Решение по дело №823/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 912
Дата: 25 юни 2019 г. (в сила от 25 юни 2019 г.)
Съдия: Димо Колев
Дело: 20194110100823
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2019 г.

Съдържание на акта

       Р Е Ш Е Н И Е

    

                             гр. Велико Търново, 25.06.2019 г.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар В. Иванова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 823 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232 ал. 2 ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че на 27.02.2012г., чрез ОП „Пазари” е сключил с ответника договор за наем № 2012-01, имащ за предмет отдаване под наем на имот общинска собственост, представляващ място № ** с площ от 12 кв.м., находящ се в гр. В. Търново, ул. „***” № **, с предназначение на имота за поставяне на временно съоръжение /павилион/ за извършване на търговска дейност. Сочи, че срока на договора бил до 29.02.2015г., както и че въз основа на решение на Великотърновския общински съвет е станал правоприемник на ОП „Пазари”, за което подписал анекс с наемателя, при запазване на всички условия по договора за наем. Ищецът твърди, че съгласно т.2.2 от Раздел II от този договор ответникът в качеството си на наемател се е задължил да заплаща на наемодателя консумативните разноски за ел. енергия, които произтичат пряко от потреблението на поставеното временно съоръжение. Сочи, че наемателят не е изпълнявал това си задължение като в периода м. 07.2012г. – м. 06. 20**г. общия размер на потребената ел. енергия възлиза на 11 191, 35 лв. Твърди, че договора за наем е прекратен на основание т. 3.5.2. от раздел III, поради изтичане на срока, за който е сключен. Ищецът твърди, че многократно е канил длъжника да плати консумативните разноски и предвид липсата на изпълнение се е снабдил със заповед за изпълнение против него за процесната сума по ч.гр.д. № **4/2019г. на ВТРС. Сочи, че ответникът е възразил срещу нея, поради което иска от съда да приеме за установено, че същият му дължи сумата от 11 191, 35 лв., представляваща общ размер на задължението за консумативни разходи за ел. енергия в периода м. 07.2012г. – м. 06. 20**г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението. Претендира разноски.

Препис от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда по чл. 131- 133 ГПК, е връчен на ответника, чрез законния му представител. В указания му едномесечен срок същият не е депозирал отговор на исковата молба. Не се явява в първото по делото съдебно заседание, за което е надлежно призован по реда на чл. 45 ГПК, не изпраща представител и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.

В това съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал от съда да се произнесе по делото с неприсъствено решение. Съдът е намерил това искане за основателно, поради което с протоколно определение от 19.06.2019г. е постановил, че ще се произнесе с решение по реда на чл. 239 ГПК.

Настоящият състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор на исковата молба, неявяване на ответника в първото по делото заседание при наличие на редовно призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание. Предявеният иск позволява изграждане на убеждение за вероятната му основателност, с оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения и представените към нея писмени доказателства. От последните по безспорен начин се установява, че между страните по делото е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за наем от 27.02.2012г., изменен с допълнително споразумение от 18.04.2013г. и че съгласно чл. 2.2 от договора наемателят се е задължил да заплаща на наемодателят фактурираните му разходи за ел. енергия и вода. Издадените от наемодателят фактури в периода 07.05.2013г. – 04.07.20**г. сочат, че потребената в наетия обект ел. енергия за времето от м. 07.2012г. до м. 06.20**г. е на обща стойност 11 191, 35 лв. Ответникът, чиято е тежестта на доказване не твърди и установява да е изплатил това си задължение. Всичко това обуславя уважаването на предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232 ал. 2 ЗЗД и признаване съществуването на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение № 119/**.01.2019г. по ч.гр.д. № **4/2019г. на ВТРС.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноски, както за исковото, така и за заповедното производство /т. 12 ТР № 4/20**г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/. В настоящото производство в полза на ищеца следа да бъдат присъдени разноски за платена държавна такса в размер на 223, 83 лв. и на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 25 ал. 1 НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В заповедното производство сторените разноски възлизат на 323, 83 лв. за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „ИЗГРЕВ-2006” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Килифарево, ул. „Мочура” № 5 ДЪЛЖИ на ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЕИК: *********, с адрес гр. В. Търново, пл. „Майка България” № 2, представлявана от кмета Даниел Димитров Панов, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232 ал. 2 ЗЗД СУМАТА от 11 191, 35 лв. /единадесет хиляди сто деветдесет и един лева и 35 стотинки/ - главница, представляваща общ размер на незаплатени консумативни разноски за ел. енергия в периода м. 07.2012г. - м. 06.20**г. по чл.2.2 от договор за наем № 2012-01/27.02.2012г. на недвижим имот, общинска собственост, представляващ място № ** с площ от 12 кв.м., находящ се в гр. В. Търново, ул. „***” № **, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 28.01.2019г. до окончателното й изплащане, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 119/**.01.2019г. по ч.гр.д. № **4/2019г. на ВТРС.

ОСЪЖДА „ИЗГРЕВ-2006” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Килифарево, ул. „Мочура” № 5 ДА ЗАПЛАТИ на „ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЕИК: *********, с адрес гр. В. Търново, пл. „Майка България” № 2, представлявана от кмета Даниел Димитров Панов, СУМАТА от 323, 83 лв. /триста двадесет и три лева и 83 стотинки/, представляваща общ размер на направените в исковото производство разноски, КАКТО и СУМАТА от 323, 83 лв. /триста двадесет и три лева и 83 стотинки/, представляваща сторените в заповедното производство разноски.

На основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: