ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27
гр. Велико Търново , 05.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на пети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Търговско дело №
20204100900217 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.119 ал.1 пр.2 вр. чл.118 ал.1 от ГПК.
Предмет на производството са предявени от ищеца „Д.“ ЕООД със седалище гр.К.,
чрез пълномощника му адв.С. И., против ответника „Д. Л.“ ЕООД със седалище гр.Д. в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване десет обективно
кумулативно съединени иска, всеки един от тях с правно основание чл.367 вр. чл.372 ал.1 ТЗ
вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД с цена на всеки иск, съвпадаща със стойността с ДДС по всяка
една от издадените десет процесни фактури за възнаграждение за извършени транспортни
услуги по подадени от ответника – спедитор до ищеца, в качеството на превозвач, заявки,
като цената на всеки иск е под 25 000лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва
върху главницата по всяка от процесните фактури, считано от датата на предявяване на ИМ
– 09.12.2020г. до окончателното изплащане.
На основание чл.118 ал.1 от ГПК, всеки съд сам решава дали започнатото пред него
дело му е подсъдно, като, съгласно чл.119 ал.1 от ГПК, възражение за родова неподсъдност
на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и
може да се повдига и служебно от съда.
На основание чл.104 т.4 от ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни
исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000лв., с изключение на
исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.
В процесният случай претендираните от ищеца парични вземания за възнаграждения
за извършени транспортни услуги по подадени от ответника до ищеца заявки не произтичат
от твърдения за едно правоотношение по договор за превоз, респ. от трайноустановени
търговски взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение, за да се приеме, че
претенцията за вземанията по процесните десет фактури представлява един иск с цена над
25 000лв., който по правилото на чл.104 т.4 от ГПК да е родово подсъден на окръжен съд
1
като първа инстанция. Липсват твърдения за сключен между страните един договор за
превоз и постигнато между тях предварително общо съгласие по съществените елементи на
договор за превоз, което да предхожда издаването на процесните десет фактури, които са
издадени по подадени от ответника до ищеца отделни заявки за извършване на транспортна
услуга, като всяка една от десетте фактури обективира отделен сключен между страните
договор за превоз, поради което и се касае до предявени обективно кумулативно съединени
десет осъдителни иска с правно основание чл.367 вр. чл.372 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 от
ЗЗД с цена на всеки иск, съвпадаща със стойността с ДДС по всяка една от процесните
фактури, като цената на всеки иск е под прага по чл.104 т.4 ГПК от 25 000лв., поради което
и на основание чл.103 ГПК делото не е родово подсъдно на окръжен съд като първа
инстанция, а е родово подсъдно на районния съд, предвид което производството пред ВТОС
като родово неподсъдно на сезирания съд следва да бъде прекратено и делото изпратено по
подсъдност на родово и местно компетентният районен съд по седалището на ответника –
Районен съд – Велико Търново.
Липсват твърдения в ИМ и уточняващата я такава страните да са обвързани с един
договор, за да се приеме, че претендираните от ищеца суми са в изпълнение на този договор,
а извършените от ищеца транспортни услуги по подадени от ответника отделни заявки, са
предоставени по различно време след 11.03.2020г., израз на установени между страните
трайни търговски отношения. Сключени между страните са отделни договори въз основа на
подавани от ответника заявки за извършване на транспортни услуги, за които са издадени
процесните десет фактури, поради което цената на всеки един от отделните десет договора,
обективирани във всяка фактура, определя цената на всеки иск, определена по правилото на
чл.69 ал.1 т.1 ГПК, която по всеки иск е под 25 000лв., и е определяща за родовата
подсъдност на делото на районен съд по чл.103 ГПК, а не сборът от цената на отделните
искове.
Макар и в случая процесните десет фактури да са издадени при твърдение за наличие
на трайни търговски отношения между страните, датиращи от месец октомври 2019г.,
релевантно е обстоятелството, че търговските отношения не са били изрично уредени със
сключен договор между страните, който да определя общо параметрите на конкретно
договорно правоотношение с продължаващо във времето изпълнение, а за всяка извършена
от ищеца транспортна услуга, въз основа на подадена от ответника заявка, са издавани
отделни фактури, и при отсъствие на договор, отделните транспортни услуги, за които са
издавани фактурите, не могат да се разглеждат като престации по изпълнение на една
единна сделка, а следва да се квалифицират като престации по изпълнение на самостоятелни
договори, всеки от които индивидуализиран в съставена за целта фактура, респ. ищцовите
вземания, произтичащи от всяка от десетте процесни фактури, предвид самостоятелния
характер на сделките по отделните фактури, представляват предмет на самостоятелна искова
претенция с цена, определена по правилото на чл.69 ал.1 т.1 ГПК – от размера на вземането,
като всеки от предявените десет обективно кумулативно съединени искове, предмет на
делото, е с цена под прага по чл.104 т.4 от ГПК от 25 000лв., което обуславя родовата им
2
подсъдност на районен съд на основание чл.103 ГПК. /Определение №603/20.09.2013г. по
ч.т. д.№2847/2013г. на ВКС, ТК, II отд., Определение №201/13.04.2016г. ппо ч. т. д.
№475/2016г. на ВКС, ТК, II отд., Определение №167/25.03.2016г. по дело №192/2016г. на
ВКС, ТК, II т.о./.
Водим от горното и на основание чл.377 вр. чл.118 ал.1, ал.2 вр. чл.119 ал.1 пр.2 от
ГПК, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по Т.д.№217/2020г. по описа на ВТОС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на родово и местно компетентният РАЙОНЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
Определението във връзка с подсъдността подлежи на обжалване от заинтересованата
страна - ищец в едноседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд – Велико
Търново.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
3