Решение по дело №8031/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 855
Дата: 6 март 2025 г. (в сила от 6 март 2025 г.)
Съдия: Ваня Ангелова Горанова
Дело: 20241110208031
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 855
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110208031 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “***“ ЕООД, представлявано от управителя
***, срещу наказателно постановление /НП/ № 004832 от 19.03.2024 г.
издадено от директор на Регионална дирекция за областите София. Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите
/КЗП/, с което за нарушение на чл.40, ал.2, т.1 от Закона за предоставяне на
цифрово съдържание, цифрови услуги и за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/,
на основание чл.71, вр. чл.40, ал.2, т.1 от Закона за предоставяне на цифрово
съдържание, цифрови услуги и за продажба на стоки е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
В жалбата се иска отмяна на наказателното постановление поради липса
на осъществено административно нарушение. Излагат се аргументи в посока
незаконосъобразност и необоснованост на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител. Жалбата се поддържа и се моли
за това, НП да бъде отменено. Иска се заплащане на сторени разноски по
нарочен списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява
1
от процесуален представител. Не ангажира писмено становище касателно
изхода на делото.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
В КЗП е постъпил писмен сигнал от потребител по повод закупен от „
***“ ЕООД на 26.08.2022 г. артикул – диван холов ъгъл ляв „Селва мини
Austin 17 silver“, продукт с № 95493, с оглед дефект при употребата, за което е
заведена рекламация № **********/ 30.09.2023 г. На 07.12.2023 г. е
извършена проверка в обект на жалбоподателя - магазин „***“, находящо се в
гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 214, „РИНГ МОЛ“. Изпратено е писмо
изх. № С-03-7045/07.12.2023 г. На жалбоподателя „***“ ЕООД с управител
*** и са изискани документи във връзка с жалбата на потребителя, вкл.
гаранционна карта, издавана от търговеца при продажба на стоки. С писмо от
14.12.2023 г. жалбоподателят на имейл ******@***.** на Комисията за защита
на потребителите (КЗП), РД-София, е представил бланка на издавана от него
гаранционна карта, в която не е изписана с текст задължителната информация
за потребителя, касаеща правните средства за защитата му, съгласно чл. 31 до
чл. 38 включително от Закона за предоставяне на цифрово съдържание,
цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС). Проверяващите
заключили, че не е посочено ясно, че при несъответствие на стоките
потребителят има правни средства за защита срещу продавача, които не са
свързани с разходи за него и че търговската гаранция не засяга тези средства
за защита на потребителя. Формиран е извод за реализиран състав на
административно нарушение по чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗПЦСЦУПС на
14.12.2023 г.
По тези причини е съставен акт № 004832 от 28.12.2023 г. за това, че
жалбоподателят е представил бланка на издавана от него гаранционна карта, в
която не е изписана с текст задължителната информация за потребителя,
касаеща правните средства за защитата му, съгласно чл. 31 до чл. 38
включително от Закона за предоставяне на цифрово съдържание, цифрови
услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС): не е посочено ясно, че при
несъответствие на стоките потребителят има правни средства за защита срещу
продавача, които не са свързани с разходи за него и че търговската гаранция не
2
засяга тези средства за защита на потребителя.
На база проверката и акта по-горе на 19.03.2024 г. е издадено процесното
НП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.40, ал.2, т.1 от Закона за
предоставяне на цифрово съдържание, цифрови услуги и за продажба на стоки
/ЗПЦСЦУПС/, на основание чл.71, вр. чл.40, ал.2, т.1 от Закона за
предоставяне на цифрово съдържание, цифрови услуги и за продажба на стоки
е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на св.Ж. Д. и св.Й. Посталкова; акт № 004832 от
28.12.2023 г.; известие за доставяне; заповеди за компетентност, писмено
възражение, писмено становище, копие от рекламация, копие от гаранционна
карта, както и от останалите материали по делото. Свидетелят Д. потвърждава
в цялост констатациите в акта. Съдът кредитира показанията на този свидетел
като последователни и логични, без противоречия. Съдът прецени и
показанията на св.Посталкова, които по същество не противоречат на
останалия доказателствен материал по делото, като достоверни. Съдът даде
вяра на писмените доказателства, събрани и приобщени по предвидения в
закона ред.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна, макар и на различно правно основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление за това, дали правилно е приложен както процесуалният, така
и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя, по аргумент от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В качеството на качеството на търговец, съобразно нормата на на § 6,
т. 5 от ДР на ЗПЦСЦУПС, жалбоподателят е имал задължение, заявлението
за предоставяне на търговска гаранция да включва ясно посочване, че при
3
несъответствие на стоките потребителят има правни средства за защита срещу
продавача, които не са свързани с разходи за него, и че търговската гаранция
не засяга тези средства за защита на потребителя – в съответствие с нуждата
от унифициране на българското законодателство в материята, свързана със
защитата на потребителите, и пригаждането му спрямо наднационални
източници като Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на
Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на
цифрово съдържание и цифрови услуги и Директива (ЕС) 2019/771 на
Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на
договорите за продажба на стоки. С приемането на специалния Закон за
предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на
стоки (обнародван в ДВ, бр. 23 от 19.03.2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) е
удовлетворено изискването от транспониране разпоредбите на посочените
европейски източници в законодателството на Република България, с което се
дават минимални стандарти за защита на потребителите, които да бъдат
съблюдавани от търговците не само при предоставяне на цифрово съдържание
и цифрови услуги, но и при стандартната продажба на стоки.
При формиран извод за нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.2, т.1
от ЗПЦСЦУПС с факта на непосочване ясно, че при несъответствие на
стоките потребителят има правни средства за защита срещу продавача, които
не са свързани с разходи за него и че търговската гаранция не засяга тези
средства за защита на потребителя, на жалбоподателя на основание чл.71 от
същия закон административнонаказващият орган е наложил наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Съдът отчете, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, сочещо на основание за отмяна на НП. Нарушението не се явява
описано пълно, ясно и точно, както и не са посочени обстоятелствата, довели
до ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя. От
материалите по делото е видно, че на 26.08.2022 г. от „***“ ЕООД е закупен
диван холов ъгъл ляв „Селва мини Austin 17 silver“, продукт с № 95493, като с
оглед дефект при употребата на същия е заведена рекламация № **********/
30.09.2023 г. Същевременно както в акта, така и в НП не се сочи, изисканата
гаранционна карта от търговеца за коя именно стока се отнася и във връзка с
коя продажба, на коя дата и къде, е издадена. Следва да се има предвид, че
4
описанието на нарушението трябва да бъде направено по начин, даващ
възможност на нарушителя да разбере извършването на какво точно
нарушение му е било вменено, а от тук - и адекватно да организира защитата
си. Съдът е в невъзможност да прецени има ли изобщо извършено нарушение
от страна на жалбоподателя и в какво се е изразило то, тъй като описанието на
нарушението е общо и лишено от конкретика.
В контекста на изложеното съдът счита, че при съставянето на акта и
издаването на НП е било нарушено грубо правото на защита на жалбоподателя
и възможността му да разбере, за какво точно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Неясното, неконкретизирано
описание на нарушението е попречило на жалбоподателя да разбере за какво
точно е бил санкциониран, както и да упражни правото си на защита срещу
ясно, точно и конкретизирано обвинение в извършване на административно
нарушение. По тези съображения обжалваното постановление следва да бъде
отменено. Затова и съдът не намира за необходимо да привежда съображения
по същество.
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съдът се произнася по разноските, сторени по делото, което
разглежда, когато страните са поискали това. В хода на производството от
страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски в
размер на 400 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие. Предвид
изхода по спора, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи
направеното искане.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 004832 от 19.03.2024 г. издадено от
директор на Регионална дирекция за областите София. Софийска, Кюстендил,
Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол
на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което за
нарушение на чл.40, ал.2, т.1 от Закона за предоставяне на цифрово
5
съдържание, цифрови услуги и за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/, на
основание чл.71, вр. чл.40, ал.2, т.1 от Закона за предоставяне на цифрово
съдържание, цифрови услуги и за продажба на стоки е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на
жалбоподателя сумата от 400 лв., представляваща платено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “***“ ЕООД, представлявано от управителя
***, срещу наказателно постановление /НП/ № 004832 от 19.03.2024 г.
издадено от директор на Регионална дирекция за областите София. Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите
/КЗП/, с което за нарушение на чл.40, ал.2, т.1 от Закона за предоставяне на
цифрово съдържание, цифрови услуги и за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/,
на основание чл.71, вр. чл.40, ал.2, т.1 от Закона за предоставяне на цифрово
съдържание, цифрови услуги и за продажба на стоки е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
В жалбата се иска отмяна на наказателното постановление поради липса
на осъществено административно нарушение. Излагат се аргументи в посока
незаконосъобразност и необоснованост на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител. Жалбата се поддържа и се моли
за това, НП да бъде отменено. Иска се заплащане на сторени разноски по
нарочен списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява
от процесуален представител. Не ангажира писмено становище касателно
изхода на делото.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
В КЗП е постъпил писмен сигнал от потребител по повод закупен от „
***“ ЕООД на 26.08.2022 г. артикул – диван холов ъгъл ляв „Селва мини
Austin 17 silver“, продукт с № 95493, с оглед дефект при употребата, за което е
заведена рекламация № **********/ 30.09.2023 г. На 07.12.2023 г. е
извършена проверка в обект на жалбоподателя - магазин „***“, находящо се в
гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 214, „РИНГ МОЛ“. Изпратено е писмо
изх. № С-03-7045/07.12.2023 г. На жалбоподателя „***“ ЕООД с управител
*** и са изискани документи във връзка с жалбата на потребителя, вкл.
гаранционна карта, издавана от търговеца при продажба на стоки. С писмо от
14.12.2023 г. жалбоподателят на имейл ******@***.** на Комисията за защита
на потребителите (КЗП), РД-София, е представил бланка на издавана от него
гаранционна карта, в която не е изписана с текст задължителната информация
за потребителя, касаеща правните средства за защитата му, съгласно чл. 31 до
чл. 38 включително от Закона за предоставяне на цифрово съдържание,
цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС). Проверяващите
заключили, че не е посочено ясно, че при несъответствие на стоките
потребителят има правни средства за защита срещу продавача, които не са
1
свързани с разходи за него и че търговската гаранция не засяга тези средства
за защита на потребителя. Формиран е извод за реализиран състав на
административно нарушение по чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗПЦСЦУПС на
14.12.2023 г.
По тези причини е съставен акт № 004832 от 28.12.2023 г. за това, че
жалбоподателят е представил бланка на издавана от него гаранционна карта, в
която не е изписана с текст задължителната информация за потребителя,
касаеща правните средства за защитата му, съгласно чл. 31 до чл. 38
включително от Закона за предоставяне на цифрово съдържание, цифрови
услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС): не е посочено ясно, че при
несъответствие на стоките потребителят има правни средства за защита срещу
продавача, които не са свързани с разходи за него и че търговската гаранция не
засяга тези средства за защита на потребителя.
На база проверката и акта по-горе на 19.03.2024 г. е издадено процесното
НП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.40, ал.2, т.1 от Закона за
предоставяне на цифрово съдържание, цифрови услуги и за продажба на стоки
/ЗПЦСЦУПС/, на основание чл.71, вр. чл.40, ал.2, т.1 от Закона за
предоставяне на цифрово съдържание, цифрови услуги и за продажба на стоки
е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на св.Ж. Д. и св.***; акт № 004832 от 28.12.2023 г.;
известие за доставяне; заповеди за компетентност, писмено възражение,
писмено становище, копие от рекламация, копие от гаранционна карта, както
и от останалите материали по делото. Свидетелят Д. потвърждава в цялост
констатациите в акта. Съдът кредитира показанията на този свидетел като
последователни и логични, без противоречия. Съдът прецени и показанията
на св.Посталкова, които по същество не противоречат на останалия
доказателствен материал по делото, като достоверни. Съдът даде вяра на
писмените доказателства, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна, макар и на различно правно основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление за това, дали правилно е приложен както процесуалният, така
и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя, по аргумент от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В качеството на качеството на търговец, съобразно нормата на на § 6,
2
т. 5 от ДР на ЗПЦСЦУПС, жалбоподателят е имал задължение, заявлението
за предоставяне на търговска гаранция да включва ясно посочване, че при
несъответствие на стоките потребителят има правни средства за защита срещу
продавача, които не са свързани с разходи за него, и че търговската гаранция
не засяга тези средства за защита на потребителя – в съответствие с нуждата
от унифициране на българското законодателство в материята, свързана със
защитата на потребителите, и пригаждането му спрямо наднационални
източници като Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на
Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на
цифрово съдържание и цифрови услуги и Директива (ЕС) 2019/771 на
Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на
договорите за продажба на стоки. С приемането на специалния Закон за
предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на
стоки (обнародван в ДВ, бр. 23 от 19.03.2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) е
удовлетворено изискването от транспониране разпоредбите на посочените
европейски източници в законодателството на Република България, с което се
дават минимални стандарти за защита на потребителите, които да бъдат
съблюдавани от търговците не само при предоставяне на цифрово съдържание
и цифрови услуги, но и при стандартната продажба на стоки.
При формиран извод за нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.2, т.1
от ЗПЦСЦУПС с факта на непосочване ясно, че при несъответствие на
стоките потребителят има правни средства за защита срещу продавача, които
не са свързани с разходи за него и че търговската гаранция не засяга тези
средства за защита на потребителя, на жалбоподателя на основание чл.71 от
същия закон административнонаказващият орган е наложил наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Съдът отчете, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, сочещо на основание за отмяна на НП. Нарушението не се явява
описано пълно, ясно и точно, както и не са посочени обстоятелствата, довели
до ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя. От
материалите по делото е видно, че на 26.08.2022 г. от „***“ ЕООД е закупен
диван холов ъгъл ляв „Селва мини Austin 17 silver“, продукт с № 95493, като с
оглед дефект при употребата на същия е заведена рекламация № **********/
30.09.2023 г. Същевременно както в акта, така и в НП не се сочи, изисканата
гаранционна карта от търговеца за коя именно стока се отнася и във връзка с
коя продажба, на коя дата и къде, е издадена. Следва да се има предвид, че
описанието на нарушението трябва да бъде направено по начин, даващ
възможност на нарушителя да разбере извършването на какво точно
нарушение му е било вменено, а от тук - и адекватно да организира защитата
си. Съдът е в невъзможност да прецени има ли изобщо извършено нарушение
от страна на жалбоподателя и в какво се е изразило то, тъй като описанието на
нарушението е общо и лишено от конкретика.
В контекста на изложеното съдът счита, че при съставянето на акта и
3
издаването на НП е било нарушено грубо правото на защита на жалбоподателя
и възможността му да разбере, за какво точно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Неясното, неконкретизирано
описание на нарушението е попречило на жалбоподателя да разбере за какво
точно е бил санкциониран, както и да упражни правото си на защита срещу
ясно, точно и конкретизирано обвинение в извършване на административно
нарушение. По тези съображения обжалваното постановление следва да бъде
отменено. Затова и съдът не намира за необходимо да привежда съображения
по същество.
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съдът се произнася по разноските, сторени по делото, което
разглежда, когато страните са поискали това. В хода на производството от
страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски в
размер на 400 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие. Предвид
изхода по спора, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи
направеното искане.


РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
4