РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Бургас, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20212120205645 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на Д. АТ. ИВ., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: ****, срещу Електронен фиш серия К № 5288954, издаден от ОДМВР-
БУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 600 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Същият се представлява от
адв.С., който моли за отмяна на електронния фиш и присъждане на разноски.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 14.09.2021г. в 14:59 часа в гр.Бургас, на ПП I-9, км.253+411, до природозащитен
център „Пода“ в посока от кв.Крайморие към ПВ „Юг“, лек автомобил – „МЕРЦЕДЕС Е
350 4 МАТИК“, с peг. № **** се движел с наказуема скорост 101 км/ч., при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 60 км/ч.
Нарушението е установено и заснето под клип/снимка № 29132 от TFR1-M 510 с
отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът
на автомобила не е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП.
АНО приел, че последният като водач на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Е 350 4
1
МАТИК“, с peг. № **** е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с
48 км/ч.,с което виновно е нарушил чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, във връзка с
което на същия бил издаден Електронен фиш № К-5288954/26.09.2021г., с който на
основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП му било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 600 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
14.09.2021г. в 14:59 часа в гр.Бургас, на ПП I-9, км.253+411 до природозащитен център
„Пода“ в посока от кв.Крайморие към ПВ „Юг“, лек автомобил – „МЕРЦЕДЕС Е 350 4
МАТИК“, с peг. № **** се движел с наказуема скорост 101 км/ч., при въведено ограничение
на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 60 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – радарна система тип „TFR1-M 510“. Системата е
заснела и записала скорост на движение на автомобила 104 км/ч., като след приспадане на
допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 101 км/ч.
По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени
чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена
на 14.09.2021г. в 14:59 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно
средство, движещо се с посочената скорост е ****. Доколкото посочените снимки са
изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представените като писмени
доказателства по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 и
Протокол от проверка №2-5-21/28.04.2021г., системата за видеоконтрол е одобрена и
проверена в периода 28.04.2021г. - 11.02.2024г.
С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от
жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 101 км/ч. и то в рамките на
ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият
орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена
виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-
наказателната разпоредба на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 600
лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място
и превишението е над 40 km/h. Административно - наказващият орган правилно е издирил и
приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е
2
съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на
абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.
Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, че с оглед представената от него
пред съда декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП и СУМПС следва да бъде ангажирана
административно – наказателната отговорност на посоченото от него лице. В тази връзка
БРС съобрази обстоятелството, че с разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП е
въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи административно-
наказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си
автомобил. Следователно тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което
нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС.
Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП електронният фиш се връчва на лицето
по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица
на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване
на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен
фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира.
В настоящия случай жалбоподателят не е упражнил правата си по чл.189, ал.5 от
ЗДвП, посредством депозиране на писмена декларация в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи, в която да е посочил данни на
друго лице, управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място, като
към същата да се приложи копие на СУМПС на водача, за когото твърди, че е
управлявал автомобила. С оглед на изложеното не може да бъде споделен извода, че е
оборена презумпцията по чл.188 и сл. от ЗДвП. Кумулативно изискуемите предпоставки за
анулиране на електронния фиш при деклариране са три – 1/ попълване на декларация, 2/
предоставяне на копие от СУМПС и 3/ представянето им пред съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи. Липсата на което и да е от тях не
изпълнява изискването на чл.189, ал.5 от ЗДвП за анулиране на електронния фиш.
Действително, жалбоподателят посочва, че електронният фиш не му е бил надлежно
връчен, поради което той е нямал възможност да представи изискуемите от закона
документи своевременно пред АНО. БРС обаче не споделя така наведените доводи.
Очевидно жалбоподателят е посетил сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Бургас на
10.12.2021г., където му е било издадено удостоверение във връзка с издадените му НП и ел.
фишове за нарушения по ЗДвП. Неясно остава защо при установяване наличието на
издадени по отношение на него и невръчени му ел. фишове, жалбоподателят не получил
същите и не е реализирал пред АНО правата си да депозира писмена декларация по чл.189,
ал.5 ЗДвП. В тази връзка следва изрично да се посочи, че законодателят не е предоставил на
собственика на автомобила възможност да представя така посочената декларация когато
намери за добре и пред орган, пред който той прецени. Тъкмо напротив, изрично е посочено
в закона, че същата се депозира в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи и то в 14-дневен срок. Това е така тъй като по
този начин АНО има възможност да анулира електронния фиш и да ангажира
административно – наказателната отговорност на посоченото в декларацията лице. В
конкретния случай декларация е депозирана не пред териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, а пред съда и то извън законоустановения 14-дневен
срок /едва в последното по делото заседание/. В случай, че се възприеме обратното гледище
би се достигнало до невъзможност да се ангажира отговорността нито на собственика на
3
МПС, нито на посочения от него водач на същото. Ето защо по мнение на настоящия
съдебен състав в случая не е оборена въведената с разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП
презумпция, че собственикът на МПС носи административно-наказателна отговорност.
Следва ясно да се подчертае, че декларацията се дава под страх от наказателна
отговорност. Чрез нея собственикът въвежда в процеса твърдения, изгодни за себе си и
които изхождат от самия него. Въпреки това именно поради наказателната отговорност,
която се носи, тези изгодни твърдения се ползват с доказателствена стойност. Не може да се
приеме, че е без значение дали твърдението, че автомобилът е бил управляван от друго
лице, ще се направи с нарочната писмена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, депозирана
пред съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
или ще бъде представена едва пред съда. Последното представлява единствено
твърдение, но то вече не е скрепено с наказателна отговорност, нито се ползва с
доказателствена стойност. За да бъде обезпечено разкриването на обективната истина,
съдебната практика е изяснила, че за да се ползва собственикът от облекчения ред по чл.189,
ал.5 ЗДвП за отблъскване на административното обвинение, следва да представи
в съвкупност писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и приложи
копие на СУМПС на водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила. Жалбоподателят
не е изпълнил това изискване. Не са налице основания той да бъде поставен в по -
благоприятно положение спрямо останалите административнонаказателно отговорни лица,
които надлежно са доказали чрез писмена декларация пред АНО под страх от наказателна
отговорност, че съответно превозно средство е било предоставено за управление другиму на
дадена дата, като твърденията на жалбоподателя, направени в жалбата, бъдат приети за
доказани, без да са подкрепени с доказателства. По този начин не се размества
доказателствената тежест в процеса.
Поради изложеното настоящия състав намира, че презумпцията по чл.188, ал.1 и 2 от
ЗДвП не е оборена и за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя в качеството му на собственик на това моторно превозно
средство. В този смисъл е константната съдебна практика и по-конкретно: Решение №317
от 20.11.2019 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №270/2019 год., Решение №15879 от
29.11.2013 год. на ВАС по адм. д. №5412/2013 год., III о. и др.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА Електронен фиш серия К № 5288954, издаден от ОДМВР-
гр.БУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя - Д. АТ. ИВ., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: ****, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 600 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4
Вярно с оригинала: Г.Ст.
5