Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 04.03.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на шести февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ……….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №3323/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са
предявени кумулативно съединени искове по чл.138, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.92,
ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 4291,66лв. – главница по договор за
потребителски кредит, сумата 1433,44лв. – възнаградителна лихва за периода
07.05.2012г. – 07.12.2018г. и сумата 4258,95лв. – наказателна лихва за забава,
начислена за периода 06.06.2012г. – 10.02.2019г., както и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 11.02.2019г. до
плащането;
Ищецът „Първа инвестиционна
банка“ АД в качеството на универсален правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД
твърди, че на 25.11.2011г. е предоставил на длъжника С.Д.В., ЕГН ********** от
гр.Пазарджик потребителски кредит в размер на 4400лв. при фиксирана годишна
лихва в размер на 3-месечния Sofibor + надбавка 10,8 пункта, но не по-малко от 14,95%, с
краен срок за връщане на кредита 07.12.2018г., съгласно погасителен план,
включващ 84 месечни вноски. Поддържа, че ответникът М.П.С. е поела
поръчителство за дълга. Твърди, че длъжникът С.Д.В. не е изпълнила точно
задължението си да върне кредита, ведно с уговорената възнаградителна лихва,
просрочвайки 80 месечни погасителни вноски с последователни падежи в периода
07.05.2012г. - 07.12.2018г. Поддържа, че
поради допуснатото неизпълнение за длъжника е възникнало задължение да заплати
мораторна неустойка /наказателна лихва/
по чл.6 от договора за кредит, представляваща надбавка от 1000 базисни точки
към възнаградителната лихва, начислявана на годишна база върху просрочената
главница, като 1 базисна точка е равна на 0,01 процентни пункта.
Ищецът твърди, че за събиране на
горното вземане се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл.417, т.2 ГПК, издадена срещу длъжника и срещу поръчителя по
ч.гр.д. №678/2019г. на РС – Пазарджик. Поради подадено от ответника възражение
по чл.414 ГПК, иска от съда да установи спрямо него съществуването на вземането
в размера по заповедта за изпълнение. Претендира присъждане на разноски в
исковото и в заповедното производство.
Ответникът М.П.С. оспорва
наличието на поръчителство с възражението, че не е подписала договора. При
условията на евентуалност предявява възражение за погасяване на поръчителството
спрямо месечните погасителни вноски с настъпил падеж преди 07.09.2018г., по
отношение на които е изтекъл преклузивният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, в който
кредиторът е трябвало да предяви иск против длъжника.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове
по реда на чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от
длъжника по заповедта или същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е
предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.
За
основателността на предявените искове ищецът следва да установи наличието на
валиден договор за кредит, по който е предоставил на кредитополучателя заем в
размер най-малко на претендираната главница, лихвоносния характер на
задължението, обезпечаването на кредита с поръчителство от страна на ответника,
размера на вземането, неговата изискуемост, както и ангажирането на
отговорността на главния длъжник в шестмесечен срок от падежа на задължението.
При установяване на горното, в тежест на ответника
е да установи положителния факт на изпълнението.
При така разпределената доказателствена тежест
съдът намира исковете за частично основателни.
Поради
липсата на спор относно част от юридическите факти, с доклада по чл.146 ГПК
съдът е обявил, че не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че на 25.11.2011г. между „МКБ Юнионбанк“
АД и С.Д.В. е сключен договор за кредит №325-274, по който длъжникът е получил
заемната сума, допуснатото от последния неизпълнение на договора и размера на
вземането, за което е издадената заповедта за изпълнение.
При това положение
следва да се даде отговор на въпроса, отговаря ли ответникът М.П.С. за това
задължение и ако да – на какво основание и в какъв размер.
Видно от представения от ищеца договор за поръчителство от 25.11.2011г.,
ответникът М.С. е поела поръчителство за задълженията на кредитополучателя при
същите условия като длъжника. Видно от приетата съдебнопочеркова експертиза,
договорът за поръчителство е подписан от ответника, поради което съдът намира
за неоснователно възражението срещу истинността на документа.
От този договор произтича солидарната отговорност на ответника спрямо
ищеца за всички парични задълженията на главния длъжник. За реализирането на
тази отговорност обаче, не трябва да е изтекъл преклузивния шестмесечния срок
по чл.147, ал. 1 ЗЗД, в който кредиторът следва да е ангажирал отговорността на
главния длъжник. Срокът тече от падежа на задължението. Когато е уговорено
погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни
падежи, срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД тече отделно за всяка погасителна вноска,
считано от нейния падеж. Ако се приеме, че срокът тече от падежа на последвана
погасителна вноска, ще се стигне до отклонение от същността на давността, която
се явява санкция срещу бездействието на кредитора. С настъпването на падежа на
отделните вноски за кредитора възниква възможността да пристъпи към
принудително изпълнение. Ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу
главния длъжник в рамките на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, с изтичането му се
прекратява задължението на поръчителя за плащане на тази вноска т.е. преклудира
се отговорността му за съответната част от главното задължение /в т.см. решение № 83 от 26.05.2017г. по т. д. №
50394/2016 г. на ІV г. о. на ВКС и решение № 44 от 05.06.2017г. по гр. д. №
60073/2016 г. на ІІІ г. о. на ВКС/.
Видно от материалите по заповедното производство, кредиторът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесното вземане срещу длъжника
и срещу поръчителя. Заявлението е подадено в съда на 11.02.2019г. Към този
момент срокът по чл.147 ЗЗД е бил изтекъл по отношение на вноските с настъпил
падеж преди 11.08.2018г. По отношение на тях поръчителството е погасено. Същото
се е запазило по отношение на погасителните вноски с падеж 07.09.2018г.,
07.10.2018г., 07.11.2018г. и 07.12.2018г. Видно от представения погасителен
план, същите са в общ размер на 343,24лв. в т.ч. 332,60лв. главница и 10,64лв.
договорна лихва.
Върху просрочената главница се дължи обезщетение за забава. При
определянето на неговия размер съдът съобрази обстоятелството, че процесния
договор за кредит попада в обхвата на Закона за потребителския кредит. Съгласно
чл.33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според чл. 33, ал.2 ЗПК, тази лихва не може да бъде в размер, по-висок от размера на законната
лихва за забава.
Съдът е длъжен да следи служебно за прилагането на императивните
разпоредби на закона, каквито се явяват посочените правни норми. В противоречие
с тях е уговорена клауза за неустойка по чл.6 от договора за
кредит, на която ищецът обляга претенцията за заплащането на 4258,95лв. – наказателна
лихва за забава. Неустойката представлява надбавка от 1000 базисни точки към
възнаградителната лихва, начислявана на годишна база върху просрочената
главница. Като се има предвид, че минималният размер на уговорената
вазнаградителната лихва е 14,95%, то и без да се калкулира надбавката е видно,
че мораторната неустойка превишава размера на законната лихва за забава. Ето
защо обезщетението за забава следва да се определи съобразно правилата по
чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК, които заместват недействителната неустоечна клауза на
основание чл.26, ал.4 ЗЗД.
Делът на главницата в четирите погасителни вноски, за които
поръчителството е запазено, е както следва: за вноска с падеж 07.09.2018г. - 81,29лв.,
за вноската падеж 07.10.2018г. – 82,44лв., за вноската падеж 07.11.2018г. –
83,40лв. и за вноската падеж 07.12.2018г. – 85,47лв. Считано от датата на
отделните падежи до 10.02.2019г. - датата преди подаване в съда на заявлението
по чл.410 ГПК, размерът на обезщетението по чл.86 ЗЗД възлиза съответно на
3,52лв., 2,89лв, 2,20лв. и 1,54лв. или общо 10,15лв. /изчислението е направено
от съда с калкулатора за законна лихва на електронната страница на Националната
агенция за приходите/.
Установява се непогасено задължение, за което
ответникът отговаря, в размер на 353,39лв., включващо 332,60лв. главница; 10,64лв.
договорна лихва и 10,15 обезщетение за забава за периода 08.09.2018г. – 10.02.2019г.
Следователно установителния иск по чл.422 ГПК следва да се уважи в този размер
и да се отхвърли по отношение на главницата за разликата над 332,60лв. до
предявения размер от 4291,66лв.; по отношение на договорната лихва за разликата
над 10,64лв. до предявения размер от 1433,44лв. и по отношение на обезщетението
за забава за разликата над 10,15лв. до предявения размер от 4258,95лв.;
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати съдебните разноски на ищеца пред съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е представляван от юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с
оглед сложността на делото следва да се определи възнаграждение в минималния
размер от 100 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 199,68лв.
- държавна такса за производството. От общо дължимите разноски в размер на
299,68лв. по съразмерност следва да се присъдят 10,61лв.
Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на
основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 299,68лв. От тях по съразмерност следва да се присъдят 10,61лв.
На ответника също се дължат разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Същият представил доказателства за направени
разноски в размер на 330лв., в т.ч. 200лв. заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат и 130лв. разходи за вещо лице. От тях следва да се присъдят по
съразмерност 318,32лв. Липсват доказателства за разноски на длъжника в
заповедното производство.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,
че ответникът М.П.С., ЕГН ********** дължи на ищеца „Първа инвестиционна банка“
АД, ЕИК ********* на основание чл.138, ал.1 ЗЗД следните суми: 332,60лв. главница,
ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда - 11.02.2019г. до плащането; 10,64лв. договорна лихва и 10,15лв. обезщетение
за забава за периода 08.09.2018г. – 10.02.2019г., дължими по договор за кредит №325-274
от 25.11.2011г., сключен между „МКБ
Юнионбанк“ АД и длъжника С.Д.В. с ЕГН **********, обезпечен с поръчителство от
ответника, съгласно договор за поръчителство №325-275 от 25.11.2011г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №452/14.02.2019г. по
ч.гр.д. №678/2019г., по описа на РС-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение
на главницата за разликата над 332,60лв. до предявения размер от 4291,66лв.; иска
по отношение на договорната лихва за разликата над 10,64лв. до предявения
размер от 1433,44лв. и иска по отношение на обезщетението за забава за
разликата над 10,15лв. до предявения размер от 4258,95лв.
ОСЪЖДА ответника М.П.С. да заплати на ищеца „Първа
инвестиционна банка“ АД разноски в исковото производство в размер на 10,61лв. и
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №678/2019г. на ПРС в размер на
10,61лв.
ОСЪЖДА ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД да
заплати на ответника М.П.С. разноски в исковото производство в размер на 318,32лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: