон е
посочено, че за да е приложима местната компетентност по § 108 (1) е необходимо
поне един от детето, майката или бащата, да има австрийско гражданство или
някой от детето или предполагаемият баща да
има обичайно местопребиваване в А.. Предвид посочените
разпоредби на § 27а и § 108 от Закона за компетентността на съдилищата, Районен съд - Л., Окръг В., А. е бил
компетентен да разглежда делото за произход, тъй като към
момента на предявяване на иска, детето и майката са имали общо обичайно
местопребиваване в Република А.. Доказателство за това се съдържа в приетия по делото
Протокол от съдебно
заседание от 24.09.2013 г. по дело
№ 12 FAM 44/13 b-8 (л. 142 – 147 от делото), в който е записано, че детето
живее при своята майка в 1230 В., Мелфюрергасе 24/34/4.
От това следва компетентността на Районен съд - Л. (§§
108, 114 според австрийския Закон за компетентността на
съдилищата). Австрийският
съд е бил компетентен да разглежда делото за произход и поради факта, че към
момента на неговото образуване, детето е било и все още е австрийски гражданин
по рождение, тъй като е родено на територията на Република А. (като детето е и български гражданин - данни от
справка НБД ”Население” – л. 46 от делото, и приетото удостоверение за раждане №
100615 от 02.09.2010 г., издадено въз основа на акт за раждане № 0615 от
02.09.2010 г. от Район ”Красно село”, Столична община, Област – София – л. 35
от делото).
Съобразно обоснованото
по-горе относно компетентността на чуждестранния австрийски съд, постановил процесното съдебно Решение от
29.11.2013 г., е неоснователно възражението на ответника за
некомпетентност на австрийския съд да се произнесе по делото за бащинство.
Ответникът
Б. И. е възразил, че процесното
Решение, чието признаване и
допускане на изпълнението му се иска, е било постановено по образувано от него производство за режим на лични
контакти с детето му А., но впоследствие по искане на М.И.
по това дело съдът започнал да разглежда въпроса за
произхода на детето и по този начин производството от състезателно се
превърнало в охранително, което от своя страна
довело
до нарушаване правото му на защита. В тази връзка настоящият съд приема, че
процесното съдебно Решение е било постановено по самостоятелно дело с № 12 FAM 44/13 b-8, образувано въз основа на иска на Б. И. (И.) за установяване
липсата на произход от съпруга на майката (т. е. за оспорване на
неговото бащинство). В този смисъл, не ищцата, а ответникът е
инициирал делото за бащинство № 12 FAМ 44/1З b-8. Видно от
представения по делото Протокол от 24.09.2013 г. по това дело (посочен по-горе), самият Б. И. (И.) е заявил в
съдебното заседание, че той не е баща на
малолетното дете А. Я. И., че е спазил двугодишния срок за
предявяване на иска, тъй като е научил, че не е баща на малолетното дете на
дата 18.09.2013 г. и поради това сега желаел съдът да установи липсата на произход от него (оборване на презумпцията
за бащинство, тъй като детето е било родено през време на брака на Б.И.
с майката М.И., сключен през м. април 2007 г.).
При това положение,
преценявайки разпоредбата на чл. 117, т.
2 КМЧП, може да се обоснове изводът, че по никакъв начин не са били нарушени правата на Б. И. на защита в
производството пред чуждестранния съд, при разглеждане на делото, по което е
постановено процесното Решение от 29.10.2013 г., и не са били нарушени основни
принципи на българското право, свързани с неговата защита. Без значение в тази
връзка е характерът на производството за бащинство пред чуждестранния съд (състезателно, охранително или
друго), след като страната е могла
надлежно да упражни правата си. Нещо повече, Б. И. не е бил ответник, а е
инициирал делото за оспорване на бащинство, с всички права на страна по това
дело. Характерът на производството се определя от процесуалния закон на компетентния
съд (в А. гражданските
дела относно произход на дете се разглеждат по реда на охранителните
производства, които се уреждат от специалния австрийски Закон за охранителните
производства, а при липса на уредба в специалния закон, субсидиарно се прилага
общия Граждански кодекс) и не е в компетентността на настоящия съд по признаване на чуждестранното
съдебно Решение да съобразява тази процедура, а единствено преценява дали е
нарушено правото на защита на страната, което в случая не е нарушено по никакъв
начин. Също така е недопустимо настоящият съд да навлиза в разглеждане на
съществото на спора, разрешен от чуждия съд, предвид разпоредбата на чл. 121. ал. 1 КМЧП.
Дори и да се възприеме
тезата на ответника Б. И. и неговите възражения, че делото, по което е било
постановено процесното чуждестранно съдебно Решение, преминало от инициираното
от него състезателно производство за режим на лични контакти с детето А. И. в
охранително производство за произход на това дете, по искане на ищцата (поради което и били нарушени
правата на Б. И., тъй като охранителното производство било без призоваване на
страните и без право на обжалване и впоследствие същият разбрал за
постановеното съдебно Решение от 29.10.2013 г.), също не следва извод за нарушено право на защита. Съобразно
разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КМЧП
ответникът в производството по признаване и допускане на изпълнението на
чуждестранното съдебно Решение не може
да се позовава на нарушения по чл. 117, т. 2 КМЧП, които е могъл да изтъкне
пред чуждия съд. Съгласно
австрийския Закон за несъстезателните производства при влязло в сила
Решение, когато страната по делото е узнала нови факти или е открила
доказателства или е била приведена в състояние да ги ползва, чието привеждане и
използване в предходното производство би й донесло едно по – изгодно Решение, е налице процесуална възможност за тази
страна да заяви промяната на влязлото в сила Решение. В тази връзка правата
на ответника напълно са били защитени предвид факта, че самият той е инициирал последващо дело за бащинство на детето А. И. - за
промяна на Решението от 29.10.2013 г., което се установи от приетото като
доказателство по настоящото дело Решение от 11.03.2015 г. по дело № 12
FAM 44/13 b –
31 на Районен съд – Л., Република А., влязло в сила на 13.11.2015 г. (л. 22 – 26 от делото). От него е видно, че искът
на ищеца Б.И. за промяна на Решението от 29.10.2013 г. на упоменатия съд по отношение
на това, че П. А. не е бащата на малолетния А. Я. И., роден на *** г., а че
ищецът Б.И., роден на *** г., е бащата на малолетния
А. Я. И., роден на *** г., се отхвърля.
От данните по делото може да се
обоснове и извод относно наличието на условията на чл. 117, т. 3 и т. 4 КМЧП, а и не се спори между страните по тези предпоставки, че
на същото основание и
за същото искане няма влязло в сила Решение на български съд и, че на същото
основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван
преди чуждото дело, по което е постановено Решението, чието признаване и допускане
на изпълнение се иска.
Съдът приема, че признаването и допускането на
изпълнението на процесното чуждестранно съдебно Решение от 29.10.2013 г. няма
да противоречи на българския обществен ред, разбиран в смисъла на чл. 45 КМЧП. В тази
връзка при извършената преценка съгласно чл. 117, т. 5 КМЧП, настоящият съд приема за
неоснователни многобройните възражения на ответника за противоречие на
процесното чуждестранно Решение с разпоредбите на чл. 62 СК относно срока на
исковете за оспорване на бащинство и страните по тези искове, за действия на
майката на детето пред чуждестранния съд, с цел заобикаляне и неприлагане на
разпоредбите на българските закони и нейн стремеж да постигне забранен от
българското право правен резултат, като предявила иск пред съд, който не бил
компетентен и искала прилагането на чуждо право. Неоснователно е и възражението
за несъответствие с Тълкувателно решение № 2/2014 г. на ОСГК, ВКС относно
произхода. По всички тези възражения съдът изложи мотиви. Отделно от това,
както подробно беше обосновано, не ищцата М.И., а ответникът Б. И. (И.) е инициирал делото, по което е
постановено чуждестранното съдебно Решение, чието признаване и допускане на
изпълнение се иска.
Следователно са налице всички изискуеми
предпоставки на чл. 117 КМЧП за признаване на процесното чуждестранно Решение относно бащинството на ответника Б. И., а именно, че същият не е баща на
малолетния А. И., от майка М.И..
Съдът приема, че е налице
и условието на чл. 119, ал. 2 КМЧП за признаване и допускане на изпълнението на процесното съдебно Решение
от 29.10.2013 г., влязло в сила на 29.11.2013 г. В тази връзка разпоредбата на чл. 119, ал. 2 КМЧП
следва да бъде приложена във връзка с чл. 25 от Договора между Република
България и Република А. за правна помощ по граждански дела и документи (обнародван в ”Държавен вестник”, брой 79 от
10.10.1969 г. и в сила към момента), относно
издадените от съдилищата в рамките на тяхната компетентност документи, които са
снабдени със служебен подпис и служебен печат, че имат доказателствена сила на
официални документи и пред съдилищата на другата Договаряща се страна (без да е необходимо друга заверка – чл. 26). В случая, следва да се има предвид, че посочените реквизити – печата на съда, датата, на която Решението
е влязло в сила и подпис на съдия, се намират в горния ляв ъгъл на първа
страница, като след тях следва текста на съдебното Решение. Предвид което приложеният по делото заверен
препис от процесното Решение от 29.10.2013 г. по дело № 12 FAM 44/13b - 8, на Районен съд Л., В., А., с печат за влизане в сила и изпълнимост, поставен
от същия съд, както и с
подпис на съдия от същия съд, има доказателствена сила и е напълно
достатъчен. При това
положение отпада необходимостта от прилагане на удостоверение от същия съд в настоящото производството по признаване и допускане на изпълнение на чуждестранното съдебно Решение, че това Решение
е влязло в сила, съгласно чл. 119, ал. 2 КМЧП.
По тези аргументи следва да бъде уважен предявеният
иск съдът да признае и допусне изпълнение на Решение от 29.10.2013 г. по дело №
12 FAM 44/13 b-8, постановено
от Районен съд Л., В., Отделение 12, влязло в сила на 29.11.2013 г. относно
ответника Б.И., като доказан и основателен.
Съдът намира, че не дължи произнасяне по второто
направено в исковата молба искане, касаещо признаването на същото Решение в
частта му относно произхода на детето от лицето П. А.. Следва да се отбележи,
че в тази си част исковата молба не се поддържа, като при доклада на делото
страната не е възразила, че същото искане не е докладвано. Отделно от това,
искът не е бил насочен и срещу това лице, което е допълнителен аргумент, че
такъв иск не е бил надлежно предявен с настоящата искова молба. Следва да се
отбележи също, че липсва интерес от предявяването на такъв, доколкото ищцата
разполага с акт за гражданско състояние, издаден на 27.07.2015 г. от Република А.,
Федерална Провинция Бургенланд, удостоверяващ произхода на малолетния А. И. от
това лице (л. 41 – 42 от делото). За наличието на правен интерес за страните съдът
следи служебно, при което такъв иск би бил процесуално недопустим. Отделно от
това, като се отчете факта, че А. не е участвал в производството пред
чуждестранния съд, приключило с постановяване на процесното Решение, такъв иск
би бил и неоснователен.
По разноските.
С подаване на исковата молба ищцата е внесла дължимата
държавна такса в размер на 50.00 лева, съобразно чл. 15 ТДТКССГПК.
С оглед изхода на делото на
ищцата се следват разноски. Съдът обаче не следва да й присъжда сторените от
нея разноски по делото, тъй като такова искане е заявено едва в писмената
защита (наименувана ”правно становище”). Съгласно т. 11 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г.,
ОСГТК, ВКС, претенцията за разноски следва да бъде заявена най-късно до
приключване на устните състезания пред съответната инстанция. “Писмена защита“
по чл. 149, ал. 3 ГПК не е продължение на устните състезания и с нея не могат
да бъдат предявени процесуално валидни искания за присъждане на разноски. Макар
и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния
предмет, което също като него, следва да бъде заявено до приключване на
съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.
Ответникът не е заявил претенция
за разноски, поради което съдът не се произнася.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА и ДОПУСКА изпълнението
на територията на Република България, на чуждестранно съдебно Решение от 29.10.2013 г., постановено от Районен съд - Л., Отделение 12, В.,
Република А., по дело № 12 FAM
44/13 b - 8, в частта, с която е признато,
че Б.И., роден на *** г. (по данни от НБД ”Население - Б.А.
И., с ЕГН **********)*** и с настоящ адрес ***, и със
съдебен адрес ***, офис 208, чрез адвокат Г. Б. и адвокат В.В. от САК, не е баща на малолетния А. Я. И., роден
на *** г. (вписан като А. Я. И., с ЕГН **********, в удостоверението за раждане на
Район ”Красно село, Столична община, Област – София, издадено въз основа на акт
за раждане № 0615 от 02.09.2010 г.), от майката на детето М.И., родена на ***
г. (в удостоверението за раждане на
детето вписана като М.И.И., с ЕГН **********), двамата с постоянен и настоящ адрес ***, и със съдебен адрес ***, офис
217, чрез адвокат В.З..
Оставя без уважение претенцията на М.И.И. за присъждане
на направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски, и
адвокатски хонорар, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба, пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
ПРЕПИС от настоящото
Решение, след влизането му в сила, да се
изпрати на Район ”Красно село”, Столична община, за изпълнение.
СЪДИЯ: